Зима в планината - пътят до Тодорини кукли - На път

Ако сте човек, който не обича екстремното и предпочита да залага на сигурното - този маршрут е за вас. Няма кой знае каква денивелация, нито е особено дълъг като разстояние.

Тръгва се от Петрохан, където има къде човек да си остави колата. Хваща се пътя, указващ към едноименната хижа. Той е широк, утъпкан от преминаването с автомобили. Да, и с автомобил може да се премине, но за Бога, не го правете.

Не след дълго се достига до самата хижа, която трябва да остане вляво от вас. Рязко нагоре вдясно продължава пътеката за върха. Тя води известно време през рядко обрасла гора. Не след дълго се излиза от нея, минава се през малко клек, при който вече се появява и вертикална зимна маркировка. Дотук е около половин час преход.

След малко отново се ширва коларски път с панорамна гледка във всички посоки. Започва да се вижда вляво връх Ком, а вдясно в далечната - Витоша с Черни връх и части от Рила. В перспектива се виждат като етажи един след друг, ако има мараня, тя ги превръща във вълшебна гледка.

Вляво започва да се вижда купчинката от общо четири върха, известни под името Тодорини кукли. Ако не се свие към тях, трасето извежда по известния маршрут Ком-Емине. На първия от четирите е и камъкът, с който се отбелязват върховете. Максималистите могат да се посетят и четирите. Ако е заснежено или заледено обаче, трябва да се внимава, особено при третия и четвъртия връх.

От тях се разкрива гледка вдясно към Вършец, долу вляво се вижда Берковица, която най-често е изходния пункт за изкачването на Ком.Общо в едната посока този преход е около два часа и половина.

Ако сте си оставили колата на Петрохан - няма как, трябва да се връщате по същия маршрут, което не е най-интересният вариант, разбира се. Ако някой е останал при колата, може да ви посрещне при Клисурския манастир. Пътеката за него се спуска между първия и втория връх от четирите кукли и трябва доста да се внимава в маркировката надолу.

Пак се върви първо по пътека през много приятна гора дори в късна есен, когато дърветата са вече голи, а сняг още няма. Тя прелива в широк коларски път, но в района пътищата са няколко все еднакво изглеждащи, а има опасност ако се объркате и да не стигнете закъдето сте тръгнали. Пътищата тук имат свойството да свършват изведнъж и се налага да лазите и преодолявате изсечени и изоставени дървета, за да се свържете с отсрещния баир, където пак изведнъж започва пътят. В този случай или носете GPS, или се придържайте стриктно към маркировката.

Неочаквани посетители налазват раниците.

Не трябва да се забравя, че все пак е зима и топлите дрехи и ръкавици, храната и водата са абсолютно задължителни. Планинската застраховка не е задължителна, но спасителните операции струват пари.

Всичко, което трябва да знаете за: