Раят на Радка и Серафим

Таня Атанасова

© Таня Атанасова

Таня Атанасова



Потънала съм в цветове и аромати. Растения от няколко континента владеят пространството около мен. Екзотични плодове се подават между шумящите листа на дървета и храсти, в които пеят невидими птици. Май съм попаднала в райската градина... Всъщност се намирам в двора на семейство Серафимови в странджанското село Велика. Това място било избрано от тях, за да го превърнат в своя собствена ботаническа градина. Селището се намира на границата, в която планината слиза в морето, това прави и климата уникален. Тук зимата е мека и влажна, а лятото -прохладно. Теренът е учудващо гостоприемен за представители на флората с различни предпочитания.


Всички тези условия накарали Радка и Серафим Серафимови да се заселят преди повече от двадесет години и да се отдадат на своята страст - екзотичните растения. С много труд и любов те засаждали всяко стръкче, за да направят от запустялата земя приказно красива градина. Радка и Серафим Серафимови могат с часове да разказват историята за това как всяко едно цвете или дръвче е попаднало при тях. Някои от екземплярите са пропътували хиляди километри, за да бъдат засадени точно на това място. Семена от Африка, Азия и Америка са летели дълго, сменяйки няколко самолета, за да дадат плод в планинския двор. С изумление разбирам, че на седемстотинте квадратни метра земя тук живеят над 2600 вида.


В началото бе науката




Радка и Серафим Серафимови са агробиолози. И двамата са носители на титлата "старши научен сътрудник". Те са основатели на Опитната станция по южни култури в Поморие, която днес е едно от малкото места в нашата страна, където се правят научни изследвания в областта на екзотичното овощарство. Разходката из ботаническия кът, както семейството е нарекло градината си, започва неизменно от оранжерията с кактусите. В нея може да бъде видяна уникална колекция от над 1600 вида от бодливите красавци, чиято родина е Америка. Любопитно е, че за размножаването им се използва инкубатор. Само с негова помощ от миниатюрните семенца може да поникне кактус. Стъкленото съоръжение предпазва от болести малките растения и им осигурява оптимална температура и влажност - градинарите се грижат за тях почти като за бебета. В инкубатора и извън него кактусите са строго строени по възраст. Отделните сектори, където те растат, стопаните шеговито са обозначили като "ясла"и "детска градина" според големината и възрастта. Растенията се отплащат за грижите и цъфтят с едни от най- красивите цветове, които могат да се видят в природата. В този период много хора идват тук на гости, специално за да видят и снимат уникалната гледка. Някои от цветовете могат да бъдат видени единствено нощем и остават разтворени едва броени часове. Такъв е случаят с "Царицата на нощта" - един от видовете, които са най- атрактивни за отглеждане.


Снимка под бамбука


Край двора на семейство Серефимови преминава малка рекичка. По нейните брегове растат билки и ароматни треви, които естествено преливат в двора им. Показват ми храста от кафе, маслиновите дръвчета, маракуята, вечнозелената японска мушмула, аронията, цариградското грозде, магнолията и хинапа - дърво, което има плодове, подобни на фурмите. Удивително е как пренесените от различни географски ширини растения тук се чувстват като у дома си. А Серафимови знаят за тях буквално всичко - откъде произлизат, на какво са символ и точно какво искат, за да растат красиви дълго време. Вече си мисля, че може би разбират техния език от знаци, като в приказката на Андерсен "Цветята на малката Ида". Тук намирам събрани заедно всички видове цветя, които съм виждала в представителни цветарски магазини и на изложбите. И още толкова, които никога не съм виждала, дори и в книгите. В алпинеумът на двора има поне петнадесет вида суколенти, аранжирани толкова красиво заедно с други растения, че всеки посетител задължително си прави снимка до тях.


В дъното на двора е избуяла бамбукова гора - гъста като в тропиците. Край оградата се вият киви. Те всяка година раждат по няколко килограма плодове.


Добивът


Цитрусовите дървета са гордостта на Серафим Серафимов. Те са му любимци и грижите за тях са негов приоритет. Цитрусите растат на открито и за да ги запази от зимния мраз, агрономът всяка есен грижливо ги защитава със специални, изолиращи от студа конструкции. Така те избуяват почти като в родния си Китай. Всички лимонови, мандаринови, грейпфрутови и портокалови дръвчета тук са плодоносни. Резултатите от изследванията, които провежда с растенията тук, Серафим Серафимов винаги споделя със свои колеги по света благодарение на интернет. По електронната поща той комуникира и с множеството любители, почитатели на неговата наука. Със съжаление споделя, че рядко му се случва да пътува заради невъзможността да изостави растенията дори за ден. "Ако тук падне метеорит и унищожи градината ни, аз не бих могъл да преживея дълго, след като съм я загубил", иронизира привързаността си към това място той. Мечтае си да засади тук още много нови видове, въпреки че му е трудно да избере на кое точно растение да предостави педя от ограниченото пространство на двора.


В грижите за хилядите растения, на агрономите помага тяхната дъщеря Вася. Тя е приела и ролята на екскурзовод за множеството туристи, посещаващи това място и задаващи винаги безброй въпроси. Вася е пословично търпелива и изчерпателна. И винаги заредена с интересна история, свързани с името или произхода на някой вид. "Имаме си "ангел в градината", показва тя към един от вечнозелените храсти. "Така баща ми е кръстил миртата, защото за нея е писано в Библията. Преданията сочат, че Адам е донесъл миртата със себе си, когато напускал рая. Има поверие, че етеричното масло, което се съдържа в нея, е с чудодейна сила. Египтяните са го използвали при балсамирането, а днес лечебните му свойства са научно доказани. По време на празненства древните гърци са увенчавали с клонки от мирта хората на духовната култура като знак за висш разум. В някои страни и до днес е останала традицията арката, под която минават младоженците при сватбения ритуал, да се прави от тези ароматни клонки ", разказва тя.


Наследство от динозаврите


Интересно е да се види и дървото гингко билоба - реликвен вид от семейство голосеменни, единственият, който се е запазил през хилядолетията такъв, какъвто е бил по времето преди повече от 200 милиона години, когато Земята е била населена от динозаври. Разходката ни по тесните пътечки в градината се оказва истинско пътешествие и би могла да продължи с часове. Стигнали сме до райската ябълка, която със своите яркооранжеви и тръпчиви плодове веднага привлича вниманието на туристите. Тя неслучайно е получила името си - твърди се, че е храна, която дава неподозирани сили на организма, особено ако знаете тайните за това как точно да използвате качествата й. Тук растат осем сорта от това интересно дърво. Разглеждам плодовете на рожкови, или както някъде му казват "дървесен шоколад". "Заради сладките му шушулки той ни беше любимо лакомство, когато бяхме деца", спомня си стопанката своите детски години. Впечатлява ме сводът от виненочервени рози и саксии с влачещи се растения. Голяма част от тях присъстват в много домове, но тук те са комбинирани по уникален начин, сплели са стъбла и листенца и са станали неузнаваеми фигури.


Украсата


Плодовете на сочните ягоди край оградата ме притеглят с яркия си цвят. Приближавайки, усещам и аромата им. Въпреки поканата от страна на стопаните, не смея да ги опитам на вкус, защото в този момент те ми изглеждат като истински скъпоценности. Осветени са от обедното слънце и вида им е толкова съвършен, че ми се струва жалко плодчетата да бъдат просто изядени, вместо да си останат просто като украса. Един малък гущер се шмугва покрай тях. Едва сега забелязвам птицата, чийто глас ме съпровожда още откакто съм отворила вратата на колата си. Кацнала е на едно бамбуково стъбло, засенчил най- ниската част на двора. Тя е с яркосини перца на крилете, подобна птица май съм виждала във филмите, разказващи за тропическата гора. Не съм разочарована, когато ми обясняват, че това е най- обикновена сойка. Оказва се, че видът й е доста разпространен по нашите географски ширини. Видяна точно на това място обаче, тя наистина ми изглежда като изскочила от филм за джунглата. Погледа ми приковава голяма пеперуда с оранжево жълти криле. Тя се слива с подобния на слънчоглед цвят, върху който е кацнала. Това й умение ще я предпази от евентуалните й нападатели, които може би я дебнат някъде от високо. Животът кипи наоколо, но в онази хармония, която може да съществува само в дивата природа. Въпреки че тук си дават среща растения от различни точки на света, собствениците на ботаническия кът са успели да съчетаят съществуването им по уникален начин. Заслуга за това има и специфичният климат на Странджа, който дава сила за живот на екзотичните видове.



Пътеводител


До село Велика се стига лесно с кола. Ако се движите в посока Бургас - Царево, стигайки до Лозенец, ще трябва да завиете на дясно, за да отидете в градината с кактусите. Междуградският транспорт не е много удобен, тъй като от и до селото, особено извън сезона, пътуват малко хора и автобусите не са много редовни. Ако вече сте във Велика, лесно ще намерите дома на Серафимови - указателните табели ще ви насочат. Затрудните ли се, попитайте къде се намира парникът - с този псевдоним местните хора са приравнили ботаническата градина на агрономите със собствения си хоризонт.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK