Моремечтатели

"Фата Моргана" 

Снимките са от блога на пътешествениците

© thelifenomadik.com

"Фата Моргана" Снимките са от блога на пътешествениците



Фата Моргана" е катамаран - 12 метров, 13-годишен, марка "Леопард", построен през 2001г. в Южна Африка. 


За Драгомира, Иво и дъщеря им Мая "Фата Моргана" е дом. На вода. Вече почти две години - откакто 38-годишните варненци, понастоящем канадски граждани, продават цялото си имущество, загърбват досегашния си живот и тръгват да плават из океана с децата си. В началото са четирима, но след това 17-годишният им син Виктор се връща "на земя", за да продължи да учи. 


Наумили са си да обиколят света и да посетят някои от най-известните курорти, острови и забележителности с минимален бюджет. За да разбият стереотипа за позиращите в бяло милионери с яхти и да докажат, че плаването не е удоволствие само за избрани. Страничните ефекти на плана са, че са свободни и се забавляват. 




Читателите на "Дневник" познават задочно Драгомира като победител във фотоконкурса "Спомен от лятото", който тя спечели със снимки на къпещите в морето прасета на Бахамите. Разговорът със семейството  е труден (практически единственият сигурен начин за връзка е през електронната поща) и спорадичен - когато спрат в пристанище с интернет. Последното такова се оказа около Гренада. 


Цялото семейство в началото на плаването. Сега вече са трима, тъй като Виктор учи в Канада

© thelifenomadik.com

Цялото семейство в началото на плаването. Сега вече са трима, тъй като Виктор учи в Канада


Една добре планирана мечта

Макар да изглежда като импулсивно и внезапно, решението да водят номадски начин на живот е добре обмислено и зад осъществяването му стоят 12 години на здрава работа и подготовка, се разбира от разказите на семейството. 


За начало търсят ново място за живеене. Установяването в Канада е предшествано от разходка между няколко континента. През 1998г. първо опитват да емигрират в Австралия, но не успяват да вземат визи. "Заминахме за Сингапур с 9-месечния Виктор. Там си направихме визи за Папуа Нова Гвинеа с идеята после да се прехвърлим в Австралия и да кандидатстваме за бежанци. Но така и не отидохме в Папуа - полетът минаваше през Сидни и изобщо не успяхме да се качим  в самолета, тъй като нямахме австралийски транзитни визи. Обратно в България след 2 месеца в Сингапур...", разказва Мира. 


През 2000-та правят нов опит - заминават за Мексико и успяват да преминат нелегално границата със САЩ. Установяват се там и започват дело за получаване на статут на бежанци в Ню Йорк. Спомнят си, че в продължение на 7 месеца живели в мизерия и глад с малко дете. Когато делото за бежанския статут е отложено за неопределено време, взимат автобуса за Канада. Установяват се в Квебек, където изкарват месец в дом за бежанци и задвижват имигрантските процедури, завършили през 2009г. с канадско гражданство и паспорти.


Мартиника

© thelifenomadik.com

Мартиника


Както изисква добрата емигрантската история, берат ягоди във ферма, чистят блокове, Иво ремонтира дървени палети, а Мира продава бижута в магазин... През 2005г. Иво става шофьор на камион на дълги разстояния, а две години по-късно съпругата му се присъединява. "Шофьори в екип са най-търсени, защото се движат два пъти по-бързо, а разстоянията в Канада и САЩ са огромни", обяснява Мира.


Работата била трудна и понякога опасна. Затова пък била добре платена (около 800 долара на човек седмично плюс разходите за храна), за да заслужава усилието. Превърнали камиона в подвижен дом - с легла за възрастните и за децата, които ги придружавали през повечето време, с микровълнова, хладилник и малък телевизор. Докато работели, обиколили континента и се нагледали на каньони, вулкани, паркове, плажове, при това почти безплатно. Със спестените пари пък за седем години изплатили напълно къщата си в Монреал. 


"Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват..." (Из блога на семейството)

© thelifenomadik.com

"Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват..." (Из блога на семейството)


Южните морета и тоталната свобода


Поначало планът бил да стигнат до ситуацията, в която да могат да си позволят да пътуват, независимо къде и по какъв начин. Съдбата обаче дала от себе си, срещайки ги в Канада с българин, който плавал със своята малка яхта. Митко ги запалил по морските приключения и мечтата си да отплава към "южните морета и тоталната свобода". 


"След като получихме канадските паспорти и след като изплатихме къщата, се почуствахме доста свободни и осъзнахме, че не се нуждаем от много и че е време за промяна. А когато татко ми почина внезапно, осъзнах, че е време да отплаваме", обяснява Мира. В блога си описва последния телефонен разговор с баща си, който й разказал, че  навремето си мечтаел за същото, но с годините много неща го спирали: възрастни родители, малки деца, работа, отговорности, взимане на разумни решения. И после един ден вече било твърде късно.


Мира разказва, че когато приключат с плаването смята да пише спомени и да прави фотографски изложби. 

© thelifenomadik.com

Мира разказва, че когато приключат с плаването смята да пише спомени и да прави фотографски изложби. 

От 2009г. започват да обмислят и планират живота на вода. Купуват книги за ветроходството, четат в интернет, събират всякаква полезна информация.  В продължение на шест месеца обикалят по пристанищата на атлантическото крайбрежие между Ню Йорк и Флорида с каравана в търсене на подходящата лодка. Когато най-сетне срещнали своя катамаран, разпродали набързо къщата и имуществото, придобито след 12 години работа в Канада и САЩ, и започнали приключението на живота си.


Подминават ироничните забележки, че не всеки може да си позволи да си купи просто така яхта и обясняват, че са вложили в своята почти всичко изкарано в последните години: "Ние сме пестеливи хора - купуваме си дрехи втора употреба, не ходим по ресторанти, не се интересуваме от луксозни коли, бижута, предмети. Събирахме пари, докато бяхме на камионите. Имахме стара, не много голяма, не много хубава къща в покрайнините на Монреал, която се превърна в стара 12-годишна яхта, не много голяма, но достатъчна за нашите нужди".


След плаването Иво има идея да построи къща за семейството си, която да "живее" на слънчева енергия, и да отглеждат зеленчуци и животни. Още не е решено къде, може и в България.

© thelifenomadik.com

След плаването Иво има идея да построи къща за семейството си, която да "живее" на слънчева енергия, и да отглеждат зеленчуци и животни. Още не е решено къде, може и в България.


Лодката се нуждаела от сериозен ремонт, с който се захванал Иво, като прибягвал до помощ за по-сложните задачи. Инвестирали в слънчеви батерии, които да им осигурят нужното електричество, и в машина за превръщане на морската вода в сладка и годна за пиене. 


След четири месеца на ремонти и подобрения през юли миналата година "Фата Моргана" официално се връща на вода и поема към хоризонта. Първоначално на по-кратки плавания, докато неопитният екипаж се научи да се справя с нея, после - на по-далечни: Флорида, Гватемала, Куба, Бахамите, Вирджинските острови, Карибите, Пуерто Рико, Мексико, Гренада. Най-дългият им преход без спиране досега е продължил седмица. 


Мира се надява някой ден да се занимава професионално с гмуркане. "Мисля си, че вече мога да дишам под вода, като риба съм станала. Мога да слизам много на дълбоко".

© thelifenomadik.com

Мира се надява някой ден да се занимава професионално с гмуркане. "Мисля си, че вече мога да дишам под вода, като риба съм станала. Мога да слизам много на дълбоко".


Мира се влюбила в Гватемала, заради дивата природа и индианците, които още живеят като дедите си. Иво държи на спомена от Доминикана и изкачването на най-високия връх на Карибите - Пико Дуарте (3100м): "Слънцето изгря изпод облаците, които се стелеха под нас, и ги оцвети в розово и оранжево, скрежта по тревите се превърна в капки роса...магия". За Мая пък най-ценна е Гватемала, където срещнала най-добрата си приятелка - Нойал. 


Денем автопилотът поема основната работа, оставяйки време за готвене, четене, слушане на музика и придремване.

© thelifenomadik.com

Денем автопилотът поема основната работа, оставяйки време за готвене, четене, слушане на музика и придремване.


Цената на удоволствието


Животът на вода си има, естествено, своя цена. Но Драгомира и Иво твърдят, че след първоначалната инвестиция в лодката, електрониките и оборудването, тя е доста по-ниска от цената на живота на сушата. Системите за ток и вода на лодката им позволяват да плават почти безплатно. Разчитат почти изцяло на вятъра и пускат моторите само в опасни и невъзможни ситуации. Разказват, че откакто са тръгнали преди година са купували гориво само два пъти.


Каяк тегли катамаран

© thelifenomadik.com

Каяк тегли катамаран



"Моето училище не е сграда"


Въпросът как се справя, без да ходи на училище е сред най-досадните за Мая. Естествено, занимава се на лодката с родителите си, а понякога... ходи и на училище. В Гвателама изкарала 2 месеца в класната стая. Там срещнала и приятелката си Нойал, която като нея живее на лодка. Понаваксала с математиката и проговорила испански, който добавя към английския, френския и българския. 


Мнението си за образованието Мая обобщава в статия, която  очаква скоро да излезе в карибски вестник: "... моето училище не е сграда, моето училище е светът! Имам огромна детска енциклопедия, в която пише, че трите стъпки на обучението са: 1. пътуването, 2. четенето и 3. растенето. Аз ги правя едновременно!"

Свили разходите за храна драстично, купувайки в големи количества и от евтини места брашно, макарони, ориз, боб, консерви. Плодовете и зеленчуците идват от местните пазари, когато спират. Ловят много риба, а Мира пече хляб и радва екипажа с палачинки и мекици. "Понякога, ако хванем много риба, заменяме с местните, продаваме я или каним приятели крузъри на парти на лодката. От нас рибата от тях бирата".  Изчисляват, че за храна семейството харчи между 30-50 долара на седмица. На повечето места, където спират, пристанищните такси няма или са поносими - 10-20 щатски долара за месец престой (е, на Бахамите сумата е 300 долара за 3 месеца, уточнява Мира). 


Най-скъпо излиза поддръжката на лодката, когато има скъсано въже или нещо счупено, но това се случва рядко и тогава на помощ идват заделените спестявания и отново търсенето на вещи втора ръка. Нямаме обаче никакви сметки, нито вноски към банките. 


Освен на спестяванията си, разчитат и на работата, която си намират по време на плаването. Мира обяснява, че пише по две статии месечно за малък карибски вестник, за които й  плащат по 100 - 150 долара, отделно и за снимките й. Иво пък при нужда ремонтира двигатели на лодки (това е специалността му в корабостроителния техникум, който е завършил във Варна - бел. ред.) и корпуси на лодки. В блога си са поставили бутон за дарения. Ползват и намаления в цените от фирми, които са обявили като официални спонсори на пътуването.


Моремечтатели

© thelifenomadik.com


Години, със сигурност


Семейството няма конкретни планове докога ще живее на вода. "Искаме да видим и да преживеем колкото се може повече. Години със сигурност, но колко не знаем", е краткият отговор на този въпрос. Представят си, че ще спират и ще работят, когато им се наложи. 


Планират след 2-3 години плаване из островите на кратки разстояния да опитат да прекосят Тихия океан. Разчитат, че дотогава ще са добили опит и ще познават възможностите на лодката, а и вече ще са се сдобили с устройство за излъчване на сателитен сигнал, морско радио за далечни комуникации, спасителна лодка, радар.


По-далечните им планове включват едногодишен престой в Австралия и отново работа на камиони, за да напълнят касичката със спестяванията преди да продължат. Пък и да попътуват отново по суша и да разгледат континента.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK