Мариус Куркински: "Сътресение" е за поколението, в чиито думи не се вслушахме

Мариус Куркински: "Сътресение" е за поколението, в чиито думи не се вслушахме


Моноспектакълът на Мариус Куркински "Сътресение" беше едно от най- успешните заглавия в афиша на приключилия театрален фестивал "Варненско лято". Текстът на "Сътресение" е по разказите на Николай Хайтов - "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят". Критиката определи постановката като своеобразно завръщане на актьора след неговите режисьорски проекти "Дванайсета нощ" и "Кървава сватба".


Какво означава за вас спектакълът "Сътресение"?


-Ами бях в състоянието на ученик пред изпит. Но това беше един тип упражнение за мен през този сезон и аз ще го доведа докрай. Като играя, ми е много мъчно за репетициите с актьори, те са вече лукс за мен, нещо прекрасно. Идват хора и те обучават и те ти говорят, заедно създаваме нещо - това е прекрасно...




Тази самота, която изпитвам в личен план, тогава тя бива прекратявана. А моноспектакълът си остава едно самотно пространство, твое нещо, вътрешно. Но смятам "Сътресение" да има още 10 представления, след което да заснема на лента спектакъла. Ако следващия сезон реша да поставям, ще трябва да престана да играя. Защото изпълнителското изкуство изисква себеотдаване.


Как стигнахте до това представление?


-Може би минаха 3 години от идеята за спектакъл по Хайтов. Реших да направя нещо, контра на всичко досега правено от мен като тип текст. Досега хората, които съм играл, са все такива, пред които има хиляди възможности за избор - на мислене, на живот, на чувственост... Някак си този съвременен човек, който представлявам, ми е малко опротивял в тази си свобода, която дава възможност да бъдеш всякакъв тип човек. Това усещане го ограбва и много често го погубва. Исках текст, който не е разсъждение върху себе си, не е блудство със себе си и мисълта.


А просто хора, поставени пред свършен факт в живота, които не страдат от това, а са се приспособили. Открили са в това една мъдрост и чрез нея са проумели целия свят. В трите разказа човекът намира нещо малко, през което прекарва целия си мироглед. Като открие една истина, той се посвещава на нея и живее с нея до края на живота си. Посветил съм това представление на моите баба и дядо, аз така тръгнах към спектакъла. Защото ми харесва как хората от тяхното време, тези твърди хора не се жалват нито веднъж, а само ти казват научени неща.


Това са думи за спасение, неща, с които могат да ти помогнат. Това поколение са наистина такива. А ние, младите, не се вслушвахме в думите им. Последните неща, които те ни казаха, ние не ги чухме. В себе си вгледани, в егоизма си, едно поколение си замина нечуто от нас. Имах вина, носталгия, че съм прекъснал тази връзка. Каквото си спомням за моите баба и дядо, ще го събера, смятам да направя един филм за детството си. Именно това ми хареса в Хайтов, той е събирал изповеди.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK