На път: Гранична бразда на 1706 м

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова



Не че дъждът е в състояние да изненада когото и да било напоследък, но любителите на планините определено не го приветстваха в събота сутринта. Точно с дъжд обаче започна денят, в който сърби и българи за пореден път се наканиха да изкачат Руй (1706 м), без да е пречка това, че тъкмо отгоре минава границата между двете страни.  


Тези от българите, които бяха избрали да се качват от България, се събраха под течащия навес на спирката в село Забел, обзалагайки се кога ще спре най-сетне този дъжд, който ту се усилваше, ту измамно отслабваше. Планинарска група от Петрич реши да повдигне собствения си кураж, като всеки извади от раницата от приготвената собственоръчно домашна ракия, предлагайки и на другите, които очевидно бяха подтиснати от лошото време. Къде с тази помощ, къде без нея се реши, че не може да се чака цял ден дъждът да спре, и всички тръгнаха по разкаляния вече път нагоре.  

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Изпод задухата на дъждобрана човек не може да оглежда кой знае колко по-далеч от върха на обувките си, но в моментите, в които дъждът намаляваше, се виждаха първите узрели диви ягоди, сърнели, чадърчето на които не се е разтворило заради липсата на достатъчно слънце и маркировката, която невинаги се откриваше от пръв поглед и на места не беше съвсем еднозначна.  


Известно време отне на един разклон чуденето левият или десният път да се поеме, за да установим на връщане, че е било все едно.Това е повод за някои отново да отпият от домашната кехлибарена ракия.




Птичият хор съпровождаше похода през цялото време, което за някои беше сигнал, че най-сетне облаците ще се разбягат, за да се приберат дъждобарните. Така и стана. Изведнъж огрени от още срамежливото след дъжда слънце край пътя сякаш от нищото се появиха цели плантации уханна мащерка, макове на тумби и цели поляни с диви теменужки. Големи маргаритки, други ветя – розови, лилави, жълти, бели и сини довършваха красотата на горския килим. Иска ти се не само да ги снимаш, ами някак да ги прегърнеш и пренесеш у дома.  

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Започва да се чува никому ненужна силна музика от хижа Руй, която остава встрани от прекия път за едноименния връх, която всички решават да посетят на слизане.  


Малко преди подхода към върха са спрели няколко автомобила на Гранична полиция. Край тях има и други - на тези, които хем искат да са част от изкачването, хем не искат да вървят пеша – с две думи хора, които нямат отношение към онова, за което днес са се събрали планинарите.  


Тук е мястото да се облекат тениските, които са си направили членове на туристически дружества, да се изчакат изоставащите по трасето и да се разсъждава колко ли стръмно е трасето нагоре.


Слънцето все по-смело се усмихва и дава възможност да се види цялата прелест на планината Руй и околностите й. Къдрави облаци завършват пейзажа, чието величие никоя снимка не може правдиво да предаде.


Участници в похода, които живеят в граничния район за пореде път обсъждат колко хубаво би било да има граничен пункт със Сърбия в района на Трън, за да могат туристите да се насладят на ждрелото на Ерма без да заобикалят заради граничния контрол.


Малко под самия връх изкачващите го са неприятно изненадани от няколко нахални шофьори на автомобили, които с мръсна газ минават покрай тях нагоре, обгазявайки наоколо, мачкайки красивите цветя и които отнесоха порядъчно и напълно заслужено количество ругатни.  


На Руй вече се е събрала първата група пристигнали планинари, които се снимат, вадят храни от раниците и се чудят как да запечатат на снимка цялата околност. Там са и няколко граничари с куче, други кучета също са доведени от стопаните и весело въртят опашки.  


Точно в подножението на върха е паркиран автомобил с пернишка регистрация.  

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Виждат се вече и туристите от Сърбия, които прииждат на малки групи от Бабушница, Ниш и други места. Прави впечатление, че никой от тях не идва с автомобил, макар че трасето от сръбска страна е доста по-полегато. Никой от сърбите, които срещаме не си прави труда да поздравява, нито пък показва особена радост от срещата. Българите се оказват по-дружелюбната част от групата. Подходът от западната ни съседка са избрали и група българи.
На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Започва масово снимане от българска страна, от сръбска страна, групово и поотделно, защото красотата накъдето се обърнеш е наистина в огромни количества.  


Сред качилите се от българска страна е и кметицата на Трън Станислава Алексиева. Разказва, че няма време за планини и за нея преходът не е бил съвсем лек. Следва кратка агитация от моя страна, и замисляне от нейна, че всъщност никой няма време, но ако избере частица от него да посвети на планината, ще бъде възнаграден стократно.

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Българо-сръбската среща на Руй този път е и с участието община Трън след като със сръбската Бабушница са подписали споразумение за това.


Алексиева разказва, че около 150 българи (при десет пъти повече сърби) са се обадили в общината да си съобщят данните, което беше изискване заради това, че върхът е гранична зона. Със закъснение имало многократно повече запитвания. По въпроса с качването на автомобили кметът каза, че всеки си избирал сам как да се качва. Хммм...


Този раговор водим вече до хижа Руй, гърмящата музика от която е огласяла цялото ни слизане към нея по стръмната кална, от дъжа пътека. Тук са паркирани голямо количество автомобили на хората, за които този ден е повод просто да пият бира и ядат от цвъртящите кебапчета. Това удоволствие е приятно и на слизащите от Руй с едно голямо изключение - тътена на музикалното оформление, което е непоносимо за тези, които отиват в планината и заради възможността да се насладят на естествените звуци.

На път: Гранична бразда на 1706 м

© Татяна Димитрова


Кратък престой на поляната кара посетителите да си припомнят парчета от популярна през 80-те сръбска чалга. Рефренът "А ти, ти си остала самааа" се редува с песента на Лили Иванова за четирилистните детелини, веднага последвана от припева, разказващ друга тъжна сръбска любовна история. Мъка.


Някои от планинарите дори не спират и мърморейки на висок глас гледат по-бързо да се отдалечат от хижата не намирайки никакво обяснение как е възможна такава врява.


Пътят обратно води отново към Забел за едни, към друго село в околността - Ломница - за други. Пътят, който сме качили сега изглежда напълно различен заради трайно завърналото се слънце. Въодушевлението не позволява да се усети умора от изминатите над 20 километра. Време е за бране на мащерка и мълчалива наслада от вече видяното. И откъсване на подминатите от другите диви ягоди.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 522 Неутрално

    да пробват с коли връх миджур, също е граничен. вчера го катерихме

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  2. 2 Профил на Лимонетко
    Лимонетко
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Никой от сърбите, които срещаме не си прави труда да поздравява, нито пък показва особена радост от срещата.

  3. 3 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 522 Неутрално

    и не съм бил в хижа рай, но горещо препоръчвам хижата "миджур" и хижарите там - много свестни хора

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  4. 4 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 660 Неутрално

    "Кратък престой на поляната кара посетителите да си припомнят парчета от популярна през 80-те сръбска чалга. Рефренът "А ти, ти си остала самааа" се редува с песента на Лили Иванова за четирилистните детелини, веднага последвана от припева, разказващ друга тъжна сръбска любовна история. Мъка."

    Веселба по дупнишки.

  5. 5 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1015 Неутрално

    "Този раговор водим вече до хижа Руй, гърмящата чузика..."
    Приемам, че "чузика" е новото наименование на най-отвратителния музикален стил измислян някога по земята и превзел без особен отпор родния ни аудио фон.

    Прекрасен репортаж! Личи се Татяна има талант.

    За мързеливите с автомобилите тръгнали да планинарстват или добро или нищо. Затова ще замълча.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  6. 6 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1487 Любопитно

    Прекрасна е природата в района. До вр. Руй може да се стигне и от съседното село Зелениград, но пътеката е доста по-стръмна. Наградата е в това че "планинарите" с колите отсъстват.
    Гледката е прекрасна във всички посоки! А на граничния камък човек си дава сметка колко преходно е всичко не само от величието на природата, а от надписите - НРБ от едната страна, СФРЮ от другата.

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  7. 7 Профил на aleko
    aleko
    Рейтинг: 668 Неутрално

    "Някои от планинарите дори не спират и мърморейки на висок глас гледат по-бързо да се отдалечат от хижата не намирайки никакво обяснение как е възможна такава врява."

    Еми манталитет, бе хора! Защо всичките ни кръчми са озвучени като дискотеки, та не може да си чуеш думата? Собствениците на заведения не разбират смисъла на отиването на кръчма - да се видиш и да поприказваш с приятели, а не да слушаш музикалните предпочитания на чорбаджията и да се натъпчеш набързо. В чужбина никъде, ама никъде не съм попадал дори на слаба музика в хранително заведение, камо ли на подобна на българската гюрултия.

  8. 8 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Чудно и красиво! А за автомобилите - не се ядосвайте, можеше да има АТВ-та без гърнета....и после казват, че простотията не ходела по гората....

  9. 9 Профил на m17
    m17
    Рейтинг: 2606 Неутрално

    До коментар [#5] от "traveler1":

    Тези квалификации "мързеливи с автомобили" е много абсурдна. Има си правилак ъде може и къде не може с автомобил, мотор или пеша. Има си и правила както писани така и морални как се кара и какво не се прави с автомобил в гората. От там нататък никои няма никакво морално прави да укорява автомобилистите. Същото е с почитателите на кебапчетата, чалгата и сие удоволствия. Само за сведение, всеки път когато "преминавам с мръсна газ" и развлям кефа на пеша туристите накрая отнасям поне 2 големи чувала боклуци оставени нависоко от същите тези туристи.

  10. 10 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1262 Неутрално

    Разказано с много чувства и ми стана приятно,въпреки чалгата и автомобилите.
    Ходи и пиши,Татяна!

  11. 11 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Изисква се голяма доза упоритост, за да ходиш в планината под дъжда.

    Паркираната под върха кола - без коментар.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  12. 12 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2629 Весело

    "". . за да установим на връщане, че е било все едно.Това е повод за някои отново да отпият от домашната кехлибарена ракия. """
    -----------------------

    """. . .някои отново да отпият от домашната кехлибарена ракия.""

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  13. 13 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1015 Неутрално

    [quote#9:"m17"]Само за сведение, всеки път когато "преминавам с мръсна газ" и развлям кефа на пеша туристите накрая отнасям поне 2 големи чувала боклуци оставени нависоко от същите тези туристи. [/quote]
    Колега, и аз имам оффроуд машина, но с нея в гората по-далече от 100-200 в страни от основния път не ходя. Имам си достатъчно разбити оффроуд пътища в Пловдив, за да се пробвам да развалям и гората, пък и ползвам основно велосипеда. Горските пътища са за горското стопанство, за велосипеди и туристи. Нашите АТВ-та, гърмящи мотори и Ужаски, там место нямат. Знаеш, че даже се разискваше специална забрана за това във офроуд форума.
    Поздравления за събрания боклук(и аз го правя), но не са туристите тези дето цапат. Човек обичащ планината, мрази боклука в червата си. Други са и ти го знаеш по-добре от мене. Не искам да ги назовавам, че ще ме обвинят в нацизъм, расизъм и пр.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  14. 14 Профил на vainooo
    vainooo
    Рейтинг: 442 Гневно

    "..гърмящата Чузика" въобще вече не ме учудва, Дневник.. Вече почвам да свиквам на нелепите ви грешки, просто са толкова постоянни, че няма как..

    Но и пътеписът е отчайващ.. Връх Руй, пик на едноименна планина, ама трябваше да отворя гуугъл за да го разбера, също да разбера къде точно се намира, на какво разстояние отстои от някои български градове и столицата. Щото вие ни казвате за течащ навес в село Забел. Сякаш говорите за Ню Йорк и всички трябва да сме наясно къде е.

    Дневник, дневнииииик, дневник!
  15. 15 Профил на iazdakaja
    iazdakaja
    Рейтинг: 776 Неутрално

    До коментар [#14] от "vainooo":

    Да, неприятно... чета минути наред и не мога да разбера за какво става дума. Спирам и направо отивам на форума.

    Който следи и западни медии знае големите дефицити на нашите журналисти (като школа). Не могат да подреждат нещата, да отсяват важно от неважно, да анализират от всички страни, не само от която им изнася или са подготвени, изпадат в протяжна и мъглива емоционалност, не са коректни (убиецът, вместо предполагаемият убиец), не са толерантни (изнасяне на имена и странични факти), не могат да влязат в кожата на потребителя/ слаба ергономия...

    (това само за квалификацията - а отделно, зависимостта, цензурата... )

    Ако журналиситката не беше местен монопол щяха да бъдат пометени като българските производители на електрокари или клек-шоповете от веригите.

  16. 16 Профил на kicho
    kicho
    Рейтинг: 260 Весело

    До коментар [#14] от "vainooo":Ето още малко сведения. Най-близкия град е Трън - Западна България. Навремето и хотела се казваше Руй. Веднъж кметът се обадил в Енергото спешно да оправят осветлението на хотела защото му изгоряло "Р"-то.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK