На път: С поглед нагоре в Родопите

река Арда, канута често минават пoкрай плажа до град Маджарово

© архив, БДЗП

река Арда, канута често минават пoкрай плажа до град Маджарово



Най-сетне в Маджарово.‭ ‬Пристигаме в края на пролетен ден,‭ ‬но пък точно в часовете,‭ ‬когато светлината и тъмнината се срещат,‭ ‬за да изострят сюрреалистичния ефект от това,‭ ‬което ни се разкрива.‭ ‬Дива природа в най-чист и суров вид,‭ ‬а насред зеленото,‭ ‬скалите и водите‭ ‬-‭ ‬като забучени на клечки,‭ ‬няколко панелни блока.‭  


Връщаме се леко на север,‭ ‬извън едно от най-малките градчета‭ (‬около‭ ‬500‭ ‬жители‭) ‬у нас,‭ ‬за да открием веднага след моста над река Арда това,‭ ‬което издирваме:‭ природозащитен ‬център‭ "‬Източни Родопи‭"‬.‭  ‬Бившата хижа сега е закътано в гората място за наблюдение и опазване на грабливи птици,‭ ‬застрашени от изчезване.‭ ‬След хладна бира и домашни пържени картофи ‬тук ни предлагат и подробни разяснения за околността,‭ ‬древната й история,‭ ‬птиците й,‭ ‬както и възможностите да ги видим отблизо.‭


Първият ни досег с лешоядите е през професионален далекоглед,‭ ‬който Петър‭ (‬един от доброволците на Българското дружество за защита на птиците,‭ ‬което стопанисва центъра‭) ‬поставя на стабилна стойка на точно определено място и нагласява,‭ ‬за да ги видим доста добре и отблизо как релаксират и пощят малките си в гнезда из зъбестите скали на отсрещния бряг.‭




Белоглави лешояди, снимани от укритието над природозащитен център "Източни Родопи"

© Димитър Градинаров, БДЗП

Белоглави лешояди, снимани от укритието над природозащитен център "Източни Родопи"


Откриваме ги скоро и сами по белите петна под гнездата.‭ ‬Това ни е достатъчно,‭ ‬за да не спрем в следващите два дни да обикаляме околността с бинокъл в ръка,‭ ‬да киснем с часове под скалите и до реката,‭ ‬да се качим до укритията,‭ ‬през които човек може да наблюдава как птиците се хранят.‭ ‬Влизаме и в музея на лешояда,‭ ‬който‭ ‬се оказва интригуващо интерактивно място,‭ ‬което децата посещават поне десетина пъти през тези дни с всяка новодошла туристическа група,‭ ‬за да чуят отново разказа на Петър, докато наместват правилната човка или яйце на съответния вид лешояд.‭


Белоглав лешояд кръжи над Маджарово

© Димитър Градинаров, БДЗП

Белоглав лешояд кръжи над Маджарово


Разбираме,‭ ‬че градът Маджарово е в кратера на угаснал преди стотици хиляди години вулкан.‭ ‬За него днес говорят зъбестите скали и каньовидни речни проломи на няколко километра от градчето.‭ Сега и абсурдните панелни сгради в малкото градче си идват на мястото - построени през 60-те заради бума на минната индустрия в града, която обаче рязко замира след промените и отстъпва отново на природата. ‬На плажа на Арда има и други парчета вулканични следи‭ ‬-‭ ‬минералите и полускъпоценните камъни, които някои туристи издирваха до свечеряване със специални търсачки.‭ ‬


Минералите и полускъпоценните камъни са следите на вулкана, заради които десетки туристи прекарват часове в търсене край река Арда

© Димитър Градинаров, БДЗП

Минералите и полускъпоценните камъни са следите на вулкана, заради които десетки туристи прекарват часове в търсене край река Арда


Децата събират ентусиазирано съкровища,‭ ‬стадо крави лежи непоклатимо на пясъка до плажуващите и наблюдава отплаващите канута,‭ ‬ние гледаме пак нагоре към‭ ‬скалите над големия завой на реката, докато грабливите хищници‭  ‬кръжат през целия ден.‭


Река Арда

© Димитър Градинаров, БДЗП

Река Арда


Научаваме се‭ (‬така поне мислим‭) ‬да различаваме египетския от белоглав лешояд.‭ ‬Черноглавият‭ ‬-‭ ‬най-големият‭ (‬с разперени крила е огромен,‭ ‬достига‭ ‬3-4‭ ‬метра‭)‬,‭ ‬не гнезди в България,‭ ‬защото прави това в групи,‭ ‬по върховете на високи вековни дървета,‭ ‬каквито вече не може да открие у нас накуп.‭ ‬Идва само да се храни на наша територия,‭ ‬но това е жизненоважно за всички останали негови по-дребни събратя,‭ ‬защото, докато се хранят, всеки има своята роля и ред.‭ ‬Взаимозависими са.‭


Египетски лешояд в полет

© Йордан Христов, БДЗП

Египетски лешояд в полет


Започваме да забелязваме и други грабливи птици тук,‭ ‬концентрацията им в тази малка географска ширина е изумителна.‭ ‬Привечер в реката се разхожда и двойка сиви чапли.‭


Пренаситеният ни с редки птици поглед не оценява истински двата черни щъркела,‭ ‬които прелитат покрай реката, докато пътуваме за село Рабово.‭ Да видиш черен щъркел си е чист късмет.


край Долно Черковище

© „Новото тракийско злато"

край Долно Черковище


В Родопите‭ дори и да не е целенасочено,‭ се натъкваш на някое тракийско светилище,‭ ‬на разкопки,‭ ‬природни чудеса или на част от римски път.‭ ‬Ние избираме да стигнем до Глухите камъни и Кромлех‭ (‬мини Стоун хендж‭)‬,‭ ‬това,‭ ‬което ни се изпречи, по-скоро не бива да се разказва с думи.‭ ‬Не става дума за атракции,‭ ‬това си е преживяване,‭ ‬което сам трябва да изживееш за себе си.‭


Отново черен щъркел прелита,‭ ‬този път е изумително близо,‭ ‬докато си говорим с Петко Ангелов‭ ‬-‭ ‬производител на лимец.‭ ‬Ей така, както си седим на масата в двора на къщата му‭ "‬Тепавицата‭" ‬край река Арда в Рабово.‭ ‬Петко е един от малкото,‭ ‬които все още отглеждат древния сорт пшеница.‭


Петко в нивата си с лимец

© „Новото тракийско злато"

Петко в нивата си с лимец


‬В края на юли всяка година ‬той и жена му организират празник на лимеца,‭ ‬на който се меси хляб по стар български обичай,‭ ‬има и отличия за майсторите.‭ ‬


хлябът от лимец на Петко Ангелов

© „Новото тракийско злато"

хлябът от лимец на Петко Ангелов


Взимаме си килограм жито и пшеница за вкъщи,‭ ‬пожелаваме си да отидем на празника още това лято и потегляме да търсим къде да пренощуваме.‭


Така стигаме до къщата на Димо Карабоюков в село Поповец, като идеята ни е да останем само да преспим,‭ ‬за да успеем да видим и Дяволския мост на язовир "Студен кладенец".‭ ‬Попадаме на автентична стара къща с истории,‭ ‬които домакинът ни разказва на увлекателни,‭ ‬умерени порции, докато ни развежда из т.нар.‭ Бакалница Тракия‭.‭ ‬Стигаме до избата и тук разбираме,‭ ‬че той е и земеделски производител на биовино.‭ ‬Наред с дъбовите бурета и сортовете вино ‬Димо ни показва и новото гнездо на лястовички,‭ ‬на няколко пъти се опитвал да им помогне в строежа,‭ ‬но птичките се измествали и упорито си направили собствен дом точно над вратата на избата му.‭ ‬Тук някъде на двора разказът му е прекъснат нетактично от силно тракащ клюн на бял щъркел,‭ ‬който напористо вика половинката си върху покрива на отсрещната къща.


Димо Карабоюков показва биолозята си край село Поповец

© „Новото тракийско злато"

Димо Карабоюков показва биолозята си край село Поповец


Вечерта дегустираме кехлибар и розе от‭ дядо-Димовото домашно вино‭,‭ ‬което до тази година е било в преходния период и сега вече е биовино.‭ ‬Следват дълга закуска с мекици,‭ ‬история за изчезнали рязко пчели и една сбъдната детска мечта‭ ‬-‭ ‬разходка с‭  ‬трактора на Димо до лозята.‭ ‬Там е и чешмата му,‭ ‬на която фамилията‭  ‬се събира на гергьовденски чевермета.‭


Вече потегляме в посока Сакар планина ‬и там грабливите птици продължават да ни следват.‭ ‬Или по-скоро ние тях.

Източните Родопи рано сутрин

© Димитър Градинаров, БДЗП

Източните Родопи рано сутрин


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK