На път: Без птици, животни и роднини

 

© Татяна Димитрова

 



С морски принадлежности на фона на студа в София в куфара и с топли спомени за див свят на Корфу тръгваме през късен септември нататък. Докато пътуваме тънем в сладостно очакване на всичко, което си представяме след като всеки - кой в детството, кой по-късно, сме прочели в "Моето семейство и други животни", "Птици, животни, роднини" и останалите забавни книги на Джералд Даръл.


"В светлината на утрото морето се движеше, изпъваше гладките си сини мускули - вълните - и блестящите мехурчета пяна от килватера се стелеха подире ни кротко като разперена опашка на бял паун... Мъглата на ивици се източи бързо и леко и пред нас се появи островът - с планини, сякаш заспали под намачкано кафяво одеяло, с петната на зелените маслинови горички по гънките. По брега се виеха бели като слонски бивни плажове, а помежду им - градчета със схлупени къщи от яркозлатист, червен и бял камък...Когато заобиколихме носа, планините останаха зад нас, а островът плавно се спускаше към морето в мъглявото сияние на сребристозелените маслинови дръвчета, сред които тук-там като пръст, вдигнат предупредително, се извисяваха черни кипариси на фона на небето. Морето в плитчините на заливите бе синьо като пеперудени крилца, а дори през шума на корабните мотори дочувахме слабо звънък звук от брега, като хор от детски гласчета - пронизителното победоносно свирене на цикадите".


Така пристига на Корфу семейството на Даръл, според неговите спомени, описани в "Моето семейство и други животни".

 

© Татяна Димитрова


За нас пристигането на Корфу е отрезвяващо. Някак твърде туристическо, олющено и нищо, което да напомня дивия живот, описан от Даръл. Негативните мисли се наслагват с всяка минута - хотелът е в топ 3 на неприятните, сергиите на първа линия са като тези в най-клишираните български курорти, храната в съседния ресторант (вече е късно, няма време да се търси много) е пълно разочарование за очакването да се опитат гръцките кулинарни шедьоври. Едното ципуро (гръцката ракия, която е в пъти по-добра от клишето узо) пооправя донякъде нещата. И прекрасният залез, който се вижда от балкона на стаята.
 

© Татяна Димитрова


С посрещането на изгрева на другата сутрин нещата придобиват безпричинно по-оптимистичен вид. Отправяме се към столицата Керкира, в миналато носела името на самия остров. Градът изглежда много по-добре от видяното дотук докато сме пътували по тесните шосета, опасващи 38-километровия на дължина остров.
 

© Татяна Димитрова


Османската империя тук не е оставила отпечатък, понеже не е била на гости, но отчетливо по архитектурата си личат следите на венецианското, френското и британското влияние. В единия край на града се намира старата крепост, от която всички ни убеждават, че се ширва чудна гледка. На път към гишето за входни билети, четем на няколко езика, че влизането е безплатно, понеже... служителите стачкуват. Каква изненада като говорим за Гърция:)))




Безплатното обаче се оказва недостъпно. Подстъпите към най-високата точка, където е разположен и морски фар, са заключени. Работи едно кафене, което явно не стачкува. Невидели нищо освен крепостни стени, тръгваме направо от входа-изход. Улицата, на която стъпваме, стига до новата крепост.

 

© Татяна Димитрова


Вдясно от входа на старата обаче се намира малък парк, където разбираме има малък кът, посветен на Даръл, благодарение на когото Корфу живее в сърцето на всеки негов читател. Намираме нищо и никакъв постамент с неговия образ.


Пътят към новата крепост е тясна улица, събуждаща настроение на малко италианско градче, обсадена от двете страни със сергии, които продават местните примери за сувенирна индустрия - магнити, платнени чанти, ком куат (на гръцки се пише с две думи) под всякаква форма, зехтин, паници от маслиново дърво, тарлъци. Този ком куат е един не особено вкусен плод, който се продава и у нас и се оказва, че се отглеждал само тук. Има го като ликьор, като конфитюр, като сладко или захаросан като фурми. Отношението към него минава през всички регистри на вкуса.


 

© Татяна Димитрова

Търговската френско-италиано-гръцка уличка, чиято каменна настилка блести като лъснат поднос за храна, неусетно отвежда до църквата "Свети Спиридон". Влиза се с покрита глава, а насреща...двама полицаи. Не бяхме попадали на такова нещо. Снимането е забранено. Непрекъснато има малка опашка, която отвежда до саркофага с тленните останки на патрона на църквата. Зад гърба на чакащите цветните витражи по високите прозорци правят слънчеви зайчета на няколко места по пода.


С наближаването на вечерта градът някак видимо се опразва. Големите групи туристи очевидно не са отседнали в Керкира, а по съседните селца. Това, впрочем, е мъдро решение, защото плаж в традиционния смисъл на думата тук не видяхме.

 

© Татяна Димитрова


Слънчевите лъчи постепенно губят жарещата си мощ и някак естествено идва време да компенсираме предната неприятна вечеря. Аромати, които веднага събуждат глада, се носят от заведение в странична уличка, което има атмосферата на семеен ресторант. Не сме подведени. Разбираме го в момента, в който пристига чесновият хляб, запечен и овкусен със зехтин. Сам по себе си щастие, допълнен с рецина. Нямаме сили да изберем препоръчаните ни местни специалитети, защото вички те залагат на свинско или телешко месо, пък платата с морски деликатеси ни привличат със страшна сила. Управителят на заведението пристига да се увери, че всичко е наред и тогава лъсва хартиената салфетка, поставена в малкото джобче на сакото му.


Връщането в нашето гръцко село предвижда автобус от спирка, която трудно намерихме, но за сметка на това автобусът подрани поне с 15 минути. Удивихме се, че в момента, в който натовари всичките туристи и тръгна, беше точно в секундата, в която това трябваше да се случи. Дали и в транспорта няма влияние, останало от чужди гости?


Накъдето и да се огледаш по пътя няма почти никаква следа от селски пейзажи, магарета или друг типичен представител на острова, според това, което се знае за него и се продава на туристите под формата на сувенири.

 

© Татяна Димитрова


На другата сутрин намираме за уместно да напуснем първа морска линия на нашето село и да кривнем по уличките отзад, които водят по нисък хълм. Попадаме буквално в друг свят. Няма и следа от туристическата глъчка. Останки от римска баня с вила граничат с ограден двор към къща, в който живеят щастливо петел, кокошка с малки пиленца, огромен заек и семейство оранжеви котаци. Нахълтваме с поглед в света на местните, изпълнен с аромата на узрели къпини, плъзнали по оградите, крякането на гъски, лая на декоративно кученце, което охранява храбро поверената му територия, подушваме готвещата се храна.
 

© Татяна Димитрова


Не всяка уличка, която е започнала, се влива в друга. Често опира в някоя къща и трябва да се връщаме, за да попаднем на други разклонения, които ни водят покрай градини с дървета, отрупани с още зелени портокали и лимони, добре подредени дворове или пък разхвърляни, изоставени парцели с разкъсани телени мрежи или заключени вили, чиито собственици са закрили преждевременно (според нас) летния сезон.


Така изгубени в хем дивото, хем населено село Бенитцес, попадаме на ресторант, направен в битов стил с много старание и вкус и с всички признаци, че е семейна собственост. Така се и оказва. За пореден път се оставяме на чревоугодничеството, поощрявано от всяко следващо плато - тържество за небцето.


На другия ден с подразнен хъс да се отдадем на дивото, останало на острова, се отправяме към северната му част - към град Сидари. Пътят до там е по-планински и някак по-съответства на книжната ни представа за маслинови горички, прелитащи птици и изобщо богатство от див живот. Под маслиновите дръвчета край пътя са разположени мрежи. Върху тях се чака да изпадат маслините като узреят и така лесно да бъдат обрани, след което да отидат за извличане на зехтин. Всички къде мислено, къде на глас отчитаме, че това е напълно в стила на братята гърци - нещата да стават по лесния начин. Но като се замисля и аз не бих пълзяла първо по хълма, а после по дървото, че да обера всяка маслина поотделно.


В Сидари още от самото начало се вижда, че извън търговската улица, която изобщо не ни е интересна, природата е оставена да се разпростре и хората не са й се месили особено. Черна пътечка ни води покрай чудни скалисти образувания, издигащи се над изумрудената вода. Вървим и мълчим от удоволствието, което ни подарява това място. Желаната цел е каналът на любовта. Уникално място. От малък плаж се навлиза в зелена вода, чиито нюанс и плътност трудно могат да се опишат. Дъното не се вижда от млечния й оттенък, граничещ с напитката, известна като "облак". Водата на разстояние 20 метра ширина е оградена от скали, а в дъното, в една от скалите се намира и въпросното място. Ако двама души го изплували заедно - 12 м на дължина - оставали неразделни завинаги. Впрочем за всеки случай е сложен надпис това да не се прави.

 

© Татяна Димитрова


Македонски турист проявява силен интерес като ни чува да говорим на български и идва подробно да ни разпита как е животът в България. Едвам се откъсваме, за да бързаме към следващия малък плаж, който неудържимо ни привлича сред скалите. Пътьом решаваме набързо, докато попиваме ширналата се зелено синева, да похапнем в заведение, изпречило се на пътя. Питаме какво е готово, защото бързаме и даже да ни носят и сметката с яденето. След два пъти спомената думата "бързо" сервитьорката така се изнерви, че прати свой колега. Не разбирахме защо идването на мусаката, която беше готова, се бави 15 минути. Дойде, гарнирана с пържени картофи, които са в пълно противоречие с нейния божествен вкус. Сервитьорът, който явно е с по-здрави нерви, я поднася с поучението, че не трябва да се бърза, а да се наслаждаваме на живота. (Това ще трябва да се обясни специално и на международните кредитори на Гърция:))


Отдавайки се на топлото море на друг плаж пътищата ни се пресичат със стара британска двойка, спасила се тук от мъглите на Лондон. Не пропускат да ни похвалят как добре се справяме с английския, да си признаят, че друг език не говорят и т. н. Стигаме неизменно и до сънародника им Джералд Даръл, чието семейство се спасява от студа и влагата на Острова именно тук, в Корфу. За пръв път чуват. След това наше разочарование всеки отплува в неговата си посока.

 

© Татяна Димитрова


Вечерта решаваме да завършим отново по чудните тесни улички на Керкира. Чуваме и ние тук там оглушителния звук на цикадите, за които пише Даръл. Голямо пространство - кафене до кафенето, се оглася от разговорите на туристи и местни жители. Последните задължително пият фрапе, нищо, че е време за рецина, всъщност.


Докъдето ни поглед стига се простира онова толкова красиво нещо, което също е клише - луната изгрява и започва да танцува сиртаки по малките вълнички.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (39)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на z.123.c.976.9
    z.123.c.976.9
    Рейтинг: 572 Любопитно

    И мен Даръл ме мотивира да посетя Корфу, но не съм го направил, защото вече зная, че написаното в книгите понякога няма много общо с днешната действителност, още повече- детските спомени идеализират нещата.

    Който не разбира сам, няма да разбере и с обяснение
  2. 2 Профил на lowec
    lowec
    Рейтинг: 367 Любопитно

    И коя банка трябва да се обере за да стигнем до тези места???

  3. 3 Профил на Димка Гочева
    Димка Гочева
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Е, чак пък банка да се обира?

    Всички места и острови в Гърция са сравнително достъпни и в двата основни смисъла на думата: и като цена, и като разстояние.

    До Керкира има организирани множество екскурзии от много туроператорски фирми, които предлагат на съвсем изгодна цена транспорт, настаняване в хотели, обикновено на база "ол инклузив" и т.н.

    До преди години Йонийските острови бяха по-трудно достижими, защото трябваше да се пътува по кошмарния Одос Егнатия, но от няколко години има магистрала с над 60 тунела, единият от които е над 3 километра дълъг, и от Солун до Игуменица се стига с автомобил или автобус за 4-5 часа, като се включи и поне една хубава почивка по пътя.

    Тъй като Керкира е съвсем наблизо, от Игуменица има няколко пъти дневно фериботи за по няколко евро.

    Магистралата, която впрочем е от Игуменица до Комотини и Александруполис, специално във високия Епир замени убийствения път от античността с неговите неописуеми серпентини. Тунелите са 60, боядисани са отвътре с фосфоресцираща бяла боя, пътува се леко.

    Този остров се посещава целогодишно и през есента и пролетта не е залят от тълпи. Но и цените през по-прохладните сезони са напълно приемливи.

    А на база "ол инклузив" и през най-високия сезон едноседмична почивка е равностойна на едноседмична на Черно море.

    Разбира се, най-добре е човек да пътува с приятели, а не с група непознати спътници-туристи.

    димка гочева
  4. 4 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1188 Весело

    Чудесен репортаж и снимки...."защо идването на мусаката, която беше готова, се бави 15 минути" - Това е за вечните поклонници на чуждото обслужване, за сметка на нашето. Иначе, отличието на българската от гръцката мусака е, че в нашата не се слага патладжан.

  5. 5 Профил на conTXT
    conTXT
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#4] от "dobrich":

    Аз мисля, че става въпрос не за патладжан, а за тиквички.

    generator
  6. 6 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1188 Неутрално

    До коментар [#5] от "conTXT":

    Не споря. Аз съм ял гръцка мусака с патладжан....

  7. 7 Профил на danielv
    danielv
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Така някак си ми се допътува

  8. 8 Профил на Петя Сотирова
    Петя Сотирова
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Туристическата страст е най-приятното запълване на празнотата!

  9. 9 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1188 Неутрално

    Това ми се чете и гледа.
    Браво и благодаря на автора.Чувствам се пренатоварен от простотията,пошлостта,злобата и омразата,която се лее у нас по улици и площади.

  10. 10 Профил на Nach
    Nach
    Рейтинг: 501 Неутрално

    Страхотен разказ. Прочетох го с удоволствие.

  11. 11 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2570 Неутрално

    До коментар [#3] от "Димка Гочева":

    Допълвам изчерпателната Ви информация, че островът е по-красив, отколкото е описан в статията и на много разумна цена може да го обиколите с кола (вашата или под наем) за няколко дни, да отседнете според бюджета си в студио на плажа или в луксозен хотел, защото при организираните автобусни екскурзии има доста рискови моменти - пътувате с още 40-тина човека с различно възпитание, интереси, поведение, настаняването обикновено е в по-непопулярни хотели (зле поддържани, с лошо разположение, незадоволително обслужване или всичко заедно), за да излезе сметката на туроператора, когато цената е единствен критерий. Но си струва всеки да посети по някой гръцки остров от различна група, защото са екзотични, различават се помежду си и някои от тях са близо до България.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  12. 12 Профил на mediator37
    mediator37
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Е добре де, нищо не прочетох за плажовете, пясъчни ли са, каменисти ли са, водата на топлина комфортна ли е по това време, като соленост- пари ли на очите, чиста ли е?
    Иначе става ясно- настаняването за 3-, обслужването за 3+, цените не се коментират.
    И дето вика Бай Ганю- хора, къщи , салтанати.

    Има ли живот след демокрацията ?
  13. 13 Профил на mediator37
    mediator37
    Рейтинг: 470 Неутрално

    От 10 години в Германия е хит октомври да ходят на плаж в Египет -Хургада, цени ниски, море приятно. Ама това е много по на юг.

    Има ли живот след демокрацията ?
  14. 14 Профил на mediator37
    mediator37
    Рейтинг: 470 Неутрално

    От 10 години в Германия е хит октомври да ходят на плаж в Египет -Хургада, цени ниски, море приятно. Ама това е много по на юг.

    Има ли живот след демокрацията ?
  15. 15 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    И аз имам желание да посетя Корфу, водена от детските спомени за книгите на Джерълд Даръл.
    Тонът на статията е много критичен, което контрастира с красивите снимки.
    Мисля, че все пак ще посетя острова, за да се убедя сама какво представлява.
    А, и коментарът на Ети е в тази посока.
    До коментар [#11] от "etty1":

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  16. 16 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1445 Неутрално

    И аз съм мечтала за Корфу (книгата му навремето веднага ми стана любима, че и до днес), но е наивно да се очаква онзи Корфу от времена, нямащи нищо общо със сегашните.
    Аз още не съм ходила (в плановете е), но всичките ми приятели и познати са останали очаровани от пребиваването си там. Казват, че е съвсем различен от другите гръцки острови, но по своему очарователен.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  17. 17 Профил на lyubos
    lyubos
    Рейтинг: 367 Весело

    Добър материал. Има и други чудни кътчета по острова освен описаните, но за два-три дни и това за което ни разказва автора е добро постижение. Водата е солена доволно, плажовете с пясък са кът-тесни и малко, камъните са преобладаващата плажна и морска настилка. Прекрасно е ако можете да си позволите да наемете лодка и да пообиколите от водата острова-тогава ще можете да се насладите на онез благини за които дума Даръл-изумрудено-сапфирна вода, прелестни усамотени заливчета, надвиснали маслини от непристъпни склонове, безчет пилета кръжащи по техни си дела над водата ... Абе, пожелавами ви да отидете и да си намерите вашето късче от Корфу!

  18. 18 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2570 Неутрално

    До коментар [#12] от "mediator37":

    Йонийско море е по-хладно от Егейско (Бяло), и двете са доста солени, но чисти, октомври е напълно подходящ за почивка, като на Йонийските острови вероятността да има вятър и дъжд е по-голяма. От България има чартъри до островите Крит и Закинтос, които започват от края на май до средата на октомври. На Крит е идеално за плаж дори в края на месеца, а през лятото е прекалено горещо.
    Относно остров Корфу, ако предпочитате пясъчните плажове, препоръчвам Глифада.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  19. 19 Профил на snowbo
    snowbo
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Аз съм огромен почитател на Джералд Даръл и една от причините да посетя Корфу бяха неговите истории. И въпреки, че островът няма нищо общо с описаното в книгата (извинете, ама как очаквате да бъде същото 100 години след това?!) не бях разочарована - имаше достатъчно прекрасни места извън туристическия поток, на които да се насладим. Смятам, че на места статията е доста критична и субективна! Определено препоръчвам да се посети и разгледа хубаво Корфу - включително и на феновете на Дж. Даръл! Ако искате спокойствие и идилия, просто навлезте навътре в острова, из районите, които не са пренаселени с туристи, спрете в някое малко селце, опитайте се да пообщувате с местните (и само с усмивка и жестове може!). И най-вече бъдете отворени към особеностите на мястото, което посещавате - все пак нали затова пътуваме, да видим нещо ново и различно! То това си важи за всяко пътуване и за всяка дестинация!...

  20. 20 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2570 Весело

    До коментар [#15] от "Lady Zeppelin":
    До коментар [#16] от "Jessika":

    Няма да съжалявате! Пишете ми на лично съобщение за съвет, като решите.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  21. 21 Профил на Payakoff
    Payakoff
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#4:"dobrich"]Иначе, отличието на българската от гръцката мусака е, че в нашата не се слага патладжан. [/quote]
    Имате грешка. Има и българска мусака с патладжани, както и с картофи. Зависи от вкуса Ви как ще я направите. Моята тъща правеше чудесна мусака с патладжани, макар никога да не беше ходила нито в Гърция, нито в Турция.

    Post tenebras spero lucem
  22. 22 Профил на Moonshine
    Moonshine
    Рейтинг: 591 Неутрално

    [quote#6:"dobrich"]Не споря. Аз съм ял гръцка мусака с патладжан....[/quote]
    И аз.

  23. 23 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Позитивните хора могат да видят красотата на всяко едно място и в малките детайли, негативно насторените по-скоро се "забавляват" с критики ... всеки има възможност да избере своя подходи и това, с какви спомени да остане

    Корфу е кръстопът на цивилизации, което за мен е и богатството на това място, където може да видиш невероятна смесица на култури. Островът е бил владение на кой ли не - древни гърци, византийци, генуезци, венецианци, руснаци в съюз с турци, Наполен, британци, италианци, германци ...

    В средата на миналия век Корфу е отркрит като туристическа дестинация - райско кътче с много зеленина и безброй девствени плажове. 60 години по-късно островът е презастроен с безброй хотели (за сметка на това на приемливии цени). Въпреки това, все още има много прекрасни места, само трябва да избягвате основния турстически поток и да стоите настрана от места като Сидари и Кавос.

    Хареса ми, че може лесно да наемете лодка и да обикаляте безгрижно крайбрежието, да акустирате на малки плажчета и да се гмуркате в тюркуазено-сините води. Островът има и красиви планини, а когато се озовете в някое планинско селце потъвате в атмосферата на местния живот.

    Влюбих се в пътищата на острова - тесни, стръмни, живописно лъкатушещи между заливите и планините. На места гледката наистина спира дъха. Но в никакъв случай не ходете в Корфу с автобус Малка спортна кола е перфектният избор да обиколите острова за няколко дни

    Храната и обслужването в Корфу са различни от тези в Северо-източната част на Гърция и попадането в "капанче за туристи" е много вероятно. За да го избегнете поискайте съвет от местни (както и за плажовете). Изцяло реабилитирах местната кухня, след няколко вечери в превъзходни рибни ресторанти, в които те посреща собственика и те кани да видиш в кухнята какви пресни морски твари е взел сутринта от рибарите. Малко по-късно вечерта небцето ви е очаровано от вкус, който не сте познавали до този момент ...

  24. 24 Профил на Димка Гочева
    Димка Гочева
    Рейтинг: 427 Неутрално

    http://dimkasdiary.blogspot.com/2012_07_01_archive.html
    Ето тук на моя блог има няколко поста със снимки от "острова на феаките", както го нарича Омир.

    димка гочева
  25. 25 Профил на Димка Гочева
    Димка Гочева
    Рейтинг: 427 Неутрално

    http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/08/blog-post.html

    А ето и един от острова на Свети Гай, или малкия, но много живописен Пакси, който е на един хвърлей от Керкира.

    димка гочева
  26. 26 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2570 Весело

    До коментар [#24] от "Димка Гочева":
    До коментар [#25] от "Димка Гочева":

    Чудесен блог, поздравления!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  27. 27 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2570 Весело

    [quote#23:"p911"]Позитивните хора могат да видят красотата на всяко едно място и в малките детайли[/quote]

    Слава Богу, че ги има!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  28. 28 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1445 Неутрално

    [quote#3:"Димка Гочева"]До преди години Йонийските острови бяха по-трудно достижими, защото трябваше да се пътува по кошмарния Одос Егнатия[/quote]

    Пропътувала съм го веднъж и се заклех никога вече! Пълен кошмар, поне 3 часа. Спирахме сто пъти, защото от многобройните завои бях като болна. По онова време магистралата още я строяха и нямаше друг начин да се стигне от Игуменица до Метеора.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  29. 29 Профил на sop52574167
    sop52574167
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#10] от "Nach":


    Ама с червен химикал ли го написа?.

  30. 30 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#12] от "mediator37":

    Изборът на хотели е голям и ако се ръководите от рейтинг, трудно ще сбъркате. Били сме в три хотела - два много добри и един по-скромен. Обслужването беше на ниво! Цените са на хотелите са приемливи, а вече разпознават и "Бай Ганьо", като турист

    Плажовете са пясъчни - по-малки и екзотични в Северо-западната част и класически огромни плажни ивици в Южната част на острова.

    Май и Септември са подходящ момент за посещение на Йонийските острови.

    Пътят от България до Корфу е бърз и лесен, след като преминете границата Новата магистрала има няколко десетки тунела! Старият път - Одос Егнатия също е приятен, защото е живописен и няма трафик, та ако не бързате може да използвате и част от него ...

  31. 31 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 418 Неутрално

    ... на изток има и каменисти плажове, но разстоянията са толкова малки, че лесно може да прекосите острова дори само за да отидете на пясъчен плаж

    Около Палиокастрица има добри места за гмуркане!

  32. 32 Профил на shang
    shang
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Бях на Корфу миналата Нова Година с наɯите. Много хубав остров. Супер природа, архитектура, а и хората са много добри. Малко негативно написан ми се струва разказът. Хотелът (Ariti, в краен квартал на Града Керкира) и кухнята бяха супер. Хората са културни и учтиви. Няма и следа от ɯовинизъм или надменност. Градът Керкира е красив, в италиански стил, а селата и природата са супер китни средиземноморски. Единствено не бих препоръчал организирано пътуване с туристически автобус. Беɯе пълна простотия. Чалга от колоните и безсмислени изказвания на пътеводителката посред нощ, спирания тук и там без нужда, шумни простаци в буса... Всеки, всеки път хора липсваха за часа на тръгването и закъсняваха с по 20-30 и повече минути и всички трябваше да ги чакаме... Най-добре да се организира човек с малка група и макс 2-3 коли на частно и да си резервира през букинг . ком и сам да си прави програмата. 100 пъти по-добре. Не навсякъде има плажове, но където имаше бяха супер.

  33. 33
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  34. 34 Профил на mediator37
    mediator37
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#33] от "joakima":

    Кое те подразни, че четем последните два реда на поста ти, странно е ...

    Има ли живот след демокрацията ?
  35. 35 Профил на sop52574167
    sop52574167
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#34] от "mediator37":

    О, Димчо ма ти ли ма питаш бе? Я равнис, мирно преброй се, мери вселената с кибритени клечки, вържи се и си пускай капки на главата, че наводнявам, ама ти, ти ти.

  36. 36 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#20] от "etty1":

    Непременно ще ти пиша за съвети.
    Искахме да ходим това лято, но самолетните билети ни объркаха плановете.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  37. 37 Профил на 16bit
    16bit
    Рейтинг: 519 Неутрално
  38. 38 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 484 Неутрално

    Островът е прекрасен! Невероятни заливчета с плажове от бели обли камъчета,цветът на водата е неописуем! Маслинови горички-точно както ги описва Джералд Даръл,дори през цялото време очаквах отнякъде да изскочи и учителят му Теодор,хахаха!
    За кумкуата нямам думи-изключително интересно и вкусно плодче,а сладкото от кумкуат е мммноооого вкусно!
    А какъв разкош е централната църква Св.Спиридон...!
    Не знам в последните години какво се случва на о-в Керкира,но преди десетина години беше невероятна дестинация.

    Дневник-токсичният сайт
  39. 39 Профил на vainooo
    vainooo
    Рейтинг: 418 Любопитно

    Има скутерчета под наем ако искате да разгледате острова по-самостоятелно и по-мобилно. Предлагат ги на доста места и в зависимост от сезона и цените варират.
    Ние посетихме Керкира, на гръцки така се казват и островът, и главният му град, а Корфу е на латински, та посетихме го през юни и времето беше чудесно. Наистина доста малко се знае за Дж. Даръл, което е жалко. Архитектурата на град Керкира е прекрасна, венецианска, тук-таме френско и английско влияние, а в селата е много уютно и наистина са оставили природата да . Почти не се запознахме с местни, но за сметка на това имаше много англичани, които живеят там целогодишно, както и много руски туристи, които са запретнали ръкави да купуват и имоти. На много места има огромни, луксозни вили, но много от нещата са си типично по балкански, като например местната кабелна интернет мрежа, която виси по дърветата.
    За хората, на които им е интересно - пристанищата са хубави и са пълни с прекрасни яхти от цял свят. Предлагат се и разходки с лодки.
    Пясъчните плажове са малко, но ги има, не са пренаселени. Водата е доста по-солена от черноморската, но се свиква.
    Моят най-хубав спомен от там, най-хубавото нещо, което видях са планините на континента разположени в албанска и гръцка територия, с прекрасни заливи и меки възвишения. Когато ги видях първото утро дъхът ми буквално секна.
    Заслужава си да се посети!!!

    Дневник, дневнииииик, дневник!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK