На път: На лов за дива природа

На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова



Орхидеи, гнезда на лешояди, богато разнообразие от билки, влечуги...Цялата тази прелест се е настанила край изчезващите къщи на изоставеното поне преди трийсетина години село Орешари в Източните Родопи. Намира се точно над изваяна от природата скална арка, извисяваща се над красивите меандри на Арда.

На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


Асфалтовият път към селото е в такова състояние, че човек си го обяснява с липсата на нужда от поддръжка заради напуснатото от жителите си село. Оказва се обаче, че по това трасе се стига до Крумовград - бавно и напоително. Някъде долу в скалите се намира пещерата Гоук ин, в която са открити от онези ниши от тракийско време, така типични за този район на страната. И за които все още никой не може със сигурност да каже за какво са служели и как са издълбани по високите отвеси. Интересното е, че тук са открити за пръв път на закрито и с различна от обичайната ориентация. В общия случай те са с южно "изложение", а тук има и насочени към изгрева на слънцето.


В селото човек не очаква жива душа да срещне, но въпреки това кафяви крави тук там пасат по изпъстрените с всякакви цветя ливади. Цъфнали и зелени още тръни, жълт кантарион, свекървина уста, бял равнец, ирис и какво ли още не. Непознаващите ириса има голяма вероятност да го подминат без да му обърнат внимание. Още повече, че по това време на годината непрецъфтели са само отделни растения. Пълната тишина тук се нарушава само от вятъра и жуженето на насекомите.

На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


И щеше да е много романтично предвид и пленяващата гледка, която се разкрива от най-високата точка, ако не беше призрачно с останките от зидани с камък къщи, които напълно са се предали в плен на времето - оглозгани от вятъра, дъжда и липсата на грижа скелети. Тук-там са останали зеещите усти на порти и прозорци, може да се предположи къде са били заградени местата за обор и кокошарник, откъде са излизали и са се прибирали стопаните на домовете. През запазилите се малко отвори сега надничат по-упоритите растения, които необезпокоявани от човешкото присъствие са пораснали до височината на втория етаж.


Все още орехи, джанки и черници дават напразно плод - за удоволствие на малкото изкушени да посетят такова място. Припомняш си детството как покачен на някой камък придърпваш най-ниските клони на черницата и береш и направо ядеш.

На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


Ако след посещение на селото, не се продължи към Крумовград, а се хване пътя обратно, се минава покрай чешма, над която се издига Саръ кая. Една от скалите, която също е белязана от тракийските ниши. Тъкмо преди да се мине по железен мост, пресичащ Арда и разкриващ гледка към изваяни от по-високите води по друго време на годината, скали.
На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


Пътят се извива нататък към друга скала, приютила дейността на траките - Харман кая, където може да се види и хоризонтална ниша за разлика от множеството, които са вертикални с форма на трапец. Обръщате поглед в ляво и виждате извисената снага на Кован кая - с по-малко ниши, но приютила в основата си пещера, чиито отвор още в началото предлага неясен маршрут в различни посоки. В случай, че човек не страда от клаустрофобия и е готов на всичко.
На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


В района наоколо е осеяно с няколко табели, указващи изпълнени проекти и усвоени европейски пари. Точно край пътя се намира малка сграда, която би трябвало да е интерактивен информационен център. Дали е така не може да са каже, защото тъкмо в неделя е затворен. Трудно се откриват наоколо и екопътеките, също финансирани с европейски средства, които водят до няколко гробници, открити в района.
На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


Човек трябва да е въоръжен с лозарска ножица, за да може, когато открие обраслите пътеки, да се спасява от растителността и да си проправя път. След кратко изкачване се стига до останките от тези гробници, които си дву- и трикамерни. Тъй като са във варовикови скали, са в голяма степен разрушени. На слизане всеки плаща дан на храсти и тръни - или е изподраскан, или дрехите му са се раздърпали докато се бори с напиращите тръни по уж съществуващата екопътека. Не че човек като тръгне из природата не очаква подобни ефекти, но не и когато са дадени хиляди евро и се твърди, че има пътеки.
На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова


Голям наплив в района на туристи няма, което е добре за посетителите, търсещи възможност да се отърсят от стреса си, придобит в работния ден и шума на големия град. Ценителите на тази част от Родопите обичайно си тръгват тук с по една шепа (поне) камъни. Възможността сам да попаднеш на  малахит, аметист и други полускъпоценни камъни разбужда търсачеството у всеки, независимо от възрастта.


На път: На лов за дива природа

© Татяна Димитрова

Тук човек забравя да си гледа часовника и това е много важно предвид това, че дори на персонала в заведения в общия случай думата "бързо" му звучи точно толкова разбираемо колкото и употребата й в гръцка таверна. Започваш да рееш поглед в избуялата зеленина наоколо и забравяш, че отдавна си поръчал храната. Тя все в един момент ще дойде.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1100 Любопитно

    Прекрасна природа...носталгични картини от някогашно човешко присъствие...
    Усвоени, но невложени в съживяването на района, европейски средства...
    Леност и безхаберие у малцината останали да живеят по тези места...

    Краткото описание може да се даде и за безброй други, също така забравени от Бога и човека, кътчета из България...

    Форумът е в будна кома...
  2. 2 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 553 Неутрално

    Браво на Татяна! Супер статия, която ми спря часовника!

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  3. 3 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2969 Весело

    ...В района наоколо е осеяно с няколко табели, указващи изпълнени проекти и усвоени европейски пари...Трудно се откриват наоколо и екопътеките, също финансирани с европейски средства...

    Made in ДПС !!!

    Ако трябва да гледаме положително (както обичаше да се изразява величеството) - чрез кражби ДПС се грижи за природата !

  4. 4 Профил на krell
    krell
    Рейтинг: 487 Неутрално

    Да, табели за европроекти има на всякакви най-затънтени местенца в Източни Родопи, но не е ясно, какво е направено...освен, че е поставена табела.

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3422 Неутрално

    Това за съжаление е трайна тенденция. Никой няма да се върне да реставрира на прадядо си къщата, макар че ако аз отида и почна да бачкам по тая каменна крепост, само след час ще ми се отропат няколко наследници да ме питат кво правя тук. Причината е ясна, навремето тук е имало поминък, сега няма. Преди 50г. някой умник е построил наблизо завод на живота и хората са тръгнали да стават граждани. Много по-добре щяло да бъде да бяха построили краварници и овчарници на живота върху тия тучни поляни. Това е, не само в Родопите, навсякъде в планинските райони е така. Дали селата са били много, или акъла ни е малко? Само да снимаме и да въздишаме по красиви гледки не става. За да привлечеш туристи се иска хотели, заведения и плажове. Ерго-пари. В Гран каньон има само камънаци. Дали се чудят американците какво да правят с тях?

  6. 6 Профил на destino
    destino
    Рейтинг: 498 Гневно

    [quote#3:"SS"]Made in ДПС !!![/quote]

    Стига с това ДПС. Да не би в останалата част на страната всичко да е цъфнало?
    Област Кърджали в туристически план се развива даже отлично, ако се има предвид изолацията която бе наложена само до преди 25г.

  7. 7 Профил на Дундурук
    Дундурук
    Рейтинг: 818 Неутрално

    И аз мисля, че Източните Родопи и конкретно местата от статията НЯМАТ НИЩО ОБЩО С ДПС. Там въобще няма турско население.

  8. 8 Профил на Дундурук
    Дундурук
    Рейтинг: 818 Неутрално

    А иначе мисля, че в обезклюдяването и закриването на села няма нищо лошо. В шепата пръст България има 5500 селища, което не е рентабилно за поддръжка. Трябва път, електропровод, водопровод, полицай, кмет, полицай, доктор и т.н. На България и трябват 3-4 големи модерни и работещи градове с 5-лентови магистрали между тях, няколко десетки села с големи стопанства и няколко десетки села за туризъм. И природа, природа и природа в останалото.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK