Пътуващият човек

Стоимен Стоилов е роден през 1944 г. във Варна. През 1972 г. завършва специалност приложна графика в НХА, в класа на проф. Ал. Попилов. От 1991 г. живее и работи в Австрия. Участвал е на най-престижните форуми за графика и най-авторитетните салони за изкуството по света. Носител е на наградата "Готфрид фон Хердер" за цялостно творчество на Университета на Виена през 1991 г., на "Гран при" за графика от Биеналето в Бърно (1976), на първа награда за графика на Триеналето в Шамалие, Франция (1991).


Творби на Стоимен Стоилов притежават частни колекции и музеи по света, между които Музеят на графичното изкуство "Албертина" - Виена, Националната библиотека на Франция, Конгресната библиотека на САЩ, Градската библиотека в Ню Йорк, Университета в Принстън, в Йейл, Националният фонд Съвременно изкуство на Франция и много други. Стоилов е почетен гражданин на Варна. Името му фигурира в Benezit - най-старата френска енциклопедия за визуални изкуства, а през 1999 е включен в книга с монограми на художници от XIX и ХХ век, излязла във Франция.


Обект на колекционерските страсти най-често са графиките на Стоимен Стоилов преди 90-те. Илюстрациите по Робърт Бърнс, "Генезис" , "Природни мотиви", "Метаморфози", "Фантастични мотиви" ,"Хора и животни" - серии , които на тихия фронт на разменните отношения достигат космически суми . "Така ли, изненадва се артистът, да, търсят ги, защото вече ги няма." След пожара в ателието му през 1991 г. някои от безценните творби са безвъзвратно изгубени, други - напълно похабени. "Видях как огънят беше обработил старите ми рисунки", спомня си той. И това провокира в него нова вълна. Полуобгорелите късове с неправилна форма той колажира в рисунките си върху ръчната хартия. Там, в новата вселена лепи дъсчици, дантела, нотни партитури, пише. "Обичам структурата, трябва да има по-голяма плътност в полето. След това рисувам или напластявам и така, докато се получи крайният резултат." В най-новия проект на художника музиката води диалози с плетеницата от полубожества, полухора, птици и животни. Нотният код от "Елегия" на композитора Милко Коларов и ситно изписаните откровения на Стоимен подсилват образността. Синтезът между изкуствата отдавна е провокация за твореца. Поезията, музиката често са провокирали артистичните му сетива и изпод четката и молива му са се раждали новите митове. Картините му притежават метафорична образност, а езикът им е иносказателен. Може би това ги прави близки за публиката.




Лична митология


Често критици определят творчеството му като модерна митология, но той го отрича: "Аз се храня само визуално от това. Базата е праисторията, орфизмът и тракийската култура, но моите композиции нямат аналог. По-скоро очаквам от зрителя да си композира сам историята или мита. Да може да мисли в различни посоки." Перфектен рисувач, той изпълва изобразителното поле с поезия. Смесва елементите, митологизира ги и превръща пространството във фантазен свят. В последните му творби липсва онази драматична линия от 80-те, изпълнената с трагизъм схватка между Човека и Звяра. Работите му са по-цветни, по-нежни, по-позитивни, рисунката плавно трансформира образите. "Цветът ме кара да отразя една определена емоция, която преди това съм пренебрегвал. Сега изразявам тази емоция със същите персонажи като преди, но с повече цвят."


Огледалата на духа


От 1991 г. Стоимен Стоилов не живее в България, но не може да се задържи на едно място. "Обикалям. Гледам. Търся да събера нови впечатления." Сега с колегата си Стоян Цанев обиколили в Южна Франция крепостите на катарите, в които открили елементи от богомилите. "Местата са силно заредени с енергии, въздействащи, казва Стоилов. Франция, Италия, около Средиземно море, Пиренеите... Не случайно музеят на Дали е там, в Кадакес, където той е роден."


Интересът на художника към тайнството, към древните сакрални знаци датира отдавна: "Просто рисувах това по време на една национална изложба. Темата беше "Богомилски легенди" .Тогава направих три литографии и сякаш ми се отвори един друг свят, започнах да работя в тази посока ". Творческото въображение на Стоимен Стоилов се провокира от праисторията на човечеството, от културата на древните общества, от символните значения. Въображаемите му герои са продукт на тези интелектуални и емоционални занимания, на впечатленията, трупани от пътуванията. Персонажите в творбите му са конници, пастири, древни жреци, а женските образи - символ на невинност и чистота. Фокусът е върху човека. Образите са индивидуализирани, като мимиката им изразява определените човешки състояния - застинали, очакващи, чувстващи тайната на природата. Загадка, която вълнува артиста и го кара да броди по непознати места, та дори чак при аборигените в Австралия. Живее, пътувайки между Варна, Монпелие, Виена и Базел, но рисува по-непосредствено в родния си град, защото, докато се разхожда край морето, идеите "някак идват сами". В бележниците, които винаги носи в себе си, понякога прави много скици. Друг път концентрираната идея просто "излиза" сама.


Питам го за мястото на морето в сърцето му? "Морето е пътуване, казва той. И от Средиземно море към Черно море, сякаш Монпелие и Варна са на една линия. Те са като някакви огледала на духа, в които лъчите се преплитат и става нещо, което те кара, пътувайки, да осмислиш красотата на своята страна."


Свободният художник


"Да си свободен да общуваш, да пътуваш, да бъдеш себе си - това е въпрос на избор и отговорност, казва Стоимен Стоилов. Свободният художник е този, който се издържа само от картините си и по-скоро е художник на свободата. Аз живея от това и нищо друго не правя. Но да продадеш една картина е трудно. Иска се реклама, място, където да се покаже, трябва да се контактува с хората, които имат интерес, те трябва да бъдат убедени в това начинание ". Кой купува картините? "Известна част от тази публика купува, за да си вложи парите, а друга, за да притежава това, което й харесва." Картината според твореца е като прозорец към друг свят, в който зрителят чрез своята фантазия може да броди. Творбите на Стоимен Стоилов са обект на интерес от страна известни музиканти, поети, политици, хора на бизнеса. "Това обаче не е бизнес, твърди художникът. Според него в повечето случаи, когато продава своя творба, става дума за "отношение към красивото", присъщо на българина. "Не съществуват аукциони, които да дават някакъв ориентир на хората за стойността на даден автор и произведение, твърди Стоилов. В България е имало много интересни художници, но няма система, която да ги "предлага" и да ги показва и след смъртта им. А това е в ущърб на обществото, защото такова наследство трябва да се преоткрива." Въпреки всичко Стоимен Стоилов смята, че свободният пазар на изкуство в България тепърва ще се развива и че вече имаме нагласа за това.


Пътят


Говорим за края на изкуството, за новия художествен език и за свободата на изразяване. "Не мисля, че има само един път. Всички вървят по някакви паралелни прави и животът го доказва. Ако погледнем едно от най-големите изложения за изкуство в света, базелското, става ясно, че за всички посоки има място. По-важно е всеки художник да намери себе си."


Времето е такова, че художникът трябва да е по-комуникативен "да върви към синтез в работата си". Тази позиция се откроява в последните изложби на Стоимен Стоилов и в по-мащабните му проекти. Докато Австрия беше председател на Европейския съюз, творецът е поканен да представи свой проект за визия на обединена Европа. Тя трябва да украси заседателната зала в Залцбург, в която се провеждат съвещанията на министрите на външните работи на страните, членки на съюза.


Така в платно с размери 3 на 6 метра Стоимен Стоилов артистично обедини континента. "Политическите очертания на държавите се размиха и остава една обединена и изцелена Европа, разказва той." Стоимен Стоилов получава покана да работи и по темата за правата на човека. Проектът е във връзка с 50-ата годишнина от обявяването на Декларацията за правата на човека на ООН в замъка "Хофбург". Като човек, живял в Източна Европа, той е провокиран от темата, и създава 20 платна с формат 2 на 3 метра. "Това е проблем, който постоянно възниква между хората, във взаимоотношенията ни, и може да се появи под най-различна форма. Така че човек е длъжен да се бори, а художникът, както е казал великият Пабло Пикасо, се бори с четката и молива", разяснява позицията си Стоимен Стоилов. Сред мащабните му проекти се нарежда и картина във връзка с юбилея на виенското метро, на която са изобразени емблематичните за града личности. Картината е дигитализирана и превърната в постер, който украсява всяка спирка на метрото.


След участия в множество благотворителни проекти сега му предстои мащабна изложба във Виена, която ще бъде открита на 31 януари догодина и ще има ретроспективен характер. А дотогава ще пътува, ще трупа впечатления и ще рисува. "Милко Божков и Стоян Цанев ще ме разведат по новите разкопки в Татул и Перперикон. Искам да свързвам и да съпоставям тези места с моите усещания, с работите ми. Искам да бъда провокиран и да нарисувам нови неща."

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK