© Георги Палпурин
Троянският манастир е третият по големина манастирски комплекс в България и е паметник на културата от национално значение от 1969 г. Според историческите документи манастирът е основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид.
Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква "Успение на Пресвета Богородица". Тя е построена между 1835 и 1837 г. от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква, разказва туристическият портал на България. Автор на стенописите е Захари Зограф. Иконостасът, разположен в наоса, е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа.
Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
Виртуалното посещение в манастира е възможно благодарение на проекта "Сподели България", който засне също така Боянската църква, ткракийската гробница в Свещари, Казанлъшката гробница , парка Пирин, стария град на Несебър и езерото Сребърна.
