Непознатите йезиди – между Слънцето и "Падналия ангел"

Непознатите йезиди – между Слънцето и "Падналия ангел"

© Милена Ангелова



Йезидите са малък процент от кюрдската общност по света, наброяваща над 30 милиона души. Няма точна статистика за тях - данните за 2005 г. варират от 250 000 до около 1 000 000 души по цял свят. В България не се знаеше почти нищо за тях до лятото на 2014 г., докато събитията в Северен Ирак и действията на джихадистката сунитска групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) не се превърнаха във фокус на медийното внимание. Преди това, с вълната от сирийски бежанци в страната, се заговори, че освен мюсюлмани и християни, сред бежанците има и "слънцепоклонници".


В началото на септември 2014 г. с колеги от българския екип на проекта "Политики на паметта към Руско-Отоманската война /1877-1878 г./ посетихме с. Акналич, обл. Армавир – на около 40 км.от арменската столица Ереван. Там през 2012 г. беше открит вторият в света йезидски храм "Зиарат". Единственият до онзи момент йезидски религиозен център и обект на религиозно поклонничество се намира в Лалеш (Лалиш) - на около 60 км. от гр. Мосул в Северен Ирак. Построен до по-старо йезидско гробище и по-голям мемориален и религиозен комплекс (в процес на изграждане), "Зиарат’ е почти реплика на светилището в Лалеш.


Религията си йезидите наричат различно: шафрадин, йезидизъм, шамс, слънцепоклоничество. На въпроси на друговерци, най-често отговарят: "Ние сме слънцепоклонници", за да избегнат обяснения за сложността на религиозния култ и социалната система.




Фотогалерия: От Ереван до Армавир, при йезидите в Армения >


Йезидската общност


На територията на Ирак, между Мосул и Синджар, в района Шейхан, се смята, че живеят около 300 000 души. Около 20 000 живееха в Сирия, но преди бежанската вълна оттам. В Турция има няколко йезидски села (югоизточно от Диарбекир) – остатък от по-голяма историческа общност. От 90-те години на XX в. се увеличава миграцията към Западна Европа, САЩ и Русия. В Армения живеят около 40 000 йезиди, а в Грузия – около 18 000. Над 40 000 живеят в Германия По-малки йезидски общности има в Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Франция, Великобритания, САЩ, Канада и Австралия.


Историята на йезидите (езиди; yezidis; самоназвание – "езди") е пряко свързана с историята на кюрдската общност. Основната маса йезиди говори на езика "ездики", класифициран от лингвистите като диалект на кюрдския език курманджи.


Съществуват различни версии за етимологията на "йезид" ("езид") - от персийската дума "Иезд" (пер. – "Бог"; от името "Йезд", което са носели ангелите на светлината в зороастризма; от авестийското понятие "язата" (букв.: "този, който трябва да се почита"); от "Езида" – древен храм в разположения близо до Вавилон град Борсип.


Йезидската общност ("ездихане") се основава, дори и в съвременността, на кастово-теократичните принципи, характерни и за кюрдската общност като цяло. Според тези принципи всеки йезид принадлежи към една от трите ендогамни касти. Това са двете касти на свещенослужителите (пирове, шейхове) и кастата на миряните (мриди или мюриди). Всяка каста включва няколко десетки рода."Междукастовите" бракове и още повече - браковете извън общността, се смятат за грях и се наказват с изгонване от общността.


Един от най-дискусионните въпроси е, какви са хората изповядващи йезидизма като религия? Дали това са част от кюрдите, самоопределящи се като "йезиди" по религиозен признак, или "йезидите" са етническа група, изповядваща тази религия? "Кюрдската" теза за йезидите се поддържа от руската и от съветската етнография и историография. Съществува и друга тенденция - йезидите да се разглеждат като самостоятелен, различен от кюрдите етнос.


Повечето изследователи, особено представителите на съветската кюрдология смятат, че "йезидизмът съдържа елементи на вавилонско-западноиранската астрална религия с обожествяването на слънцето, луната, планетите; със зороастризма, който са изповядвали по-голямата част от кюрдите преди разпространението на исляма; елементи на юдаизъм, християнство, ислям (в неговата суфи версия).


Днес йезидизма, като цяло, се смята за една от най-старите религии в света. Друг е въпросът, че през последните десетилетия тя търпи промени. Писмените източници за религията са оскъдни. Значителни са и регионалните различия в религиозните практики, поради разселването на йезидите.


 Шейх Ади


Нов етап в развитието на йезидизма започва с Ади ибн Мусафир (Шараф ад-Дин Абу-л-Фадаил Ади бен Мусафир бен Исмаил бен Муса бен Марван бен ал-Хасан бен Марван), най-често наричан просто "Шейх Ади". Според популярната му биография, той е роден около 1074 г. и се предполага, че е принадлежал към арабски род на бившите халифи – Омайадите. Под влияние на суфизма (разновидност на ислямския мистицизъм) той създава свое собствено синкретично учение на основата на йезидизма - адавизъм ("адави"), което се приема от йезидската общност. Именно заради това е прието самият йезидизъм да се дели по името на реформатора на "доадийски" и "следадийски" .


Шейх Ади се установява до древния храм Лалеш, недалеч от Мосул. Именно тук, според йезидската митология, някога се е намирал Раят. Самият храм с два конусообразни купола е бил построен от последователи на бог Митра, но по времето на Шей Ади вече е бил полуразрушен и изоставен. Според други версии, в Лалеш е имало полуразрушен сирийски несториански храм. След установяването там на реформатора, мястото се превръща в духовен център на йезидите от епохата на Шейх Ади нататък.


Реформацията на йезидизма се води, на първо място, с множество заимствания от исляма. За глава на йезидите е въведено арабизираното название "мир" (от "емир" - араб. "господар, повелител"). Накрая, по инициатива на Шейх Ади, са отстранени от реалната власт представителите на клана Шамсани – като олицетворяващи нереформирания култ и провавилонски "слънцепоклонници". На тях е оставена ролята на помощници (перс. "вазир", "везир") и функция на "почетно" ръководство на някои древни празници. В йезидсите химни и молитви са привнесени и арабски думи. Въведен също и институтът на факирите (араб.: "беден, нищий"), тоест нещо като монаси, но не точно служители на култа, а по-скоро, със санкциите на новото духовенство – пътуващи предсказатели. Освен това, вярващите миряни започват да се наричат "мриди" (от "мюриди", араб.: "търсещи", в суфизма – обозначение за неофити).


От христианството при Шейх Ади в йезидизма са пренесени обредът на водното кръщение, а също догмата за Второто пришествие на Иисус Христос с поправката, че зад него ще се явят и йезидските божества, за да властват отново пълноценно над своя народ.


Смята се, че при реформатора Ади е въведена и забраната да се произнася изобщо името на Сатаната ("Шайтана"), за да не се привлече случайно с това неговото внимание. Впоследствие това води до появата сред съседните мюсюлмански и християнски общности на поверието, че йезидите почитат Сатаната.


През 1161 г. Шейх Ади умира. Погребан е в храма в Лалеш и по-късно там е построена гробница. Постепено той е обожествен и се оказва в триадата, почитана от йезидите, където освен него са Малаки Таус и "слънчевият" бог Езид.


По-нататъшната история на йезидизма продължава в мюсюлманско обкръжение - между Персийската и Османската империя. По-късно, с преминаването на руската експанзия на юг от Кавказ, важен фактор се оказва и политиката на Руската империя .


Свещените книги


"Свещените писания" на йезидите, за фиксирани писмено предполагаемо през XII в. В "Книга на Откровенията" ("Китаб Джилва", араб. "Китаб-ал-джалва") посланията са от името на Малаки Таус и се предполага, че е писана през 1162-1163 г. от секретаря на Шейх Ади по поръка на шейха. "Черната Книга" ("Масхафе Реш") съдържа космогоничния разказ и догматиката, а също за празниците, за правилата за прием на храна, за брачните ритуали и т.н.


Двете книги са написани на тайнопис от 35 букви и до края на XIX в. са известни и достъпни само за кастата на духовниците. Чак в началото на XX в. в Западна Европа се появяват варианти на текстовете. През 1911 г. свещеник от католическия орден на кармелитите Анастас Мари подкупва слугата на емира в Лалеш и получава копия от двете книги, които публикува без дешифриране. Aвстрийският изтоковед Максимилиан Битнер намира «ключа» и ги превежда. Оказва се, че шрифтът е близък на несторианското писмо. Днес книгите са достъпни и в уеб-пространството.


В йезидизма има и "Символ на Вярата" ("Шахда Дин"), който е задължен да знае всеки вярващ.


Тъй като йезидската общност по света има само два храма (а до скоро – само един), като място за религиозни церемонии се използват домовете ("оджах") на пировете и шейховете.


Важните календарни йезидски празници са "Рожие Езди" - аналог на Пасхата, отбелязван във втората декада на декември; "Айд Биленда" - празник на рождението на божеството Езид – в петък на третата декада на декември; "Айд Сарсале" - Нова година, отбелязвана в първата сряда на април и курбанът ("Айд Курбан").


Табута


Към най-страшните забрани за един йезид са трите гряха: брак или извънбрачна връзка с представители от други касти; брак с иноверци и оскърбление на религиозен служител. Съгласно йезидското вероучение, йезид не можеш да станеш, можеш само да се родиш.


"Кюрдската" етнография и изследванията върху йезидите отбелязват още забрани: да се произнася името на "шайтана"; да се изхвърля гореща вода на земята – "за да не се опари седящия на земята зъл дух и да се настрои така срещу йезидите", да се гаси огъня с вода или да се изнася от дома след залез слънце; забрана на сватби през април – месец за бракосъчетания на божествата. Срядата се почита като "свещения" ден от седмицата – тогава не се работи, не се извършват сватби или погребения. Синият цвят ("чин") за облекло е неприемлив. Забранени са също посещението на обществени бани, на консумацията в храната на месо от петел, свинско, риба, маруля, тиква и зеле.


Йезиската общност в Армения


На територията на днешна Армения йезидите живеят в йезидски или смесени села около градовете Армавир, Арапан, Талин, Ечмиадзин, Масис, Аштарак и Арташат. Това са райони, подходящи за животновъдство – традиционното препитание за йезидите и за кюрдите като цяло. Йезиди има също в Ереван, Гюмри, Ванадзор, Абовиан, Дилижан, Степанакан и Ташир.


Данните от преброяването от 2001 г. показват, че в Армения официално живеят 42 139 души. Това представлява 1.3 % от населението на страната и ги превръща в най-голямото етноконфесиално малцинство.


Напоследък често се дискутира т.нар. криза на идентичноста на йезидската общност в Армения. Дистанцирането на йезидския религиозен елит и на голяма част от общността от поддържаната и "помпана" в съветския период "кюрдска" идентичност се поддържа и от официалните арменски власти. Арменската държава пряко финансира организацията "Ездихана" (водена от Азис Амар). Показателно е, че в едноименния вестник, който издава "Ездихана" се забранява използването на думите "кюрд" и "Кюрдистан". Още по-показателен е лозунгът, който се чете под самото заглавие на вестника: "Нашата нация - йезиди. Нашата религия – шафрадин. Нашият език - ездики". Тази фраза може да бъде видяна и в домовете на много йезиди.


В Армения стереотипите, свързани с йезидите и кюрдите са тясно обвързани с историческите спомени за арменския геноцид от 1915 г. Кюрдите-мюсюлмани са широко разглеждани като подпомагащи османската държава в провеждането на масовите убийства на арменци в Анадола, а йезидите - като жертви.


73-ят геноцид


Йезидизмът е бил устно предавана религия. Това се оказва решаващ механизъм за оцеляване на общността във враждебна среда. Векове наред на йезидската общност оцелява като "потиснато" малцинство и това до известна степен обяснява нейното капсулиране. Случаят с йезидите в Армения представлява изключение до известна степен – и армено-грегорианството, и йезидизмът не са мисионерски (прозелитистки) религии и съжителстват в сравнитено ниска степен на напрежение. Това обяснява и приемливото съвместно пребиваване на двете общности.


Йезидите, подобно на арменците, конструират и сходен общностен модел на памет, свързан с колективната травма. Неслучайно събитията от лятото на 2014 г. в Северен Ирак се определят категорично като "Геноцид": "Това е 73-ят геноцид над нас", каза при срещата ни от септември 2014 г. Мирза Слоян – финансирал и осъществил строителството на храма и комплекса в Акналич. В същата категоричност са изказванията и на водача на йезидската общност в Армения Азис Тамоян. От няколко години в официалния календар на йезидската общност в Армения влиза и "Рожа Хазабе" – определен като "ден на памет за стотиците хиляди жертви на геноцида и изгнанието на йезидите от Османската империя".


Можем да видим изграждането на храма "Зиарат" в Акналич като символичен жест. Незнанието и екзотиката по адрес на йезидизма продължават да изобилстват. А мраморният храм и паметниците около него са нещо материално, зримо – малък Лалеш – толкова близо, но все пак толкова далеч от Ирак. "Те се молят на слънцето" - ми каза за йезидите един познат в Армения. "Не, те се молят на паун" – намеси се неговият приятел. Все пак, храмът е религиозен израз, който може да бъде разпознат като такъв и е по-приемлив за външни на общността хора. Или поне е по-далеч от любимата емблема на европейските ориенталисти от XIX в. – тази, че йезидите са "поклоници на Падналия ангел".



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4113 Неутрално

    Северен Ирак се определят категорично като "Геноцид": "Това е 73-ят геноцид над нас", каза при срещата ни от септември 2014 г. Мирза Слоян
    __________
    ООН не си дава много зор да охранява тази интересна общност от радикалните слафити и умерената опозиция на Башар финансирани от САЩ тайно!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 790 Неутрално

    българския екип на проекта "Политики на паметта към Руско-Отоманската война /1877-1878 г./
    =================================
    Отоман е изкривеното френско име на Осман - Османска империя на турците. Никой в България не нарича Осман - Отоман - имаме Осман Османов например. За какво са тези словесни пируети.

  3. 3 Профил на batiara
    batiara
    Рейтинг: 213 Неутрално

    "От христиЯнството при Шейх Ади в йезидизма са пренесени..."

  4. 4 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 400 Неутрално

    [quote#0:"МИлена Ангелова"] Това са двете касти на свещенослужителите (пирове, шейхове) и кастата на миряните (мриди или мюриди). [/quote]

    Същото разделение е имало при манихеите, богомилите и по-късните катари и албигойци - на "съвършени" и на обикновени "вярващи". При павликяните и богомилите също е имало силно развито слънцепоклонство и те са наричали Христос "Доброто слънце".

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  5. 5 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3657 Весело

    Шаренкова?

    "В началото на септември 2014 г. с колеги от българския екип на проекта "Политики на паметта към Руско-Отоманската война /1877-1878 г./

    посетихме с. Акналич, обл. Армавир – на около 40 км.от арменската столица Ереван."


    До [#2] "Каишков - Гласът на Америка":


    Каишков, има такова нещо за Османска/Отоманска,
    ама и те са си ваши лични имена: на ПРуснаци.

    Ото фон Бисмарк, да речем, и въобще - германци с име Ото.

    Или дебел/дебела Тото.

    Името "Осман" вероятно е резултат от
    Облагородяващо Обългарен Латински.

    Октава, Октавий... Ман... (Латински)
    в облагородяващ превод:

    Октава... Осмица... Осем... Осман.

    Знай:

    8 значи период... повторение... безкрай...



  6. 6 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4212 Любопитно

    Много интересна и информативна статия. Благодаря, че я публикувахте. От това което прочетох и което знам от преди това йезидизма е хибридна религия получена от смесването на Зороастрийзма, Християнството, Исляма и може би на Юдеизма.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  7. 7 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 548 Весело

    До коментар [#6] от "Иво":
    Нищо
    След Последния ден,
    всички двукраки ще принадлежат на една религия - йезидизма -
    в Ленгли е разработен проекта по този въпрос, но кюрдите още се опъват ...

  8. 8 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#7] от "dimko":

    Забавно наистина.... но си прав, че след Съдния ден всичко ще излезе наяве за всеки за всеки еди от нас. Всеки ще получи заслуженото си..... не случайно в това вярват и мюсюлмани, християни и язиди, както разбрах от тази статия.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  9. 9 Профил на papagalche
    papagalche
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Много полезна и интересна статия.. Поздравления!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK