До морето с колело и обратно с БДЖ

Маршрут София - Бургас

© Биониа

Маршрут София - Бургас



Читателят bopy ни изпрати пътеписа си за рубриката "Новини от вас". Решихме, че е по-подходяща за "На път". Публикуваме текста с незначителни съкращения. Запазваме повечето подробности, защото вероятно ще са полезни за всеки, който реши да повтори начинанието на семейството.  


До морето с колело и обратно с БДЖ е една история за семейно преживяване в България.
Реших да опитам свободна и неангажиращa почивка без краен срок. Целенасочените пътувания и почивки са приятни, но често някак си броиш оставащите дни и се опитваш все да наваксваш с нещо докато си почиваш. Резултатът понякога е, че се връщаш в ежедневието по-уморен и напрегнат.


След един работен ангажимент реших да отделя отново време на себе си и на голямото ми дете. Хрумна ми нещо, което без много да го мисля се превърна в желание и след това в решение - отне ми около 5 минути. Съпругата ми също прояви жив интерес и станахме трима.




Ние сме градски велосипедисти, без опит във велоразходки, по-дълги от ден. Така че удоволствието започна още от планирането на маршрута и подготовката.


Сервизирахме спирачките, смазахме движенията и скоростите, купихме багажници и дисаги. Момчето, което ми продаде нещата от веломагазина, като разбра, че с моето колело от 2000-ната година в най-ниския ценови клас възнамерявам да измина разстоянието от София до Бургас, ме помисли за луд и каза, че не би тръгнал с "това желязо" извън София. Не се опитах да го разубедя, но аз "това чудо" го въртя почти всеки ден по 30-40 км и досега не ме е оставило. Не виждах причина да се притеснявам, че ще може да издържи преход от около 100 км на ден.


Маршрутът беше най-важното решение. Изискването е да се движим по малки пътища (по възможност селски) с минимален трафик на МПС. Все пак сигурността и чистият въздух са с най-висок приоритет.


Решихме да тръгнем между Подбалканския път и магистрала Тракия с първа цел Старосел. Излизането от София не е от най-приятните преживявания, затова го направихме с влак до Вакарел и от там "по колелата".


Път в западна Средна гора

© Биониа

Път в западна Средна гора


ДЕН 1: Вакарел – Поибрене (40 км) – Оборище (8 км) – Панагюрище (10 км) – Стрелча (14 км) – общо 72 км
ДЕН 2: Стрелча – Старосел (25 км) – Хисаря (21 км) – Баня (14 км) – Калофер (16 км) – общо 76 км
ДЕН 3: Калофер – Осетеново (8 км) – Александрово (5 км) – Търничени (7 км) – Габарево (5 км)-Дунавци (12 км) – Шейново (4 км) – Шипка (3 км) – Крън (7 км) – Казанлък (6 км) – общо 57 км
ДЕН 4: Казанлък – Ягода (19 км) – Шаново (6 км) – Елхово (10 км) – Едрево (6 км) –Паничерово (5 км) – Асеновец (18 км) – Нова Загора (5 км) – общо 69 км
ДЕН 5: Нова Загора – Еленово (20 км) – Бояджик (14 км) – Болярско (6 км) – Ямбол (16 км) –Калчево (11 км) – Победа (4 км) – Челник (4 км) – Тамарино (6 км) – Войника (6 км) –Зорница (10 км) – Светлина (16 км) – Средец (8 км) – общо 121 км
ДЕН 6: Средец-Бургас (32 км)


427 км официално по карта – по велокомпютър 510 км


Пътуването с влака беше кратко, но ободряващо и в 9 ч. слязохме на гара Вакарел, откъдето започна сближаването ми със седалката на вярното ми колело.


След Вакарел се точеха махалите, които създаваха впечатление, че се намираме все още в цивилизацията, но липсата на хора по дворовете по-скоро показваше, че и тук урбанистичните процеси са си свършили работата. Трафик почти нямаше, което потвърждаваше, че решението ни да изберем този маршрут е правилно.


Вакарелска планина

© Биониа

Вакарелска планина


За красотата на Вакарелската планина и въобще цялата Средна гора е безсмислено да споделям, но бих искал да отбележа, че пресичането им с велосипед предоставя невероятни гледки и спокойствие.


След 4-часов преход стигнахме до с.Поибрене около 14 ч. Селото е населено предимно с роми и видимо бедно. Най-впечатляващата гледка беше къпането на 3-4 годишно детенце под чучура на селската чешма с чиста планинска изворна вода. На изхода на селото в посока с.Оборище има хубава и удобна за почивка беседка, разположена до планинска чешма. Не ни се тръгваше от там.


Отсечката от с.Поибрене до с.Оборище е само 8 км, но ни отне около 1,5 часа. Изкачването беше сериозно, а след всеки завой, уви, не се виждаше селото. Почивката в с.Оборище беше задължителна, а и имаше условия – магазин със сладолед. Гледката към Рила, Витоша и Родопите беше пленителна, но пътят си е път.


От Оборище продължихме към Панагюрище (10км). Спускането беше продължително и ободряващо, т.к. пътят минава през горист район. Първоначално мислехме да отседнем в Панагюрище, но градът ни се стори прекалено голям и с много блокове и решихме да продължим до Стрелча.


Пътят към Шипка

© Биониа

Пътят към Шипка


Пътят (14 км) е приятен и равен. Малко ни беше поомръзнало вече от жегата и дългото колоездене, но компенсирахме с няколко почивки и ядене на малини и къпини, които растяха в изобилие около пътя. Стрелча ни очарова с чистия си приветлив вид и зеленина. Но най-голямото удоволствие беше, че попаднахме на хотел "Средна гора". Точно за това си мечтаехме през целия ден – басейн с минерална вода, дебела сянка, голяма и удобна стая и най-вече добър ресторант. Е, това беше подходящото място в точното време.


Отсечката от Стрелча до Калофер е мечтата на туриста колоездач – равен път, малки селца, малък трафик, красива природа и няколко минерални извора.


По време на този преход се разминахме на косъм с малък инцидент. Запленена от спокойствието и зеленината, Катето, която водеше колоната, рязко прекъсна идилията като наби спирачки. Петър беше втори и за малко да се удари в нея, но успя да отбие вляво и да спре. Причината беше ранена змия, която се опитваше да излезе от пътя. Влечугото се беше свило и се държеше много агресивно - извиваше се и скачаше към всичко, което се приближи. Почти беше излязло от платното и преценихме, че е опасно да му оказваме помощ. Изчакахме малко на пътя, за да се убедим, че няма да бъде прегазено от друга кола, и продължихме.


По обед достигнахме Хисар, и след почетна обиколка на римската стена и утоляване на жаждата с хисарска вода продължихме напред. Включихме се в Подбалканския път на около 10 км от Калофер. За съжаление най-голямото натоварване предстоеше в края на деня. Пътят до Калофер е много стръмен и изисква силна физическа и психическа воля. Изкачването ни отне около 1 час, който ни се стори в пъти повече. След 8 часа въртене на педалите в жегата се бяхме поизчерпали физически. Колоната водих аз, Петър беше зад мен, следван от майка си. Тогава тя го чу как си мърмори "А казвахте, че ще бъде забавно…". Стигнахме Калофер около 19 ч. и бързо успяхме да намерим чиста и приятна къща за гости в центъра.


Следващият ден можем спокойно да наречем "Исторически". Още от сутринта започнахме с посещение в къщата музей на Христо Ботев. Изненадата на Петър беше голяма когато разбра, че великият българин е убит на 1-ви юни, а не на втори, както и че мястото където е застрелян, не е връх Околчица, а под връх Камарата. Можехме да останем по-дълго, т.к. гидът разказваше много интересни истории от живота на поета, вкл. и за единствената му среща с Васил Левски (въпреки твърдението на някои историци, че двамата не се познавали), но трябваше да тръгнем преди обяд.


И така около 11 ч. оставихме Калофер зад нас.  Решихме да продължим по селските пътища южно от Подбалканския път заради натоварения трафик по него. Селата в този район са предимно ромски и доста бедни. Малко се поизгубихме по полските пътища и след като пресякохме боси с колела в ръце (обратно на стандартния начин на придвижване) няколко ръкава на.Тунджа, успяхме да стигнем до цивилизация. Денят беше напреднал и решихме да разгледаме Долината на тракийските царе, след което да преспим в Казанлък.


Гледката по пътя към Шипка е внушителна. Пред нас беше Стара планина, а слънцето се отразяваше в кубетата на църквата.


Около 17.30 стигнахме могилата Голяма Косматка. Неочаквано при обявено работно време до 18 ч. персоналът заключи могилата пред нас с обяснението, че "виждаш ли вече бил пуснат СОТ-а и нищо, че работим до 18 ч. то сега ще ходим и на други места и я елате най-добре утре". Това ми прозвуча като подигравка, след като ни виждат с натоварени колела. Въпреки обяснението ми, че нямаме възможност да дойдем утре, хората се натовариха в колата и си тръгнаха. За международен туристически обект беше повече от странно това поведение.


Звъннахме на телефона за контакт под табелата за работно време и за щастие успяхме да се свържем с жена от музея в Казанлък, която ни помоли да изчакаме пред могилата. След малко нашите домакини се върнаха с колата и най-учтиво отвориха касата, продадоха ни билетчетата и ни допуснаха в могилата. Оставащите 15-ина минути до 18 ч. бяха достатъчни, за да чуем историята и да разгледаме гробницата на Севт III.


Продължихме към Казанлък като спряхме в къмпинг Крън. Природата в къмпинга е много красива, но за съжаление всичко останало си е същото от основаването преди … кой знае колко десетки години. Затова решихме да продължим още 5 км до Казанлък. Докато се припичах на слънце на пейката пред рецепцията в къмпинга паркира модерен кемпер с чешки табели. Шофьорът около 50 годишен мъж проведе дълбокосмислен и поучителен разговор с жената от рецепцията. Мъжът направи несполучлив опит да комуникира на чешки и английски, после превключи на руски, а накрая разговорът продължи с ръце, пръсти и многозначителни жестове. След като се разбраха за цената и броя на гостите, се премина към настаняването. Къмпингът беше празен и нашето момиче просто махна с ръка, което би трябвало да означава – заставай където ти хареса.


От кемпера слязоха 3 момичета и питаха рецепционистката "Where is the shower?", отговорът беше "к’во". Пак последва "Where is the shower?" придружено с жестове за търкане на тялото и главата и поредното неразбиращо изражение. Влязох в положението на жената и казах, че момичетата питат къде е банята. Тя ахна и светна захилена, хвана близкото момиче за ръката и ги закара до едно от бунгалата тип "кучешка колибка". Загубих интерес и не разбрах как се е развила след това историята. 


От къмпинга в с.Крън до Казанлък има велосипедна алея, което ме впечатли. Явно властта преди 1989 г. е знаела как да развива този тип туризъм и да създава удобства за гостите на града.


Имахме проблем с намирането на тройна стая и се оказахме в градския хотел в центъра. Вечерта беше приятна, стаята гореща и изведнъж към 11 ч. гръмна музика. Почуствах се като на концерт на ТВ Планета. Очаквах, че след една, две песни музиката ще бъде намалена, но уви дори увеличиха звука. В 0.30 ч. след второто изпълнение на Слави "Нема такава държава!" слязох до рецепцията да видя дали може нещо да се направи. Оказа се, че музиката не идва от хотела и така било всяка вечер. Помолих момчето на рецепцията да се обади на полицията, но то уплашено предложи да се оплача лично. 


Така и направих, но нищо не последва, освен чалгата, която продължи до 5 сутринта. Няколко пъти през нощта местните дерибеи поздравяваха целия център на Казанлък с "Нема такава държава!". Уверих се, че наистина няма друга такава държава. Не съчувствам на хората от Казанлък, защото явно така им харесва, но аз вече в този град не бих отседнал.


Сутринта недоспали, но горящи от желание да си тръгнем се насочихме към Нова Загора през с.Ягода. На излизане от Казанлък карахме по велосипедната алея, която не беше почистена и естествено спукахме гума. Искам да благодаря на момичето, което ни домакинства в разсадника на "Кълвача Газ" и направи смяната на гумата удоволствие за нас.


След като още една гума се оказа спукана от казанлъшките тръни, се озовахме в селски строително-хранителен магазин. Двете лели там ме върнаха 30 години назад във времето, когато хората посрещаха непознатите пътници като приятели. Двата часа престой в Ягода отлетяха без да ги усетим. Не ни се тръгваше от любезните ни домакини, които като разбраха откъде идваме и накъде отиваме ни напълниха кошницата с домати, краставици, сливи …. Нямаше смисъл да настоявам да ги платим, както и да обяснявам, че кошницата ми тежи на кормилото и не е много удобно да карам по този начин.


Благодаря им за това, че Петър успя да види гостоприемството на българите към непознатите хора. След това пътуване ми стана трудно да му обясня да се пази от непознати, защото може да му навредят.


Пътят до яз.Жребчево преминаваше през доста села, но Елхово и Едрево бяха паметни. Това са села призраци. Големи села с разбити къщи – без прозорци и врати. Обитавани от няколко ромски семейства, заселили се в къщите около площада. Беднотията те поглъща и за съжаление се таи в паметта ти.


Пътят обикаля яз. Жребчево, където се откриват невероятни възможности за фотографиране.
От Паничерово следва пресичане на Средна гора - то се изразява в 15 км сериозно изкачване в компанията на рояци комари. Ако някой си мисли, че последвалото спускане към Асеновец е било приятно, държа да отбележа, че наклонът е голям и спирачките ни (V-brake) започнаха да прегряват.


Асеновец е пълна противоположност на селата от другата страна на Средна гора. Голямо и спретнато, чисто, с хубави и поддържани къщи. Почерпихме се от сливите и ябълките, растящи край оградите на къщите, като не се сблъскахме със страшни пазачи.


Пристигнахме в Нова Загора около 19 ч. Вечерта, ресторанта, спокойствието на града бяха точно това, от което имахме нужда след екшъна в Казанлък.


Сутринта в 9 ч. тръгнахме с намерение да стигнем до Бургас. Разстоянието от 155 км ни изглеждаше постижимо. Пътят през Еленово, Бояджик и Болярско е приятен и почти неусетно около 13 часа влязохме в Ямбол. Удоволствието от приятните пейзажи бързо беше заменено с гледката от камари битови отпадъци, изхвърлени по протежението на така нареченото "околовръстно шосе".


Отсечката от Ямбол до Бургас е рай за велосипедиста. Малки хълмове, редуващи се с равнини обработени със земеделски култури в най-различни цветове. Селата в района явно са започнали да се обезлюдяват, но след гледката в Едрево и Елхово изглеждаха поддържани. Нямаше работещи магазини между 14 и 16 ч. и гладът започна да ни човърка. В с.Челник видяхме една жена да продава дини и осъзнахме какво ни е липсвало. Петър гледаше озадачено как родителите захапват резена на динята без да са я нарязали на отделни парчета. Явно не сме изглеждали много цивилизовано, но изборът да ни гледа, или да яде си беше негов. Взе правилното решение. От тогава предпочита да яде динята нарязана на кори.


Продължихме, но умората започна да си казва своето. Насреща задуха североизточен вятър, който  чувствително забавяше скоростта. Разбрахме, че до Бургас не можем да стигнем, а един англичанин ни упъти вещо към хотел (мисля, че се казваше Казаците) в гр. Средец, който всички подминават.
Ако някой се интересува, той се намира на 50-ина метра преди моста за Средец и е в двора на бившето ТКЗС.


И така на 6-я ден ни предстоеше най-краткият преход от велопохода Средец-Бургас 32 км. Пътят е приятен за колоездене, но с доста натоварен трафик на автомобили и камиони. Отне ни час и половина и около 12 ч. вече бяхме при Ицо, Върджи, Инката и Пешо – нашите приятели от Бургас.
След кратка раздумка и наваксване на течностите с диня при родителите на Ицо, разтоварихме колелата.


Прибрахме се в София в спалния вагон на нощния влак. Преди това натоварихме колелата в колетния салон срещу билетче от 2 лв. за всяко. Спалният вагон беше климатизиран и температурата вътре беше около 18°C  при над 30 навън. Студът ме пресече. 


Най-голямата изненада ме посрещна в купето - всичко беше ново и чисто, имаше мивка с шкафче за тоалетни принадлежности и огледало. Поздравления за БДЖ! Бих ги посъветвал само да сменят тези 30 годишни одеяла и чаршафи с нещо по-свежо. Някак си не ми беше приятно да си закачам палците на краката в дупките на чаршафа. Може и малко да вдигнат градуса на климатика, че при тези 18°C през цялото пътуване измръзнахме. 


Изминатите около 500 км за по-малко от шест дни ми костваха 14 кг надолу, въпреки че по-принцип нямам излишни килограми за сваляне. Година по-късно успях да възстановя 3 кг . Физическото ни състояние беше отлично, а спомена за пътуването и красотата на България скоро няма да забравим. Дори напротив – готвим следващия велопоход. Решихме, че маршрутът, по който минахме, може да бъде интересен и за други велосипедисти, затова решихме да го кръстим "Пътят на Биониа".


Биониа е името на организацията, която създадохме за популяризиране на активен и здравословен начин на живот в синхрон с природата. Вярваме, че по този начин ще запознаем децата ни с природата и ще допринесем за нейното опазване и съхранение.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK