"Африкански бележник" от Валери Петров (откъс)

"Африкански бележник" от Валери Петров (откъс)

© Издателство Вакон



Второ издание на малко познатия пътепис за Африка, който Валери Петров пише през далечната 1965 г., е преиздаден 51 г. по-късно от издателство "Вакон". Един от най-обичаните български творци пренася читателя в непознатите дотогава земи на Египет, Судан, Танганийка, Занзибар и Уганда. В рубриката "На път" публикуваме откъс от главата

"Ислямът – история и изкуство"

Египет – това е нещо много смесено: зад стройното минаре наднича пирамидата; християните копти минават край синагогата, за да отидат в храма си; в кафе "Гроппи" французки възпитаници съчиняват закъснели символистични стихотворения; италианецът де Мартино страда в хотела си от африканската болест.


И все пак това е преди всичко арабска страна. Арабска по език, по религия, по начин на живеене, по изкуство, по обща атмосфера. Имало е тук някакви си три хилядолетия древен Египет, минали са след това над него Камбиз и Дарий Хистасп със своите персийски войски, властвували са по тези места и великият Александър, и Птоломеите, прострял е над страната тежката си ръка Рим, а когато той се е разпаднал, Византия я е превърнала в своя провинция.


Но всичко това е нейде далече, неговият отпечатък не се чувствува в съвременния живот. Превземането на Египет от арабския военачалник Амр Ибн ал Ас в средата на VII в. – това е събитието, което е дало основното в днешния облик на Египет, така че всичко, което е било до 641 г., остава откъснато от дъха на днешния Египет, друга страница, отдавна отшумяла. Нея ще отгърнем по-нататък.

А какво знаем за по-близкото до нас време?
Роден в Арабския полуостров под закърпената бедуинска палатка, люлян от ритъма на едногърбата камила, пренасян през пясъци, които замрежват очите, изпращал от кладенец на кладенец своето гърлено "Аллах акбар!" – ислямът блясва изведнъж като ятаган и със светкавична скорост се простира върху огромна територия: от Южна Франция и Виена до Инд и границата на Китай; от Каспийско море до праговете на Нил.




Създава се една самостойна цивилизация, в която водоскоци бликат сред инкрустирани вити колони; джамии, медресета, керван-сараи никнат по пътищата; спирални минарета се забиват в небето; протяжни звуци на зурни и кеманета заливат пъстрите мегдани; поети пеят в изискани рими за женската красота и суетата на живота; философи, астрономи, химици, математици бърчат чела под чалмите; художници-ковачи изтеглят текстовете на корана в пеещи сребърни орнаменти.

Аллах да ми е на помощ! Как се навлиза във всичко това?
В хладните зали на каирския Музей на мюсюлманското изкуство аз прелиствам взетата от библиотеката на моя Исмаил книга по история на арабското владичество. И става като в онази приказка – също арабска, – в която не помня кой отмъщава следсмъртно на своя убиец, като му завещава стара книга: нейните страници са пропити с отрова и престъпникът, жаден да открие тайната й, плюнчи пръстите си и постепенно се отравя.

През отворения прозорец на музейната зала долитат гърлен арабски говор и извиваща музика, наоколо ми по стените блестят пъстри керамични чудеса, аз прелиствам книгата по история и нейната бавна, но сигурна отрова навлиза в кръвта ми...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2163 Разстроено

    "Създава се една самостойна цивилизация, в която водоскоци бликат сред инкрустирани вити колони; джамии, медресета, керван-сараи никнат по пътищата; спирални минарета се забиват в небето; протяжни звуци на зурни и кеманета заливат пъстрите мегдани; поети пеят в изискани рими за женската красота и суетата на живота; философи, астрономи, химици, математици бърчат чела под чалмите; художници-ковачи изтеглят текстовете на корана в пеещи сребърни орнаменти."

    Браво Валери даде храна на ислямистите да те цитират каква велика цивилизация са създали. Чудно защо е трябвало тогава да унищожават християнската цивилизация вместо да се насочат на юг към Африка където не са стигнали по-далеч от Занзибар.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  2. 2 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 337 Неутрално

    Много беден език, повърхностни впечатления, автоцензура.
    Лошо.

  3. 3 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    Цар на перото! Вечна му памет. Трябваше да стане нобелист.

  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1500 Неутрално

    Определено откъсът ме заинтригува.
    Арабската култура е създала и шедьоври, жалко, че много малко се интересуваме от тях. Няма нужда дори да се ходи в арабския двят - достатъчно е да се посети Андалузия в Испания и човек попада в друг свят - Алказар в Севиля, Алхамбра в Гренада и катедралата Мескита де Кордоба в Кордоба...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 337 Неутрално

    До коментар [#3] от "charlesdegaulle":

    За поеми в чест на "Народния съд" дават ли Нобел?

  6. 6 Профил на bcbg
    bcbg
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#4] от "Cassi":

    Така е, но местата които цитираш нямат никакво подобие в арабския свят. Става въпрос за уникална среща на няколко култури на определено място и в определен момент. Нищо такова от тази епоха няма да намериш нито в Мароко, нито в Тунис, Либия или Египет. Нито в страните от арабския полуостров. Единствено в Йемен може да се намери интересна архитектура от това време, но там не става въпрос за монументално строителство.

  7. 7 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2186 Неутрално

    [quote#5:"marmalad68"]За поеми в чест на "Народния съд" дават ли Нобел? [/quote]
    Тодор Живков купи цялата ни художествена интелигенция /с дребни изключения/ чрез титли, звания и постове. Може да е имало и някои които не е купил но на тях просто не даваха достъп до медиите и те останаха неизвестни.

    Ръгаха се с лакти кой да му се подмаже повече за да заслужи благоволението му, стигнаха до омерзителното "Никой не може да ми забрани да ви обичам, др.Живков" и клетвите за вечната вярност на Партията "Ти права си дори когато грешиш!". А самодоволно усмихващ се Тодор Живков наблюдаваше това падение и разпределяше порциите за най-преданите.

    Затова на Десети ноември осъмнахме без интелигенция и затова вече 25 години не можем да се оправим. Вместо интелигенция наследихме от социализма едни бездарни подмазвачи, няма кой да поведе хората, кой да им каже истината.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK