Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи (откъс)

Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи (откъс)

© Вакон



През август 2008 г. единайсет катерачи губят живота си на най-опасния връх на света – К2, но двама шерпи все пак оцеляват. Преодолели и бедност, и политически вълнения, те се превръщат в едни от най-умелите планински катерачи на Земята. Базирана на безпрецедентни проучвания и интервюта, книгата  "Погребани в небесата" за първи път разкрива изумителната им история. Авторите Питър Зукерман и Аманда Падоан разказват за пресечната точка в живота на Чиринг Дордже Шерпа и Пасанг Лама, проследявайки пътя им от високопланинските села в Хималаите, през бедняшките квартали на Катманду, ледниците на Пакистан, чак до базовия лагер на К2. Когато в Зоната на смъртта положението става бедствено, Чиринг открива Пасанг сам, обграден от лед и без пикел в очакване на смъртта. Последвалата спасителна акция се превръща в легенда на планинското катерене.

Издателство "Вакон" предостави на "Дневник" откъс от книгата. 

"Гърлото на бутилката" на К2, Пакистан
Зона на смъртта: около 8200 метра над морското равнище.


Увиснал от скалата, стиснал пикела, който единствен го разделя от смъртта, шерп на име Чиринг Дордже се оттласква наляво. Масивен леден къс се откъсва някъде горе и полита към него. Къс с размерите на хладилник. Основата му засича, а останалата част неудържимо процепва въздуха надолу. Профучава покрай Чиринг, ожулва рамото му и изчезва от погледа.


Трррр. Разбива се в нещо, пръсва се на парченца. Планината потръпва от удара. Стълбове от прах, лед и сняг.




Около полунощ е, първи август, 2008. Чиринг има смътна представа къде се намира – при или близо до "Гърлото на бутилката" на К2, най-гибелния участък на най-опасната планина. Приблизително на полетната височина на Боинг 737 "Гърлото на бутилката" се губи в тъмнината под шерпа. Под светлината на звездите и заради мъглата, сипеща се в пропастта, жлебът изглежда бездънен. Над него, като гребен на разбиваща се вълна, е застинал къс лед.


Недостигът на кислород е замъглил съзнанието на Чиринг. Гладът и изтощението са пречупили тялото му. Отваря уста, а езикът му замръзва. Иска да си поеме дъх, а въздух без капчица влага изгаря гърлото и пари очите му.


Чиринг се чувства като робот, премръзнал, твърде изморен, за да мисли какво е пожертвал за К2. Вече няколко десетилетия планината изпълва съзнанието на шерпа, покорил Еверест десет пъти. Далеч по-труден от Еверест, К2 е сред най-престижните награди във високопланинския алпинизъм. Чиринг е тръгнал въпреки сълзите на жена си. Въпреки това, че експедицията струва повече, отколкото баща му е заработил за четирийсет години. Въпреки предупреждението на неговия будистки лама, че богинята на К2 няма да е благосклонна към изкачването.


Тази вечер Чиринг е достигнал билото на К2 без кислородна бутилка, което го нарежда сред най-успешните алпинисти, но слизането не върви според плановете. Мечтал е за успеха, за посрещане, достойно за герой, за слава дори. Сега тези неща нямат значение. Чиринг има съпруга, две дъщери, процъфтяващ бизнес и дузина роднини, които разчитат на него. Всичко, което иска, е да се прибере у дома. Жив.


Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи (откъс)

© Вакон


По правило слизането е по-безопасно. Алпинистите обикновено се спускат в светлата част на деня, когато е по-топло и пътят се вижда добре. Обезопасени с двойни въжета, те се оттласкват от леда, като в същото време са прикрепени към други въжета – застопорени, с цел контрол на скоростта. В лавиноопасните зони около "Гърлото на бутилката" те се спускат възможно най-бързо. Така се съкращава времето, в което са изложени на опасност, и възможността да останат заровени. Тъкмо такова бързо спускане е планирал Чиринг, на него е разчитал.


Тъмно, безлунно. Въжетата са изчезнали, прерязани от падащи късове лед. Няма как да се обръща назад. Само пикелът може да го спаси от падане. И не само него – за ремъка на кръста му е закачен друг алпинист.


Мъжът, висящ под него, е Пасанг Лама. Преди три часа Пасанг се е разделил с пикела си, за да помогне на катерачи в крайно незавидно положение. Решил е, че ще оцелее и без него. Също като Чиринг Пасанг е разчитал на фиксираните въжета, за да се спусне.


Когато въжетата в "Гърлото на бутилката" изчезват, Пасанг решава, че му е дошло времето. Без въжетата и пикела няма мърдане нито нагоре, нито надолу. Освен ако някой не му помогне. Но кой и защо? Всеки, който прикачи Пасанг към себе си, ще полети надолу с него. Да удържиш дори и едно тяло само с помощта на пикел – това в "Гърлото на бутилката" е почти невъзможно. Да удържиш две е два пъти по-трудно, два пъти по-рисковано. Опитите да го спасят биха били равностойни на самоубийство, мисли си Пасанг. Алпинистите по правило са си самодостатъчни. Всеки здравомислещ човек би го оставил да умре.


Както се е очаквало, един шерп вече го е подминал. Пасанг очаква Чиринг да направи същото. Двамата принадлежат към различни работни колективи. Чиринг няма задължението да помогне. Но сега Пасанг виси три ярда под него, прикачен с въже към ремъка на кръста му.


След като се разминават с ледения блок, двамата свеждат глави и тихо преговарят с богинята на планината. Отговорът идва секунди по-късно. Металически, стържещ звук. Зонннг. Тътенът е все по-силен, кънтенето – все по-продължително, ехото – все по-бързо, по-глухо, отляво, отдясно… И двамата знаят какво означава. Ледът около тях се пропуква. С всеки пукот по леда плъзват зигзагообразни цепнатини, всеки миг ледени късове могат да се посипят върху тях.


Ако усетят опасност, могат да се оттласнат встрани, да огънат тела, за да я избегнат. Ако не успеят, нещо ще се стовари върху тях. А рано или късно ще се отцепи леден къс с размерите на автобус. Особен избор в такъв случай нямаш, освен да се молиш. Чиринг и Пасанг трябва да слязат, преди да ги е смазал падащият лед.


Храс!. Чиринг забива пикела в леда. Шинк! Забива котки. Няколко метра се спуска по този начин – Храс! Шинк! Храс! Шинк!, прилепнал към склона, за да може мъжът, прикачен към него, да се движи със същия ритъм.


Пасанг впива пръсти в твърдия лед, трябва да направи вдлъбнатина, за да има за какво да се захване. Плиткият хват и хлъзгавата повърхност обаче няма да издържат теглото му. Той протяга левия си крак и се обляга на предпазното въже, което го придържа към Чиринг. Шинк! Забива котките в леда, за да намали обтягането на въжето.


От такава тежест то може да се скъса и Чиринг ще полети надолу, но засега все още успява да се държи прилепнал о ледената стена и въпреки издутините, пукнатините и пролуките, въпреки ледените зъбери, маневрите им са успешни. На места двамата с Пасанг се движат рамо до рамо, хванати за ръце, за да съгласуват движенията си. Понякога Пасанг тръгва първи, докато в същото време Чиринг използва пикела, за да застане в опорна позиция и така да контролира обезопасителното въже помежду им.


Скални късове и лед се сипят покрай тях, удрят каските им, но вече са минали половината път и вярват, че ще оцелеят. Нощта е безветрена – минус 15 градуса, почти топло за К2. Светлините на Четвърти лагер тлеят под тях. Нито Пасанг, нито    Чиринг очакват онова, което ще се случи.


Нещо се стоварва върху каската на Пасанг – къс скала или лед. Той полита надолу като хартиена кукла. Тежестта на Пасанг повлича Чиринг и това буквално го отлепя от склона. Двамата се откъсват от ледената стена.


Чиринг хваща пикела с две ръце и го забива в планината. Острието не се захваща. Само прорязва снега.


Падат все по-бързо. Чиринг използва тежестта на тялото си и притиска с гърди пикела откъм лопатката му, за да забие острието му в склона. Напразно. Чиринг пада все по-бързо пет, после още десет метра по-надолу.


Пасанг се опитва да направи вдлъбнатина в снега с юмруци, за да се захване, но пръстите му се пързалят по леда.


Мъжете падат все по-надолу в тъмнината.


Крясъците им, заглушени от снега, трябва да са пропътували "Гърлото на бутилката" чак до югоизточния склон, но оцелелите там не чуват нищо.


Глухи са за падащите тела. Всички са изгубени…

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1847 Неутрално
  2. 2 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Тези скромни мъже, са най-великите катерачи на всички времена!

    Happy face says, adios !
  3. 3 Профил на Петърчо
    Петърчо
    Рейтинг: 465 Неутрално
  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2185 Весело

    Людмила Филипова трябва също да напише книга за Шерпите !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Това си струва да се прочете, страхотно е.

  6. 6 Профил на gv
    gv
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Любима книга. Любима защото е умело написан, драстичен разказ за това до какво води липсата на взаимно уважение и добра комуникация в група, работеща в екстремна среда...

    "... хората не изкачвали планини, защото имало логика. Причини можело да изнамериш - пътят към върха бил посока за загубения, приятел за самотника, чест за съгрешилия, тръпка за отегчения - но преди всичко стремежът към него бил противовес на всякаква логика. Както и страстта, както и стъпването на Луната."

    Keep it simple and make it special.
  7. 7 Профил на Гошо Диша
    Гошо Диша
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Леле, на всяка цена това ще се прочете. Малко хора са толкова силни духом и тялом за това изживяване!

  8. 8 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Книгата вече има второ издание.Хачи се като топъл хляб.
    За мен шерпите са най-истинските герои при покоряването на Хималаите.Прочетете тази книга!

    Tony
  9. 9 Профил на Nach
    Nach
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Завладяващ рзказ. Мисля да си купя книгата.

  10. 10 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2881 Неутрално

    Трябва да забранят изкачването без кислород.Винаги завършва трагично.

  11. 11 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2881 Неутрално

    До коментар [#7] от "tihov":

    „В разредения въздух“ също е много добра.За една трагична експедиция на Еверест с 13 загинали.

  12. 12 Профил на xflood
    xflood
    Рейтинг: 988 Неутрално

    Изглежда интересно четиво, прочетох откъса на един дъх!

    Fail with honour then succeed by fraud
  13. 13 Профил на vangelov.v
    vangelov.v
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Чел съм "Докосване до пустотата". Там историята е с обратен знак, тази книга също ще бъде прочетена.

  14. 14 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Впечатляващо описание.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  15. 15 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7654 Неутрално
  16. 16 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 675 Неутрално

    .... а преди малко прочетох статията за мрънкащи българи - че пред блока им имали дупки в асфалта... и как чакали Общината да дойде да ги закърпи.....
    ... мрънкането там още продължава..

  17. 17 Профил на tolex
    tolex
    Рейтинг: 648 Неутрално
  18. 18 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 852 Неутрално

    Отивам да си поръчам книгата!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK