(Раз)Очарованието Дубровник

(Раз)Очарованието Дубровник

© Весела Николаева



Избори 2022

Бисерът на Адриатическо море отдалеч изглежда прекрасен като картина, но в туристическия сезон красотата му се губи сред тълпите.


Отстрани е като пощенска картичка. Отвътре – като поредното място, в което не може да се разминете от туристи, стоварвани с автобуси и развеждани по предварителна програма. Дубровник, наричан перлата на Адриатика, гордостта на Хърватия, владян от византийци, венецианци, от Австро-Унгария, независима морска република и част от бивша Югославия – всеки се е опитал да остави нещо от себе си, живеейки с разбирането, че той ще е владетелят му оттук насетне. Днес крайморският град е една от основните точки на хърватската туристическа индустрия, което май е донесло повече негативи, отколкото позитиви. Сравнявайки това, което видях в първите седмици на летния сезон, с разказите на приятели, мога смело да посъветвам – идете извън сезона, когато няма да е горещо и няма да се разминавате с тълпи зачервени скандинавски семейства и германски пенсионери.


Летният проблем на Дубровник е, че стратегията му за туризъм не е добре прицелена и в стремежа към повече приходи много заприличва на Несебър. Като цяло е курорт в по-висока от средната категория, макар че с доста компромиси и неудобства може да почивате и със среден бюджет. В самия град – и стария, и новия, заведенията са с цени доста над тези от Черна гора и България, дори и над много от гръцките места за почивка, ако трябва да направим сравнение. Но нека тръгнем поред – от пътуването.




По пътя


Има няколко начина да стигнете Дубровник и ако тръгвате от България, никой от тях не е удобен. На няколко километра от курорта има летище, но за да пътувате със самолет, директни полети няма. Сравнително удобен вариант е с Air Serbia, като смените в Белград. Има опции и за прекачвания през Виена, Рим или някой по-далечен град. Пътуването с автобус или автомобил е убийствено, ако сте решили да идете само до Дубровник и да не спирате за повече от час-два по пътя. Пътува се повече от 12 часа (в зависимост от маршрута и спиранията за почивка), минават се няколко граници и тъй като Сърбия и Черна гора не са в ЕС, на тях има подробни проверки. Може да пътувате само с лична карта. Най-прекият път е през Косово, обаче младата държава още не е оправила транспортните си връзки и ще ви трябват допълнителни такси и застраховки за преминаването. Иначе пътищата като цяло са хубави и поддържани, особено в Сърбия, стига да приемете, че в Черна гора се кара по планински маршрути, често с две платна, с много завои и малко възможности да намерите добри заведения за почивка и хапване. Препоръчвам докъдето можете да карате по крайбрежието – там е по-оживено и ако се наложи спиране и зареждане на бензиностанции – определено ще е по-удобно.


Фотогалерия: Дубровник и брегът на Адриатика >


Когато избирате нощувка, бъдете много, ама много внимателни и ако имате познати, които са ходили скоро – питайте за мнение. Добър вариант са малките селца край Дубровник, където е доста по-спокойно, има хубави нови хотели, къщи за гости и цели вили под наем. В самия град също има доста хотели и къщи за гости, но имайте предвид, че там е и много шумно, особено край старата част. Освен това обещанието за невероятно автентично място в стария град, в което да прекарате ваканцията, може да се окаже малка стаичка с високо прозорче с решетки, през което виждате само крепостни стени. Случаят е истински. На село гледката към море или поне хубава тераса с цветя е масовият случай, но пък за чистотата и удобството им може да се направи и повече. Три звезди явно е относително понятие, което включва три паяка в банята и видимо недобре почистена малка стая, така че преди да наемете, по-добре огледайте. Освен ако не е пикът на сезона, няма да останете под открито небе.


Море на село


Селцата са по-скоро малки курорти с поддържана крайбрежна ивица, паркове, малко магазини (с ограничен асортимент) и ресторантчета и са много добър вариант, особено ако сте с деца. Имайте предвид, че придвижването из Дубровник и околностите не е лесно – карането на автомобил по тесните улички е изморително, има много високи такси за паркиране и огромни глоби, ако спрете дори за минута на забранено място. Градският транспорт е скъп на фона на услугата, която предлага – около 5 лв. за билет при разстояние от 7 км до съседното село може да се преглътне, обаче ако автобусът идваше малко по-често от час-час и половина. И автобусите из самия град не са особено редовни. Обясниха ни, че е национален празник, но съдейки по наблюдения от следващите дни, явно в Хърватия националните празници продължават дни наред. Ако искате да се ориентирате по надписи на спирките кой автобус къде отива и къде да слезете – забравете. По-добре питайте и си вземете карта с маршрути.


Малка особеност на селцето Млини, в което бяхме отседнали – паркът е прекрасен, плажът е скалист, но пък има шезлонги (20 куни на ден), има и достатъчно място да си лежите по скалите, има си детски площадки за игра, обаче преди 11 часа не успяхме да намерим място, на което да ядем – кухнята на заведенията работеше след 11 часа, а на нещо като бистро или заведение със закуска не попаднахме, обхождайки половината село. Като цяло обслужването в Дубровник и наоколо е добро, но има много какво да се желае откъм бързина и адекватност. Все пак да чакаш 20 минути за няколко кафета и десет минути след като си поръчал гореща вода за чай да ти донесат каничка със студено мляко – не изглежда като еталон за добро обслужване.


По крайбрежието на Адриатика масовата кухня е от типа на Средиземноморската – риби, октоподи, морски дарове, зеленчуци. Тук имат типично местно "прошуто", което само специалист може да различи от италианското. Всъщност много от продаваното прошуто из Европа е произведено в Хърватия, а не в Италия. Има и локални сирена, които си заслужава да опитате, а ако попаднете на месни специалитети, особено от породите животни, отглеждани във вътрешността на страната (област Славония), не ги пропускайте. В ресторантите масовата кухня не е чак толкова вкусна, но с малко късмет ще попаднете на някое приятно място, което зарежда от добри местни фермери и си подбира добре виното. Хърватските вина са известни, но да очаквате нещо изключително за повечето от тях ще ви донесе разочарование. Както и другаде има и добри, има и посредствени, има и много добри.


Наследство под чадърите на баровете


Улиците на целият стар град през летния сезон са кошмарни – докъдето може са опънати маси на заведения, партерите на старите къщи са заети от магазини за всичко – от неоправдано скъпи дрехи до евтини китайски шалове и хърватски сувенири със сертификат, че са произведени в страната. Обграден от огромни стени, с почти никакви дървета и каменни плочи по всички улици, градът е ужасно горещ. В новата част има много дървета и крайбрежен парк, но покритите с храсти каменисти хълмове просто не позволяват да има някакъв хлад. За стария град – на места е направо мръсен, гледката от пристанището е помрачена от чадъри и маси на заведения, точно пред портата му се изсипва по един автобус на всеки няколко минути и всички слезли туристи се отправят вътре в крепостните стени. Може да подминете дремещи туристи от Източна Азия, седнали по стълбите, да се нагледате на зарязани бутилки, ако завиете в малките улички, както и да се озовете насред група британски пенсионерки. По принуда послушах екскурзовода им и мога да ви обясня особеностите на имотния пазар – заради високи цени, липса на индустрия и тълпи туристи много местни жители напускат града. Видът на много запуснати къщи в новата част потвърди думите.


(Раз)Очарованието Дубровник

© Весела Николаева


Още влизането в стария град (Grad, както се нарича там), ме разочарова с разпънати за продажба посредствени картини и пълна липса на информация за историята и забележителните места. Но пък имаше точна карта какви поражения са нанесли сръбските бомбардировки в началото на 90-те години. Тогава градът е бил обсаден, след като хърватите стават поредните, желаещи да напуснат Югославия. Заради културно-историческото наследство щетите са доста по-ограничени, отколкото в други части на Западните Балкани.


Ако ви се налага да обменяте или теглите пари – аз си имам правило да го правя само в банка, което в Дубровник се оказа трудно – на места из града има доста банкомати на местната Unicredit и на OTP Group, както и на други непознати за България банки, но офисите им са съсредоточени в центъра на новия град – далеч от туристическата част и с обслужване по средиземноморски, т.е. бавно. Валутата е куни, няма практика да се разплащате в евро.


Плажовете ги оставям за накрая – Адриатика е скалист в голямата си част, и ми е непонятно как местни жители и семейства от северна Европа с удоволствие се припичат върху ръбести скали или проснати направо на циментови плочи. Морето е изключително чисто и прозрачно (няма и какво да го замърси), а на места след като преодолееш крайбрежните скали, попадаш на копринено нежно пясъчно дъно, над което се виждат риби, рачета и миди. Практичен съвет – морето е достатъчно солено, за да разяде неща, които в Черно море оцеляват, например цветни сандали или да раздразни някоя драскотина по кожата. И да не забравите слънцезащитния си крем – все пак ще е жалко да изгорите и да не се възползвате пълно от чистото море и хубавото слънце.


За цар Самуил и легендите


Много българи ще разкажат с гордост как едно време Дубровник е бил български град. Ровейки се из историческите книги обаче не успявам да открия доказателство за това. По време на един от походите си армията на Самуил и самият той са стигнали до Дубровник, като са опожарили някои от близките градове (да не си мислите, че не сме били и ние кръвожадни империалисти), но самият крайбрежен град не са успели да удържат. После са се върнали на изток.


По документи територията на България е нараснала до Адриатика, но е спорно доколко това е била реална власт – из провинциите е било пълно с местни владетели, преминаващи от един към друг суверен. През Средновековието национално самосъзнание е било доста по-слабо развито и не е рядкост днес да си част от една империя, а утре от друга, без това да променя съществено живота ти.


Днес хърватите са доста националистически настроени – като започнем от документални поредици за величието на кралете им и стигнем до опаковането на огледалата на автомобилите в националния флаг по празници... Не ги наричайте сърби и знайте, че имат доста по-различни разбирания от други балкански народи – изискват висок стандарт на живот и никой няма да се съгласи да работи за ниска заплата или без да му плащат,което може би е обусловено и от ролята им в бивша Югославия. Тогава пак е имало някакво национално разделени и ако за сърбите са били запазени основно политика, сили за сигурност и партийна кариера, то хърватите са се справяли повече с икономиката. Което си личи и сега. В момента минималната заплата е почти 400 евро и е сред четирите най-високи на Балканите, веднага след Турция, Гърция и Словения. А иначе национализмът в католическите държави е малко особен, сякаш комплексиран от дългото му потискане от Църквата, през 20 и 21 век търси различни начини да се прояви. Дори външната му проява да е само носенето на тениски с националния флаг.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK