До морето с колело и обратно с БДЖ

Маршрут София - Бургас

© Биониа

Маршрут София - Бургас



Читателят bopy ни изпрати пътеписа си за рубриката "Новини от вас". Решихме, че е по-подходяща за "На път". Публикуваме текста с незначителни съкращения. Запазваме повечето подробности, защото вероятно ще са полезни за всеки, който реши да повтори начинанието на семейството.  


До морето с колело и обратно с БДЖ е една история за семейно преживяване в България.
Реших да опитам свободна и неангажиращa почивка без краен срок. Целенасочените пътувания и почивки са приятни, но често някак си броиш оставащите дни и се опитваш все да наваксваш с нещо докато си почиваш. Резултатът понякога е, че се връщаш в ежедневието по-уморен и напрегнат.


След един работен ангажимент реших да отделя отново време на себе си и на голямото ми дете. Хрумна ми нещо, което без много да го мисля се превърна в желание и след това в решение - отне ми около 5 минути. Съпругата ми също прояви жив интерес и станахме трима.




Ние сме градски велосипедисти, без опит във велоразходки, по-дълги от ден. Така че удоволствието започна още от планирането на маршрута и подготовката.


Сервизирахме спирачките, смазахме движенията и скоростите, купихме багажници и дисаги. Момчето, което ми продаде нещата от веломагазина, като разбра, че с моето колело от 2000-ната година в най-ниския ценови клас възнамерявам да измина разстоянието от София до Бургас, ме помисли за луд и каза, че не би тръгнал с "това желязо" извън София. Не се опитах да го разубедя, но аз "това чудо" го въртя почти всеки ден по 30-40 км и досега не ме е оставило. Не виждах причина да се притеснявам, че ще може да издържи преход от около 100 км на ден.


Маршрутът беше най-важното решение. Изискването е да се движим по малки пътища (по възможност селски) с минимален трафик на МПС. Все пак сигурността и чистият въздух са с най-висок приоритет.


Решихме да тръгнем между Подбалканския път и магистрала Тракия с първа цел Старосел. Излизането от София не е от най-приятните преживявания, затова го направихме с влак до Вакарел и от там "по колелата".


Път в западна Средна гора

© Биониа

Път в западна Средна гора


ДЕН 1: Вакарел – Поибрене (40 км) – Оборище (8 км) – Панагюрище (10 км) – Стрелча (14 км) – общо 72 км
ДЕН 2: Стрелча – Старосел (25 км) – Хисаря (21 км) – Баня (14 км) – Калофер (16 км) – общо 76 км
ДЕН 3: Калофер – Осетеново (8 км) – Александрово (5 км) – Търничени (7 км) – Габарево (5 км)-Дунавци (12 км) – Шейново (4 км) – Шипка (3 км) – Крън (7 км) – Казанлък (6 км) – общо 57 км
ДЕН 4: Казанлък – Ягода (19 км) – Шаново (6 км) – Елхово (10 км) – Едрево (6 км) –Паничерово (5 км) – Асеновец (18 км) – Нова Загора (5 км) – общо 69 км
ДЕН 5: Нова Загора – Еленово (20 км) – Бояджик (14 км) – Болярско (6 км) – Ямбол (16 км) –Калчево (11 км) – Победа (4 км) – Челник (4 км) – Тамарино (6 км) – Войника (6 км) –Зорница (10 км) – Светлина (16 км) – Средец (8 км) – общо 121 км
ДЕН 6: Средец-Бургас (32 км)


427 км официално по карта – по велокомпютър 510 км


Пътуването с влака беше кратко, но ободряващо и в 9 ч. слязохме на гара Вакарел, откъдето започна сближаването ми със седалката на вярното ми колело.


След Вакарел се точеха махалите, които създаваха впечатление, че се намираме все още в цивилизацията, но липсата на хора по дворовете по-скоро показваше, че и тук урбанистичните процеси са си свършили работата. Трафик почти нямаше, което потвърждаваше, че решението ни да изберем този маршрут е правилно.


Вакарелска планина

© Биониа

Вакарелска планина


За красотата на Вакарелската планина и въобще цялата Средна гора е безсмислено да споделям, но бих искал да отбележа, че пресичането им с велосипед предоставя невероятни гледки и спокойствие.


След 4-часов преход стигнахме до с.Поибрене около 14 ч. Селото е населено предимно с роми и видимо бедно. Най-впечатляващата гледка беше къпането на 3-4 годишно детенце под чучура на селската чешма с чиста планинска изворна вода. На изхода на селото в посока с.Оборище има хубава и удобна за почивка беседка, разположена до планинска чешма. Не ни се тръгваше от там.


Отсечката от с.Поибрене до с.Оборище е само 8 км, но ни отне около 1,5 часа. Изкачването беше сериозно, а след всеки завой, уви, не се виждаше селото. Почивката в с.Оборище беше задължителна, а и имаше условия – магазин със сладолед. Гледката към Рила, Витоша и Родопите беше пленителна, но пътят си е път.


От Оборище продължихме към Панагюрище (10км). Спускането беше продължително и ободряващо, т.к. пътят минава през горист район. Първоначално мислехме да отседнем в Панагюрище, но градът ни се стори прекалено голям и с много блокове и решихме да продължим до Стрелча.


Пътят към Шипка

© Биониа

Пътят към Шипка


Пътят (14 км) е приятен и равен. Малко ни беше поомръзнало вече от жегата и дългото колоездене, но компенсирахме с няколко почивки и ядене на малини и къпини, които растяха в изобилие около пътя. Стрелча ни очарова с чистия си приветлив вид и зеленина. Но най-голямото удоволствие беше, че попаднахме на хотел "Средна гора". Точно за това си мечтаехме през целия ден – басейн с минерална вода, дебела сянка, голяма и удобна стая и най-вече добър ресторант. Е, това беше подходящото място в точното време.


Отсечката от Стрелча до Калофер е мечтата на туриста колоездач – равен път, малки селца, малък трафик, красива природа и няколко минерални извора.


По време на този преход се разминахме на косъм с малък инцидент. Запленена от спокойствието и зеленината, Катето, която водеше колоната, рязко прекъсна идилията като наби спирачки. Петър беше втори и за малко да се удари в нея, но успя да отбие вляво и да спре. Причината беше ранена змия, която се опитваше да излезе от пътя. Влечугото се беше свило и се държеше много агресивно - извиваше се и скачаше към всичко, което се приближи. Почти беше излязло от платното и преценихме, че е опасно да му оказваме помощ. Изчакахме малко на пътя, за да се убедим, че няма да бъде прегазено от друга кола, и продължихме.


По обед достигнахме Хисар, и след почетна обиколка на римската стена и утоляване на жаждата с хисарска вода продължихме напред. Включихме се в Подбалканския път на около 10 км от Калофер. За съжаление най-голямото натоварване предстоеше в края на деня. Пътят до Калофер е много стръмен и изисква силна физическа и психическа воля. Изкачването ни отне около 1 час, който ни се стори в пъти повече. След 8 часа въртене на педалите в жегата се бяхме поизчерпали физически. Колоната водих аз, Петър беше зад мен, следван от майка си. Тогава тя го чу как си мърмори "А казвахте, че ще бъде забавно…". Стигнахме Калофер около 19 ч. и бързо успяхме да намерим чиста и приятна къща за гости в центъра.


Следващият ден можем спокойно да наречем "Исторически". Още от сутринта започнахме с посещение в къщата музей на Христо Ботев. Изненадата на Петър беше голяма когато разбра, че великият българин е убит на 1-ви юни, а не на втори, както и че мястото където е застрелян, не е връх Околчица, а под връх Камарата. Можехме да останем по-дълго, т.к. гидът разказваше много интересни истории от живота на поета, вкл. и за единствената му среща с Васил Левски (въпреки твърдението на някои историци, че двамата не се познавали), но трябваше да тръгнем преди обяд.


И така около 11 ч. оставихме Калофер зад нас.  Решихме да продължим по селските пътища южно от Подбалканския път заради натоварения трафик по него. Селата в този район са предимно ромски и доста бедни. Малко се поизгубихме по полските пътища и след като пресякохме боси с колела в ръце (обратно на стандартния начин на придвижване) няколко ръкава на.Тунджа, успяхме да стигнем до цивилизация. Денят беше напреднал и решихме да разгледаме Долината на тракийските царе, след което да преспим в Казанлък.


Гледката по пътя към Шипка е внушителна. Пред нас беше Стара планина, а слънцето се отразяваше в кубетата на църквата.


Около 17.30 стигнахме могилата Голяма Косматка. Неочаквано при обявено работно време до 18 ч. персоналът заключи могилата пред нас с обяснението, че "виждаш ли вече бил пуснат СОТ-а и нищо, че работим до 18 ч. то сега ще ходим и на други места и я елате най-добре утре". Това ми прозвуча като подигравка, след като ни виждат с натоварени колела. Въпреки обяснението ми, че нямаме възможност да дойдем утре, хората се натовариха в колата и си тръгнаха. За международен туристически обект беше повече от странно това поведение.


Звъннахме на телефона за контакт под табелата за работно време и за щастие успяхме да се свържем с жена от музея в Казанлък, която ни помоли да изчакаме пред могилата. След малко нашите домакини се върнаха с колата и най-учтиво отвориха касата, продадоха ни билетчетата и ни допуснаха в могилата. Оставащите 15-ина минути до 18 ч. бяха достатъчни, за да чуем историята и да разгледаме гробницата на Севт III.


Продължихме към Казанлък като спряхме в къмпинг Крън. Природата в къмпинга е много красива, но за съжаление всичко останало си е същото от основаването преди … кой знае колко десетки години. Затова решихме да продължим още 5 км до Казанлък. Докато се припичах на слънце на пейката пред рецепцията в къмпинга паркира модерен кемпер с чешки табели. Шофьорът около 50 годишен мъж проведе дълбокосмислен и поучителен разговор с жената от рецепцията. Мъжът направи несполучлив опит да комуникира на чешки и английски, после превключи на руски, а накрая разговорът продължи с ръце, пръсти и многозначителни жестове. След като се разбраха за цената и броя на гостите, се премина към настаняването. Къмпингът беше празен и нашето момиче просто махна с ръка, което би трябвало да означава – заставай където ти хареса.


От кемпера слязоха 3 момичета и питаха рецепционистката "Where is the shower?", отговорът беше "к’во". Пак последва "Where is the shower?" придружено с жестове за търкане на тялото и главата и поредното неразбиращо изражение. Влязох в положението на жената и казах, че момичетата питат къде е банята. Тя ахна и светна захилена, хвана близкото момиче за ръката и ги закара до едно от бунгалата тип "кучешка колибка". Загубих интерес и не разбрах как се е развила след това историята. 


От къмпинга в с.Крън до Казанлък има велосипедна алея, което ме впечатли. Явно властта преди 1989 г. е знаела как да развива този тип туризъм и да създава удобства за гостите на града.


Имахме проблем с намирането на тройна стая и се оказахме в градския хотел в центъра. Вечерта беше приятна, стаята гореща и изведнъж към 11 ч. гръмна музика. Почуствах се като на концерт на ТВ Планета. Очаквах, че след една, две песни музиката ще бъде намалена, но уви дори увеличиха звука. В 0.30 ч. след второто изпълнение на Слави "Нема такава държава!" слязох до рецепцията да видя дали може нещо да се направи. Оказа се, че музиката не идва от хотела и така било всяка вечер. Помолих момчето на рецепцията да се обади на полицията, но то уплашено предложи да се оплача лично. 


Така и направих, но нищо не последва, освен чалгата, която продължи до 5 сутринта. Няколко пъти през нощта местните дерибеи поздравяваха целия център на Казанлък с "Нема такава държава!". Уверих се, че наистина няма друга такава държава. Не съчувствам на хората от Казанлък, защото явно така им харесва, но аз вече в този град не бих отседнал.


Сутринта недоспали, но горящи от желание да си тръгнем се насочихме към Нова Загора през с.Ягода. На излизане от Казанлък карахме по велосипедната алея, която не беше почистена и естествено спукахме гума. Искам да благодаря на момичето, което ни домакинства в разсадника на "Кълвача Газ" и направи смяната на гумата удоволствие за нас.


След като още една гума се оказа спукана от казанлъшките тръни, се озовахме в селски строително-хранителен магазин. Двете лели там ме върнаха 30 години назад във времето, когато хората посрещаха непознатите пътници като приятели. Двата часа престой в Ягода отлетяха без да ги усетим. Не ни се тръгваше от любезните ни домакини, които като разбраха откъде идваме и накъде отиваме ни напълниха кошницата с домати, краставици, сливи …. Нямаше смисъл да настоявам да ги платим, както и да обяснявам, че кошницата ми тежи на кормилото и не е много удобно да карам по този начин.


Благодаря им за това, че Петър успя да види гостоприемството на българите към непознатите хора. След това пътуване ми стана трудно да му обясня да се пази от непознати, защото може да му навредят.


Пътят до яз.Жребчево преминаваше през доста села, но Елхово и Едрево бяха паметни. Това са села призраци. Големи села с разбити къщи – без прозорци и врати. Обитавани от няколко ромски семейства, заселили се в къщите около площада. Беднотията те поглъща и за съжаление се таи в паметта ти.


Пътят обикаля яз. Жребчево, където се откриват невероятни възможности за фотографиране.
От Паничерово следва пресичане на Средна гора - то се изразява в 15 км сериозно изкачване в компанията на рояци комари. Ако някой си мисли, че последвалото спускане към Асеновец е било приятно, държа да отбележа, че наклонът е голям и спирачките ни (V-brake) започнаха да прегряват.


Асеновец е пълна противоположност на селата от другата страна на Средна гора. Голямо и спретнато, чисто, с хубави и поддържани къщи. Почерпихме се от сливите и ябълките, растящи край оградите на къщите, като не се сблъскахме със страшни пазачи.


Пристигнахме в Нова Загора около 19 ч. Вечерта, ресторанта, спокойствието на града бяха точно това, от което имахме нужда след екшъна в Казанлък.


Сутринта в 9 ч. тръгнахме с намерение да стигнем до Бургас. Разстоянието от 155 км ни изглеждаше постижимо. Пътят през Еленово, Бояджик и Болярско е приятен и почти неусетно около 13 часа влязохме в Ямбол. Удоволствието от приятните пейзажи бързо беше заменено с гледката от камари битови отпадъци, изхвърлени по протежението на така нареченото "околовръстно шосе".


Отсечката от Ямбол до Бургас е рай за велосипедиста. Малки хълмове, редуващи се с равнини обработени със земеделски култури в най-различни цветове. Селата в района явно са започнали да се обезлюдяват, но след гледката в Едрево и Елхово изглеждаха поддържани. Нямаше работещи магазини между 14 и 16 ч. и гладът започна да ни човърка. В с.Челник видяхме една жена да продава дини и осъзнахме какво ни е липсвало. Петър гледаше озадачено как родителите захапват резена на динята без да са я нарязали на отделни парчета. Явно не сме изглеждали много цивилизовано, но изборът да ни гледа, или да яде си беше негов. Взе правилното решение. От тогава предпочита да яде динята нарязана на кори.


Продължихме, но умората започна да си казва своето. Насреща задуха североизточен вятър, който  чувствително забавяше скоростта. Разбрахме, че до Бургас не можем да стигнем, а един англичанин ни упъти вещо към хотел (мисля, че се казваше Казаците) в гр. Средец, който всички подминават.
Ако някой се интересува, той се намира на 50-ина метра преди моста за Средец и е в двора на бившето ТКЗС.


И така на 6-я ден ни предстоеше най-краткият преход от велопохода Средец-Бургас 32 км. Пътят е приятен за колоездене, но с доста натоварен трафик на автомобили и камиони. Отне ни час и половина и около 12 ч. вече бяхме при Ицо, Върджи, Инката и Пешо – нашите приятели от Бургас.
След кратка раздумка и наваксване на течностите с диня при родителите на Ицо, разтоварихме колелата.


Прибрахме се в София в спалния вагон на нощния влак. Преди това натоварихме колелата в колетния салон срещу билетче от 2 лв. за всяко. Спалният вагон беше климатизиран и температурата вътре беше около 18°C  при над 30 навън. Студът ме пресече. 


Най-голямата изненада ме посрещна в купето - всичко беше ново и чисто, имаше мивка с шкафче за тоалетни принадлежности и огледало. Поздравления за БДЖ! Бих ги посъветвал само да сменят тези 30 годишни одеяла и чаршафи с нещо по-свежо. Някак си не ми беше приятно да си закачам палците на краката в дупките на чаршафа. Може и малко да вдигнат градуса на климатика, че при тези 18°C през цялото пътуване измръзнахме. 


Изминатите около 500 км за по-малко от шест дни ми костваха 14 кг надолу, въпреки че по-принцип нямам излишни килограми за сваляне. Година по-късно успях да възстановя 3 кг . Физическото ни състояние беше отлично, а спомена за пътуването и красотата на България скоро няма да забравим. Дори напротив – готвим следващия велопоход. Решихме, че маршрутът, по който минахме, може да бъде интересен и за други велосипедисти, затова решихме да го кръстим "Пътят на Биониа".


Биониа е името на организацията, която създадохме за популяризиране на активен и здравословен начин на живот в синхрон с природата. Вярваме, че по този начин ще запознаем децата ни с природата и ще допринесем за нейното опазване и съхранение.

Коментари (53)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 1127 Неутрално

    Поздравления за Автора !
    Браво , пич !

  2. 2 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#1] от "stenlyaka":

    +

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  3. 3 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Поредният софийски идеалист, който открива, че 80 % от селата в България са призраци, пътищата извън София са разбити, младите извън София почти не знаят английски, хората в "провинцията" са просотдушни и естествени - пример "двете лели" и извън София се слуша предимно чалга.....

    Класически представител на Раданкъневските избиратели....

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  4. 4 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Не отседнал в Панагюрище защото "градът ни се стори прекалено голям и с много блокове"...............

    лелееееееееееееееееееееееее...........

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  5. 5 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 769 Неутрално

    [quote#3:"mtmvb"]хората в "провинцията" са просотдушни и естествени [/quote]

    а 80% от хората в София са истински селяни, в нарочния, обиден смисъл на думата, защото тук се е настанил цвета на простотията. По лошото е че сега се мислят и за софиянци. В провинцията има доста по-голям шанс да срещнеш свестни хора.

    Евроатлантида
  6. 6 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 769 Весело

    Браво на автора, страхотен маршрут и приключение, мисля да го пробвам и аз - поне от някъде до морето с колело.

    Евроатлантида
  7. 7 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Поздравления за начинанието и за пътеписа.
    Малко се изненадвам за Елхово - Служил съм там, навремето си беше градче и то даже по-голямо и по-цивилизовано от Грудово ( сегашния Средец, през който сте минали.)
    Явно са закрили поделенията и всичко е умряло.

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  8. 8 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Казанлъкчани яко щракат минуси

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  9. 9 Профил на Тарасион
    Тарасион
    Рейтинг: 439 Неутрално

    До коментар [#8] от "qwertqwert":


    [quote#8:"qwertqwert"]Казанлъкчани[/quote]

    "Казанлъчени"!
    Справка Л. Каравелов, повестта "Мамино детенце"

  10. 10 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 1127 Неутрално

    Абе хора , осъзнайте се малко .Човекът се е постарал да напише пътепис , що го обръщате на дебат по тема ''Къде да открием селянията у Столичанци и Провинциянци '' .

  11. 11 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 479 Весело

    Страхотно. Правя нещо подобно с децата, но в по-скромен мащаб и засега без велосипеди, защото едното е твърде малко такова нещо. Избирам си някакъв град, купувам еднопосочни билети за там, после отиваме другаде, без резервации и бързане. Понякога мрънкат, защото допреди миналата година бяха свикнали само с кола, но като цяло свикват да стават едни любознателни и оправни пътешественици. Планът ни за морето също е такъв.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  12. 12 Профил на tuj_to
    tuj_to
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Тъй като участвах с автора на 2-ра част на пътешествието по Дунав преди 1 мвесец - айде, чакаме втората част, децата ти сега са на море - не се офлянквай, ами списвай и новото пътешествие!
    Поздрави, никога не съм подозирал за списваческия ти талант!

  13. 13 Профил на mahjongg
    mahjongg
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Браво!
    Мечта ми е да направя такова нещо, но се страхувам, че не съм готов техничски, физичски и психичски.

  14. 14 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#13] от "mahjongg":

    За да се престрашиш, просто избери нещо съвсем кратко като маршрут и като времетраене.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  15. 15 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3194 Весело

    Навремето/А бяхме млади!/ товарехме моторите /балканчета/ и палатките във влака за Варна.От там бавно на юг и после от Бургас на влака и се прибирахме.Морето беше чисто имаше много къмпинги и можеше да си купиш домати ,диня и смокини от всяко пазарче и уличка.

  16. 16 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Моите поздравления - толкова приятна и полезна инициатива за организаторите.Хем нетрадиционно,хем не се движиш по разписание,хем можеш да спреш и правиш онова,което искаш!
    А и връщането с влак е също едно позабравено преживяване!
    Надявам се,че това е един добър и немонотонен начин да прекараш отпуската си.

    Tony
  17. 17 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    [quote#7:"qwertqwert"]Малко се изненадвам за Елхово - Служил съм там, навремето си беше градче и то даже по-голямо и по-цивилизовано от Грудово[/quote]
    В пътеписа става въпрос за село Елхово, а не за град Елхово.

  18. 18 Профил на Payakoff
    Payakoff
    Рейтинг: 468 Неутрално

    До коментар [#7] от "qwertqwert":

    Това е село Елхово, което няма нищо общо с град Елхово. Това село се намира между Казанлък и Нова Загора, а град Елхово е между Странджа и Сакар на границата с Турция...

    Post tenebras spero lucem
  19. 19 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    До коментар [#9] от "minusm":

    "Казанлъчени"!
    -------------------------------------
    Позачудих се и явно накрая изпаднах в положението на тия, които от много чудене кое как се пише накрая пишат одарение


    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  20. 20 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    До коментар [#18] от "Payakoff":
    село Елхово, което няма нищо общо с град Елхово.
    -----------------------

    Демек не е в Кукерландията


    Близко е до ума, но съм служил и на двете места и като ми кажат Грудово първата ми асоциация е Елхово и обратното ...

    Както и да е , пътеписчето е много приятно и леко за четене, ако и казанЛЪЧЕНИ обяснимо да не са на това мнение

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  21. 21 Профил на kakaginka
    kakaginka
    Рейтинг: 438 Неутрално

    ))) Благодаря за хубавия текст! Чакам още от автора

  22. 22 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Браво на автора и спътниците му!

  23. 23 Профил на mahjongg
    mahjongg
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#14] от "doneva_a":
    Благодаря за съвета.
    Аз почти всеки ден спортувам с колелото минавайки 30-40км.
    И точно затова знам колко е труден подобен преход от няколкостотин километра.
    Отивам да карам.
    Лек ден на всички

  24. 24 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#3] от "mtmvb":

    Колега, пак се изявихте "подходящо", но вероятно това е защото вие сте излязли от селото, но селото не е излязло от вас.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  25. 25 Профил на kakaginka
    kakaginka
    Рейтинг: 438 Неутрално

    До коментар [#7] от "qwertqwert":

    Тук става дума за село Елхово, което се намира южно от язовир Жребчево , а не за града Елхово ... пуснете си StreetView и ше ви стане ясно ...

  26. 26 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    До коментар [#3] от "mtmvb":
    [quote#3:"mtmvb"]Класически представител на Раданкъневските избиратели....[/quote]

    Благодаря за комплимента, тъй като и аз съм от тях. Ние на Бузлуджа не ходим.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  27. 27 Профил на pipilonia
    pipilonia
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Чакам децата да станат достатъчно големи за да го направим и ние...

  28. 28 Профил на мики маус
    мики маус
    Рейтинг: 1241 Неутрално
  29. 29 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 659 Неутрално

    Поздравления за начинанието и за пътеписа!

  30. 30 Профил на mgulenova
    mgulenova
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Присъединявам се към поздравленията за начинанието и пътеписа!

  31. 31 Профил на MMK
    MMK
    Рейтинг: 532 Весело

    Браво, нека нещастниците си злорадстват, все пак сме българи !!!

  32. 32 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1073 Любопитно

    Интересно Българите може и да станем хора с качества,
    само малко да пренебрегнем комплексите си и ...и да Казанлъкчани си го заслужават щом търпят .
    Силно Благодаря за вдъхновението което ме обзе ...май ще пробваме с децата .
    Много здраве и късмет за всички увлечени от активния начин на живот .

  33. 33 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1222 Неутрално

    Чудесна екскурзия,реална среща с природата,увлекателен разказ.
    Продължавайте и дано ви последват.

  34. 34 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 479 Весело

    [quote#23:"mahjongg"]И точно затова знам колко е труден подобен преход от няколкостотин километра. [/quote]

    При това с "ремаркета"

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  35. 35 Профил на Александър Йорданов
    Александър Йорданов
    Рейтинг: 992 Любопитно

    Страхотен разказ и история, поздравления!

    Often plays a very angry brute character, who swears a lot at people he dislikes
  36. 36 Профил на Александър Йорданов
    Александър Йорданов
    Рейтинг: 992 Любопитно

    В допълнение ще кажа, че само каращите (редовно) колело биха могли реално да разберат цялото удоволствие, относно едно такова преживяване - уморително наистина, но супер зареждащо с положителни емоции.

    Often plays a very angry brute character, who swears a lot at people he dislikes
  37. 37 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 911 Неутрално

    [quote#1:"stenlyaka"]Поздравления за Автора !
    Браво , пич ![/quote]
    И от мене поздравления!!!
    Горещо препоръчвам, следващия път да пробвате подобен маршрут нейде в Австрия или Германия. Там римски села няма, тръни също, почти навсякъде има велопътища без ями, неравности и прочие пътни проблеми, хората са любезни и толерантни, в хотелите е тихо и спокойно, НЯМА ЧАЛГА НИКЪДЕ, бирата винаги и навсякъде е студена, и изживяването е изцяло положително.
    За жалост родината ни е прекрасна, но с тази римлянизация включително и на манталитета на българина, няма как да стигнем тези страни, дори и те да вървят назад, а ние напред...

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  38. 38 Профил на kykyyy
    kykyyy
    Рейтинг: 461 Неутрално

    Благодаря за ценния маршрут. Дали има някъде повече подробности, примерно карта + координати? А, и не мога да разбера защо авторът упорито нарича циганите "роми".

  39. 39 Профил на kykyyy
    kykyyy
    Рейтинг: 461 Неутрално

    До коментар [#37] от "traveler1":

    Не можеш да сравняваш двата ландшафта, защото общото е само в зеленото на листата. А и трябва да сме запознати с римлянизацията вместо да бягаме и да се правим, че проблемът не е наш.

  40. 40 Профил на tuj_to
    tuj_to
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#38] от "kykyyy":

    Не - екипа нямаше гпс тракър. А "роми"-те са защото е интилигентен и политически коректен в пътеписа. Като си говорим си ги нарича цигани, споко!

  41. 41 Профил на bopy
    bopy
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Радвам се за положителната емоция.Координати не сме взимали, но ако някой иска повече информация нека ни пише на info@bionia.bg. Пък надявам се следващата година да ни правите компания с колела в южна България или пеша Ком-Емине, пък може и регата ТИД по Дунав от Германия до Австрия.

    На линия сме да участваме и във ваши маршрути

  42. 42 Профил на vari
    vari
    Рейтинг: 502 Неутрално

    Браво! Браво! Браво!

    България има невероятни красоти, които могат да се видят само пеша или от колело. Пожелавам на всеки да изживее подобна ваканция и да опознае родината и себе си!

  43. 43 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1213 Неутрално

    Много приятен пътепис поднесен увлекателно. Изчетох го с удоволствие. Не съм спортна натура, но много обичам пътуванията, а описаното си е приключение отвсякъде. Поздравления за автора.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  44. 44 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1316 Весело

    Браво !
    Интересен маршрут а служителите на Голяма Косматка е могло да им кажат елате вчера.
    Другия път през Северна България към Варна.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  45. 45 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Ако всички бяха като организатора на това пътуване, Земята ще е едно прекрасно място . . . , каквато и ще стане един ден.
    Поздравления приятелю!

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  46. 46 Профил на stierlitz
    stierlitz
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Поздравления и не обръщайте внимание на "кучетата".

  47. 47 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1811 Неутрално

    До коментар [#3] от "mtmvb":

    Селата са празни, но София за сметка на това е пълна със селяндури.
    В селата са останали да живеят предимно свестни хора.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  48. 48 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1811 Неутрално

    Много инттересно и полезно като опит.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  49. 49 Профил на pezar
    pezar
    Рейтинг: 479 Разстроено

    Стига със това*Уникално* бе ЧАЛГАР .Иди в Тълковният Речник и провери какво означава думата *УНИКАЛНО * Гербер прост , селяк нещастен.

  50. 50 Профил на gargamel
    gargamel
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Браво. Върнахте ме 1 месец назад , когато 4 човека по малко по-различен маршрут стигнахме морето. Ех спомени...

    Dum Spiro, Spero
  51. 51 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2515 Неутрално

    Браво на автора! Ето това е пълноценна почивка.

    Една препоръка към автора -- защо не го качите журнала в crazyguyonabike.com ? Това е един от най-популярните блогове за и от колоездачи на дълго разстояние. Та там никой почти не знае нищо за България, и ще е много полезно да пуснете този прекрасен маршрут и журнал там. Ако искате аз мога да помогна с преводи, логистика, и тн.

    Поздрави

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.
  52. 52 Профил на think
    think
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Браво на автора за хубавия пътепис! Нека има повече такива хора, които пътуват по този начин.

  53. 53 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 583 Неутрално

    До коментар [#7] от "qwertqwert":

    '' Поздравления за начинанието и за пътеписа.
    Малко се изненадвам за Елхово - Служил съм там...''

    А да видим сега кой си чете или напротив известията...между селото от някогашната Казанлъшка околия и града южно от Ямбол има още една разлика: името на града се произнася с ударение връз ''е''то, а при селото ударена е втората сричка.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK