© Весела Генева
Хем ни се плува, хем ни се плава.
Всичко започна в едно кафене в Кавала, Гърция в първата сряда на септември. Мъж чертае с флумастер непонятни триъгълници, червени и сини стрелки пред неколцина българи. Обсъждането е разгорещено. Не след дълго всички се качват на седем яхти под български флаг. Триъгълниците са изобразявали лодки, а стрелките - въздушните течения.
Започва ''Голямата септемврийска флотилия 2012''. Човек може да си помисли, че името е странно и леко претенциозно, но не и ако е бил част от плаването.
© Весела Генева Когато има синхрон между екипа, удоволствието е неописуемо.
С попътен вятър екипажите се отправят на тренировъчно-опознавателна мисия към островите Самотраки, Лимнос и Тасос в Егейско море. Защо тренировъчно-опознавателна? Ами защото не става дума за опитни яхтстмени и ветроходци, а за 70 ентусиасти без никакъв опит в пътуването по вятър и вода. Единствените, които разбират от плаване, са капитанът и помощник-капитанът на всяка лодка, които са поели риска за няколко дни да създадат екипажи, способни да направляват ветроходните лодки.
Рискът си е риск. Преди да се впусне в приключението всеки се е питал какво се прави в бурно море в лодка с още деветима, които познава бегло и задочно, от социалните мрежи. Та нормалните хората и на кино не ходят с непознати. А и като си припомни човек, че адмиралите казвали: законите на мореплаването се пишат с кръв.
И така, единствената утеха е мъжът с флумастера. Добре ерудираният и говорещ с успокоителен глас Статис е грък, мореплавател по семейна традиция. Той е адмиралът, така да се каже. Печелил е беломорски и средиземноморски регати, но не обича да се хвали и да го ласкаят. Той запознава с тайните на ветроходството дебютантите. Всяка сутрин и вечер преподава законите на морето и природата.
Не си спомням по-увлекателни теореми. Неслучайно фамилното му име е като за майстор-оратор - Софицис. Само дядо ми, когато разказваше приказки и ме запознаваше със законите на гората и природата, беше по-сладкодумен. Не познавам и много други хора с такова търпение да въвеждат новаците в дълбините на своите познания и занаят. Дзен по беломорско тракийски.
© Верадина Павлова Когато бордът е на сантиметри от вълните
Ако на суша казват, че занаятите се крадат, то в морето съзнателно се предават всички тайни, както на занаята, така и на изкуството за създаването на екип и група от екипажи - флотилия. Както Стати казва, на лодката ставаш семейство дори с напълно непознати хора.
Той си знаеше, че ще се получи, но ни го каза накрая. Първо ни остави сами да усетим и да се насладим на преживяваното и след това пак да го преживяваме в разговорите. Човекът просто е роден лидер, прави нещата, а не като нашите общественици да обясняват какво ще стане под тяхно предводителство и после то все да не става.
Как се случват хубавите неща? Много просто - идеите от екипа, а лидерът показва най-краткия начин да се постигнат. Начинът включва забавление и удоволствия, а когато му дойде времето - и екстремни. Това пояснение беше за приятелите, които се отказаха от морското пътешествие, защото ''не искат някой да контролира живота им на кораб''.
Попътен вятър и към Самотраки и водопада Фония, който се влива в морето. Там се оказват катерачи от Чехия, които подсилват европейския характер на експедицията. Водопадът е естествената развръзка на предшестващ каньон на река, формирала седем водопада.
Следобед е и настъпва раздвоение - хем ни се плува, хем ни се плава. Решението е масово къпане, по време на което учим как се закотвя кораб и нареждаме седемте яхти в успоредна на поредния залив линия. И дядо ми ме учеше как се секат дърва, докато си мислех, че учехме кучето ми да лови зайци. Подобно на дядо, който ми даваше да забия някои и друг пирон, докато ми разказваше поучителни приказки, така и Пламен, нашият шкипер ни поверява управлението на платнохода, докато ни разказва поучителни мореплавателни истории, които е преживял със Стати.
© Цветозар Вълков Как се случват хубавите неща? Много просто - идеите от екипа, а лидерът показва най-краткия начин да се постигнат. Начинът включва забавление и удоволствия, а когато му дойде времето - и екстремни.
Докато плаваме към пристанището на Самотраки, готвим спагети по бърза моряшка рецепта - с чушка, лук, зехтин и екстри по желание. Готвене в трюма прави храната уникално вкусна, защото вълните и люшкането я разбъркват по свой си начин.
Следващия следобед пред кафенетата на пристанището двама местни ме застрелват с думите ''вашият рейс ще дойде след 20 минути''. Двамата били от общинския съвет, а рейсът, който бяхме поръчали, наистина идва и ни закарва в стария, скрит от нашествия град. Вижда се крепост. Изкачваме калдаръмените улички, минаваме покрай занаятчийските дюкяни. Хората, насядали по кафенетата, ни поздравяват с усмивки. Пием планинска вода от старинна чешма под Църквата и се оказваме на тераса на таверна с величествен изглед. Появяват се двамата от общинския съвет и започват с поздравителни слова за добре дошли, както по протокол. Завършват с благодарност, че сме посетили острова. Камбаната на църквата учудващо звъни. Вече е към 20 ч. Дали на отчето не му е верен часовникът или е в наша чест? Макар да знаят, че ще отплаваме рано на другата сутрин и няма да оставим ниакакви пари на острова, ни заявяват, че превозът е за тяхна сметка.
Младата Екатерини, придружаваща съветниците, е в ролята на безплатен екскурзовод. Тя ми казва, че самотраките или горните тракийци таят най-топли чувства към българите от времената, когато на острова е имало българска администрация през Втората световна война. По-късно от българско семейство, което кара тук ваканцията си, разбираме, че цял ден на острова дебатирали подготовката за нашето посрещане, а и че ''за автобуса се знаело''.
Фотогалерия: Голямата септемврийска флотилия >
Оттам - към Лимнос. Докато се подготвяме с малки двубои за регатата на другия ден, по радиостанцията ни търси местният радио водещ Илиас. Чул от самотраките за нас и иска да ни каже добре дошли.
В един от красивите заливи на Лимнос ни посреща племенникът на концесионера на плажа - нашенче по майчина линия. Като видял грациозните яхти, накичени с български знамена, ни пресреща с малка моторница и ни поздравява на чист български, което предизвиква патриотично задоволство в нас. След нощния купон в пристанището предстои регатата до Тасос.
Всички седем екипажа се справят с предизвикателствата на ветроходството, а разликите във времената са минимални. Това дава утеха на нас, на тези след нас, а и на тези пред нас, че следващия път ще са първи, ще победят и ''Принцесата'' на Стати. Всички лодки си имат имена, защото любовта към тях е голяма. Всеки от екипажа усеща лодката като част от себе си, а тя, като нас, чувства и реагира на морето и вятъра.
На нашата лодка си имаме стратегия - когато не се състезаваме, да плаваме максимално бавно, за да се наслаждаваме максимално дълго. Така че винаги сме последни на пристана. Идва и последната нощ на лодките.
На следващата сутрин с кафето Статис прави последен разбор. Групата - разностранна, включваща деца и едно бебе, решава да основе кръжок или клуб ''Ветроморски''. Неформално, просто да има поводи да се събира и да обсъжда страстта си по моретата.
В последните метри до сушата, до Кавала, нашата лодка бърза, този път искаме да стигнем първи, за да избегнем задръстването по суша. Не го избягваме. През ума ми минават забавните моменти и комичните ситуации.
Колко ли неизползан материал е останал на Джеръм Джеръм от ''Трима души в една лодка''.
