© Юлия Лазарова
Георги Златев
Има хора, които не си позволяват да пътуват надалече или в страни с висок стандарт на живот, защото не могат да си позволят да се хранят по ресторанти и да понесат високите цени на местните хотели. Други по различни причини избират комфорта на организираните пътувания с автобус, при които не трябва да мислиш нищо, но и да се съобразяваш с почасовия график за всяка дейност.
За някои пътешественици подобни въпроси изобщо не стоят. Такива са Маги (зоолог), Георги (оператор, сценарист и връзки с обществеността) и Цветин (алпинист и спелеолог, а по образование инженер).
Познават се от 12 г., свързва ги страстта към пътуването. Тя ги води заедно вече няколко пъти в различни точки на Азия и по други места.
Една година живеят на Канарите, където Маги учи. "У едно семейство живяхме месец, приютиха ни, хапвахме канарски манджи докато си намерим наше място", разказва Георги.
Първото пътешествие заедно правят в Иран през 2007 г. Тримата плюс една канадка тръгват от България с "Голф двойка", минават през Турция, Иран до Персийския залив и обратно.
"Преживяхме първия си културен шок. Всички казваха, че сме луди, че ще ни се случат неприятни неща", спомня си Георги. С него разговаряме докато другите двама се намират някъде из Индонезия докато се опитват да съберат средства за експедиция в Папуа Нова Гвинея.
"Оказа се, че иранците са може би най-милият народ, помагат непрекъснато, канят те от улицата в дома си, нагостяват те, може да останеш да спиш у тях".
Фотогалерия: Пътешествие за трима без пари >
Първоначално стресираща се оказала среща с въоръжени военни, които ги накарали да карат след тях. Докато стигнат до място, което военните им предложили за бивак, защото било безопасно. "Оказаха се изключително добронамерени".
По-късно тримата живеят една година в Китай. Пътешествието из страната съчетават с даване на уроци по английски и така финансират престоя си.
Сега се надяват да тръгнат на изследователско пътешествие в Папуа Нова Гвинея от средата на ноември до средата на февруари. Защото е "изключително диво. Като преди стотици години". Целта им е да покажат и чрез филм живота на местните, не онези, които обичайно се показват на туристите в близост до по-оживените места, а тези от вътрешността на страната. Искат да разчупят стереотипите, според които там живеят едва ли не канибали.
Обичайно при тези пътешествия правят научно-популярни филми. Могат да се видят и в сайта им. В допълнение Маги, която работи в университета на Тенерифе, има интерес към различни лечебни растения и практики, за които ще събере научен материал.
Обичайно тези пътувания са пътуване на автостоп, спане на палатка, а бюджетът за двама се получава средно общо по пет лева на ден, разказва Георги. За предстоящото пътуване обаче искат да купят по-добра камера, с която да заснемат видеоматериала и се налага да наемат хеликоптер, за да стигнат до вътрешността на страната, докъдето няма развита инфраструктура. Така бюджетът нараства до 13 хил. лева за тримата. Започнали са кампания по т. нар. карудфъндинг, която, ако не успее, само Маги и Цветин ще продължат пътуването от там, където се намират в момента, и няма да успеят да навлязат във вътрешността на страната.
По думите на Георги започва да нараства броят на хората, които подкрепят финансово проектите им, макар и с дребни суми - по един-двама души месечно даряват по 10-20 евро. В допълнение те правят публични прожекции на филмите си и изложби.
На въпроса ми как успяват да вместят толкова дълги пътешествия в работния си график, Георги обяснява, че днес пазарът на труда е много динамичен и ако нямат работа в момента тръгват, а ако имат напускат. В университета на Маги пък явно проявяват толерантност към дългосрочните й отсъствия.
Следващ план предвижда да отидат до Австралия или Нова Зеландия, където малко да поработят, за да съберат пари за следващо пътуване.
"Не ни омръзва, не се уморяваме. Като се задържим в някой град десет дни, на десетия ден искаме да тръгваме", обяснява Георги. Така си представят живота си. Засега.
Бидейки тук и толкова засипани с информация реално имаме доста погрешна представа за хората в тези отдалечени точки и сме пълни със стереотипи, казва той за нуждата да отидеш и да видиш с очите си. А като се върнеш да си научил толкова много въпреки липсата на общ език с тези, с които си споделял храната, покрива над главата си и взаимното любопитство.
В сайта-керван на тримата има и подробни указания за желаещите да вървят по техните маршрути - какво да вземат и какво - не, откъде да си купят добра карта на района и др. ценни напътствия.
