Проект "Живият музей"

Българският майстор - анахронизъм или почит към традициите

Бай Анести от Сарафово - единственият майстор на ръчно плетени рибарски мрежи и древни приспособления за риболов

© Лора Стаматис

Бай Анести от Сарафово - единственият майстор на ръчно плетени рибарски мрежи и древни приспособления за риболов



Живият музей". На пръв поглед звучи леко наивно, отколкото реално. Когато срещнете някой от тях обаче, си давате сметка, че избутаните някъде на село традиции, обикновено попадащи в рубриката "Любопитно", са всъщност истински, че в тях има много натрупана памет, че светът наистина не е съвсем еднакъв. И тогава двете думи добиват напълно логичен смисъл, щом стане дума за бай Анести от Сарафово - единственият майстор на ръчно плетени рибарски мрежи и древни приспособления за риболов.


Както и за атрактивните баби от Люляково, съчетали традициите на няколко етнографски зони, които ръчно обработват вълна и памук, изпридат тънките нишки, които втъкават в шарена палитра. А също и за Евгений Русев-Цъко от Айтос, който може дни наред да гравира медено менче само заради естетическото удоволствие и красотата. И за фамилия Орлови, която вече шест поколения върти грънчарското колело.


Има и други. Но не са чак толкова много. Става въпрос за хората, попадащи под определението "представители на художествените занаяти".




Къде са те


Обикновено ги избутваме на преден план при посещенията на чужди делегации, когато имаме нужда да покажем, че сме народ с минало. Напоследък ги включваме и в туристическите маршрути на любопитни чужденци, които плащат добре за атракцията. А, да, сещаме се за тях и когато гледаме или четем онази същата рубрика "Любопитно". А после влизаме в първия магазин, пълен с китайски имитации, и без да си даваме сметка, ставаме съучастници в бавното унищожаване на съхраняваните с векове традиции.


Според Закона за занаятите развиваните у нас занаятчийски дейности са 129. Сред тях са всички строителни, довършителни и реставрационни работи като зидарство, бетонджийство, реставрация и консервация на паметници на културата. Както и всички занаяти в областта на електротехниката и металообработването, на стъкларството и керамиката, на обработката на дървени и други материали, в областта на шивачеството, текстила и кожухарството, на производството на храни и напитки. Занаяти са и дейностите, свързани с медиите, рекламата и комуникациите, като фотография, печатарство, литография, а също и тези в областта на здравните и хигиенните услуги - фризьорство и козметика, изработване на ортопедични обувки, перукерство.


Художествените занаяти обаче са само 19. Хората, които ги практикуват, също са неимоверно малко на фона на другите занаятчии. Нямам и най-малкото намерение да ги противопоставям, но в повечето случаи става въпрос за майстори, които използват техника на производство, останала непроменена в последните 1500 години, да кажем. Тези, които наричаме живите носители на традициите. Тук е може би мястото да споменем професионалните организации и сдружения, създадени да защитават интересите на занаятчиите, които членуват в тях. Камарата се опитва да организират колкото се може повече изложения и базари, които да убедят българския потребител, че произведеното от майстори занаятчии е гаранция за качество. Тези проекти обаче осигуряват само временна заетост. Съчетани с таксите за участие, които занаятчиите заплащат от джоба си, те се оказват не особено


Нещо различно


Ще се върна на идеята за "Живия музей". Става въпрос за проект, разработен преди пет години по идея на директорката на Регионален музей в Бургас Цоня Дражева. В продължение на две години сътрудниците на музея издирвали всички носители на автентичен ритуал, обичай или занаят от региона. Оказало се, че се броят на пръсти. Тогава възникнала идеята за регистър на майсторите, занимаващи се със стари български занаяти като медникарство, тъкачество, изработване на шевици, на мънистени накити, обработка на дърво, грънчарство, плетене на рибарски мрежи, както и характерното за Странджа "плетене на кори". Регистърът е включен в сайта на музея, който пък е директно свързан с този на Министерството на културата. Така с всеки един от майсторите може да се влезе в контакт от всяка точка на света.


"По този начин им помогнахме да се представят пред публика, предизвикахме интерес към тях и им дадохме шанс да съхранят своя занаят", обяснява Дражева. Нещо повече, организираната всяка година "Школа на народните занаяти" в Етнографския музей в Бургас дава възможност на "Живите музеи" да предадат уменията си на всеки желаещ. Интересът е особено голям от страна на децата и на българи, живеещи в чужбина, разкрива Цоня Дражева. Така например миналото лято семейство с три деца, живеещо в Канада, в продължение на месец участвало във възстановката на лазарски накити.


През граници


В края на миналата седмица община Бургас стана партньор по проекта АVA на флорентинската "Фондация за художествени занаяти" заедно с община Флоренция и градове от Франция и испанската област Каталуня.


"Стремим се да проучим актуалното състояние на европейските художествени занаяти и да помогнем за тяхното възраждане, като в същото време привлечем млади и талантливи хора със свежи идеи и новаторско мислене", обобщи целта на проекта председателката на фондацията Джема Густи.


По време на реализацията му ще бъдат проведени множество семинари, уъркшопове и съвместни изложения. Произведенията на европейските майстори ще обиколят страните партньори, а накрая ще останат във Флоренция. Интересното е, че проектът не е краткосрочен , а постоянен, тъй като освен на финансиране от еврофондовете фондацията разчита и на собствени средства и спонсори.


В програмата на новото общинско ръководство в Бургас е включено изграждането на постоянно действаща "уличка на занаятите", каквато местните майстори чакат от години. Предвижда се и разширяване на Етнографския музей с постоянен занаятчийски център. Всичко това дава надежда, че народните художествени занаяти няма да останат в миналото. И че ако живите традиции имат шанс да се впишат в настоящето и бъдещето, ще ни помогнат да останем по-различни.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    Дневник, по принцип мисля, че сбърканите цветни профили на снимките в сайта ви са върла непрофесионална простотия. Тази снимка обаче вече минава в графата изкуство - чист фотоимпресионизъм е кожата на този нещастен човечец. Един малък български Матис сте вие

    gradinko.bg
  2. 2 Профил на evala
    *****
    Неутрално

    Най-после някой да се сети за занаятите

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK