На къмпинг в Калифорния

Ходенето на къмпинг в България обикновено е особено приятно изживяване, още повече че за това няма почти никакви установени правила (с изключение на частните къмпинги). Навсякъде другаде в повечето случаи всеки спокойно се разполага, където му е удобно, остава там, колкото му е удобно, и прави, каквото му е удобно. Дали обаче това е така и по света?

В Калифорния, САЩ, има три вида паркове, на които може да се ходи на къмпинг - щатски, общински и частни.

Местата с ниско надморско равнище - до 1200-1500 м са сред най-посещаваните от туристите и понеже има много желаещи за тях, обикновено трябва да се резервират няколко месеца преди пиковия сезон юни-септември. Това може да се прави и по интернет, а цената е съвсем достъпна - към $30-40 на вечер. Обичайните гости по къмпингите са хора от средната класа. Със сигурност богаташите в Калифорния не почиват на походни легла.

На резервирано място обикновено се събират спокойно 3-4 палатки, но има и по-големи терени. В повечето случаи лагерите са оградени с дървени трупи, за да са ясни границите им. Има и място за паркиране на две коли, а ако има и още автомобили, те се оставят на паркинг за гости. В повечето случаи районите за почиващите с палатки и каравани са различни. Но има и места, до които не може да се ходи с кола, и затова се налага туристите да носят багажа си до там на гръб.

Всяко място за почивка си има поне една дървена маса с две пейки, метален шкаф (дървен, ако е по-стар), където храната да бъде скрита от животните-крадци, и огнище с метална решетка, на което може да се готви и подгрява.

Всички къмпинги имат съвсем прилични тоалетни с мивки, които се почистват всеки ден. Има и душове, някои от които са безплатни, а други - с машини, които срещу монети от 25 цента осигуряват топла вода за 2-3 минути.

На повечето от къмпингите е позволено пиенето само на бира и вино, без твърд алкохол. А пушенето е абсолютно забранено.

След 10 часа вечерта от всеки се очаква да пази повече тишина, което не означава, че хората трябва да си легнат, но не може да се пее, да се слуша музика или да се говори на много висок глас. И не се заблуждавайте, че може да пренебрегнете тези забрани, защото ако някой се издъни, потърпевшите му съседи почти никога няма да му се оплачат лично, а ще подадат сигнал до рейнджърите. Което може да доведе до забрана да се посещава отново къмпинга, ако нарушението е твърде фрапиращо.

Самите рейнджъри (горските полицаи) обикалят задължително местата всяка вечер по тъмно, за да се уверят, че правилата на парка се спазват. Сеченето и горенето на горски дърва и съчки е абсолютно забранено. Пир установено нарушение, глобите са доста солени. Затова всеки може да си носи дърва от вкъщи или да си купи от магазина на самия къмпинг.

На някои къмпинги обаче е забранено да се палят дърва и може да се горят само въглища. Това се прави от съображения за сигурност, когато теренът е с лесно запалима растителност.

На фона на всичко това горските животни са абсолютно необезпокоявани от посетителите на парка. Затова често там могат да бъдат видени сърни и елени, които се разхождат на няколко метра от палатките.

При пристигане в къмпинга на посетителите обикновено се дава карта на района, а рейнджърите показват точно определеното място за бивак. А в деня на заминаване (правилата са малко като на хотел) туристите трябва да напуснат до към 12-13 ч., за да може местата да бъдат почистени за следващите гости.

Боклуците в парковете се хвърлят разделно. Различни видове кофи са предназначени за различен вид отпадъци. Дори и да се образуват отпадъци, те са малко и обикновено се хвърлят в огнището. Въпреки това има персонал, който почиства след туристите. Много е вероятно, ако някой остави много боклук след себе си, да бъде вкаран в черния списък на посетителите. Тук рядко се срещат хора, които си хвърлят безразборно боклука, където и да било. Това се дължи основно на солените глоби. С времето на човек му става навик да пази чисто, защото на никой не му се плащат излишни пари.

Всичко, което трябва да знаете за: