До Женева и назад - или за шофьорските навици и формите за контрол в Европа

До Женева и назад - или за шофьорските навици и формите за контрол в Европа

© Георги Пауновски



Изминаването на 1800 километра в едната посока и пресичането на териториите на пет държави са достатъчни, за да добие човек впечатления както за шофьорските навици, така и за организацията на движение и формите на контрол в една голяма част от Европа. Тази възможност ми даде поредното пътуване до Женева с автомобил. Поводът – първият за годината автосалон в Европа.


Нашата полиция ни пази
Първата изненада, при това приятна, дойде още в началото на пътуването на българска територия. Около Сливница едно от двете платна на пътя беше заето от камиони. Колоната свърши така бързо, както и се беше появила, но няколко километра по-късно бях спрян от полицейски патрул. Бързо прехвърлих през ума си възможните причини и евентуални нарушения, които може да съм извършил.

На връщане отново видяхме полицейска превенция на пътя в действие. Служител на пътна полиция предупреждаваше за закъсал камион напред по пътя.

© Георги Пауновски

На връщане отново видяхме полицейска превенция на пътя в действие. Служител на пътна полиция предупреждаваше за закъсал камион напред по пътя.


За моя изненада любезният униформен просто ме предупреди, че напред по пътя има още струпвания на камиони, така че да карам внимателно. Повече от 20 години шофирам активно и това беше първият случай, в който станах свидетел на превантивната роля на КАТ, за която толкова говорят ръководителите на службата при всяка публична изява.


Магистрала като слънце
На сръбска територия нямаше нищо запомнящо се. Тук е моментът да отбележа обаче, че там се кара като по учебник, ако не искаш да закъснееш твърде много за там, за където си тръгнал. Колеги са ми споделяли, че дори по нощите на местата с ограничения стоят полицейски патрули с изключени фарове, които като засекат нарушител се "материализират", като пускат едновременно дългите и синята лампа.




Времената, когато се даваха пари на ръка и се приемаха дори български левове, за да се опрости провинението, вече са в миналото, твърдят патили, като глобите се заплащат на място срещу разписка, но само в местна валута. Ако нямате, просто ще трябва да изчакате отварянето на първата банка или обменно бюро да обмените пари и като платите, да си получите паспорта обратно.

До Женева и назад - или за шофьорските навици и формите за контрол в Европа

© Георги Пауновски


Накратко, ако искате да си нямате проблеми в Сърбия, карайте по правилата, като имате предвид, че максималната разрешена скорост на магистрала е 120 км/ч.


Иначе сръбските аутобани са в отлично състояние, доста празни поради факта, че голяма част от сърбите предпочитат да карат по безплатните алтернативни пътища. Макар че минаването по магистралата изобщо не е скъпо – за пресичането на цяла Сърбия (около 350 километра) се плащат под 9 евро. При пътуването по сръбските аутобани винаги ме е впечатлявал фактът, че поне километър преди и след разклон пътното платно е осветено по-ярко, отколкото "Цариградско шосе" в София например.


Полицейски капани и номера в Хърватия
Минахме Хърватия посред нощ, като отново се радвахме на празни магистрали, с отлична настилка и безупречна сигнализация. Ограничението на скоростта си е като в повечето страни в Европа – 130 км/ч. Начинът за контрол на скоростта по аутобаните обаче е доста различен от познатия. Обикновено се извършва от цивилни коли – най-често аудита и беемвета, снабдени с радар и камера, които се залепят зад потенциалния нарушител и филмират скоростта и поведението му на пътя.


При засечено нарушение полицейският автомобил минава отпред, обозначава се и виновникът бива спиран. На водача се пуска филмчето, обяснява му се какво е нарушението и колко трябва да плати. Неприятното е, че цивилните полицейски коли не просто регистрират нарушенията, но и предизвикват водачите да ги извършват.

Снимката е от магистрала в Италия, но в ХЪрватия не са по-лоши

© Георги Пауновски

Снимката е от магистрала в Италия, но в ХЪрватия не са по-лоши


Чест похват е "лепването" за задната броня, така че водачът на предната колата да се изнерви и да се опита да се откачи, като превиши сериозно ограничението. Друг вариант е изпреварването и заставането отпред, като отново идеята е, че в един момент ще ви писне и ще решите да покажете на този хърватин какво може вашата кола.
Иначе минаването на Хърватия струва около 17 евро за 300 километра.


Словения се отказа от тол-таксите и се върна към винетките
Интересното в Словения - следващата страна по трасето ни, е, че допреди няколко години се плащаше за ползване на магистралите, но сега е въведена винетна система. Най-евтината винетка е с цена 15 евро и важи за седмица. Камери на бившите пунктове за плащане следят дали пътуващите имат винетка и ако сте пропуснали да вземете, ще ви спрат на следващото КПП по пътя, като освен цената на стикера ще платите и глоба. Важно е и да поставите винетката на правилното място горе вляво или в средата на предното стъкло. Ако я залепите на друго място, камерите няма да я засекат и ще ви спрат за проверка. Глоба няма, но си е разправия.

При влизане в България все още седи табела с най-масовите скоростни ограничения в Европа. У нас обаче от вече две години на магистрала е разрешено движение със 140 км/ч.

© Георги Пауновски

При влизане в България все още седи табела с най-масовите скоростни ограничения в Европа. У нас обаче от вече две години на магистрала е разрешено движение със 140 км/ч.


И в Словения магистралите са с отлична настилка, добре сигнализирана. Тоалетните по бензиностанциите обаче са най-мизерните от целия маршрут, въпреки че за ползването на някои от тях се плаща. Контролът на скоростта се извършва по класическия начин – със стационарни патрули. Като цяло местните шофьори спазват скоростните режими и се пътува доста спокойно.


В Италия – като на рали
През последните няколко години поведението на шофьорите в Италия се промени на няколко пъти. Ако преди четири-пет години всички караха като бесни, след това минаха през фаза на стриктно спазване на правилата, сега положението е някъде по средата. Причината е в промяната на контрола. Сега той масово е секционен – средната скорост се засича от пункт за плащане до пункт за плащане на магистралата. В системата е заложено времето за изминаване на разстоянието с максимално разрешената скорост и ако пристигнете по-рано, ви чака глоба.

Магистралата край Бергамо, Италия

© Георги Пауновски

Магистралата край Бергамо, Италия


Италианците обаче бързо хванаха цаката на системата – достатъчно е да спрете за по кафе или да заредите и така средната скорост пада, тоест можете да карате по-бързо от позволеното. Тъй като обаче има и класически контрол с радар на място, водачите на Апенините не прекаляват, превишават с около 20-30 км/ч. В същото време обаче почти никой не кара с под 130 км/ч, дори бабите зад волана на смартове настъпват здраво газта.


В резултат при каране по магистралите в Италия се чувствате като на състезание - темпото е високо, трафикът е сериозен и шофирането изисква максимално съсредоточаване. Най-добре е да се движите в крайната лява лента с темпото на колоната, ако ви е по силите. Другият вариант е да сте в средната, като се стремите да не падате под 130 км/ч.


Имайте предвид, че знаците за временни ограничения в зони на ремонти и тунели масово не се спазват. Ако сте стриктни, ще бъдете постоянно изпреварвани, не е изключено и да ви пламнат ушите от споменаванията на ваши близки роднини, а по-нетърпеливите дори свиркат нервно с клаксон. Така че и в тези зони е най-добре да сте с темпото на колоната.


Край големите градове задръстванията са ужасни, като сме имали случаи 30 километра около Милано да ги изминем за почти три часа. Добра идея е да пътувате по италианските магистрали в събота и неделя, когато е забранено движението на камиони, както и рано сутрин или късно вечер. Като цяло ползването на аутобаните в страната е скъпо – около 56 евро за 580 км.


Швейцарците са стриктни, във Франция убиват скоростта хитро
С влизането от Италия в Швейцария веднага ще ви направи впечатление, че местните карат стриктно по ограниченията. Не си позволяват превишение дори с 5 км/ч. На много места има стационарни радари, използват се и мобилни. Явно системата за контрол е много ефективна, тъй като веднъж влезли в Италия, швейцарците забравят за правилата и са сред най-бързите на пътя.

Евиан, едно от градчетата, където умни светофари спират твърде бързите шофьори.

© Георги Пауновски

Евиан, едно от градчетата, където умни светофари спират твърде бързите шофьори.


Любопитен начин за убиване на скоростта действа в малките френските градчета, включително и около Женевското езеро. Миналата година ни направи впечатление, че много често пешеходните светофари светват червено току пред нашата кола, без край тях да има човек и дори посред нощ.


Оказа се, че системата от светофари е опасана с радари. Те засичат дори лекото отклонение от разрешената скорост в посока нагоре и спират нарушителя на следващото регулирано кръстовище. Глоби няма, но като цяло минавате през градчето доста по-бавно, отколкото ако си карате по правилата.


Кой чисти снега по-добре
Интересна възможност да сравним как работят пътните служби по почистването на снега в Сърбия и България. Първите снежинки се появиха край Белград, като в един момент валежът беше сериозен. Докато карахме по магистралата, снегорините бяха често срещана гледка.


След Ниш обаче снегорините се покриха. В един момент само стърчащите знаци и светлоотразителни колчета даваха ориентация къде е шосето под натрупалия сняг. За сто километра видяхме само една почистваща машина.

Пътят Ниш-София на 6 март сутринта

© Георги Пауновски

Пътят Ниш-София на 6 март сутринта


Отвъд Калотина по пътя към София снегорините бяха доста по-начесто, а настилката беше в далеч по-добро състояние. На финала на нашето пътуване от почти 3500 километра българската полиция отново ми се издигна в очите.


Служител на КАТ спираше колите, за да регулират преминаването около закъсал сръбски ТИР, докато колегата му даваше наставления на шофьора му как да го дръпне така, че поне едната лента да е проходима.


В общи линии в края на пътуването бях готов да стисна ръката на вътрешния министър за добрата работа за толкова кратко време. Със съжаление обаче научих, че вече е подал оставка. Остава надеждата, че промяната в стила на работа на КАТ ще продължи и при наследника му.


Шосето между Калотина и София на 6 март сутринта

© Георги Пауновски

Шосето между Калотина и София на 6 март сутринта


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK