На път: Теория и практика на мамалигата

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова



Няколко километра след Русе по злощастния древен Дунав мост и ето ни на румънска територия. Гледката с боклуци наоколо, съмнително качество на асфалта и калта, местни труженички в не особено оскъдно предвид студа в момента облекло не могат да изненадат никой, който живее в България.


В покрайните на Гюргево се редуват къщички с дърворезба по фасадите – характерна повече за разположените по на североизток от Румъния територии. Пред някои от къщите хората са изнесли клетки, пълни с пилета и кокошки, върху които са разположили кори с домашни яйца, бутилки с бяло и червено вино и др.


От границата до столицата Букурещ ни делят 65 километра. Навлизането в сърцето на града осигурява гледки, типични и за покрайнините на българската столица, а жилищните блокове показват, че соц архитектите от двете страни на границата принадлежат на една и съща школа. Поглед с невъоръжено око показва, че и тук въпросът с бездомните кучета не е намерил трайно решение.




Пътят минава покрай стари гробища, в които са намерили покой и братята Евлоги и Христо Георгиеви - благодетели на българското висше образование.


Като изключим несъществуващата част от историческия център, разрушена от Чаушеску, за да реализира собствените си болни амбиции в областта на архитектурата и да построи грандоманския проект за Дом на народа (от който диктаторът не е успял да поздрави народа поради развитието на събитията, заварило недовършен докрай двореца) в румънската столица има много красиви сгради от преди диктаторското време. Много от тях в окаяно състояние, други, заети от хора с финансови възможности и посланици – прекрасни. От балкона на въпросния дворец, който сега е сграда на парламента, Чаушеску не е доживял да помаха на народа, но това е успял да стори при едно от идванията си Майкъл Джексън. За да извика възторжено "Здравей, Будапеща!".

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Спасение от пораженията, нанесени от Чаушеску, е намерила малката църква "Свети Йоан", която след упорство от страна на местните жители срещу премахването й, е преместена и сега е намерила спокойствие между една банка и друга административна сграда.


На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова

Френски архитекти имат принос към красивата част на града, който се самонарича дълго Малкият Париж с триумфалната му арка, статуя на Шарл де Гол, заменила предишна на Сталин. Има и достатъчно знаци, които искат да свържат Букурещ с Рим като малката статуя близо до университета, която изобразява вълчицата, изхранила Ромул и Рем.


Специфична гарнитура към вида на града имат множеството кабели, висящи по стълбове и сгради (не че тук сме лишени от тях), които са допълнитело увесени на електрическите стълбове като предварително са завити на рула. Без никаква връзка нито с Париж, нито с Рим.

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Определено инфраструктурата в града е строена с по-голям размах отколкото в София и като цяло градът е доста по-просторен, но част от красивите му гледки губят блясък, когато човек тръгне пеша по улицата и нагази локви и кал, намерили място дори пред главния вход на голям лъскав мол в центъра. 


Сигурно всеки е чувал за силната набожност на местното население, което се кръсти дори в градския транспорт, когато мине покрай църква. В Букурещ църквите са 365 – казват по една за всеки ден от годината. "Потресаваща" подробност от тази страна на живота тук (85% от местното население са православни християни) е, че привечер, в края на работния ден, в църквите има толкова хора, че е по-претъпкано от струпването по светофарите и от аудиторията по кръчмите в София.

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Отвън на всеки храм може да се чуе през колони службата отвътре, където на две опашки чакат румънци, за да бъдат благословени от съответния свещенослужител. Свещите тук не се палят в сградите, а в специално изградени за целта "шкафове" отвън – на една и съща височина, но отделни за живите и мъртвите. Помощник в църквата с красноречиви жестове показва кой за кои е.
На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Предимно младежкото множество в петък вечер се отправя към опазената от плановете на Чаушеску стара част на града, където има много заведения, улични търговци и изобщо приятна атмосфера. Лутането из уличките тук е голямо удоволствие за ценителите на старата архитектура, в която има силно влияние на всичко, което може да се види в "германската" част на Европа.


Служители на разположените тук заведения приканват гости още от улицата. В една от кръчмите, на възраст колкото е годишнината от освобождението ни от турско робство, не се налага никой да бъде приканван. Заведението е огромно, на две нива и в него непрекъснато прииждат хора, част от които предвидливо са си направили резервация. Огромен салон, обрамчен от старо, лакирано дърво, стенописи украсяват тавана, който е разделен на отделни куполи.

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Хостеси водят и настаняват гостите, след което ги поемат сервитьори. Изрично предупреждават, че след час и половина може да се наложи преместване на друга маса или изобщо освобождаване заради направените резервации. Менюто се състои от 4 страници, формат А3, сред които предложенията за постещи по това време на годината са сведени до минимум, а и наоколо непрекъснато се сервират по масите джолани, със забити в тях ножове.


Преглед по менюто не издава присъствието на кой знае колко ястия, които биха могли да се включат в определението за местна кухня, усеща се влиянието едновременно както на типичните за балканите рецепти, така и на германската кухня. Неизбежна част от нея обаче си остава мамалигата. Сервира се с едно яйце отгоре(сварено като за ястие "яйца на очи") и заквасена сметана наоколо, а отгоре всичко е поръсено с фино настъргано сирене. От първата хапка още ще се разочарова всеки, който е имал удоволствието да яде домашен качамак, приготвен от баба му. Необяснимо е също защо тези хора не слагат отгоре задължителните, според нашия вкус, масло, сирене и пръжки, които отгоре на всичкото се продават в супермаркетите, което никой от нас не беше виждал в магазин из балканските страни. Освен това мамалигата (в който и град да я опитахме) не е от гладко смляно брашно, както бихме направили такова ястие в България, а от едро смляна царевица под формата на грис.


Та въпросната мамалига се предлага често и като гарнитура – към сарми (напълно идентични като вкус с тези, които правим у нас, обвити в зелеви листа), към месо и др. Много е важно да се знае, че мамалигата трябва да се яде докато е гореща, защото само за няколко минути се превръща в нещо, което може би само местните биха се наели да продължат да консумират. Впрочем, това е тънкост, позната на всеки, който е ял домашен качамак.

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commonce, неин автор е <a href="http://www.flickr.com/photos/meaduva/2765819177/">meaduva</a>

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commonce, неин автор е meaduva


Салатите в Румъния по традиция се сервират в купи, и то не много големи, което прави разбъркването им голямо изпитание, за да не излязат продуктите от купата. В менюто задължително присъства "българска салата". Няма нищо общо с шопската. Състои се от домати, нарязани на кръгчета, варени яйца и няколко маслини. В различните заведения може да варира, но при всяко положение си остава далече от оригинала, макар че е напълно възможно някъде рецептата да се спазва.


Очаквано тук има доста общи за Балканите ястия – шкембе чорба, мусака, вариации на тема кьопоолу, една от които носи звучното име "закуска".


Сервитьорите, поне тези, на които ние попаднахме, не са най-представителната извадка на професията и не обичат много да бъдат разпитвани, което разбира се поведение може много лесно да бъде наказано при плащане на сметката. След повече настоятелни въпроси човек се ориентира, че като една балканска все пак страна и тук се предлага ракия – в две разновидности – палинка и прословутата цуйка. Вторият вид е с по-ниско съдържание на алкохол и е за ценители.


Оказва се обаче голям проблем да се намери по магазините, в случай, че човек има желание да си отнесе бутилка от нея у дома. Съществуват разновидности, които беше трудно да се установи какво са, но не са ракия. Продавачите масово дълбоко се замислят като се произнесе думата цуйка (сливова), което показва, че това не е точно традиционно за румънците питие в смисъла, в който може да се каже това за България и Сърбия, например.


В района на Трансилвания, накъдето обичайно продължава маршрутът на решилите да посетят ключови места в северната ни съседка, се продават тестени "комини" - в два размера. Всъщност представляват кухи рула от брашно, вода и захар, някои с ядки, карамел или канела отвън. Продават се увити в нещо като целофан, отворен от горния край, за да изпускат вкусно ухаеща пара.

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


В края на седмицата, вечер, Букурещ е доста оживен в сравнение със София, повечето магазини, дори и извън моловете, работят до 21-22 часа, потокът коли по основните булеварди не спира. Дворецът на народите обаче е потънал в тъмнина. При неговите размери сметките за ток изглежда са голям лукс.
На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Тази артистичност, която събира около себе си не само туристи, но и местните, се намира пред националния театър. Потресаващо е колко соц изглежда той - една от най-грозните сгради. Скулптурната група пред нея те кара да забравиш за бетона отзад. 

На път: Теория и практика на мамалигата

© Татяна Димитрова


Такива красиви сгради не са рядкост в старата част на града, карат те да се дезориентираш къде в Европа си всъщност. 

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK