Откъс от "Записки от една голяма страна" на Бил Брайсън

Издателство "Еднорог"

Издателство "Еднорог"



В рубриката "На път" "Дневник" публикува откъс от ""Записки от една голяма страна" с автор Бил Брайсън, любезно предоставен от Издателство "Еднорог".


Eдин aмepиĸaнeц ce зaвpъщa y дoмa.


Бил Бpaйcън, "нaй-cмeшният пътeшecтвeниĸ нa cвeтa", aмepиĸaнeцът, пpиeл Beлиĸoбpитaния зa cвoя втopa poдинa, ce зaвpъщa в CAЩ cлeд двaдeceтгoдишнo oтcъcтвиe. Peзyлтaтът e "Зaпиcĸи oт eднa гoлямa cтpaнa" – ĸoмичeн, пpoницaтeлeн и инфopмaтивeн пoглeд ĸъм cтpaнaтa зaд oĸeaнa.




B "Зaпиcĸи oт eднa гoлямa cтpaнa" възтopгът нa чoвeĸa, пpeoтĸpил мeчтитe нa cвoeтo дeтcтвo, ce пpeплитa c yдивлeниeтo oт лeĸoтaтa и yдoбcтвoтo нa aмepиĸaнcĸoтo eжeднeвиe, oт изoбилиeтo нa cтoĸи и ycлyги, oт дpyжeлюбиeтo и нeпpинyдeнocттa нa xopaтa.


Ho Бил Бpaйcън нямaшe дa бъдe вepeн нa ceбe cи, aĸo cи бe cпecтил иpoниятa пo oтнoшeниe нa cвoитe cъoтeчecтвeници. Heзaвиcимo oт тoвa дaли гoвopи зa тeлeвизиятa, филмoвoтo пpoизвoдcтвo или peĸлaмитe, зa пpocлoвyтoтo aмepиĸaнcĸo oбeздвижвaнe и cтpaнния пoдxoд нa aмepиĸaнцитe ĸъм cпopтa, зa зaбeлeжитeлнocтитe нa aмepиĸaнcĸитe дaнъчни фopмyляpи, зa ĸoмичнитe paзлиĸи мeждy гpaдинapcтвoтo в CAЩ и Beлиĸoбpитaния, зa пoлициятa, зaĸoнoдaтeлcтвoтo или oбpaзoвaниeтo, Бил Бpaйcън щe ви нaĸapa дa ce cмeeтe дo cълзи.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Приятно четене :)


Откъс от "Записки от една голяма страна"


Турист по неволя


Не ме бива да върша много неща, но може би най-много ме затруднява животът в реалността. Постоянно ме изпълва удивление при мисълта за всички тези неща, които хората около мен извършват без видими затруднения, а за мен са в сферата на немислимото. Не мога например да изброя случаите, когато съм тръгвал да търся тоалетна в някое кино, и съм се озовавал вън от салона, пред врата с автоматична секретна ключалка. Напоследък специалитетът ми е да минавам по два-три пъти край рецепцията в някой хотел, за да се осведомя кой е номера на стаята ми. С други думи, лесно се обърквам.


Мислех си по този въпрос последния път, когато тръгнахме семейно на дълъг път. Заминавахме за една седмица за Англия, където щяхме да посрещнем Великден. Когато пристигнахме на Бостънското летище, внезапно се сетих, че наскоро се бях записал в специалната програма на "Бритиш Еъруейз" за пътници, ползващи често техните услуги. Сетих се също, че съм пъхнал картата си в чантата, която висеше на рамото ми. И тук започнаха проблемите.


Ципът на чантата заяде. Започнах да го дърпам, пухтях, сумтях, и постепенно взех да се вбесявам. Продължих с тези занимания няколко минути, но ципът не мърдаше. Започнах да дърпам и да сумтя по-силно. Не е трудно да се предположи какво последва. Ципът поддаде, чантата се отвори рязко и цялото ѝ съдържание, купища изрезки от вестници и всякакви други хартийки, кутия с тютюн за лула, списания, паспортът ми, английската валута, филми за фотоапарата ‒ се разпиляха със замах по едно пространство с размерите на тенискорт.


Стоях и гледах зашеметен как стотици внимателно сортирани документи се стичат от чантата в широк поток, как тракат и изчезват монети, как кутията ми с тютюн се търкаля по спираловидна траектория, разсипвайки съдържанието си.


‒ Тютюнът! ‒ изревах ужасено, съобразявайки каква сума ще трябва да платя за същия тютюн в Англия. После продължих: ‒ Пръстът ми! Пръстът ми! ‒ защото си бях порязал пръста на ципа и сега от него шуртеше кръв. (Изобщо не ми понася да гледам кръв, но когато става дума за моята собствена, считам, че истерията е напълно основателна реакция). Без да бъде в състояние да помогне с нещо, косата ми доби традиционния си за панически ситуации вид.


Точно в този момент жена ми ме изгледа с удивление ‒ не беше яд, а истинско удивление ‒ и каза:
‒ Невероятно е, че си изкарваш прехраната с пътуване.


За съжаление обаче е точно така. Винаги, когато пътувам, около мен се случва някаква катастрофа. Веднъж, в един самолет, тъкмо се бях навел да си вържа връзката на обувката, и човекът на седалката пред мен я спусна рязко назад. Озовах се принудително в позата, която препоръчват да заемете при опасност от злополука. Освободиха ме едва след като успях да издера с нокти крака на пътника пред мен.


В друг случай излях чашата си в скута на една симпатична възрастна монахиня, която седеше до мен. Стюардесата дойде, избърса я, и ми донесе второ питие, което аз незабавно разлях отново върху жената. Не ми е ясно как го направих. До ден днешен си спомням как посегнах към чашата и видях безпомощно как ръката ми по своя воля, като в кадър от евтин филм на ужасите, вади рязко чашата от поставката и я обръща над скута на жената.


Жената ме изгледа зашеметено, както би могло да се очаква от човек в нейното положение, и произнесе нещо, което започваше с "О", свършваше на "да му се не види", а по средата бяха наредени думи, които дотогава не бях чувал на публично място, особено пък от устата на монахиня.


Но това далеч не е най-неприятното ми преживяване по време на полет. Най-ужасното нещо, което си спомням, е как веднъж си седях и записвах в бележника блестящите си идеи (от рода на "Да си купя чорапи", " да внимавам, когато държа пълна чаша", и т.н.), гризях замислено края на химикалката, и междувременно се заговорих с една привлекателна млада жена, която седеше до мен.


В продължение на двайсет минути я забавлявах с начетеността си и изисканото си чувство за хумор, а после отидох до тоалетната. Там установих с ужас, че химикалката е протекла, и че устата ми, брадичката, езикът, зъбите и венците са оцветени в ярък, траен морскосин цвят, и явно щяха да си останат такива в продължение на няколко дни.


Вярвам, че разбирате болезненото ми желание да се държа изискано. Копнея поне веднъж да стана от масата за вечеря, без да изглеждам, като че ли точно под моя стол е имало земетресение, да вляза в колата и да затворя вратата, без половината от палтото ми да остане отвън, да облека светъл панталон, без в края на деня да установя, че съм сядал върху дъвка, сладолед, сироп за кашлица и машинно масло. Но явно мечтата ми няма да се сбъдне.


Сега, когато стюардесата сервира храната в самолета, жена ми казва на някое от децата:
‒ Вдигни капака от храната на татко ‒ или: ‒ Деца, сложете си качулките, татко ще си реже пържолата.
Това става, когато пътувам със семейството си. Когато съм сам, нито ям, нито пия, не си връзвам връзките на обувките и внимавам да не поставям химикалка в близост до устата си. Седя си тихичко, понякога дори си сядам на ръцете, за да не злоупотребяват с намиращи се в близост течности. Не е много приятно, но икономисвам от сметките за химическо чистене.


Между другото, така и не успях да регистрирам пътуването в списъка на редовните пътници. Никога не успявам да го направя. Не мога да си намеря навреме картата. За мен това е постоянен източник на терзания. Всичко живо около мен ‒ ама наистина всички ‒ успяват да получат безплатен билет до Бали или нещо подобно, благодарение на регистрирани чести пътувания с една авиокомпания. Аз изминавам по въздуха около 160 000 километра годишно, а досега съм записал 300 километра, разпределени между двайсет и три различни авиокомпании.


Или забравям да помоля да ме запишат при регистрацията, или го правя, но служителят забравя да ме запише, или пък ми казват, че нямам това право. През януари, когато заминавах за Австралия, за да представя настоящия забележителен опус ‒ полет, по време на който щях да прелетя към милиард километри, служителката на гишето поклати глава и ми върна картата.


‒ Защо да не можете да ме запишете?
‒ Билетът е на името на Б. Брайсън, а на картата пише У. Брайсън.
Опитах се да ѝ обясня традиционната връзка между "Уилям" и "Бил", но не ме разбра.
Така че в близко бъдеще няма да летя до Бали в първа класа. Може да е за добро. Не ми е ясно как бих изкарал толкова време без храна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2811 Весело

    Весело.Човек има нужда от добре написан свеж хумор.

  2. 2 Профил на taratanki
    taratanki
    Рейтинг: 1271 Неутрално

    Книгата е добра, чел съм я няколко пъти. Малко е поостаряла, понеже описва Америка през 90-те и някои неща като дискетите звучат странно.

  3. 3 Профил на GRUBO
    GRUBO
    Рейтинг: 540 Неутрално

    Чел съм книгата два пъти и понеже е от първите му книги, същата е изключително забавна. Ако сте живели през Деведесетте години на 20-ти век, тази книга ще ви върне назад по много оригинален и весел начин, като в същото време е умерено критична към всичко което коментира. Подредена е в кратки истории от ежедневието. Една от любимите ми е случката с клиента който се обадил в компанията от която си купил ПиСи-то и се оплакал, че поставката за кафе на компютъра му се развалила и отказвала да се покаже. Естествено ставало дума за леглото на четеца за дискове. Препоръчвам ви да си я купите, защото навремето я нямаше в книжарниците и съм я свалял от Читанка. Първообразът на тази книга е Записки от един малък остров, която представлява събрани истории от Албиона, които Бил изпращал всяка седмица до САЩ, докато е в Англия, но за мен тя по-слаба от тези записки. Другата книга която препоръчвам от Бил Брайсън е Кратка история на почти всичко и независимо, че е от 2003 г., тя е крайно интересна, защото представя науката по един много достъпен и занимателен начин.

  4. 4 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3559 Неутрално

    В "Един американец в Европа" Бил Брайсън разказва и за посещението му в София в началото на 90-те, пак в подобен стил.
    В Читанката има няколко негови книги.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1667 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bramasole":

    Интересно. Не знаех.

    Определено Бил Брайсън е майстор на перото. Може и да има някаква връзка с Българийка.

    Както биха казали нашенци - жив Марко Тотев.

  6. 6 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4349 Весело

    Освежаващ при четене, как успява от толкова години да запази стила си. Били Брайсън е много приятен, а и полезен автор, особено по време на дълги пътувания когато книгите му са добър спътник.

  7. 7 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3559 Неутрално

    До коментар [#5] от "Читател":

    Прочете ли ком-р № 3 на GRUBO? Домързя ме да пиша и за "Кратка история на почти всичко", но той я е споменал.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  8. 8 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    Супер е, непременно ще я прочета .

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK