Справочник събира стари и нови топоними в България

Справочник събира стари и нови топоними в България

© Дневник



Енциклопедичен справочник обедини различните наименования на населени места, реки, планини, местности в България, които те са получавали през годините. 


Книгата съдържа 4439 статии и отразява всички преименувания на физикогеографски обекти по официални документи от Освобождението 1878 г. до днес. Целта е да се събере ведно разнородна информация от карти, справочници, учебници и други документи, публикувани в годините. 


Често се случва туристи и пътуващи да използват новите карти, а местните хора, до които се допитват, си служат със старите имена, а така се стига до недоразумения, коментира в предговора авторът Александра Киселкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм, редактор и създател на енциклопедични издания в областта на географията. по думите й често допълнително объркване се получава от слятото и разделното изписване на старите турски имена, прилагано в различни периоди, както и от многобройните нюанси на едно и също име.




Най-големите преименувания, според изследователката, са ставали през 1942 г. и след това в периода 1988 - 1989 г. По-малко на брой промени има през 1945, 1950, 1962, 1991 г.


Например  връх Синаница е наричан Сини връх, Разцепеник и Разцепения връх. Планинският рид Демирхан в Пирин е преименуван Железни станец в списъка на Благоевградски окръг, в друг списък е преименуван Железник.  Атмегданско езеро е преименувано Конско езеро, след като отдавна е популярно с името Малко Спанополско езеро;


През 1942 г. връх Семер Алан (Семералан) в Западни Родопи е преименуван Седлова поляна с министерска заповед, обнародвана в Държавен вестник. Четирийсет и седем години по-късно същият връх е преименуван на Седлото, което говори, че властите дори не са знаели за предишното преименуване.  


В първата част на изданието са включени 3388 статии, които отразяват преименуванията по документи. Търсенето става по официалното име на обекта, но са изброени по-старите имена, посочени са и документите, с които е станало преименуването.


Със старите имена на физикогеографските обекти са озаглавени малки статии – препратки към основните статии.


Във втората част са включени 1051 статии за природни обекти, известни с две или повече популярни имена, което е причина понякога да стават грешки. Посочени са и наложили се имена без официална документация.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK