Залитайки по Бърбън стрийт

 

© Татяна Димитрова

 



Пищното избухване на цветове, форми и ритми в Рио тези дни ни напомни, че е време за карнавали по цял свят. На такова забавление ни кани днес Ню Орлиънс. Нарича се Mardi Gras, Fat Tuesday. Дебелият вторник. С други думи - последната вечер на пиршество с мазни храни, тлъсти меса и други много вкусни и много вредни неща, преди да започнат постите. Този празник е пренесен отвъд океана тъкмо от Франция, когато Луизиана е била френска. Начало на традицията слагат първите френски заселници през 1699 г. 


Това е и причината човек, като попадне в Ню Орлиънс, наричан още The Big Easy (моля всеки да си го преведе по желание - бел. авт.), да се чувства по-скоро във Франция, отколкото в Америка. За това чувство допринасят френските прозорци, металните орнаменти на издадените балкони над тесните улички, така нетипични за Америка, където всичко е огромно - от улиците до чашите с напитки.


 

© Татяна Димитрова




Карнавалът Mardi Gras е време за безсъние, безспирно пиене, несекващ купон и поведение, което човек другаде не би си позволил. Особено в тази страна, където животът е изтъкан от ограничения. 


Това време и това място е единственото възможно в Америка, когато можеш да ходиш абсолютно законно с бутилка или чаша алкохол по улицата. Казвам ви честно, толкова много и толкова пияни хора на едно място не съм виждала!

 

© Татяна Димитрова


И също традиция е дамите да си показват прелестите на мъжката част от карнавала, срещу което биват щедро (или пък - не) възнаградени с атрибути на празника - цветни гердани с мъниста, плюшени играчки и други карнавални закачки. 


Празникът изисква желаещите да наемат балконите основно по Бърбън стрийт (много удачно за количествата алкохол, които се леят). Това им дава право да стоят горе, надвесени над преминаващите долу и да хвърлят гердани и други, ако са доволни от гледката към гърдите на съответната дама отдолу. Естествено има и обратният вариант, като определено дамите на балкона не очакват да им се показват съответните телеса.


 

© Татяна Димитрова


Така погледнато, излиза доста нелепо да се оправдаваш, че нищо не си показал, като се явиш пред приятелите във вид, в който не се вижда къде е вратът ти от гердани с мъниста във формата на сърчица, топчета и други подобни. Обаче някои са съгласни и за чаровна усмивка да пуснат от балкона някоя цветна броеница. Честно!


Преди да се стигне до балконите вечер обаче, в късния следобед по основните булеварди на града преминават колони с платформи, които също горе-долу година по-рано са наети от жители на Ню Орлиънс срещу нескромни суми, за да покажат карнавалните си костюми на тълпата, която ги зяпа и се стреми да улови във въздуха хвърляните към нея карнавални дарове. Тази битка е доста изморително занимание, което ти докарва желание за следобедна бира. Това, в случай че в този час не си вече злоупотребил.


 

© Татяна Димитрова


Във втория случай краката те водят към местна кръчма, където продават така наречената cajun (кейджън) храна. Тя е типична за района и представлява кулинарна смесица от кухните на Африка, Европа и Америка. Супа в хлебче, която извиква капки по цялото лице, ужасно лют ориз с месо, което пали цялото тяло. Както е ясно - с какво и да се почне, се свършва с нещо за пиене, което да угаси карнавалния огън.


 

© Татяна Димитрова


По улиците, където едвам се ходи по лепкавия килим от мъниста, конфети, смачкани чаши и строшени бутилки, се срещате с емигрирали улични художници, забраняващи да се правят снимки на картините им, които хич не са евтини за улично изкуство, неясно от коя част на света акробати, които разчитат да видят оставената на земята шапка пълна в края на шоуто.


Разминаваме се трудно понякога с патрулиращите на коне полицаи, които тези дни не биха арестували нито девойки заради показване на гола плът, нито когото и да е за други форми на неприлично поведение на обществено място, и файтоните, които предлагат съвременна разходка из някогашна Франция, изникнала посред Луизиана.


Естествено, че в града на вудуто има и готови да ви посветят в тайните на тази магия. Най-безопасен вариант се оказва тур из града, свързан с африканските традиции. Оказва се блестящ пример за нашата поговорка "от нищо - нещо". Вървим, спираме по кьошетата на тесни, тъмни улички, на които се чуват отгласи от вихрещия се недалеч карнавал. Гидът ни разказва не толкова интересни и естествено непроверими обстоятелства.


 

© Татяна Димитрова


Въртиш-сучеш, пак към Бърбън стрийт те носят и тялото, и душата. Междувременно е задължително да си се сдобил с поне карнавален тип шапка и също някоя рисунка, ако не някъде по тялото, то поне на лицето. Иначе си като кръпка в общата лудница на придвижващи се като в мравуняк с танцова или направо залитаща стъпка тълпи. Срещаш герои от различни епоси, епохи и географски ширини. И току се шмугваш в поредния бар.


 

© Татяна Димитрова


Там от време навреме те води нуждата от тоалетна, достъп до която получаваш само и единствено ако си купиш питие, то пък пак те води след време отново до някой бар и така цяла нощ. Е, разбира се, непрекъснато попадаш на някоя чернокожа банда, която изтръгва мазни и разтърсващи те из основи звуци от саксофон, пиано и ударни. Такива, които няма къде другаде да чуеш. Най-малкото няма да е същото.


 

© Татяна Димитрова


Настроението и тълпата те понасят към следващото заведение, което може да се окаже стриптийз бар. Този път се влиза без входна такса, но стриптийзорките очакват своята награда и ако тя е скромна, са в състояние да замерят с нещо нейния подател и да му изкрещят пред всички да не се стиска. По-настойчивите да опитат всичко от карнавала остават след шоуто, за което биват наградени срещу двайсетачка с танц върху коленете им. 


За по-неиздръжливите остава да се приберат да поспят до следващия ден. След махмурлийска закуска с американски палачинки тръгваш към Мисисипи за разходка с кораб по легендарната река. Понасяш се по жълтата  по това време на годината река, припомняйки си различни текстове от книгите на Марк Твен. Обаче не е много интересно, по брега няма какво да се види. Затова окото веднага улавя една ужасно шарена сграда, която се набелязва за посещение. 


Оказва се фабриката за карнавални платформи и фигури. В нея нищо не се произвежда точно в дните на карнавала, така че може човек да се пошляе из страната на чудесата, както изглежда отвътре, да се снима с карнавални одежди и да се възкачи на някоя пищна платформа.


За друга сутрин след цяла нощ на Бърбън стрийт остава обиколката из поразената от урагана "Катрина" част на града. Преди човек да стигне там, не вижда никакви следи от бедствието. Две години след като отнесе къщи и хора, най-пострадалият квартал си изглежда като след бедствие. С миди в двора, къщи на трески, такива със заковани прозорци и врати или трети, пригодени за живеене с долепена за тях каравана. Повдигам се на пръсти, за да стигна жълтата линия, оставила водата върху стената на една къща, след като се е оттеглила. Едвам достигам точката на височина два метра. 


 

© Татяна Димитрова


Местен жител влиза в ролята на гид и обяснява, че все още няма вода, няма ток и надежда, че животът в тази част на Ню Орлиънс ще се завърне в предишния му вид.


След такава тягостна разходка не остава нищо, друго освен пак да се тръгне направо към Бърбън стрийт. За още едно питие във фосфоресциращо зелена дълга чаша, пълна със смлян и смесен с няколко вида напитки лед и снабдена със сламка. 

 

© Татяна Димитрова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK