До града на дяволите и обратно

 

© Татяна Димитрова

 



Заради снимките, които съм виждала, си представях, че ще се озова насред гора от островърхи сипеи (пирамиди), каквито ги е оформила природата. И че фигурите им наподобяват нечовешки същества, та затова са го кръстили Дяволският град. И че са омагьосващи гледката и усещането - заради много гласове, които събра в надпреварата на новите седем природни чудеса на света. И даже имаше повече от Белоградчишките скали.


С тази настройка тръгваме за Ниш. На 70 км от града би трябвало да се намира това природно чудо, което в крайна сметка сподели съдбата на нашите скали в класацията и изпадна от нея на финала.


Спираме на оформен паркинг, около който са разтворени сергии с обичайните за такива места сувенири, съпроводени с далеч по-интересните бурканчета сладко и няколко вида ракия - крушова, дюлева и сливова. Оставяме избора за по-късно. Чака малък преход.




Домакините любезно ни предлагат да се възползваме от тоалетната до входа, където влизаме с известно количество предразсъдъци, които се налага да се забравят веднага. Понеже мястото е чисто и снабдено с всичко нужно.


Пътеката води покрай жълтеникавата река, над която минаваме по малки дървени мостчета няколко пъти. Заради валелия допреди малко дъжд жълти вади заобикалят краката ни.


 

© Татяна Димитрова

 


Цветът им се дължи на рудите на това място. Минаваме дори покрай останали от стари времена входове към скалата, откъдето са вадени добитите железни руди.


Пътят минава и покрай два извора, водата в които мирише на метал, а малки балончета се издигат от дъното към повърхността. Оказват се с необичайна киселинност и лечебни свойства. 


 

© Татяна Димитрова

 


И изведнъж зад завоя наляво грейва причината за нашето пътуване. Дяволският град. Жълти пирамидални сипеи с цвета на образуванията в Мелник. Нямаме търпение да стигнем възможно най-близо, за да започнем като по сигнал да снимаме. В основата са изградени дървени платформи, които доближават до скупчената жълта група дългучи, които завършват с шапки от скалист материал. 


 

© Татяна Димитрова

 


Хм, чудя се къде са ги преброили 200 - колкото са по брошурите. Разочарованието започва да ме гложди наред с гнева откъде накъде този така наречен град събираше повече гласове от скалите в Белоградчик. 


 

© Татяна Димитрова

 


Снимка от друг ъгъл. Все пак признавам - красиво е. И странно. Малко наподобява лунен пейзаж и не можеш да ги пипнеш, нито да се разходиш насред тях.


Природата се грижи постоянно да руши едни "дяволи" и да създава нови. Ама защо дяволи?


 

© Татяна Димитрова

 


Легендата разказва, че в далечни времена на това място живеели богобоязливи хора, което, както си му е редът, било предизвикателство за дявола. Раздразнен, той приготвил "дяволска вода", която трябвало да накара благочестивите да забравят своето родословие. Така те се докарали дотам, че организирали сватба между брат и сестра. Тук се намесила фея, която осуетила дяволския план, макар че не могла да вразуми младоженците. Бог обаче чул молбите й и за да предотврати сватбата, съединил земята и небето и превърнал хората на камък.


Така се образували около 200-те скално-пясъчни пирамиди и два висококиселинни извора.


 

© Татяна Димитрова

 


Трудно е да се вземе категорично решение между очарованието и разочарованието. Особено на фона на местната гордост, че такова неща има на броящи се на едната ръка места по света. Е, добре, де, знам, че така се прави туризъм. 


Фактът, че никой не спира да снима, от всевъзможни ъгли, с приклякания и нагласявания между "дяволите", показва, че гледката си заслужава толкова мегабайти памет.


 

© Татяна Димитрова

 


Няколко метра по-ниско, в полите на Дяволския град, се е настанил малък параклис, към който ни води пътят обратно. Пред него и вътре в него ни очакват две облечени в бяло дървета. Погледнато отблизо, се вижда, че това са завързани бели парчета плат. Хм.


Влизаме вътре. Има каса за пари и маса, на която са сложени различни видове свещи с цените им. Палят са навън. На друга маса стоят наредени бели платнени лентички и на плотовете покрай стените са оставени химикалки. Започваме да пишем най-съкровените си желания. Оставяме ги в подножието на Дяволския град. Странно някак.


 

© Татяна Димитрова

 


Пътят на връщане минава покрай дима на две кръчми и понеже времето почти клони към обед, с голяма засилка тръгваме нататък. Оказваме се извън активния сезон - храна няма. Лошо, много лошо. За сметка на това домакините ни очакват с табли, с наредени малки чашки със "шливовица". Без майтап. Сливова ракия. На гладно изглежда някак странно, пък и малко е рано сякаш. Обаче никой не се отказва. И с пълно основание. В такива моменти разбираме, че нашата купешка ракия вече наистина за нищо не става.


Ракиеното пътешествие продължава на сувенирните сергии отвън, където са наредени най-различни разфасовки и видове - точно като за подаръци направени. Може и да се тества и да се плати в каквато валута имате. 


 

© Татяна Димитрова

 


Това не решава въпроса с глада, който неустоимо ни тегли към друго място, където сезонът за плескавиците и другите местни вкусотии вече е започнал. Връхлитаме една крайпътна стара къща, или по-точно "Етно кръчма "Два амбара", където не могат бързо да насмогнат с толкова много толкова гладни хора. С половин уста се разбираме със съдържателката на заведението, че запретваме всички ръкави и започваме да лющим (тоест белим) краставици, да режем домати и да носим чаши за нишко пиво или шливовица. Двете й деца в това време чевръсто разпалват скарата, за където тя разточва вече плескавиците.


 Нашата домакиня също не беше имала такива гости - сами да си готвят

© Татяна Димитрова

 Нашата домакиня също не беше имала такива гости - сами да си готвят


Случилото се след това беше изпълнено с наздравици, смях и огромно удоволствие както за стомаха, така и за душата. Може да го разбере всеки, който има представа за сръбската кухня и продукти, неповлияни от правилата за храните в Европейския съюз. И отношение към туристите, което, много се извинявам, но истината е, че околовръст Белоградчишките скали просто го няма.  


 

© Татяна Димитрова

 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 6061 Неутрално

    нищо особено но доста добра реклама !

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на kuku032
    kuku032
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Белоградчишките скали са по-внушителни, но за крушовата ракия сърбите печелят.

  3. 3 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Това е почти естествено с страхотна помощ от ....

  4. 4 Профил на Ан Он
    Ан Он
    Рейтинг: 571 Любопитно

    [quote#0:"автора"]който има представа за сръбската кухня и продукти, неповлияни от правилата за храните в Европейския съюз[/quote]

    Уважавам много сръбската кухня, но това за "правилата за храните в Европейския съюз" не го разбрах.

    Вкусна и качествена страна има във всички страни от съюза, боклуците които ние ядем нямат много общо с "правилата" ...

  5. 5 Профил на jorkatatenev
    jorkatatenev
    Рейтинг: 458 Неутрално
  6. 6 Профил на Kidon
    Kidon
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#4] от "Ан Он":

    Сигурно има предвид, начина по който хората го разбират... Където и да отидеш в родината, ако попиташ средностатистически местен жител, ще ти отговори, че ЕС е виновен за непрестанното пропадане надолу (просто защото след влизанито ни в ЕС, не се е отчело осезателна промяна в спазването на правилата). И докато някой се надява, за 3 лв. да купува килограм първокласен кашкавал, така ще е, за съжаление...

    Keep Walking!
  7. 7 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2474 Неутрално

    Държавната граница със Сърбия е психологическа преграда, софиянци да посещават района на Босилеград, Стрезимировци, Судрулица и др. няколко селища, които са съвсем близо до София, а в същото време си имат местни нюанси, които гарантират разнообразие

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  8. 8 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2371 Неутрално

    Нищо особено,но комерсиално представено!Кога и ние ще почнем да печелим пари от природа и история,от които имаме прекалено много,повече и от Гърция?!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  9. 9 Профил на ТНТ
    ТНТ
    Рейтинг: 1071 Весело

    [quote#4:"Ан Он"]"правилата за храните в Европейския съюз" не го разбрах.[/quote]

    Забрави ли вече правилото за кривите краставици, дето го премахнаха лани?

    "Последният комунист на планетата ще умре в България." Димитър Талев, "На завой"
  10. 10 Профил на koshmei
    koshmei
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Почти като Стобските пирамиди, малко преди Рилски манастир

    http://www.youtube.com/watch?v=FTt1MyXCfzs мултак до мултак
  11. 11 Профил на Съни
    Съни
    Рейтинг: 515 Неутрално

    На мен ми изглежда доста зловещо, за нищо на света не бих посетила подобно дяволско място.

  12. 12 Профил на Popolinka
    Popolinka
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Баш са си като Стобските пирамиди.. дори те са повечко )

    Кога паднеш духом, пий една ракийка да паднеш и телом...
  13. 13 Профил на maxwavelength
    maxwavelength
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#8] от "lz2":

    като престанеме да се мразиме един друг и да се плюеме безсмислено, като спреме да се караме, като почнеме да уважаваме хората срещу нас, като не мислиме че винаги сме прави, като почнеме да се замисляме повече, като спреме да си ги мериме, като се вгледаме в нас самите и видиме косурите си и си простиме, а не търсиме виновен някъде другаде, като повярваме, като насочиме енергията си в това да създаваме, а не да рушиме, като виждаме и хубавото а не ровим с носа си само в лошото иии като почнеме и да действаме повече отколкото коментираме по форумите, така го виждам аз и то вече си става де

  14. 14 Профил на Георги
    Георги
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Журналистиката е ударила дъното.

  15. 15 Профил на Ан Он
    Ан Он
    Рейтинг: 571 Весело

    До коментар [#9] от "ТНТ":

    [quote#9:"ТНТ"]Забрави ли вече правилото за кривите краставици, дето го премахнаха лани?[/quote]

    Да не би наличието на криви краставици да правят храната във Сърбия вкусна ?

    Аз съм против прекалената бюрокрация и регулация, но лошото качество на храната в България със сигурност не е следствие от прекалената бюрокрация и регулация в ЕС.

  16. 16 Профил на LK
    LK
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Е, де - без изсилвания! На Гърция са й създали имиджа още в зората на европейския и световен туризъм - в началото на 19 век. Няма как да се сравняваме... Можем да се надяваме да й чопнем част от туристическата баница, както са направили турците, но за целта трябва наистина качествено обслужване и база, а Ганьо в това отношение твърде го няма....До коментар [#8] от "lz2":

    Mt
  17. 17 Профил на LK
    LK
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Ей! ИзпуснА РОВИМЕ! До коментар [#13] от "maxwavelength":

    Mt




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK