© Ивайло Иванов
Обичам да ходя в Трявна. Градът е толкова естествен и шарен, сгушен между хълмисти гори и с прекрасни цветни алеи, уютен и изключително чист. Тази красота винаги ме кара да си мисля за хората, които са я направили и я поддържат. Като че ли различни хора живеят в Трявна - скромно горди и с кротко самочувствие. И как се усмихват само!
В Трявна обичат да разказват истории. Целият град е зареден с истории и построен, сякаш да те накара да се заслушаш. Малко е останало от улицата на занаятчиите за съжаление, но като влезеш в някое от дюкянчетата, те посрещат с "добър ден" и започват да ти разказват приказката на своето творение. Как е направено това бижу, как сами са измислили технологията, показват материалите, от които се прави преди да добие форма...
Успяхме да посетим само два дюкяна, другите бяха затворени в събота по обед. Оказа се, че и на двете места майсторите са и двамата съпрузи. В магазинчето за керамика, където имаше предимно бижута от благородни метали и стъкло, жената ни разказа как със съпруга й са направили лимитираната серия със злато за сертификатите, които издават с всяка покупка. И неизменно подчертават, че са от местното училище за занаяти. На излизане бижутерката ни препоръча и къде да намерим бирарията с жива бира.
Малко по-надолу дърворезбар работеше над нещо внушително и като влязохме ни посрещна с широка и топла усмивка. Попитахме откога работи над творението - изключително красиво и сложно, а той веднага се похвали, че всъщност работата е на съпругата му, а той само "пипва тук-там някои неща". Тя пък обясни, че се учи от мъжа си, затова и той трябва да "оправя" някои детайли. Майсторът също е от местното училище. С гордост добавя, че всяка година оттам излизат по един-двама дърворезбари, които остават в "нашия край" и запазват традициите.
Не се сдържах и купих едно стенно украшение. Оказа се толкова заредено с енергията на майстора, че после с часове се усмихвах неудържимо и аз.
© Екатерина Войнова
Четири вида жива бира и приятни разядки се намират в пивоварната-бирария Luc - там до рекичката с изглед към моста и накацалите по брега къщи с наредени с магия стари каменни покриви. Компания ти правят приказно-сини водни кончета. А ако не харесваш бира, навсякъде предлагат домашно вино и ракия, какво по-хубаво от това?
Продължаваме към музея, който някога е бил училище "по взаимоучителната метода". Експонатите са необикновени - пишеща машина от 19 век с кирилизирана клавиатура, старинни часовници и голяма изложба картини на Димитър и Никола Казакови, дарили на града внушителна част от творбите си. Управителката естествено отбелязва, че Димитър Казаков - Нерон, е първият български художник с картина в Лувъра, и набляга, че в залата ни посреща неговата история.
Най-забавна ни се стори възстановката на класна стая за взаимоучение – на първия ред са чиновете, пред които има корито с пясък – за начинаещите, после са дъските с тебешир, а след тях за напредналите има пера, мастило и хартия. Тук ни разрешават да изпробваме всичко, показват ни значките за "добрите" и "лошите" ученици, носени и извън училище, големите табла с учебниците.
И къщата, и дворът на старото училище са красиви - сградата е от тъмно дърво, покрита с характерните за региона каменни плочи, а по парапета на чардаците е пълно с цъфнало мушкато.
Главната атракция на Трявна, както е добре известно, е Даскаловата къща, където се е провело състезанието между майстора и чирака му за това кой ще направи по-красивия таван. Майсторът изрязва "Майско слънце", а ученикът - жаркото "Юлско слънце". Тази история си заслужава да се чуе от хората в музея, пълна е с интрига, любов, страст и като по чудо за нашите географски ширини има щастлив край с ядене, пиене и веселие три недели.
Като става дума за ядене – трявналии ги бива много и в храната. Пърленките им са ненадминати, а чушките с доматен сос са убийствено вкусни. И скарата е добра, а по-вкусен катък и сух таратор с кисели краставички не се прави никъде. Специално към чужденците са отправени и предизвикателства - менютата са горе-долу преведени на нещо, което прилича на английски език, но не съвсем.
Подобно е положението и в музеите. Една от картините на Нерон, кръстена от автора си "Орисници", се оказва, че на английски е именувана като "Зли феи". Персоналът също не се справя убедително с общуването с чужденците. Това остави гостите ни малко извън очарованието, което изпитах аз. Защото Трявна е цялостно удоволствие – природа, човек и изкуство на едно място. И пак да кажа - много обичам да ходя там!
