Един Щастливец на брега на Дунав

Къщата-музей на Алеко Константинов в Свищов събира в себе си и биографията на рано убития хуморист, и важна част от историята на България.

Почти такава е била гледката, която и Алеко, и император Александър, са виждали от дома на писателя в Свищов

© Весела Николаева

Почти такава е била гледката, която и Алеко, и император Александър, са виждали от дома на писателя в Свищов



Ако излезеш на терасата и забравиш за малко в коя година сме, можеш да си представиш как преди 135 години руският император Александър II е видял същата тази гледка – на север, от българския към румънския бряг. Къщата-музей на Алеко Константинов в Свищов събира в себе си и биографията на рано убития хуморист, и важна част от историята на България. Тя е дом на един от най-обичаните български писатели, квартира на Царя Освободител при идванията му по време на Руско-турската война, канцелария на временното свищовско губернаторство, красив пример за виенското влияние в българските градове по Дунава, изтънчена гледка на удобство и изящен вкус, с каквито са се обзавеждали българските търговци от далечно време.


От Виена, по Дунава


В почти цялата си част тя е запазена в оригинал – и нарочно "изписаните" от Виена мебели, и завесите, и дори дрехите на Алеко и на семейството му. От нея може да разберете как са живели по-заможните българи в края на османската империя по нашите земи и в началото на Освобождението. Построена е през 1861 г. по модния тогава "Виенски образ", но във вътрешната й подредба личат и типичните за българските земи елементи. От страната на улицата е по-ниска и лицето й е обърнато към Дунав. Може би точно заради тези първи гледки към голямата река години по-късно Алеко ще каже, че най-любимата му миризма е тази на параходите и железниците.




Той самият се нарича Щастливеца, а съдбата надминава иронията му и прекъсва погрешка живота му още преди да навърши 40 години. На днешния ден, точно преди 117 години, край едно село между Пещера и Пазарджик е застрелян право в сърцето Алеко Константинов. По ирония той е убит погрешка. Пак по ирония човекът, създал един от най-запомнящите се образи на българската литература, е убит от анонимен наемник, който просто изпълнявал поръчката да застреля возещия се с писателя политик Михаил Такев.


Когато героят убие създателя си


За Алеко имам два ясни спомена отпреди много години и те са толкова трудни за преглъщане, че след като съм ги видяла, никога няма да си обясня как дребнавите котерийни борбички могат да угасят талант, който България сякаш не е заслужила. Единият спомен е физически – стъкленицата с простреляното му сърце, която и до днес се съхранява в къщата-музей в Свищов. Изглежда почти нереално, а в същото време грабва твоето сърце и го стисва с мисълта, че десетилетия и столетия могат да отминават, но то ще си остане все същото човешко сърце, осквернено непоправимо с куршум.


Вторият спомен е непоносимото усещане за колективната вина, която изпитваш, гледайки рисунката на Илия Бешков "Бай Ганьо убива своя създател". От едната страна, долу, е простреляният Алеко, интелигентният, с широки възгледи, пътувал по целия свят, образованият, талантливият, мечтателят-турист, който с огромно родолюбие се заема да покаже колко красива родина има, юристът, който се стеснява да иска хонорари от бедните си клиенти. Над него се е надвесил намръщеният, ограничен Бай Ганьо Балкански, който сякаш се чуди "Абе това аз ли го сторих?", като триумф на простащината, тесногръдието, моралната нищета и дребнавото задоволство да унищожиш тези, които духовно са над теб. Не мога да се сетя за друг писател и негов герой, които да са такива противоположности и с такъв фалшив триумф героят да си мисли, че властва над създателя си.


Стотици години Дунав е оформял историята на Свищов с връзките си към Западна Европа и Русия и търговските кораби, натоварени със зърно

© Весела Николаева

Стотици години Дунав е оформял историята на Свищов с връзките си към Западна Европа и Русия и търговските кораби, натоварени със зърно


Лице и опако


Алеко Константинов е роден в Свищов на 1 януари по нов стил (13 януари по стар) и е убит на 11 май нов стил, в действителност 23 май, по време на пътуване на пътя между Пещера и Пазарджик. Мишената трябвало да бъде съпартиецът му от Демократичната партия Михаил Такев, но (уж) случайно куршумът попада в сърцето на писателя. Тогава той е само на 36 години и незавършени остават трудовете му по право, с които искал да започне преподавателска кариера, остават ненаписани книги и един живот, прекъснат преди да създаде наследници. Алеко Константинов няма много наследници и в литературата – там Бай Ганьо е на почит, но сякаш малко встрани остават фейлетоните му, а пък и повече са известни приключенията на героя-търговец на розово масло из Европа, отколкото бесният му стремеж към политиката в България. Излишно е да пишем колко са актуални приключенията на Ганьо Балкански в странство и на родна земя – купуването на гласове болезнено прилича на това от Алеково време, кресливите политически марионетки все така размахват ръце пред невежата тълпа, чакаща яденето и пиенето, все така политическият и икономически интерес търси вестникарска трибуна да се изявява, все така несвикналите на грубото погазване на права ще надигат глас, заглушаван от невежеството.


Туристът-Щастливец


Алеко, автор на първите зрели български пътеписи, поставя началото на организираното туристическо движение в България. През август 1895 г. за пръв път извежда група туристи на Черни връх, а за да не остане съмнение колко обича българската природа, възкликва "Какво? Швейцария ли?" и в това произведение пише:

"Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам:


- Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!..."


Въпреки всичките си несгоди – уволнения, материални лишения, грубо разочарование от дебелашкото нахалство на новите бай-ганювци, обсебили младата ни държава, в "Моята изповед" Алеко казва, че от всички страни, би предпочел да живее в България. Няколко години преди това завършилият в Русия юрист е уволнен от Софийския окръжен съд, защото отказва да подведе под отговорност редактор на в. "Народни права" с обвинение за "клевета" срещу Стефан Стамболов. В изповедта си писателят казва, че най-тъжният момент в живота му е бил когато близките му са починали, а той е останал без работа. И напук на всичко, което съдбата му поднася, споделя, че най-много е за окайване тази съдба – "Да се разочароваш от силата на честността".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK