Северното сияние на българското Черноморие

Фарът на Шабла



Има нещо необичайно да си девствен спрямо северната част на българското Черноморие. Особено, когато попаднеш на него, абсолютно неподготвен след цял живот, започнал и развил се в голямата си част по южните брегове на България. Чувството е почти като да си в чужбина, с тази разлика, че мнозинството говори български. Ако си го пренебрегвал дълго и си мислил, че там няма какво толкова да те изненада, както бях аз, то проблемът е в теб, но и в това, че някой е забравил да те убеди, че дълбоко грешиш. Най-най-малкото, защото всеки бряг си има своя чар и никой не може да му го отнеме.


В едни от последните слънчеви и топли дни от отиващото си лято, в началото на септември от Бургас поехме с дестинация Крапец по следите на вятъра, огромните равни полета, високите отвестни скали и легендите за рибената чорба на север.


Морска шир и ветрогенератори

© Дневник

Морска шир и ветрогенератори


Когато пейзажът започна да се изравнява и погледът да се опира в далечните краища на хоризонта, усетихме, че вече сме извън познатата ни и домашна южна черноморска среда, нагъната от безброй хълмове, заливи и малки плажчета. Тъкмо сменяха асфалта по основния път след Балчик, което си бе своеобразно постилане не на червен, но на гладък черен килим, по който да пристигнем парадно като добре посрещнати чужди гости.




При бай Пешо

© Дневник

При бай Пешо


От интерес, но и от глад, решихме, че първата ни спирка непременно ще е при прословутата рибена чорба на бай Пешо в рибарското селище на Шабла. Ако сте ходили, знаете, че това не е място, на което да търсите лукс и удобства, а само добър и топъл прием, уют и вкусна риба. Бай Пешо ще дойде, съвсем по домашно ще ви вдигне, за да си почисти масата "като у дома, тъй като аз съм стопанинът тук". После ако сте залитнали към нещо не толкова подходящо от рибното меню, ще ви ориентира към пресния "материал" и задължително ще ви каже, че чорбата е закон, особено за новодошлите. Дори ще ви предложи и от домашната си ракия, която нескромно, но и не без основание, ще похвали като една от най-добрите.


Развалините на морето в Шабла

© Дневник

Развалините на морето в Шабла


Фонът на цялото това занимание, разбира се, е море. Но и разпадналият се мост, който застрашително стърчи на парчета железа и остатъчни платформи навътре във водата. За да "разходим храната" след хапване в ранния следобед се потопихме и сред малките къщички и рибарски бараки, непосредствено до най-стария фар. От тях лъхаше на отиващо си лято.


Празнични знаци из рибарското селище на Шабла

© Дневник

Празнични знаци из рибарското селище на Шабла


Зад входа на една от тях надничаше стар кантар с надпис "Баланс", на друга стърчеше изсветляло знаме по случай "1 май", на трета висеше превзет от морските създания чехъл за декорация, а покрай четвърта... Покрай четвъртата доловихме сладко следобедно похъркване. И така оставихме Шабла на мира в следобедния си покой.


Кантар из рибарското селище на Шабла

© Дневник

Кантар из рибарското селище на Шабла


Заварихме Крапец препълнен, но срещу малко по-висока сума от обикновената за стая в къща за гости, получихме приятна стаичка в хотел "Яница". Не стаите, а атмосферата обаче е по-важната в това място. Още с първото хапване в ресторанта им, който е един от най-препоръчваните в селото, се озовахме насред вечеринка с много големи семейни компании от българи и румънци. На фона на български златни шлагери, се пренесохме към песните с морски тематики и осъзнахме, че повечето са дело на бургаски или поне на южни хора. Мисловното завръщане към долната част на крайбрежието обаче не продължи дълго.


Помпа за вода

© Дневник

Помпа за вода


Последваха хора, на които всички бурно се включиха, приветствани от едра дама, която се оказа домакинката на хотела, тоест собственичката. Заедно със съпруга й, с когото заедно наподобяват германска възрастна двойка, се оказаха наистина душата на мястото, като не спираха да обикалят и да разменят по няколко думи с гостите. Два дни по-късно същата картинка се повтори, но подсилена от изпълнение на кан-кан, водено от преобразената в специални одежди стопанка. Нейният съпруг пък ни почерпи с парче домашно приготвен лахмаджун, но със сирене. За онези, които не искаха дандания, бурните преживявания приключваха мирно и спокойно точно в полунощ. Оставаше да се чува само шумът на морето, което вечер силно стенеше.


"Златната рибка" до Дуранкулашкото езеро

© Дневник

"Златната рибка" до Дуранкулашкото езеро


Едно от другите прекрасни места, до които ни отведе новоасфалтираният път, бе Дуранкулак, а оттам свихме към неговото езеро и място, наречено "Златнара рибка". Комплекс от няколко къщи за гости на брега, точно до водата, който прилича на покои, обитавани от джуджета от приказките. Усещането се подсилва и от статуята на голямо джудже - с риба в ръка, разбира се, което стои на средата на поляната.


Слязохме до кея, където ловяха риба, опитахме и от прекрасна рибена чорба в кръчмата им, повъргаляхме се на зелената морава под плачещата върба и поразрошихме козината на завързаното наблизо куче, което наричаха Максимилиан. За фон имаше детска еуфория от огромен надуваем дворец за скачане.


Въпрос на избор

© Дневник

Въпрос на избор


Уважихме и плажовете. Нямаше как, но със сигурност има още много какво да се види. Този на Езерец с огромния бункер, изникнал като странна бетонна гъба насред пясъка, както и широкия и сякаш безкраен плаж на север от Крапец са истинско блаженство, ако не искате да сте крак до крак и ръка до ръка с още безброй много хора.


Лодките на Тюленово

© Дневник

Лодките на Тюленово


Обиколката из село Крапец също беше благодатна и информативна. Сбодихме се с едни от най-миниатюрните, най-евтини, но и вероятно най-вкусни домашни пъпеши, за които се върнахме може би десетократно след това. Хубав ресурс за зимнина също се намери. Районът е известен с огромните си полета с чушки и камби, така че не пропуснахме да отнесем към вкъщи и един чувал от това.


В един от местни магазини, наречен просто "Бюфет", след почивка от 12 до 15 ч. ни посрещна собственичката. Местният бай Борко беше дошъл да си вземе пилешки крилца за готвене и се похвали, че има много добра къща за гости. Поседна отвън на кратка раздумка. Каза ни, че едно време на мястото на бюфета е имало казино и се провикна "Фандък! Фандък!" към собственичката. Под сурдинка ни подшушна, че й викали Фандък, защото се казвала Йорданка Фандъкова - също като братовчедка й - кметицата на София.


Скалите на Тюленово

© Дневник

Скалите на Тюленово


Едно от местата, на което обаче не открихме кой знае какво друго, освен спиращи дъха гледки от преплитащи се и сякаш борещи се за внимание скали, бе Тюленово.


Мидената ферма на Дълбока

© Дневник

Мидената ферма на Дълбока


Не пропуснахме да проверим и мидената ферма на Дълбока. За нея в почивни дни трябва да сте въоръжени с голяма доза готовност да чакате за маса продължително, защото стълпотворението надолу по стръмния склон към нея е като за годишно изложение, на което раздават нещо безплатно.


Наистина е така, пише го над изхода

© Дневник

Наистина е така, пише го над изхода


В менюто обаче заглавия като "За какво сме дошли" веднага ви припомнят истинската причина - мидите. Има ги във всякакъв вид, формат и вкус и май няма с кой от тях да сбъркате. След това или помежду мидите можете да се излягате на удобните дървени столове под шарената маскировъчна сянка и да се взирате в морската шир с блажено запълнен стомах.


Нос Калиакра

© Дневник

Нос Калиакра


За нос Калиакра трябва да се приготвите за сблъсък с туристическа обстановка. Входът, за да разгледате, за кола е 5 лв. Оттам насетне следват интересни каменни остатъци от римски времена. Особено, след като видите срещу каква точно гледка се е намирала римската баня, се замисляте, че може би нямаше да ви е зле, да блаженствате заедно с някой от местните византийци по онова време.


Снимките на фона на възстановката на входната порта и белеещите се в далечината стада от ветрогенератори са задължителни. Може да се сдобиете с някои сувенир от пазара, както и да влезете в музея под скалата на носа. Не ви препоръчвам обаче да хапвате в заведението там.


Виетнамските прасета

© Дневник

Виетнамските прасета


Ако пътят ви на връщане или отиване към Севера минава през Обзор и специално село Горица, е добре да се пазите гладни за там. Кръчмата гордо се хвали, че е в списъка на "100-те национални кръчми" и има защо. По-интересното е, че има допълнителна атракция - зоокът, където може да видите всевъзможни животни - десетки видове птици, сред които патици, кокошки, гълъби, фазани и пауни, както и пет вида зайци, пони, кон, магаре, муфлон, елени - малки и големи, сърни, кози, лами, щрауси, диви прасета, както и най-впечатляващото за мен - виетнамски прасета.


За онези, които са ходили на Север по нашето Черноморие, едва ли видяното от мен е нещо ново. Ново бе само за мен. Но за онези, които не са - да не кажете после, че е нямало кой да ви каже...


Залез от Крапец

© Дневник

Залез от Крапец


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK