Котловината Висок - българският Див Запад

Пътят към котловината Висок е картинен и тесен.

© Теодор Спасов

Пътят към котловината Висок е картинен и тесен.



Високо в Балкана, на по-малко от километър от границата на България със Сърбия, се намират три живописни села, в които времето буквално е спряло. Чувството да се озовеш в планинска котловина, носеща името Висок, е буквално като да попаднеш в американски уестърн от 50-те години, но с колоритни балкански примеси. Там се намират селата Смолча, Комщица и Бърля.


Първият път, когато попаднах в българския див запад, ме посрещна силна гръмотевична буря. Любопитството ми надделя над проливния дъжд, като навръщане ми се наложи да местя счупените от силния вятър дървета и клони по тесния път, свързващ котловината с общинския център Годеч, за да мога да премина. Но природата в района е толкова величествена и пленяваща, че въпреки зевсовия гняв частица от сърцето ми остана там. Наскоро се завърнах отново, за да напиша този кратък пътепис.



Пътят към котловината Висок е картинен и тесен. По него трудно се разминават две коли, а когато срещу вас се изправи камион, трудните маневри са неизбежни. Асфалтът е излят буквално по ръба на много стръмна пропаст. Движейки се по нея, на юг се вижда прелестна гледка към по-ниските борови гори на планината и поляните между тях, а на север - много стръмни гористи склонове. Усещането е такова, сякаш пътят буквално е закачен за планината и виси като мост над полето. Голяма е вероятността по пътя да попаднете на стадо овце или на биволи, които да ви гледат интелигентно, докато бавно преминавате покрай тях.


Смолча




Тъкмо след няколко стръмни завоя следва табела, която тържествено ви приветства с "Добре дошли в Смолча". В разположено на 952 метра над морското равнище село живеят едва 16 души. Теренът около него е гол, стръмен и скалист, но изключително красив, като тук-там се забелязват и разпилени широколистни дървета и храсти. Точно като в уестърн.


След Освобождението Смолча попада в състава на Царибродската околия. Населението на селото тогава е било около 500 души или около 30 пъти по-голямо, отколкото е днес. Тогавашните селяни са се изхранвали основно с животновъдство. Отглеждали са овце, крави, биволи, кози, прасета и кокошки. През 1920 г. Ньойският договор засяга много негативно Смолча. Тогава границата е прокарана през самото село, като землището му е разделено на две. Нивите на много от селяните тогава останали в другата държава и на практика са били неизползваеми.
В селото няма църква, нито пощенска станция. Магазинът днес работи няколко дни в седмицата, като повечето продукти се доставят по предварителна поръчка.


Котловината Висок - българският Див Запад

© Теодор Спасов


Къщите в Смолча са предимно от кал и глина. Много от тях са полуразрушени, като мебелите в много от тях стоят така, както са ги оставили стопаните им в миналото, когато все още са били обитавани.


Комщица


Следващото село след Смолча е Комщица. То е кръстено на едноименната река, която минава през него. Тя пък е кръстена на величествения старопланински връх Ком, който гордо се извисява над котловината като катедрала.
Селото е вероятно най-старото в котловината Висок, като то има история на повече от 2 хиляди години. Над него има останки от римската крепост Калето. По време на Възраждането Комщица е основният културен и търговски център на котловината, като през 1850 г. в него се основава килийно училище. Населението се е изхранвало с животновъдство и занаятчийство.


На централния площад в Комщица се извисява паметник от времената на социализма.

© Теодор Спасов

На централния площад в Комщица се извисява паметник от времената на социализма.


В Комщица има църква, обявена за национален паметник на културата – храмът "Света Троица". На централния площад се извисява сравнително голям комунистически паметник. Има запустели кръчми, читалище, магазини и десетки глинени къщи. Има и изследователска станция към Софийския университет, която също е запустяла.
Днес населението на Комщица е 61 души, като повечето къщи се използват като вили.


Около Комщица има множество пещери. Горите около селото се обитават от много представители на дивата фауна, като мястото често се посещава от ловци през ловния сезон.


Бърля


Бърля е последното село в българската част на котловината, като е разположено на по-малко от половин километър от сръбската граница. Край него може да се забележат коли на гранична полиция, който охраняват границата.


Днес в Бърля има 16 постоянни жители.

© Теодор Спасов

Днес в Бърля има 16 постоянни жители.


Днес в Бърля има 16 постоянни жители, като през летния сезон много хора, които притежават вила там, също изпълват неговите къщи. Преди около 30 години в селото са живеели около 100 души или 6 пъти повече, отколкото днес. Впечатление прави, че в началото на юни селото е изпълнено с хора, които се наслаждават на слънцето в късната пролет.


Котловината Висок - българският Див Запад

© Теодор Спасов


Всъщност Комщица и Бърля са почти слети, като ги дели един завой и по-малко от минута път с автомобил. Докато Комщица се сгушва долу в ниското, Бърля се простира във високото и от там се отварят изключително красиви гледки. Може би затова и Бърля е по-предпочитаното от софийските виладжии село.


***


Трите села Смолча, Комщица и Бърля са почти слети. Днес те формират една екзотична селска агломерация, в която почти всичко е такова, каквото е било и преди 100 години. Като изключим някои полуразрушени постройки на ТКЗС-та, сградата на пощата в Комщица и няколкото комунистически паметници – всичко е такова, каквото е било едно време.


Вероятно ако не беше толкова близо до границата със Сърбия, котловината Висок днес щеше да бъде осеяна с живот.

© Теодор Спасов

Вероятно ако не беше толкова близо до границата със Сърбия, котловината Висок днес щеше да бъде осеяна с живот.


Вероятно ако не беше толкова близо до границата със Сърбия, котловината Висок днес щеше да бъде осеяна с живот. Може би къщичките в селата нямаше да наподобява декори от уестърн с балкански елементи, а щяха да са забележителности в поддържан туристически комплекс като Копривщица или Лещен.


Край котловината има естествени ски писти, които биха могли да бъдат използвани, ако някои инвеститори проявят интерес. Природата е изключително красива, като туристи може да бъдат привличани целогодишно. Древната римска крепост може да бъде пригодена за туризъм, както и някои от пещерите в района. Планинските пътеки към връх Ком пък може да бъдат разширени и облагородени. Районът е наистина изключително перспективен. При това не само за туризъм, а предвид чистотата на въздуха и за производство на биопродукти.
Това представлява българският див запад днес – красив, съхранил духа на миналото и перспективен. Дали някога ще възкръсне? Може би. Все пак има надежда, предвид факта, че се намира само на час и 15-20 минути от София. На ход са бизнесмените, от които зависи да преоткрият неговия потенциал, да го употребят и да облагородят района. Дотогава ще е подходящ за уестърн приключения. Но определено си заслужава да бъде посетен, най-малкото заради изключително красивата и дива природа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK