Je suis Ловеч

Je suis Ловеч

© Теодор Спасов



25 март, събота. Ден за размисъл. В Ловеч е пролетно, топло и предимно слънчево. Въпреки хубавото време обаче, централните улици и площади са потискащо безлюдни – доста нетипична гледка за български град в събота. Особено пък когато е ден за размисъл и много млади хора, работещи и учещи в по-големите икономически градове, се завръщат вкъщи, за да гласуват.


Красивият отчаян град


Повечето фасади в центъра на града изглеждат прилично. Пешеходният мост, проектиран от Кольо Фичето, е изпълнен с магазини за сувенири. Продавачите са любезни и отзивчиви. Доколкото се срещат хора по улиците, те са преди всичко български и румънски туристи, дошли да разгледат историческата част "Вароша". Настилката от ситен калдъръм има нужда от ремонт, на места е разрушена. Крепостта в близост изглежда добре, тъй като се поддържа с европейски средства и такива по програми на ООН. Останалите музеи не изглеждат в отлично състояние, но имат що-годе угледен вид. Мястото е красиво и приятно.




Но във въздуха на града витае мирис на отчаяние, койо лесно може да се долови от туристите. От местните хора струи чувство на меланхолия.


Je suis Ловеч

© Теодор Спасов


В една от многото етнографски къщи срещам уредника Пламен – интелигентен, ведър и усмихнат човек на средна възраст, облечен в официален син костюм и със синьо-зелено бомбе на главата. Господинът с екстравагантна за малък град визия стои на портата на музейния комплекс и приканва туристите да го посетят, изнасяйки им интересна беседа, включваща дори и пеене на песни.


Разприказвахме се. Пламен говореше с изключителна любов за града си, но не пропусна да излее и болката си. "Едно време в завод "Балкан" работеха 7000 души, а сега са само 180", каза той. Обсъдихме актуалната политическа обстановка в навечерието на изборите, геополитиката и всичко онова, което толкова много гложди хората през последните години. Аргументите и позициите ни бяха различни по много теми. Не влязохме в спор, а просто разговаряхме нормално – нещо, което става все по-трудно напоследък. Но в изводите за тежкото икономическо положение на Ловеч и двамата бяхме напълно единодушни – то се дължи на липсата на инвестиции и конкуренция.


Je suis Ловеч

© Теодор Спасов


Ловеч – най-бързо умиращият български областен град


Макар и да ми е тягостно да го напиша, то е факт. На място в Ловеч преброих повече траурни агенции, отколкото будки за вестници, алкохол и цигари от най-популярната верига. Статистиката също потвърждава наблюдението ми.


Област Ловеч е на второ място в страната по обезлюдяване. Прирастът на населението там, установен при последното преброяване на населението през 2011 г. от НСИ, е минус 17,8%. "Първенството" в тази негативна класация, минус 17,9% , го държи друга област от Северна България – Видин.


През последните 15-ина години Ловеч губи най-много население сред всички областни градове. 44,146 души са живели в града през 2001 г. - според данни на НСИ. През декември 2015 г. населението на Ловеч вече е намаляло до 34 002 души. Това означава, че за периода 2001 – 2015 г. градът в полите на Стара планина се е стопил с 9 462 души. Иначе казано, това са 676 души на година, 56 на месец или 2-ма на ден.


Je suis Ловеч

© Теодор Спасов


Бедният север и богатият юг


Погрешно би било, ако останем с впечатление, че едва ли не всички малки населени места в страната са в такова или подобно положение. Напротив, особено през последните 10-15 години се наблюдава плавно развиване на икономиката в доста малки населени места – особено там, където има условия за туризъм. Икономическото положение е сравнително добро и в Севлиево, който град се намира на няма и половин част път от Ловеч.


Je suis Ловеч

© Теодор Спасов


Развитието в малките градове е най-осезаемо в Южна България, където през 2011 г. живеят 4 690 223 души. На противоположния полюс е почти цяла Северна България, като само няколко области на изток правят изключение от тъжното правило. На север от Стара планина живеят 1,75 пъти по-малко хора, отколкото на юг от нея – общо 2 674 347 души.


Неизползваният потенциал в града на висшистите


Свикнали сме да виждаме пусти малки градчета, в които инфраструктурата е оскъдна. Но Ловеч е град, в който има всичко, което има и във всеки по-голям град - болница, няколко основни училища, средни училища, професионални и езикови гимназии, театри, музеи, галерии, зоопарк, паркове, древна крепост, хотели, заведения... Наистина абсолютно всичко. Условията за туризъм са чудесни. Инфраструктурата само чака инвеститорите. Те обаче не идват...


Je suis Ловеч

© Теодор Спасов


Статистическите данни сочат, че през 2011 г. 9035 жители на Ловеч имат висше образование или близо 1/3 от тях. Това ниво е значително над средното за страната. За сравнение, по данни на Европейската комисия 1/5 от българските граждани имат висше образование. Нещо повече – градът не само има отлична инфраструктура и се обитава от близо 10 хиляди висшисти, а и се намира буквално на 20 минути път от Плевен и на 25 минути от Севлиево, които, макар и също да не са в чудесно икономическо положение, определено изглеждат доста по-ведро и улиците през уикендите са изпълнени с хора.


Тогава защо български и чуждестранни инвеститори не се възползват от тази привлекателна инфраструктура в Ловеч, създавайки нови работни места там? И защо бизнесът в града няма конкуренция? Защо не се използва този естествен потенциал? Оставям тези въпроси отворени за размисъл.


Ако все пак се чудите къде да направите разходката си през идния уикенд, в Ловеч определено има много какво да се види – "Вароша", историческият музей, музеят "Васил Левски", паметникът на Апостола, вторият по големина зоопарк в България, десетки етнографски експозиции... Чуйте прекрасните беседи на музейните уредници. И поздравете Пламен от мен.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK