Уелс - когато нарцисите цъфтяха ...и защо наследникът на Британската корона е Уелски принц

© Вера Генова

В замъка Карнарвън обикновен на вид гларус престъпва от крак на крак и поглежда надолу. Все едно тъпче тревата. А тревата в Уелс винаги е зелена, защото почти винаги вали. "Знаеш ли защо гларусите тъпчат тревата?", пита приятелката ми, прекарала две десетилетия в тия земи. От опитите ми да отгатна нито един не се оказа успешен. Верният отговор бил: гларусът тъпче тревата, защото така червеят отдолу ще си помисли, че вали дъжд и ще излезе. За закуска на гларуса...

Изпълненият ми със съмнение поглед срещна незабавен отпор: така казва National Geographic, тъй че не остава нищо друго, освен да приемем гореказаното за вярно. Така е с гларусите в Уелс.

Замъкът Карнарвън е забележителен и с това, че тук коронясват Уелския принц. Традицията се корени във времето на Едуард I, завладял Уелс през 13 век. Легендата гласи, че когато трябвало да назначи владетел на новите земи, местните големци поставили четири искания: принцът им да бъде от благородно потекло, да бъде роден в Уелс, да не знае нито дума английски и да не е направил никому нищо лошо. Вероятно са си правели сметка, че някой от тях ще получи титлата.

Едуард I не възразил, казал че ще се постарае да удовлетвори желанието им и ще даде отговор след седмица. На седмия ден излязъл на балкона на замъка с щит в ръце, на който лежало новородено бебе. "Ето го вашия принц , казал. Това е моят първороден син. Роден е тук, не говори нито дума английски, има царска кръв и не е направил никому нищо лошо." Оттогава престолонаследникът на британската корона носи титлата "принц на Уелс".

Фотогалерия: На гарата с най-дългото име и наоколо >

Замъкът е впечатляващ с дванайсетте си кули, бойниците са направени така, че стрелците да стрелят с обхват 180 градуса. От едната страна е морето, което два пъти на ден се оттегля надалеч, оставяйки лунен пейзаж с нахвърляни върху оголеното дъно лодки и приятен за разходка утъпкан пясък, а после се връща с тихо шумолене на ситни вълнички и ако човек не внимава, може да се намери заобиколен с вода, та е добре в този случай да умее да плува.

Местните хора не са рибари. Лодките са за разходка, с платна, а киловете им са скроени така, че да застават на три точки при отлив, иначе ще се натъркалят по пясъка.

Традиционният поминък е овцевъдството. Зелените морави отдалеч изглеждат на бели точки – заради пръснатите по тях равномерно овчици. През пролетта край големите точки има и по-малки – агънцата, които се навъртат край майките си. Овцете прекарват годината на пасищата – зимата не е студена, а лятото не е горещо. Тревата е все зелена. А през пролетта край пътищата и по ливадите цъфтят жълти нарциси. Дали някой някога ги е садил?

Местните легенди са свързани с друидите, драконите и рицарите на крал Артур. Присъстват днес главно в увеселителните паркове и на щандовете в магазините за сувенири. Дракон се вее тържествено и на уелското знаме. Атракцион "Лабиринтът на крал Артур" приканва малчуганите да открият в тъмна пещера с подземен водопад старите уелски легенди, прославящи идването на крал Артур, който "с невероятната си сила разгромява саксонците и носи мир в тези земи".

Сред по-съвременните легенди е тази за голямата стачка в мините за шисти на лорд Пенрин край Бетесда. Миньорите били упорити и стачката продължила години - от 1900 до 1903. На прозорците си стачниците слагали бележка, обявяваща протеста им. Ако някой не издържал, защото семейството гладувало, и тръгвал на работа, махал бележката. До ден днешен, няколко поколения по-късно, хората в това село се делят на стачници и стачкоизменници – помнят стореното от прадедите си. А имението на лорда е дадено на Нешънъл тръст, който стопанисва историческото наследство. Когато за пръв път го отварят за посещения, наследниците на стачниците от селото се изреждат да плюят на вратата.

Днес особена промишленост няма и въздухът е чист, което привлича в района ценители на природата. Пешеходен туризъм, скално катерене, кайт, сърф... Преди години сериозен инвеститор искал да направи в планината Сноудония център за зимни спортове. Сняг там наистина не се задържа дълго, но пък нали сега се прави лесно изкуствен. Асамблеята на Уелс обаче се събрала, мислили, мислили и отхвърлили предложението. Предпочели да запазят планината си такава, каквато е. Пък и водата от изкуствения сняг дали ще е добра за пиене...

Впусналите се на разходка из крайбрежните планини ще попаднат на останки от римски фортове, от времето, когато тези земи са били в границите на Римската империя. Има и Друидски кръг на височините край Хландидно, но според науката той бил много по-старо светилище, преди друидите.

Най-високият връх е Сноудън. При хубаво време от него се разкрива гледка към Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. За тези, които искат да я видят, но не са склонни на усилието да изкачат 1085 метра пеш, до горе върви влакче. Поради много желаещи е добре билетите да се купят предварително. Ако се изкачите пеш равносметката ще изглежда така: денивелация 1000 метра, време 6 часа, 979 калории, 28 297 крачки, 19.6 км.

Уелският език е обявен за ценно културно наследство и се изучава в началното училище. Сред задължителните за посещение туристически забележителности е гарата с най-дългото име в света . Казва се Llanfair­pwllgwyngyll­gogery­chwyrn­drobwll­llan­tysilio­gogo­goch, което на уелски звучи "Ланвайрпулгуингилгогеръкуърндробулландъсилиогогогох", а в превод значи "Църквата на Света Дева Мария в долчинката с белите лешници край бързия водоскок и църквата на Свети Тисилио до червената пещера".

Гарата е малка, но паркингът пред нея е огромен, за да поеме туристическия интерес, предизвикан напълно съзнателно с това име през 1860 г. Още по-голям е магазинът за сувенири, където можете да си купите всичко с името на въпросната гара - изписано на чаши, кърпи, магнити и стикери. А облечените в традиционни носии продавачки с лекота ще произнесат трудната дума при поискване. Влакове и днес спират тук: с това дълго име градчето няма как да не процъфтява.

Вътре стои пилон с табели, показващи посоките и разстоянията до различни градове по света. До София - 1455. мили.