Картичка от земите на навахо

Картичка от земите на навахо

© Вера Генова



Сред безкрайните простори, из които и днес вятърът носи протяжната песен на коренните жители на Америка, видях малка къща с американско знаме и надпис Poste. Прииска ми се да изпратя картичка. Но във века на интернет единственият адрес, за който се сетих, бе моят собствен. Тъй че изпратих картичка до себе си.


Влязох с известно опасение: вероятно съм очаквала да видя индианец с пера и сигнални огньове. Вместо това от стаичката, пълна с пратки с най-различни размери, се показа стегнат младеж с индиански черти, късо подстригана коса, идеално огладен черен панталон и бяла риза, който поздрави на английски и попита с какво може да помогне. Имах картичка с изглед от Долината на паметниците - Monument Valley. Казах, че искам да я изпратя до България. Младежът без да му мигне окото ми подаде плик и започнах да пиша. За всеки случай след "България" добавих с големи букви "Европа" и зачаках марката, казвайки си, че ако картичката все пак стигне ще имам ценна реликва - индианска марка и печат.


"Знаете ли къде е България?", попитах със съмнение. Така и не разбрах дали знае, защото не изглеждаше ни най-малко смутен, вече бъцаше на ай-фона си, след миг отвори класьора и ми подаде марките. Бях разочарована: вместо Седящия Бик или друг прочут индиански вожд на пет от тях видях лика на Джордж Вашингтон и американския орел на шестата. Земите на навахо са полу-автономна област в рамките на САЩ и марките се издават от американската пощенска служба.




Фотогалерия: Долината на скалите – Монюмънт вали >


И все пак по всичко личи, че това е земя със силно ограничено присъствие на "бледоликите". Тук те са туристи. Бензиностанциите са с надпис Indian Petrol, селищата са малко, дръпнати встрани от пътя. Вместо традиционните хогани – еднотипни едноетажни къщи с малки дворчета или изобщо без огради и с пикапи отпред. Пикапът е най-разпространената кола тук, за нея индианците получават субсидии.


На картата тази земя е означена като пустиня. Но как прелива от цветове! Пътят води право към хоризонта, вляво и вдясно се появяват и остават назад причудливи скали. Цветът е червен с нюанси в оранжево и жълто, мени се с движението на слънцето. Съмнявам се дали човешката фантазия би била способна да създаде такова разнообразие от форми, но пък е волна да интерпретира изваяното от природата.


По-нататък земята става бяла – като бялото на рисунките от пясък. Излиза вятър, вдига пясък, остъргва го от скалите и продължава да вае причудливите релефи. Вятърът се усилва, а земята наоколо отново е червена, червен пясък се носи във въздуха, застила асфалта, полепва по стъклата, не се вижда почти нищо – истинска пясъчна буря.


Картичка от земите на навахо

© Вера Генова


Индианските селища са встрани от пътя


Ето го градчето Кайента. Индианско селище е дръпнато от пътя, ниските еднотипни къщи се виждат в далечината в светлината на залеза. Край магистралата са само обектите, които интересуват туристите: бензиностанция, супермаркет, KFC, Burger Kings, Subway, McDonalds и хотелите, където спират да пренощуват насочилите се към Monument Valley - Долината на паметниците.


В земята на навахо алкохолът е забранен. Предлагат безалкохолно вино и безалкохолна бира, ценителите твърдят, че не са лоши на вкус. На мен ми е по-интересен хлябът навахо. Поръчвам, очаквайки тънък печен хляб от типа на арабския, и с изумление установявам, че хлябът на навахо е точно като нашите мекици – горещи пържени кръгчета дърпано тесто, поднесени с пудра захар и мед. На другия край на света - толкова сходна традиция!


А на сутринта се запознавам с Джеремая - 22-годишен навахо, наш водач в земята на предците си. Семейството му било към 300 души. Хваща учудения ми поглед и пояснява, че прабаба му е още жива и е на 108 години. А дядо му е шаман – можел да лекува, да вижда миналото и бъдещето. Питам го дали той ще става шаман. "Това е нещо, което идва при теб само – отговаря той – аз нямам такава дарба." Живее наблизо в едно село, което има вода. Гордо казва че е фермер – отглежда царевица, тикви, боб.


Още не се е оженил. Завършил е гимназия, там е учил езика навахо. Свири на флейта, на китара. Кара ловко джипа по изровения път. На спирките показва корен на юка, който се пени като сапун и с него се миели, растение, наричано "отровно мляко" – от него овцете умирали, храст с червени ягоди, които се стриват и няколко капки от тази течност давали сила - можеш да караш 3 дни без да ядеш…


Вглежда се в локвата пред пещерата Големия хоган и показва нещо като бледи попови лъжички. Нямало ги преди. Искрен, деликатен, ненатрапчив, държи се с тихо достойнство. Не го е страх да си изцапа ръцете в пясъка. Това е неговата земя – той я разбира.


Земята на народа навахо се е ширнала на повече от 70 хиляди км2 в четири щата – Аризона, Юта, Колорадо и Ню Мексико. Мястото, където се пресичат границите – прави, все едно разчертани с линия на картата – се нарича Четирите ъгъла (4 corners). Точката е отбелязана с кръг, разделен на 4 сектора, във всеки е гербът и девизът на съответния щат. Традицията изисква да се направи снимка с по един крайник на земята на всеки щат. Всеки заема поза според фантазията си, а и според способностите.


Картичка от земите на навахо

© Вера Генова


Едно момиче успя да се вдигне на "мост" в точката на пресичане и направи пет дубъла за да постигне идеалния кадър.


Около мястото има базар на местните занаяти. Бижута от тюркоаз, грънци в неповторимия навахо стил. И рисунки от пясък - онези ефемерни изображения, които шаманът от край време прави по време на церемониите, докато призовава духовете, а после оставя да бъдат разнесени в четирите посоки от вятъра. Спирам се пред възрастна индианка, която прави рисунки от наредени пред нея купчинки цветен пясък. Естествен е – тя знае, къде в пустинята има бяло, синьо, жълто, червено, черно… Мъжът й я е научил да изработва плочките с лепило - така вятърът няма да отнесе рисунката. Тя говори спокойно английски. Имала четири деца, изучили са се и вече работят. Едната дъщеря е счетоводителка, синът е мениджър в електрическа компания, другият държавен служител.


На една бензиностанция си купувам вестник "Навахо Таймс" и чета, че починал последният от кодтолкърите – шифровачите навахо, служили през Втората световна война във Военноморските сили на САЩ. Езикът на навахо се оказал неразбиваем код за чуждите разузнавания. Казват, че към всеки кодтолкър бил прикрепен агент, който да го застреля в случай на опасност да бъде пленен.


На юг по легендарния път № 666 (числото на дявола), който заради мрачната си слава наскоро бе преименуван в № 491. Истории за вампири, добри и зли духове, извънземни, отвличания, нападения години наред пълнеха вестникарските хроники и филмовите сценарии. Щом се разнася вестта за предстоящата смяна на номера на пътя, всички табелки изчезват – ценители си ги взимат за сувенир.


Картичка от земите на навахо

© Вера Генова


Свещената скала Шипрок


Вдясно остава свещената скала Шипрок, висока почти 500 метра и напомняща със силуета си стар кораб. Навахо я наричат Крилатата скала, заради легендата за огромната птица, донесла на крилете си хората навахо от север в днешните им земи. Било е много преди драмата на изгнанието, Дългия преход и завръщането от заточението им. Но това е дълга тема.


А картичката стигна. След 30 дни се озова в пощенската ми кутия в България, Европа. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK