Инеада - забравеният чар на някогашното Черно море - На път

Красотата на дивото - когато още няма заведения, шезлонги и чадъри

Доскоро турското градче Инеада трудно можеше да се нарече известно. Знаеха го предимно любители на гмуркането, пристрастените към офроуда и тежко болните от приключенска треска със страст към нетуристически места.

След това се появиха слухове, че предстои там да бъде построена атомна или топлоелектрическа централа и по силата на новинарските закони всички научиха името му. Засега турските власти правят уклончиви изявления, че няма окончателно решение и се обмислят всякакви варианти, макар че екологичната оценка на проекта за топлоцентрала, оказва се, е в доста напреднала фаза. Природозащитниците свикаха протести и малкото градче зажужа в очакване нещо да се случи.

А прелестта на Инеада, всъщност, е в това, че там не се случва кой знае какво.

Градчето е имало късмета да се изтегне по крайбрежието на Черно море - южно от българската граница, върху безкрайни пясъчни плажове и е пропито от типичния за такива благодатни места дух на бавно течащо време и кротка наслада от простите неща от битието.

Животът е съсредоточен около спретнатия централен площад на 50-ина метра от морето. Там са административните сгради, магазините, повечето заведения за хранене и кафенето, в което местните мъже седят на ниски столчета, хвърлят табла и посръбват чай от миниатюрни чашки. Пекарните пръскат неустоим аромат на топъл хляб, печеното месо дъха на букет от подправки, а на ъгъла се вие опашка от почитатели на местния майстор на сладолед.

Градското кафете - тук жените не са желани. Мъжете седят на дълга приказка, четат вестници, хвърлят табла и бистрят политиката на чаша чай

Да стигнеш Инеада е проверка за упоритостта. По права линия разстоянието между българската граница и града е към десетина километра. За да не бъде скучно обаче, пряк път липсва, така че се налага да минете в пъти по-голямо разстояние. Вариантите са два - през пункта "Малко Търново", пътят до който от българска страна предизвиква неподходящи в присъствието на деца думи. Другият - през "Капитан Андреево" и покрай Одрин, но на цената на 140км, последните петдесетина през планината, където продължава строежът на нови пътища.

Като се изключи традиционният бронзов бюст на Ататюрк и турските знамена, градчето оставя усещането за познато място. Всичко напомня щастливите времена на курортните градчета в България преди 30 години. Когато бетонът още не беше налазил бреговете, къщите не комбинираха средновековни кули с алуминиева дограма, а местните не гледаха на туристите като на ходещи портфейли.

Още повече, че навсякъде се лее турска реч, но на практика почти с всеки може да се разбереш на български. Немалко изселници от годините на "Голямата екскурзия" са се сдобили с имоти тук и с радост заговарят всеки "сънародник".

Дори киселото мляко в магазините е като събуден спомен - с вкус на ...мляко и един пръст каймак отгоре.

Денят започва рано - с изгрева на слънцето, когато пекарните палят пещите, а рибарите слизат към брега.

Къщите на "пришълците" се разпознават по украсите и глезотиите, донесени от големия град, в случая - най-често Истанбул

Към 23ч. вече няма кой знае какво за правене, дори по време на Рамазана, когато голяма част от жителите на града сядат да се хранят едва след залез. Светлини и шум по това време има предимно по туристическите заведения до морето. Но и там силата на звука би предизвикала иронична усмивка у всеки посетител на родния "Слънчев бряг".

Мечтата на палаткаджията

От почти всеки, който е ходил в Резово, ще чуете едно: "Плажът тук е приказка, но от другата страна на границата ако погледнеш какво чудо е, думи нямам". Пясъчната ивица на село Беендик сякаш няма край. И, всъщност, е точно така, защото плавно прелива през поредица от заливчета, за да стигне до безкрайния бряг на Инеада.

От едноименния нос на юг се простира над 15 км девствен пясъчен плаж между морето и полите на Странджа. Преброждането му пеша отнема около два дни, твърдят местните хора.

Тази пустош от море, пясък и гора е в сънищата на всеки палаткаджия. И е горе-долу толкова достъпна - мястото е обявено за национален парк, защото има много защитени растителни видове, и за разлика от познатите практики по съседни земи, турските власти изобщо не толерират заседяването в него.

Инеада има три официални градски плажа. Най-южният се ползва предимно от местните хора, които съчетават морето с риболов в близкото езеро. Има толкова място, че въпросът за жизненото пространство не стои. Неприятната изненада е, че често преминават коне, крави и кучета, които не са склонни да се съобразяват с желанието за уединение.

Това е красивата част. По-неприятната е когато се озовеш насред стадо от 30-40 крави и нервни бичета, без пастир. А на километри наоколо няма жива душа...

Централният плаж в близост до центъра и единствения голям хотел също се простира на километри и дава възможност за кротка отмора, съчетана с предимствата на капанчетата за храна и напитки.

Ако намери общ език с местните обаче, човек има късмета да се озове на най-тихото и прелестно кътче, запазено за посветени - малкия плаж зад пристанището, обграден от скали и смокинови дървета, с фантастична гледка и най-тихата вода.

По цялата скала има отпечатъци от растения, преплетени във филигранна мрежа

Тук Черно море е онова, което което повечето от днешните българи над 40-те с умиление си спомнят от детството си и се чудят как да обяснят на собствените си хлапета. Водата е толкова прозрачна, че на дълбочина от метър и половина виждаш дъното. По скалите мидите са на гроздове, а сред вълните плуват морските кончета и морските игли, които отдавна вече са събитие по Северното Черноморие в България. Сафридът е дразнещо много, ако си без приспособления за риболов, и води след себе си делфини...

Сезонът на забраната за улов - време за изкърпване на мрежите и потягане на лодките

Да те заболят пръстите от говорене

Ако се съди по информацията в интернет, местата за настаняване са оскъдни. Истината е, че има множество спретнати хотелчета среден клас, които предлагат нормални условия на приемливи цени. Сайтовете им, доколкото ги има, са на турски език, поради което ориентацията не е най-лесната. Веднага след пристигането обаче се попада на поне няколко души, които дават на български подслон в хотел или къща за гости. Развеждат из стаите, предлагат домашна храна. Единственият източник в интернет на български за място за отсядане крие разнообразни изненади, така че най-добрият вариант е да се намери подслон на място. Важно е пътуването да се разчете така, че човек да има време за ориентация. За по-претенциозните има и два луксозни хотела с тераси към морето и обичайните благини.

Инеада има славата на приятен курорт, където артистичната бохема от години има вили и се оттегля далеч от лудницата на големия град. В почивните дни населението се удвоява заради прииждащите жители на Одрин и въпреки това не е непоносимо.

Най-луксозните вили са в планината над пристанището. Под тях животът на местните рибари е друг свят - позапуснато, нетуристическо и уютно. По обед, когато лятното слънце стане нетърпимо, мъжете се събират на кротка приказка под навесите, покрити с листа. Седят върху камари от рибарски мрежи и пият безалкохолни (в тази жега всичко друго е носи сериозен риск за здравето).

При гледката на автомобил с българска регистрация скачат и настойчиво канят със знаци и викове "Комшу!". Около три минути по-късно вече си седнал на сянка, с чаша в ръка и поне трима души се опитват да ти кажат нещо, използвайки турски и немски думи. Шансът за разговор е много малък, ако човек е имал недалновидността да набляга в училище на английски и френски, например. Но добронамереността им не оставя друг избор, освен да впрегнеш всички научени някога думи на турски и да ръкомахаш изразително.

По-лесно е с изселниците, които чувайки българска реч, се приближават. Обикновено завързаният на плажа или в града разговор продължава в къщата им - на софра, която трудно можеш да откажеш. За довиждане получаваш поне торба откъснати от градината розови домати. И това, само ако достатъчно решително си отказал всичко останало.

Дали заради всеобщото спокойствие или по друга причина, но в този град хората имат страхотно отношение към децата. Не можеш да видиш някой възрастен да повиши тон на хлапе, а разсипаните напитки или счупени съдове са единствено повод за усмивка.

Миризмата на подправки, печено месо и топъл хляб е неустоима, дори в жегата - сбогом на диетите и на хубавата фигура, постигната с цената на лишения

Веднъж се живее

Традиционно първият път, когато реши да хапне в Турция туристът посяга към познатия дюнер. След като преодолее шока, че тук хлябът се дава по изключение, а овкусеното месо и салата превишават около три пъти порциите в България, преминава към други вкусотии - от дъхавата разновидност на пицата на пещ - лахмаджун, през лютивите агнешки кюфтенца, до неизбежната шкембе чорба и сочното кюнефе (кадаиф с разтопен кашкавал и сладък сироп, поръсен с натрошен шамфъстък). Лишенията в името на хубавата фигура са напълно обезсмислени и човек само може да си повтаря, че веднъж се живее.

За да е пълно падението, всевъзможните тестени сладкиши са навсякъде - местните майстори имат навика да спират камионетки с тави насред улиците и да "зарибяват" с безплатни калорийни бомби за опитване...

Събота, пазарен ден. Половин час след края на търговията централната улица е изчистена и подредена, сякаш нищо не се е случвало

Местните хора живеят без видими луксове - изхранват от обработването на земите си в околностите на града, от туристите и от търговия (с местни храни или с китайски стоки). Не смятат, че са получили най-доброто от живота, но и не се оплакват.

Казват, че не искат Инеада да става голям курорт и дори имат известни опасения какво ще се случи, когато приключи строежът на новите пътища в планината и градчето стане по-достъпно.

Обясняват, че през няколко години тръгва слух за откриване на граничен пункт между Резово и Беендик, но не са единодушни дали това ще е за добро. Градчето, разбира се, ще живне, ако българските туристи имат пряк път до него. От друга страна, с туристите ще дойдат строежите, заведенията, шумът...

Това беше притеснението преди година - през август 2011г., когато Инеада беше очарователно непретенциозно и красиво място за туристи без вкус към лъскави курорти. Днес градчето се чуди какво бъдеще го чака.

Всичко, което трябва да знаете за: