По-горе билото, майстори

Библейска среща - стадо и стадо, водени от пастир и Пастир.

© Етюд-и-те на София

Библейска среща - стадо и стадо, водени от пастир и Пастир.



Това е заглавието на новела от цикъла за семейство Глас на Джеръм Дейвид Селинджър, писана през 1955 г. Повече от 60 г. по-късно близо 200 майстори - богомолци извървяха билата на три български планини - поклоннически път, известен като "Малкия Камино". Какво е общото между тях и героинята от поредицата Франи? Всички те упражняват Иисусовата молитва. Това е дневник за събитията на един от поклонниците.

Понеделник, 1 август, около 19:00 часа. Параклисът "Св. Йоан Рилски" над хижа "Кумата", Витоша планина.
Около малкото здание се е събрала голяма група богомолци. Днес е започнал Богородичният пост. Отец Ангел води богослужението. Хората са притихнали и съучастват молитвено.
Няколко часа по-рано разпъваме палатки в тревата и боровата гора до хижа "Боерица". В далечината през няколко глави и шумящи платнища виждам позната физиономия – Борко. Прегръщаме се братски.
- Тръгваме, а?
- Тръгваме, я!


Хоругвата на Св. Йоан Рилски преди да поемем на път.

© Етюд-и-те на София

Хоругвата на Св. Йоан Рилски преди да поемем на път.

На другата сутрин тръгнахме на най-големия поклоннически път у нас – "Рилският Чудотворец". Преходът живее своя живот вече седма поредна година. Всяко лято започва на 1 август и проследява завръщането на мощите на най-големия български светец - Св. Йоан Рилски - от Велико Търново в Рилската пустиня. Събитие, случило се преди повече от половин хилядолетие (1469г.)


Настоящото издание е знаменателно, защото се случва на кръгла годишнина – 1070 години от успението на светеца (18 август). Инициативата е на магистърската програма "Християнско поклонничество" на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и се провежда с благословението на Софийската митрополия. Столична община помага с логистиката – транспорт за багажа и уморените/пострадали участници.

Шестдневното пътуване започва с лития между две от най-старите църкви в България – базиликата "Св. София" и ротондата "Св. Георги" – и продължава към Витоша.
А още на 21 юли малка, но ударна група, предвождана от иподякон Паскал Пиперков, тръгва от Търновско, за да възпроизведе, доколкото е възможно, автентичния път на мощите, който не е изцяло известен. Дружината преминава последователно през Мъглиж, Кръстец, Бъзовец, Плачковци, Трявна, Килифаревски манастир, Присовски манастир, Велико Търново, Самоводене, Горна Оряховица, Никопол, Бистрецки манастир, Враца и Черепишки манастир, преди да се слее със софийската група поклонници.
Вторник, 2 август, около 19:30 часа, село Ярлово
Вървим по селския асфалт, късаме по някоя джанка от издадените клони, за да залъжем напиращия глад, поздравяваме хората по къщите. Те са излезли на двора или на портата и махат я с ръка, я с бастун, я с бебе на ръце - млади и стари всяка година посрещат поклонниците.




На слизане към Ярлово

© Етюд-и-те на София

На слизане към Ярлово


На влизане в църквата "Св. Великомъченица Неделя" ни посреща възрастна жена с по патерица във всяка ръка. Едва се движи, но има топлота за всеки и ни сочи към двата огромни казана с боб чорба - неподвижни и безмълвни гвардейци досами входа.


Но първо е службата в храма. Когато цял ден си вървял, тя е сладка и благодатна спирка. Не е спирка, тя е всичко, заради което си вървял. Тя е натрупаният въздух в гърдите, който ще освободиш с въздишка и молитва.

А бобът наистина е един път, макар да го ядем всеки път по време на пост. Поръсваме белия хляб с чубрица, ловим по една люта чушка (внимавай с червените!) и сядаме на скованите маси в двора на храма. Благодарим за
насъщния. Лъжиците потъват в купичките.


Отец Николай, кратка почивка.

© Етюд-и-те на София

Отец Николай, кратка почивка.


Така се хранехме цяла седмица. Местните в Белчин и Клисура ни посрещаха отново просто – със залък и любов. И още – чай, маслини, шайби лук, шарена сол, сладко от боровинки. Планината и Небето изискват прямо отношение - предимно залък и любов.

През нощта в Ярлово спахме в спасителния кораб на храма. На пода са наредени шалтета, а върху им спални чували, току-до аналоите, свещниците, троновете и певниците. Чуват се само вярващите сърца и някое далечно похъркване. Будиш се в полумрака, а насреща ти - светите образи. Разбираш, че наистина си в Църквата, не само под физическия й покрив, но й под покрова на Богородица, че си част от Тялото Христово. Припомняш си как посред нощ Давид е напоявал възглавницата си с покайни сълзи. Поглеждаш и виждаш твоята – е, не е съвсем възглавница, а топка събрани дрехи, опряна на стената.


Децата водят с бяг най-отпред.

© Етюд-и-те на София

Децата водят с бяг най-отпред.

Ето как вървим. Най-отпред е хоругвата с лика на светеца. Някъде там е и дървеното клепало. Бодрият фронт на децата носи кръста и иконите. Понякога и някой от възрастните взима за малко по една, да поноси и изпроси, но по небесно установление редът и светините принадлежат на тези малките.
Зад тях е къде компактна, къде разпокъсана нишка от поклонници. Смълчани гледаме с надежда синьото отгоре и с внимание камънаците долу. Носим броеници или икони в ръцете и горещи молитви в сърцата. Това не е туризъм, а молитва, която продължава 6 дни.

Какви хора бяха поклонниците? Всякакви: българи и чужденци (италианци, германци и етиопецът Абай); столичани и провинциалисти; черкуващи се в най-различни енории; свещенослужители, църковнослужители и миряни; по-
издръжливи и по-лабилни физически, но всички обединени от любовта към хребетите и Христос.
Тук е Паскал. Иподяконът от Търново. Организатор на дългото пътуване, което брои цели 17 дни. Проучил в детайли историческите извори за пътя на мощите. Пълничък мъж с добри очи. Всяка вечер си водеше бележки в малък тефтер. Вървеше бавно, винаги далече назад, но несломимо като мъдър параход в ледовете на световния океан.
Тук е Георгий, който също не знае умора. Човек с два бели дроба и няколко сърца. Когато спирахме целодневния поход, вечер край огньовете пръв захващаше хорото.
Тук е Анна, от търновската група. Ако Георгий играеше хората, тя пееше народните песни, а за някои от тях си акомпанираше и на китара (!?). Повече от 2 седмици вървеше усмихната и пееща с характерното си "р", което и планината обикна.
Тук е Цветан, когото познавам от предния ми офис на "Шипка". На обяд излизах и си взимах бургер или хотдог от неговата количка на ъгъла със "Сан Стефано". Помня, че зимата стоеше на топло в паркираната наблизо хонда. Само човек, който има любов към другите, може да прави толкова хубави сандвичи.
Тук е актрисата Елена. Бях я гледал и в театъра, и в киното. Елена, бременна в петия месец (5!), измина целия шестдневен поклоннически път.
Тук е и Найден от Перник, както впрочем всяка година. Суров на вид, с типично граовско лице, но душа човек. Точно преди водосвета на Бъбрека организира турнир по лицеви опори. Чинно и шумно броеше на всеки. Но любимата история с него е от Черни връх. Тъкмо сме направили първото сериозно катерене и влизаме в постройката горе за по боб чорба. Нареждаме се на опашка и в дъното неизменно се чува едно и също: "Един боб с две филийки хляб Два боба, един чай с мед и люта чушка Три боба, шест филии и да ми напълните това шише с вода." Идва ред на Найден, той се навежда към процепа и поръчва: "Един чай с коняк!" Кратка пауза, след което добавя: "И една бира ". Неловкото мълчание преминава в усмивки и дори смях. Найден, страшен образ.
И разбира се, Борко. С него се знаем отдавна. Беше вокалист на група "Нова крайност", която сам създаде и сам разпусна съвсем скоро. Когато нямахме кинти (почти всеки ден), ходехме да ядем в мензата на СУ. Помня го с дълга мазна коса, все имаше някакви трохи в нея, с пълна с яхния уста, напушен и нахилен, със скъсани сини джапанки, оцапани с машинно масло, с черно под ноктите, целеше преминаващите първокурсници с граx А аз – тогава и сега - уж угледен на външност, но с чернилка в душата, която все чистя Днес, години по-късно, сме заедно по билото, а той е в прилежен вид, подстриган късо...


С иконата на Светеца и с бодра крачка.

© Етюд-и-те на София

С иконата на Светеца и с бодра крачка.

Сряда, 3 август, около 22:30 часа, крепостта "Цари Мали град"
Около огъня са насядали хора. Пламъкът хвърля светлини и сенки по лицата. Наблизо в крепостния комплекс е църквата "Възнесение Христово", строена именно след средата на 15 век. Във Великия панегирик на Рилския манастир дякон Владислав Граматик споменава името на презвитер Йоан от Белчин. Предполага се, че тъкмо той е построил храма, който да посрещне тук мощите на светеца.
Отец Сава надува гайда. Присъединява се тъпан. Време е за народни песни. Оформя се крило от най-добрите църковни певици в столичните храмове. С ръце отмерват отривисто неравноделния такт във въздуха, който трепери от огъня, тактуването и гласовете: "Изгряла е месечинка. АЛЯНА-ГАЛЯНА- ПОРТОКАЛЯНА!". Подхваща се хоро, мистиката на народното творчество пука с цепениците, още свещена светлина облъчва лицата.
Отнякъде се появява китара. Слушаме Бах и Паганини. Сетне "Синева" и "Богатство", "Бийтълс" и "Енимълс"...
Малко след полунощ е време да се запътим с фенерчетата към поляната и палатките. Мнозина обаче изваждаме спалните чували навън, защото е сравнително топло. В Ярлово спахме в храма, а тук ще спим под звездното небе.
Всъщност, вселената е най-големият храм.
Четвъртък, 4 август, около 15:30, някъде в Лакатишка Рила
Време е да се разделим на две групи. Тези, които имат сили и ще продължат пеша по стръмната пътека, известна като "Душевадката", и онези (предимно деца и възрастни), които ще се качат с лифта от Паничище. С други думи, вляво "дивите кози", които самонадеяно ще рипат нагоре, а вдясно – "кротките овци", които ще се сгушат по двойки на седалките. Усмихваме се на тази библейска препратка.


Отпред - иподякон Паскал; на втори план - отец Ангел и миряни.

© Етюд-и-те на София

Отпред - иподякон Паскал; на втори план - отец Ангел и миряни.


Макар наложеното прозвище на пътеката да вика в съзнанието представата за Св. Архангел Михаил, който върви с теб и ей сега ще извади душата ти с нож, каквото е поверието, всъщност не е толкова тежко. Светият Архистратиг "вади душата" сякаш с памук от облаци - пълно е с красиви гледки и кътчета: водопад и вир (пръските благодатно хладят потното лице или направо топваш глава чак до гладките камъни на дъното); подходящи полегати скали, на които да поседнеш, за да отмориш и погледаш застиналото зрелище на планината; и не на последно място – компания от хубави Христови хора. В разговорите няма втори план, няма неискреност и притворство. Няма себеизтъкване и пошлост. Гледаш, че редичката с децата е далеч напред, но си даваш сметка, че около теб отново са деца, макар и на зряла възраст.


Петък, 5 август, около 20:00 часа, слизане към Рилската Света обител

Срещата със Светинята е съвсем близо. Трудно е да се изкачваш, но е трудно и да слизаш. Тежестта отива към колената и болят. На големите склонове се налага да вървиш настрани. Тежко е, но и някак леко.
Минаваме през входа, целуваме масивните врати и се прекръстваме. Мястото, на което съм кръстен преди 25 лета – Българският Йерусалим. Всяко отпътуване е всъщност завръщане.
В храма се случва истинското поклонение. В миг се осмислят всичките извървени дни и километри. Колената вече не болят, когато ги опираш в пода пред раклата. Челото също среща студената твърд. С гореща молитва целуваш нетленните мощи и отминаваш.
Свечерява се. Въглените в дъното на хоризонта изтляват. Храмът е затворен.


Небесна среща в Белчин.

© Етюд-и-те на София

Небесна среща в Белчин.

Васко ни събира пред вратата, на изписаната стена, с благодарствения акатист на митрополит Трифон (Туркестанов) – "Слава Богу за всичко!". Тук сме със Стоян и Борката. Четиримата се редуваме в четене и всеки намира по нещо за себе си в частта, която му се дава. Има един такъв пасаж: "Когато на земята се спуска залезът, когато се възцарява покоят на вечния сън и тишината на угасващия ден, аз виждам Твоя чертог като огнена палата в сияйните куполи на облаците. Огън и пурпур, злато и лазур пророчески говорят за неизречената красота на Твоите селения и тържествено заявяват: да идем при Отца!"
Лягаме за сън по отредените от йеродякон Нектарий туристически стаи. В една от тях сме близо двайсет мъжаги. Спим като младенци.
Събота, 6 август, около 08:00 часа, отново в храма
Рано сутринта влизаме на утреня, а после е празничната света литургия за Преображение. В края й мнозина взимат причастие. Едва ли има по-добра подготовка за него от поклонническия преход. Да извървиш и изстрадаш
Причастието си звучи като благословение.
На обяд ядем най-вкусната рибена чорба, поднесена от домакините. Подкрепяме се и с прочутите мекици, обилно поръсени с пудра захар, от близкия павилион. И поемаме за последно нагоре. Към гроба на преподобния, към пещерата, в която е живял, към скалата, на която се е молил. И вярваме, че думите на Св. Йоан към пратениците на Цар Петър са думи и към нас, поклонниците: "Положеният труд и решителност са принесени на Бога като благоуханно кадило и са приети."

***
Времето ще покаже дали този поклоннически път ще се установи като нещо устойчиво в живота на православна България. Факт е, че всяка година участват все повече хора.

Константин, един от онези, дали идеята за него преди години, го нарича Духовния гръбнак на нацията. Разгърнатата му идентичност може да бъде многостранна – развитие на районите и селския туризъм (селищата, през които преминава), превръщането ни в ярка поклонническа дестинация, привличане на чуждестранни туристи. Но отвъд икономическото, е благовестието на душеспасителната истина на православието.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на postbot
    postbot
    Рейтинг: 418 Неутрално

    "Факт е, че всяка година участват все повече хора.
    Константин, един от онези, дали идеята за него преди години, го нарича Духовния гръбнак на нацията."

    Аха, значи гръбнакът е билото, което трябва да се издигне по-високо. Raise High the Roof Beam, Carpenters.

    Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9831 Неутрално

    Не е лоша идеята, но мисля че и трябва някаква идея, обвързана с местата. Сещам се сега в Германия има такова пешеходни трасе "Нибелунгите". Може някакъв такъв кръщелник да се намери

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 3198 Неутрално

    Ще правим нашенска Мека?
    Нека!

  4. 4 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 796 Неутрално

    Колко приятен текст лишен от високопарни синодални витиеватости и възклицания. Простичко и чисто като вярата! Радвам се за този поход но уви, не мога да се включа по здравословни причини! Тази година го нямаше Руси да носи колорит и да вари боб.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  5. 5 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 580 Неутрално

    Хубаво е когато се събират създатели на едно място...

  6. 6 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Добри дела от добри хора.Подобно на Ел Камино,само че там всеки върви вглъбен в себе си,не надува гайди.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK