Залитайки по Бърбън стрийт

 

© Татяна Димитрова

 



Пищното избухване на цветове, форми и ритми в Рио тези дни ни напомни, че е време за карнавали по цял свят. На такова забавление ни кани днес Ню Орлиънс. Нарича се Mardi Gras, Fat Tuesday. Дебелият вторник. С други думи - последната вечер на пиршество с мазни храни, тлъсти меса и други много вкусни и много вредни неща, преди да започнат постите. Този празник е пренесен отвъд океана тъкмо от Франция, когато Луизиана е била френска. Начало на традицията слагат първите френски заселници през 1699 г. 


Това е и причината човек, като попадне в Ню Орлиънс, наричан още The Big Easy (моля всеки да си го преведе по желание - бел. авт.), да се чувства по-скоро във Франция, отколкото в Америка. За това чувство допринасят френските прозорци, металните орнаменти на издадените балкони над тесните улички, така нетипични за Америка, където всичко е огромно - от улиците до чашите с напитки.


 

© Татяна Димитрова




Карнавалът Mardi Gras е време за безсъние, безспирно пиене, несекващ купон и поведение, което човек другаде не би си позволил. Особено в тази страна, където животът е изтъкан от ограничения. 


Това време и това място е единственото възможно в Америка, когато можеш да ходиш абсолютно законно с бутилка или чаша алкохол по улицата. Казвам ви честно, толкова много и толкова пияни хора на едно място не съм виждала!

 

© Татяна Димитрова


И също традиция е дамите да си показват прелестите на мъжката част от карнавала, срещу което биват щедро (или пък - не) възнаградени с атрибути на празника - цветни гердани с мъниста, плюшени играчки и други карнавални закачки. 


Празникът изисква желаещите да наемат балконите основно по Бърбън стрийт (много удачно за количествата алкохол, които се леят). Това им дава право да стоят горе, надвесени над преминаващите долу и да хвърлят гердани и други, ако са доволни от гледката към гърдите на съответната дама отдолу. Естествено има и обратният вариант, като определено дамите на балкона не очакват да им се показват съответните телеса.


 

© Татяна Димитрова


Така погледнато, излиза доста нелепо да се оправдаваш, че нищо не си показал, като се явиш пред приятелите във вид, в който не се вижда къде е вратът ти от гердани с мъниста във формата на сърчица, топчета и други подобни. Обаче някои са съгласни и за чаровна усмивка да пуснат от балкона някоя цветна броеница. Честно!


Преди да се стигне до балконите вечер обаче, в късния следобед по основните булеварди на града преминават колони с платформи, които също горе-долу година по-рано са наети от жители на Ню Орлиънс срещу нескромни суми, за да покажат карнавалните си костюми на тълпата, която ги зяпа и се стреми да улови във въздуха хвърляните към нея карнавални дарове. Тази битка е доста изморително занимание, което ти докарва желание за следобедна бира. Това, в случай че в този час не си вече злоупотребил.


 

© Татяна Димитрова


Във втория случай краката те водят към местна кръчма, където продават така наречената cajun (кейджън) храна. Тя е типична за района и представлява кулинарна смесица от кухните на Африка, Европа и Америка. Супа в хлебче, която извиква капки по цялото лице, ужасно лют ориз с месо, което пали цялото тяло. Както е ясно - с какво и да се почне, се свършва с нещо за пиене, което да угаси карнавалния огън.


 

© Татяна Димитрова


По улиците, където едвам се ходи по лепкавия килим от мъниста, конфети, смачкани чаши и строшени бутилки, се срещате с емигрирали улични художници, забраняващи да се правят снимки на картините им, които хич не са евтини за улично изкуство, неясно от коя част на света акробати, които разчитат да видят оставената на земята шапка пълна в края на шоуто.


Разминаваме се трудно понякога с патрулиращите на коне полицаи, които тези дни не биха арестували нито девойки заради показване на гола плът, нито когото и да е за други форми на неприлично поведение на обществено място, и файтоните, които предлагат съвременна разходка из някогашна Франция, изникнала посред Луизиана.


Естествено, че в града на вудуто има и готови да ви посветят в тайните на тази магия. Най-безопасен вариант се оказва тур из града, свързан с африканските традиции. Оказва се блестящ пример за нашата поговорка "от нищо - нещо". Вървим, спираме по кьошетата на тесни, тъмни улички, на които се чуват отгласи от вихрещия се недалеч карнавал. Гидът ни разказва не толкова интересни и естествено непроверими обстоятелства.


 

© Татяна Димитрова


Въртиш-сучеш, пак към Бърбън стрийт те носят и тялото, и душата. Междувременно е задължително да си се сдобил с поне карнавален тип шапка и също някоя рисунка, ако не някъде по тялото, то поне на лицето. Иначе си като кръпка в общата лудница на придвижващи се като в мравуняк с танцова или направо залитаща стъпка тълпи. Срещаш герои от различни епоси, епохи и географски ширини. И току се шмугваш в поредния бар.


 

© Татяна Димитрова


Там от време навреме те води нуждата от тоалетна, достъп до която получаваш само и единствено ако си купиш питие, то пък пак те води след време отново до някой бар и така цяла нощ. Е, разбира се, непрекъснато попадаш на някоя чернокожа банда, която изтръгва мазни и разтърсващи те из основи звуци от саксофон, пиано и ударни. Такива, които няма къде другаде да чуеш. Най-малкото няма да е същото.


 

© Татяна Димитрова


Настроението и тълпата те понасят към следващото заведение, което може да се окаже стриптийз бар. Този път се влиза без входна такса, но стриптийзорките очакват своята награда и ако тя е скромна, са в състояние да замерят с нещо нейния подател и да му изкрещят пред всички да не се стиска. По-настойчивите да опитат всичко от карнавала остават след шоуто, за което биват наградени срещу двайсетачка с танц върху коленете им. 


За по-неиздръжливите остава да се приберат да поспят до следващия ден. След махмурлийска закуска с американски палачинки тръгваш към Мисисипи за разходка с кораб по легендарната река. Понасяш се по жълтата  по това време на годината река, припомняйки си различни текстове от книгите на Марк Твен. Обаче не е много интересно, по брега няма какво да се види. Затова окото веднага улавя една ужасно шарена сграда, която се набелязва за посещение. 


Оказва се фабриката за карнавални платформи и фигури. В нея нищо не се произвежда точно в дните на карнавала, така че може човек да се пошляе из страната на чудесата, както изглежда отвътре, да се снима с карнавални одежди и да се възкачи на някоя пищна платформа.


За друга сутрин след цяла нощ на Бърбън стрийт остава обиколката из поразената от урагана "Катрина" част на града. Преди човек да стигне там, не вижда никакви следи от бедствието. Две години след като отнесе къщи и хора, най-пострадалият квартал си изглежда като след бедствие. С миди в двора, къщи на трески, такива със заковани прозорци и врати или трети, пригодени за живеене с долепена за тях каравана. Повдигам се на пръсти, за да стигна жълтата линия, оставила водата върху стената на една къща, след като се е оттеглила. Едвам достигам точката на височина два метра. 


 

© Татяна Димитрова


Местен жител влиза в ролята на гид и обяснява, че все още няма вода, няма ток и надежда, че животът в тази част на Ню Орлиънс ще се завърне в предишния му вид.


След такава тягостна разходка не остава нищо, друго освен пак да се тръгне направо към Бърбън стрийт. За още едно питие във фосфоресциращо зелена дълга чаша, пълна със смлян и смесен с няколко вида напитки лед и снабдена със сламка. 

 

© Татяна Димитрова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на fonon
    fonon
    Рейтинг: 521 Разстроено

    Можеше да ни спестите седмата снимка...

  2. 2 Профил на Santa_Claus
    Santa_Claus
    Рейтинг: 477 Неутрално

    Единственото голо тяло, корто авторката е успяла да улови, ми изглежда гротескно...

    Powerful you have become, the dark side I sense in you.
  3. 3 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1279 Неутрално

    В секи индивид би искал да осъществи собствените си желания.
    Градски легенди и показност ,всеки срещу всеки, господар за един ден на..собствените си желания.Живота който водим,такъв какъвто е във всекидневието,но накичен.

  4. 4 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3402 Весело

    Купон за едни, неприятности за други - такъв е животът!

  5. 5 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Както винаги - репортаж от български автор. (Хотели как лучше, а получилос как всегда...)

    Проклета да е Русия!
  6. 6 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 3136 Неутрално

    Култово място е Бърбън стрийт! Може би най-купонджийското на света където съм бил.
    На края на уличката има магазинче и си правят сандвичи - можеш да си къркаш с бутилка винце. Кеш онли.
    Бирата варира от 10долара до 1.50 в съседство. Нещо немислимо за нашата Витошка, например.
    Свобода и купон. Музика.

  7. 7 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 829 Неутрално

    Да, има и такива народи, при които купонът не е целогодишен, пък са винаги недоволни ...
    И нямат 50 и кусур официални празници

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  8. 8 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3587 Неутрално

    Твърдението, че можели да се разголват безпроблемно си е направо лъжа. Точно в това отношение полицаите са изкючително строги.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  9. 9 Профил на biba_jaba
    biba_jaba
    Рейтинг: 572 Весело


    Какво се забелязва по улиците на Света?
    Европейците протрстират против кризата,
    араби водят племенни войни,
    в Бразилия веселба до небесата.
    )))

    Пребиваването в социалните мрежи от служебния компютър е по-голяма заплаха за капитализма от пролетарска революция.
  10. 10 Профил на biba_jaba
    biba_jaba
    Рейтинг: 572 Весело

    До коментар [#1] от "fonon":

    хаха
    Защото не е изпъната креолка, а са и виснали сисите и има шкембе?

    Пребиваването в социалните мрежи от служебния компютър е по-голяма заплаха за капитализма от пролетарска революция.
  11. 11 Профил на Bizareste
    Bizareste
    Рейтинг: 880 Любопитно

    През целия купон само тези сланинестите ли хвана с обектива, бе Димитрова?...

    http://bizarotrips.com - Live Creative
  12. 12 Профил на Moonshine
    Moonshine
    Рейтинг: 682 Весело

    До коментар [#10] от "biba_jaba":

    Изпънати креолки има само в романите на Майн Рид. Обикновено втасват още във възраст, която е интересна само за крайни педофили.

  13. 13 Профил на ooonufri
    ooonufri
    Рейтинг: 614 Неутрално

    Жената е мааалко над нормата, но у тях има толкова пълни хора, че за мащабите им, е Венера.
    Според мен точният превдод е не дебел вторник, а мазен.
    Начинът на празнуване ми се струва доста по-народен от пищния в Рио. Оня е много натруфен и лъскав.

    В началото на 80-те, нашите комунета се опитаха да направят някаква подобна проява, като изкарваха по улиците разни шатри, в края на декември, с наливно вино и мръвки. Бяха го кръстили седмица на изобилието. Глупости. Ако имаше нещо за купуване, свърши моментално и останахме с пелина и печените мръви да се наливаме. Като студент веднъж изкарах 12 часа в една шатра.

  14. 14 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1427 Весело

    А, като Бърбън Стрийт си имаме и в Европа, и то няколко. Най-готините, които познавам, са Улицата на бирата Bierstrasse и Улицата на шунката Schinkenstrasse на Майорка. Там купон-карнавалът е цяло лято, не такъв кратичък като този в Ню Орлиънс))

    ”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)
  15. 15 Профил на Димана Д
    Димана Д
    Рейтинг: 213 Весело

    Бърбън стрийт е мое би най-отвратителното място в целия Ню Орлиънс ... Адски са смешни американците и техния "купон", но като се абстрахира човек от това всичко друго е на ниво. Най-култови са джаз клубчетата на Френчмън стрийт, там нещата са от друга вселена Изобщо Ню Орлиънс си е място задължително за посещение, просто защото няма нищо общо с Америка
    П.С. - Кухнята им е уникално вкусна ..

    ДД
  16. 16 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Комунистическият кмет на Шумен сложи градския карнавал в есента, което противоречи на неговата същност - преди великия пост напролет, и е истинска гавра. Американците имат и хубави празници, които можем да заимстваме - например Деня на благодарността. Ние обаче копираме глупости като Халоуин или Валентин.
    .
    История на онанизма -
    http://archiman.livejournal.com/

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  17. 17 Профил на mmarto
    mmarto
    Рейтинг: 418 Весело

    сн.7 ... малка стегната цица,
    мирише на парфюм и на лЮтеница!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK