Натискам клаксона, следователно съществувам (откъс)

Илия Троянов

© Анелия Николова

Илия Троянов



"Садху и дяволската стена" е пътепис за Индия на немскоезичния писател от български произход Илия Троянов. Книгата вече е на пазара благодарение на издателство "Вакон". Писателят, журналист и издател, чието семейство бяга в Германия през 1971 г., живее и пише последователно в Найроби, Мумбай, Мюнхен и Виена, има над 20 книги с художествена литература, пътеписи и публицистика, издава африканска литература в Европа, преведен е на 20 езика и е носител на престижни немскоезични литературни награди. През декември Троянов ще бъде гост на Софийския литературен фестивал. "Дневник" публикува откъс от първа глава на книгата.


"Натискам клаксона, следователно съществувам: Философия на уличното движение и други уводни бележки"Първият път в Индия. Съзнанието ми беше изпълнено с обичайните представи за субконтинента: чутовни строежи и още по-чутовни бедствия, ограничения и противоречия, излишъци и недоимък. Бях прочел някоя и друга книга, но нищо не беше в състояние да ме подготви за онова, което преживяхме, когато луксозното и удобно такси "Амбасадор" пое към Раджкот – динамичен средноголям град в щата Гуджарат.


Чух трафика, преди да го видя. Вездесъщо свирене на клаксони на все по-интензивния фон на крясъци, бучене и тракане на автомобили. Свирене на клаксони, което ми се струваше безсмислено. Натискането на клаксона като житейски принцип. Натискам клаксона, следователно съществувам. Натискам клаксона, за да оповестя, че съм тук и нямам никакво намерение да се съобразявам с околните. Всички натискат клаксоните, за да оповестят, че нямат намерение да се съобразяват с околните. Това би могло да доведе до катастрофи и други проблеми, ако го нямаше рязкото натискане на спирачките, което се възприема и преживява като основен елемент на дхарма – закона за вселенския ред.




Бяха нужни само няколко резки натискания на спирачките, за да разбера, че както в индийското общество, така и в индийския трафик има ясна йерархия. На върха, практически извън системата, са ескортите на известните личности (това ми беше обяснено от местните). Простосмъртните участници в движението се делят на четири категории: камиони и автобуси, джипове и леки коли, мотоциклети и авторикши, велосипеди и двуколки – в този ред. Недосегаемите на уличното движение са пешеходците. Който не може да си позволи транспортно средство, не заслужава нищо хубаво, глупакът му с глупак! Мотоциклет се забива в рикша, отляво идва велосипед, отдясно изпреварва лимузина, която бива засечена от джип, а край нас гърми насрещното движение. В последния момент някой натиска спирачките, друг отбива встрани, а по-малките возила правят път, от което нашият шофьор решително се възползва.


Колкото по-навътре навлизахме в Раджкот, толкова повече се съмнявах в принципа, който уж бях проумял. Тъй като всички натискаха клаксоните, никой не им обръщаше особено внимание; и тъй като никой не им обръщаше особено внимание, шофьорите ги натискаха все по-често и по-силно. Този принцип очевидно се нуждаеше от допълнително подусловие: човек е отговорен само за това, което се случва пред него. Ставащото зад гърба му остава извън полезрението му. Правилото работеше, тъй като рязкото натискане на спирачките се възприемаше като основен елемент на кармата – съвкупността от действията на индивида.


След време, когато се запознах по-подробно с индуизма, чух за учението карма йога, без чиито принципи не можеш да получиш шофьорска книжка. В древната санскритска поема "Бхагавадгита" Кришна, божеството със синя кожа, въплъщение на бог Вишну, повелява: "Извършвай всяко действие независимо от последиците". Нима уличното движение в Индия може да се опише по-добре? Тези взаимозависимости между поведението на пътя и религията потвърждават още един индуски постулат, според който всички елементи на мирозданието са свързани помежду си. Във всеки случай би било прекалено да очакваме от отделния участник в движението да познава взаимодействията между всички вселенски сили.


Разбира се, до тези задълбочени съждения стигнах едва по-късно. В първия момент се вцепених като див заек пред кобра. Ужасът и облекчението се редуваха при всеки удар на сърцето ми. Тесните улици на Раджкот се използваха като многолентови магистрали. Хората си проправяха път, аскетично отказвайки се от каквато и да било дистанция. Когато двамата с приятелката ми слязохме от таксито, установихме, че този отказ важи не само за уличното движение. Околните не признаваха личното пространство. Идиомът "пъхам си носа, където не ми е работа" няма съответствие на хинди. На автогарата около нас веднага се струпаха не само няколко любопитни хлапета, но и почти всички чакащи. Те стояха толкова близо пред и до нас, че не можехме да видим автобусите, чиито номера трябваше да следим.


– Hello – усмихна ми се широко някакъв мъж. Беше застанал толкова плътно пред мен, че можех да преброя бодовете на ризата му.


– Hello – отговорих. Очаквах да започне да ме разпитва. Мъжът обаче беше изчерпал запаса си от английски думи. До него друг мъж се покашля важно.


– Hello – каза той.


– Hello – отвърнах. Той впери поглед в мен, сякаш следващият му въпрос беше изписан на челото ми. Зачаках с цялото търпение, на което е способен един новопристигнал в чужда страна.


– What is your name? – изписка някой отдолу.


– Where do you come from? – попитаха ме отдясно. Разговорът сякаш потръгна, но за съжаление в следващия момент всички млъкнаха и продължиха да ме наблюдават невъзмутимо, внимателно и съсредоточено. Сега ще видите вие, помислих си, извадих от чантата си роман на немски и се престорих, че чета. Това със сигурност щеше да отблъсне любопитните; та нима има по-безинтересна гледка от четящ човек? Няколко минути по-късно вдигнах поглед. Куп мъже надничаха над раменете ми и се взираха в гъсто изписаните страници...

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 636 Неутрално


    .... определено - грабващо представяне на творец и произведението му!!! (поне за мен)

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  2. 2 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 470 Неутрално
  3. 3 Профил на fallada
    fallada
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Защо човекът е бил път чак до Индия. Да беше дошъл в Булгаристан, да чуе грохота на преправените ауспухи, лютите псувни и побои, корумпираните катаджии, спецификите на паркирането и т. н., тогава клаксоните в Индия, щяха да му се видят ангелски хор.

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5419 Неутрално

    девствен поглед в една много различна култура ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 687 Неутрално

    Бил съм доста из Азия но без Индия. И честно казано не ми се ходи. Това, което виждам по тв ми стига (да ме откаже). Дори и в дълбоката китайска провинция, или пък в Камбоджа хаосът и мизерията не са такива както в "най-голямата демокрация"...Където макар и демокрация класовото (кастовото) разделение е толкова вкопано, че милиони хора са обречени да прекарат живота си на конкретен "кръг" (нерядко на Ада)

    И честно казано да се къпеш за пречистване в най-замырсената река на планетата не е много интелигентно...

  6. 6 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2516 Неутрално

    "Който не може да си позволи транспортно средство, не заслужава нищо хубаво, глупакът му с глупак!"

    Ето откъде ГЕРБ и госпожа Фандъкова са изплагиатствали своята управленска "визия"

    За трети път правителството на промяната е изрисувано. ПП+ИТН+ДБ +БСП. Първите две два шанса бяха проиграни от политическите тролове от ИТН.
  7. 7 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 880 Неутрално

    [quote#5:"Yomega"]Бил съм доста из Азия но без Индия. И честно казано не ми се ходи[/quote]
    Описаното (относно движението по улиците) е валидно и за някои държави в Африка, като Египет, особено за Кайро Веднъж шофьор на такси спря по средата на пътуването в Кайро с работещ мотор, отправи няколко..."благословии", и отвори капака да се рови в него.

    Лейш? (Защо?)

    Муш куайес, мафиш бандура! (Лоша работа, нямам клаксон!)

    Без клаксон не пътува човека!

    П.С. В Кения нещата са бая по добре, ама там още се чувстваше влиянието на британците
    До коментар [#5] от "Yomega":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  8. 8 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1391 Весело

    Егати расистката статия!

    Апокалипсисът апокалиптичен
  9. 9 Профил на antikvarno
    antikvarno
    Рейтинг: 550 Любопитно

    Откъсът ме заинтригува, но цената не.
    “Садху и дяволската стена
    18,00лв.“

  10. 10 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 697 Неутрално

    В началото на прехода имаше една история за един българин, дето продал всичко и отишъл в Индия да търси лекарство за безнадеждно болния си баща. Пътувал във влака с разни умрели, живял в кочини, учудил се като разбрал че единствените истински болници били разни американски и английски, и накрая отишъл да реве в Българското посолство за да го върнат в България.

  11. 11 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 527 Неутрално

    До коментар [#3] от "fallada":

    Правиш се на оригинален, но звънтиш на кухо. Нещата са несравними. Там са над един милиард.

  12. 12 Профил на CINZANO
    CINZANO
    Рейтинг: 849 Неутрално

    Интересно ми се струва, бих си купил книгата.

    Мома, връщай 12 и 12А!
  13. 13 Профил на rigukuku
    rigukuku
    Рейтинг: 437 Любопитно

    изумително е, че същият автор е написал 'der weltensammler'. тук все едно младеж от европа се тренира да употребява стереотипи... или може би това цели, поглед не в индия ами в европа?

  14. 14 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 4039 Неутрално

    Илия Троянов пише на немски и след това поради липса на време други преводачи му превеждат книгите на български. Разбира се той отлично владее български , защото му е майчин, но пише на немски и се счита немски писател.
    Автор на книгата "Кучешки живот. Революция менте-1989" в която разказва за събитията в България след 1989г. Той е един от малкото автори в днешно време , които анализират "демократичната революция" , като стига до категоричния извод, че тя е нагласена, извършена и контролирана от комунистическите служби така, че комунистите, преоблечени като демократи или преименувани като социалисти отново да са на власт при това да имат не само политическата , но и икономическата власт.
    Много добър разказвач е. Книгите му са приятно четиво.

  15. 15 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    ИНДИЯ по принцип, зове България!
    Ние сме индоевропейци, но по ни се иска да сме индийци и някак ни е срам да сме европейци, затова повечето имат слабост към Азия руската и част, защото смятат, че така застават по-близо до Индия.
    Въпреки, че това е осъзната илюзия, за да не си повредим и без това ужасното самочуствие заставайки редом с други евро нации.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK