Да покориш върха

Параолимпийката Стела Енева доказа, че за духа няма прегради

Стела минути след като получава сребърния си медал в Пекин

© Дневник

Стела минути след като получава сребърния си медал в Пекин



Когато човек види походката на Стела Енева, рядко може да му хрумне, че е в графата "хора с увреждания". Може би защото стъпва по начин подобно на някой, който току-що го е заболял кракът. И тъй като така ходят мнозина, това трудно прави впечатление. С едно уточнение! Стела всъщност никога не е изпитвала чувството да стъпи на собствените си крака, а само и единствено... на протези.


Познавам Стела от 15 години. И аз, както и много други нейни колеги в университета смятахме, че тя има просто луксация (изместване) на тазобедрената става. За това време никога не съм я чула да изохка или да каже, че нещо я боли. Без да тренира, тогава тя беше много по-енергична, позитивна и бърза от нас, здравите.


Дадох си сметка, че предположението ми за луксацията е далеч от истината, когато замина за първата си параолимпиада преди четири години в Атина. През есента на 2008 г., при второто й участие на параолимпийски игри в Пекин, случайно попаднах на снимки, на които за първи път видях Стела с протези - на стадиона. В един от опитите й да хвърли диска възможно най-далеч. За първи път си дадох сметка какво означава да надмогнеш себе си така, както тя е успяла.




Историята на една различна олимпиада


Началото на параолимпийските игри (Paralympic games) започва след края на Втората световна война, когато германският лекар Лудвиг Гутман започва да прилага спорта като метод за рехабилитация на пострадали от войната военни и цивилни в клиниката си "Стоук Мандвил" в Южна Англия. Скоро след това пациентите в клиниката му започнали да се занимават и със състезателни спортове. На 28 юли 1948 г., при откриването на олимпийските игри в Лондон Лудвиг Гутман организирал първата надпревара за атлети на инвалидни колички. Тя станала популярна като Игрите "Стоук Мандвил". Четири години по-късно бил създаден Международен комитет. През 1960 г., веднага след олимпиадата в Рим, било ред на 9-ите международни игри "Стоук Мандевил". Тях Международния олимпийски комитет (МОК) определил за първи параолимпийски игри - спортно събитие за атлети с двигателни, сетивни и интелектуални увреждания. Името произлиза от гръцкото para (което означава до, заедно с) и на практика означава, че събитието е паралелно на олимпийските игри.


От 1988 г. (игрите в Сеул - бел. авт.) параолимпийските игри се провеждат в същия град като олимпийските игри три седмици след приключването им и на същите терени.


По неокончателни данни в момента в света има над 600 млн. души с увреждания.


Трънливият път


Професионалната спорна кариера на Стела започва преди осем години. Първият й треньор е Георги Сакеларов. "Всичко стана много случайно и на шега. До олимпиадата в Сидни през 2000 г. дори не подозирах, че има и такива игри. Каза ми приятелка. Реших се и започнах да се упражнявам на стадион "Локомотив" във Варна. Хвърлях диск навън на сгурията, а за тласкането на гюле се упражнявах в залата", разказва Стела. Преди този момент обаче тя завършва икономическия университет във Варна и изкарва две и половина години като редови счетоводител в кантора.


През 2002 г., две години след първото замятане на диска, Стела отива и на първото си състезание - Световно първенство за хора с увреждания във френския град Лил. "Дотогава най-малко с това смятах да се занимавам. Когато видях препълнения стадион, когато видях как там се отнасят към хората с увреждания и че ги третират като равни и нищо не ги притеснява в общуването с тях, си дадох сметка, че нещата са много сериозни." И Стела решава, че иска да стане истински спортист, да се качи на почетната стълбичка, да усети тръпката на победата... Вече й било трудно да съчетава счетоводството със тренировките и напуска работа, за да се занимава професионално със спорт. Година след това тя постъпва и в треньорския факултет на Националната спортна академия (НСА) с профил лека атлетика.


"Аз съм с двойна ампутация на крака под коляното и според регламента такива състезатели трябва да се състезават от столче, в седнало положение. В началото, когато започнах обаче, се състезавах права", разказва Стела. Обстоятелство, заради което на първенствата я приравнявали в групите на състезателите с един здрав и един ампутиран крак. Така, макар и с по-добри резултати от тези като нея - заради коефициентите, с които съобразно увреждането се коригира резултатът на всеки състезател, тя реално се оказвала по-назад в класирането. Така става на параолимпиадата в Атина. С олимпийски рекорд на гюле и световен рекорд на диск коефициентите я пратили на 10-о и 11-о място. "Решиха, че трябва да ме водят само с един ампутиран крак", добавя Стела. И макар със сигурност да е била жестоко огорчена от подобно ощетяване, в интонацията на гласа й сега няма и следа от него. След Атина тя вече започва да се състезава от столче, което се прави специално за нея.


Фитнес за инвалиди


В биографията й след състезанието в гръцката столица фигурират два златни медала по хвърляне на диск и тласкане на гюле на Световното първенство за хора с увреждания през 2006 г. в холандския град Ассен. Същата година в шведския Болнес тя печели още един златен медал в тласкането на гюле. На олимпиадата в Пекин е сребърен медалист в хвърлянето на диск и четвърта при гюлето. Последното й отличие е златен медал от турнир в Рио де Жанейро от края на миналата година.


В момента Стела очаква с нетърпение да открие първата в страната фитнес зала за хора с увреждания. Тя ще се намира във варненския кв. "Възраждане". Идеята й хрумнала още в Лил - когато видяла фитнес залата, в която имало специални уреди за хора с увреждания. До реализацията на замисъла за клуб и за фитнес зала на хората като нея започне минали повече от две години. През 2004 г. Стела създава спортен клуб "Атлант". През 2007 г. започнала да работи и по идеята за фитнеса. "Искам повече хора с увреждания да могат да спортуват, да си повярват, да не са в тежест на близките си", обяснява тя.


Проектът предвижда залата, която ще се помещава в изцяло обновена и ремонтирана бивша дискотека, символично да бъде разделена на три части - за професионалисти, за аматьори и за поддържане на добра форма от хората с увреждания. "Няма как някой, на когото спортът не му е в кръвта, да го накараш насила да спортува", разсъждава Стела. Допълва, че към начинанието й има огромен интерес от хора с двигателни проблеми, и то не само от Варна. Вероятната дата за откриването на залата е през април. "Аргумент да влагам цялото си свободно време за това? Много искам да оставя нещо след себе си. Да направя школа, като да речем Сергей Бубка. Да създам условия на хора като мен да тренират, да станат по-борбени."


В плановете й за тази година влиза участието в два турнира. Мечтае и за следващото си участие на олимпиада, тази в Лондон през 2012 г. Преди да замине за Пекин, й минавали мисли да се откаже. Но не за дълго. До момента, когато усетила 90 хил. чифта очи да следят всяко нейно движение. "Чувството е неописуемо. Можеш да получиш инфаркт", признава Стела. Допълва, че с подготовката за Лондон ще започне още в края на тази година, но усилените тренировки - два или три пъти дневно шест пъти в седмицата, ще й отнемат поне 14 месеца и ще включват и Световното първенство за хора с увреждания в Нова Зеландия през 2011 г. "Режимът на подготовката е като работно време. Ставам в 6.00, закусвам. В 8.00 вече започвам с бягане, после следва хвърляне на диск, евентуално след това почивка за обяд, след което се връщам на пистата. Понякога имам и тренировки, които започват в 19 ч.", казва тя.


"Отстрани всичко изглежда много лесно, но само аз си знам какво ми струва всеки успех. Никога не съм се предавала. Не е важно някой да вижда усилията, раните, болката... Важно е, че каквото й да ми е писано, ще продължа напред", категорична е Стела.


Категориите участници


Според регламента на параолимпийските игри състезателите се поделят на няколко основни категории:


- състезатели с ампутации


- състезатели с церебрална парализа, вкл. атлети с мозъчни травми, удар и подобни проблеми на равновесието, координацията или мускулния контрол


- състезатели с интелектуални затруднения (които вече се състезават в т.нар. спешъл олимпикс)


- състезатели в инвалидни колички


- състезатели със зрителни увреждания


- всички останали (от фр. les autres), т.е. състезатели, които не попадат в другите категории; в категорията попадат и малките хора, състезателите с множествена склероза и вродени деформации на крайниците.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на The HunteR
    The HunteR
    Рейтинг: 487 Неутрално

    Просто похвално и изумително! Успехи!

  2. 2 Профил на Петър
    *****
    Неутрално

    Гордея се, когато някой като Стела Енева държи в ръцете си българското знаме!

  3. 3 Профил на Георгиев
    *****
    Неутрално

    Уважение и поздрави за това момиче!
    Дано се осъществят плановете и!

  4. 4 Профил на Маги и Валери
    *****
    Неутрално

    Браво Стела!
    Желаем ти много успехи във всяко едно начинание!
    Поздрави

  5. 5 Профил на Наталия Николова
    *****
    Неутрално

    Стеле, Поздравления от Анталия , Желая ти много ново успехи и още предизвикателства!
    С поздрав, Наталия

  6. 6 Профил на Velina D.
    *****
    Неутрално

    Справяш се страхотно, Стелка. Продължавай напред!

  7. 7 Профил на aristo
    *****
    Неутрално

    И аз я помня от студентка - евала бе маце .

  8. 8 Профил на Владо
    *****
    Неутрално

    Браво Алдомирова,

    горд съм, че те познавам. Само успехи за напред.

  9. 9 Профил на kalinKo
    kalinKo
    Рейтинг: 237 Весело

    Изключително! Моите поздравления и дано се намират хора, които да те подкрепят в начинанието ти за залата!

  10. 10 Профил на стоян
    *****
    Неутрално

    Браво,страшно съм респектиран и наистина с гордост мога да кажа,че няколкократно съм я наблюдавал да тренира в лекоатлетическата зала"Локомотив"във Варна,но никога не съм подозирал,че е шампионка от такъв ранг,бидейки в неведение за физическото и състояние!Това разбрах днес,когато видях откриването на залата за фитнес за хора с увреждания!Това още повече ме впечатли!Да е жива и здрава!Дай Боже още такива българи като нея!Хвала!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK