Първите български пътешественички

Повече от 2000 души разгледаха с интерес експозицията, проследяваща пътя на интересната пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929–1938) из страните на Магреба, Близкия и Далечния Изток до остров Сахалин и Япония. Колекцията от фотографии и картички, предоставени от самата нея на съхранение в Държавен архив – София, показва непознати и тайнствени за времето си места, и бележити личности, с които се е срещала: краля на Ирак – Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад III и др. Съставител на изложбата е Иво Хаджимишев.

Една жена пропътува половината земно кълбо. Не в наши дни. А от 1929 до 1939 г. За онова време в България това не е обичайно. Тя се казва Люба Кутинчева и на нея беше посветена изложбата в Държавната агенция "Архиви" "Мисия пътешественик – Люба Кутинчева (1910 – 1998)".

През 1929 г. тя започва обиколката си от Европа, преминава през Близкия Изток, стига до Индия, Китай, о-в Сахалин и Япония. Среща се както с владетели и кралски особи, така и с личности като Махатма Ганди и Джавахарлал Неру.

Коя и каква е пътешественичката Люба Кутинчева?

"Това е личност, за която, честно казано, нищо не знаем, казва Михаил Груев, директор на Държавна агенция "Архиви". Продължава: "Изложените материали са били предадени лично от нея през 1968 г. на Държавен архив – София. Имаме информация за живота ѝ до към 1942 г., когото тя публикува книга за Япония. Известно е, че през войната е изнасяла сказки за Япония, Далечния изток. Какво се случва с нея след 9 септември 1944 г. е загадка. Тя е живяла до 1998 г., но никой не се сетил да предложи да разкаже за пътуванията си".

Малко се знае за първите години от живота на родената през 1910 г. във Велико Търново пътешественичка. Майка ѝ е племенница на известния генерал Райчо Николов. Когато Люба е на две години, семейството ѝ се преселва в Силистра, град, който още на следващата (1913) година по силата на Букурещкия мирен договор, бележещ края на катастрофалната за България Междусъюзническа война, преминава под румънска власт. Учи за кратко в Букурещ, после се връща в Силистра, като същевременно заедно с баща си - Илия Кутинчев е член на Добруджанската революционна организация "Свободна Добруджа", заради което в последствие е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в Царство България.

След кратък престой в страната отива в Турция при чичо си. Изнася лекции, посветени на България, в големите градове на младата турска република. Изявите ѝ се радват на голям интерес, а с парите от тях Люба финансира бъдещите си пътешествия.

И така през 1929 г. тя посещава Сирия, Палестина, част от която е и автономното емирство Трансйордания (днешна Йордания). Пътешествията ѝ я отвеждат и до Саудитска Арабия, Ирак, Персия, Афганистан, Оман, както и в Африка – в Египет, Судан и Абисиния (днешните Етиопия и Еритрея). Тя е първата европейка, посетила свещените за исляма градове Мека и Медина.

През 1935 се установява за кратко в Париж. До 1938 година успява да посети почти цяла Азия – Индия, Бирма, Цейлон, Борнео, Суматра, Филипините, Формоза (днешен Тайван), Сиам (Тайланд), Китай, стига до Япония и Южен Сахалин, който по това време все още е под контрола на Японската империя, която го анексира през 1905 г. след Руско-японската война.

По време на пътуванията си Люба Кутинчева успява да се срещне с високопоставени особи. Как е успяло младо момиче, на което дори се налага да работи земеделска работа, за да финансира пътешествието си, да стигне до тях? "Подозираме, че става дума за някаква шпионска връзка, но това е само предположение, нямаме информация, която да го потвърждава", казва Михаил Груев.

Колкото и да е любопитна историята на Люба Кутинчева, тя не е единствената пътешественичка през 30-те години на миналия век.

Анка Ламбрева е обиколила земното кълбо два пъти

Биографията ѝ е изключително интересна и изпъстрена с екзотика. Тя е и първата жена, прелетяла със самолет Ламанша.

Именно Анка Ламбрева е първата българка – пътешественичка, започнала пътуването си през 1928 г., година по-рано от Люба Кутинчева. " Тя е неспокойна натура, вечно търсеща, вечно жадна за знания, любознателна, открита за света" - така я описва Петя Иванова от Историческия музей в Карлово. Именно там се пази по-голямата част от архива на пътешественичката.

Родена в Карлово през 1895 г., въпреки голямата бедност на семейството ѝ, Ламбрева успява да завърши средното си образование, като в последствие записва медицина в София. Но след едва година и половина в столицата родителите ѝ почиват и тя е принудена да се върне в Карлово, за да издържа семейството си. Работи като учителка, а през 1922 г. печели стипендия за Американския колеж в Цариград. Там учи за медицинска сестра, но след 3 години колежът е закрит от Кемал Ататюрк. Все пак успява да завърши училище за милосърдни сестри и се прибира в София.

Тук настъпва повратният момент в живота ѝ. По време на дежурство в болницата, благодарение на навременната си намеса, успява да спаси живота на един пациент. Този пациент е англичанинът Тейкон. След няколко години той кани Анка в дома си в Нова Зеландия, за да се грижи за болната му дъщеря. Младата българка приема поканата и през 1928 година тръгва на първото си пътешествие.

По пътя си към Нова Зеландия Анка минава през Египет, Индия, Австралия и Таити. С интерес изучава непознатата и интересна за нея страна, прекарва известно време сред коренните жители на острова – маорите. Изнася сказки за България в големите новозеландски градове, които предизвикват сериозен интерес сред местния елит. Анка дори открива клуб по българска бродерия, а редица вестници публикуват публикуват нейни статии за България. "Новозеландски професор, впечатлен от нейната ерудиция, от нейната красота и от любовта, с която разказва за своята родина, за България, за Земята на розите, казва в интервю "Щом една държава, един народ, могат да отгледат и възпитат такава жена, то този народ е много достоен за уважение", разказва още Петя Иванова от Карловския музей.

Следващата година тя решава да се завърне в родината си, но не по пътя, по който е дошла, а предприема околосветско пътешествие. Минава през тихоокеански острови и стига до Лос Анджелис. Престоят ѝ в САЩ е кратък, тъй като Анка се отправя към Ванкувър, откъдето пътешествието ѝ продължава по суша през Канада. От Ню Фаундленд се отправя към Великобритания, след това със самолет над Ламанша стига до Франция. В съседна Германия се качва на пасажерски кораб по Дунав, който през зимата на 1930 година я отвежда до Видин, където свършва пътешествието ѝ.

След известно време Анка се отправя на второ околосветско пътешествие. Минава през Париж, където се среща с известния български борец Дан Колов. Изнася сказки в страните, които посещава. Вече материално подсигурена, тя се установява в Персия (днешен Иран), където се движи в средите на европейци.

По време на Втората световна война, след като отхвърля предложение да се откаже от българското си гражданство, е изпратена в лагер в Ливан. Там се запознава с мъжа си –
иранският благородник Райян Ахмад Дин. След войната двамата живеят в Иран, като периодично се отправят на пътешествия към различни точки по света. След смъртта на мъжа си през 1970 г., Анка се връща в България. Дарява колекцията си от писма, ръкописи, снимки и негативи на Окръжен архив – Пловдив и Историческия музей в родния ѝ град Карлово. Умира през 1976 г. на 81 годишна възраст.

Въпреки, че има данни за още една българка - Тодорка Казакова от Шумен, която още през 1909 г. тръгва на "околосветска обиколка" заедно с мъжа си, Люба Кутинчева и Анка Ламбрева са първите българки, разчупили патриархалната матрица и тръгнали към далечни и непознати места напълно сами.

Всичко, което трябва да знаете за: