Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

© Stefano Rellandini, Reuters



Плаващият италиански град Венеция се свързва с много неща и едно от тях несъмнено са тесните черни гондоли, които се носят по каналите на града и носят върху себе си характерния белег на малка, но горда група от занаятчии, които се борят да поддържат жив традиционния метод на тяхната изработка.


Всяка от тях е управлявана от самотен гондолиер в раирана риза и сламена шапка. Тъхните луксозни средства за транспорт предлагат романтичен декор за спокойна разходка, а нерядко и за предложение за брак.


Преди 700 години във Венеция е имало около 7000 гондоли по данни на асоциацията на гондолиерите "Енте Гондола", пише "Ройтерс". Употребата им като средство за градски транспорт обаче се измества от съвременните лодки. Сегашните 433 гондоли във Венеция са по-скоро туристическа атракция.




В корабостроителницата "Трамонтин" - място, което на венецианския диалект се нарича "скуеро" - майсторът на гондоли Роберто Трамонтин обяснява защо семейният бизнес, основан от дядо му през 1884 г., все още прави от класическите лодки.


"Тя е като жена с твърде много грим, в черна рокля "Армани" и просто един диамант на шията", казва той.


Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

© Stefano Rellandini, Reuters


Изработката на основата на гондола отнема два месеца за сглобяването на 280 парчета различна дървесина, включително лайм, липа, дъб, махагон, орех, череша, ела, лиственица и бряст. Крайната й цена е 38 хил. евро, казва Трамонтин.


Дървото се обработва около година преди да може да се огъне в леко асиметричната форма на банан, която позволява на един гондолиер да я движи в права линия.


Майсторите на гондоли се учат с години, преди да започнат сами да правят лодки, които се създават в зависимост от теглото на гондолиера.


"През 1970 г. започнах да работя и през 1994 г. направих за първи път гондола съвсем сам", казва Трамонтин, облегнат на един блестящ пример за неговото майсторство, тежащ 500 кг и с дължина 11.1 метра.


Той допълва, че на 60 процента прави гондолите по традиционните стари методи, но използва и някои парчета дърво, които са били рязани с машина, както и определен тип шперплат, който използва за плоската основа на лодката.


Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

© Stefano Rellandini, Reuters


Пластове черен лак се поставят върху цялата структура, но украсата и орнаментите са ограничени, след като през XVIII век един от венецианските дожове издава декрет по повод на това, че гондолите са станали прекалено претрупани с орнаменти.


Пищните "фелце" - малките кабинки на палубата, които някога са предпазвали пасажерите от дъжда и любопитните очи, са отстранени.


Култура на изчезване


"Работим по стария стил. Всичко се прави на ръка", разказва 48-годишният майстор на гондоли Лоренцо дела Тофола, качен на наполовина построена гондола в корабостроителницата "Сан Тровазо" във венецианския квартал Дорсодуро, където се правят по една или две гондоли на година по старите техники. 


Отличителните допълнения на лодките като извитата метална плоча на носа на гондолата и резбованите дървените ключове за гребла, известни като "форчола", са дело на няколкото все още съществуващи майстори занаятчии.


Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

© Stefano Rellandini, Reuters


"Тази работа преди се е вършела от десетки хора в различни работилници из града", казва майсторът на гребла и ключове за гребла Саверио Пастор, докато той и неговият работник Пиетро изрязват парче дърво от орех с помощта на трион за две ръце.


"В миналото всеки е знаел как да гребе, сега малцина имат нужда от гребла", казва още Пастор, клатейки глава. "Това е традиция на хиляда години, която се изгубва."


Занаятът, свързван с гондолиерството, трябва да бъде опазен въпреки промените в навиците на хората, смята кметът на Венеция Джорджо Орсини.


"Гондолата е един от символите на града и заради това е ясно, че трябва да положим всички възможни усилия да я опазим и също да съхраним професията и техниките", казва още той.


Ключовете за гребла на Пастор се купуват и като орнаменти за домове, а цената им достига до над 1000 евро за всеки отделен брой плюс данъците.


Майстор на гондоли във Венеция - един изчезващ занаят

© Stefano Rellandini, Reuters


Гондолиерите трябва да имат гондола, за да получат лиценз, заради което в началото много от тях си купуват гондола на старо и по-късно с помощта на кредит от банката си купуват нова.


"Това е както когато таксиметров шофьор си купува такси", коментира Алдо Реато, ръководител на асоциацията "Енте Гондола".


Много гондолиери, които са предимно мъже, наследяват търговията и занаята от своите бащи и не пропускат да отбележат близката връзка между тяхната работа и живота на града.


"Трябва да предадеш на туристите любовта, която изпитваш към Венеция", казва 47-годишният гондолиер Стефано Бертаджио.


Понякога гондолиерите се справят толкова добре с това, че туристите правят най-романтичния жест.


"Веднъж имах двойка от Мексико в гондолата, която беше заедно с родителите на дамата", разказва Бертаджио. "Той поиска ръката й и всички бяха толкова развълнувани, че трябваше да помоля приятел да ми помогне да ги изкарам от лодката накрая."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1241 Неутрално

    Света се променя, гондолите ще станат поредните бижута изместени от ментета Made In China

  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1281 Неутрално

    Не си падам по гондоли.Единствено на макет съм ги виждала.Предполагам, че за направата им се изисква точно толкова умение колкото за една цигулка или виолончело.

  3. 3 Профил на Nach
    Nach
    Рейтинг: 481 Неутрално

    За жалост факт. Както и много други ръчно изработени неща са на изчезвзане.

  4. 4 Профил на corelli
    corelli
    Рейтинг: 471 Разстроено

    Месим се дори в божиите дела, че какво остава някакви вещи да са изчезване или неръчно изработени?!
    Искам статия и за българските занаятчии

  5. 5 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1536 Любопитно

    Да живее Венеция, гондолите и гондолиерите като неразделна част от града.
    Уникален град, а разходката с гондола със сигурност е едно от неповторимите изживявания, които съм имала при пътуванията си. А гондолиерите са жива атракция, без съмнение.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  6. 6 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 2165 Неутрално

    Гондолиерите сами си съсипват професията. Едно пътуване с гондола тръгва от 100 евро нагоре и е трудно да се откачиш от нахалния гондолиер. В замяна корабчетата покриват всички възможни маршрути за от 1 до 5 евро. Има и таксита ,малко по-скъпи. Понеже клиентите намаляват , особено извън активния сезон, гондолиерите гледат с един клиент да си избият заплатата.
    Ще последват съдбата на файтоните и каретите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK