Селата Пашови, Аврамово и Юндола – там, където хората са човеци, а не конкуренти

Селата Пашови, Аврамово и Юндола – там, където хората са човеци, а не конкуренти

© Теодор Спасов



На по-малко от два часа път от София и на около час и половина от Пловдив, тъкмо там където се сливат величествените извивки на Рила и Родопите, са сгушени три китни планински селца – Пашови, Юндола и Аврамово. Това е едно от малкото кътчета, откъдето може да се видят в един пейзаж покритите с борови гори била и снежните върхове на пищните красавици Родопа, Рила и Пирин; където човекът е малък и слаб, а природата е всемогъща и величествена.

Макар и да са само на около 130 километра от столицата, животът в тези високопланински селца е много по-различен, отколкото в големия град. Отношенията между хората също са различни – много по-топли и непринудени. Приветливостта, сърдечната вежливост и честността там не са редки добродетели. Там те са просто норма.


Сергията с мед в Юндола е повече от богата.

© Теодор Спасов

Сергията с мед в Юндола е повече от богата.


Всички постоянни жители на тези три села са етнически българи, които изповядват исляма. Местното население и до днес спазва своите традиционни обичаи и битие. Това личи по всичко – по пъстрите им и спретнати дрехи, по думите им, по начина им на живот.




По което и време през деня да посетите някое от тези три села – сутрин, по пладне или вечер – в центъра винаги е пълно с хора, които пият кафе и си правят "мохабет" (седянка). На тях не им трябват социални мрежи, за да общуват помежду си и да бъдат задружни. Местните хора оцеляват благодарение на своята естествена сплотеност. Заедно са във всяка трудност и приятелски си помагат, за да преодоляват несгодите на сиромашията си.


Рано всяка сутрин, още на зазоряване, местните се събират на кафе в центъра на своето село, разказва възрастна продавачка на мед на пазара в Юндола. Всеки споделя какви са неговите планове за деня, от каква помощ се нуждае или с какво може да помогне на другите. Заедно разпределят работата си и се захващат да я вършат. В големите градове, където имаме изобилие от всичко необходимо, възприемаме себе си като конкуренти. А хората в Пашови, Юндола и Аврамово се чувстват като едно цяло и знаят, че би им било много по-трудно да оцелеят един без друг. За тях понятието "конкуренция" сякаш не съществува.


Въпреки бедността и недоимъка, тези села са изпълнени с живот – с деца, които карат колело или весело си играят на улицата; с млади мъже и жени, които тъкмо се завръщат от полето или от билкобер; с възрастни хора, които носят сено с каруца за животните си; с мъже и жени, които пият кафе на централния мегдан, приключили със своите дневни задачи.


Хората по тези земи неслучайно се славят като особено трудолюбиви. Тъкмо това тяхно качество им помага да оцеляват въпреки слабото икономическо развитие в региона – убеден е възрастен мъж, когото срещам близо до кметството в Пашови. Основният им поминък е дърводобивът, отглеждането на картофи и тютюн, събирането на билки в гората и животновъдството. Някои от младите успяват да си намерят работа в хотелите във Велинград и Юндола, както и по строежите в големите градове на страната, споделя мъжът. Но не са малко и тези, които преживяват благодарение на средствата, които им изпращат техни работещи в чужбина близки.


За разлика от повечето села в България, които опустяват през седмицата, в Пашови, Аврамово, Юндола има млади хора дори и в делничните дни. Сякаш за тях принадлежността към малката общност и към семейството са по-силни от изкушенията на големия град. Повечето от младите се обличат съвременно. Но изглежда се водят от морала и добродетелите на своите родители. Те са не по-малко ведри, любезни и трудолюбиви от тях, казва местният възрастен мъж.


Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при раздяла хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп добри пожелания, сякаш имате рожден ден – нещо, което в големите градове днес би се възприело странно, ако няма специален повод, а вероятно дори и като признак на наивност и слабост.


Дори и никого да не познавате в някое от селата Пашови, Аврамово или Юндола, местните хора ще ви приемат с широки обятия и с прочутото си щедро гостоприемство. Отнасят се към всекиго така, както към малко дете – чистосърдечно и наивно. А ако им кажете, че имате приятел в селото, те мигновено ще станат и ваши приятели. Те няма просто да ви го кажат, а ще ви го покажат. Не добавяйки ви в списъка си с приятели в някоя социална мрежа, а с отношението и делата си.


с. Пашови

© Теодор Спасов

с. Пашови


Село Пашови


Местните го наричат просто Пашово. Намира се на 25 км югозападно от общинския център Велинград. В него днес живеят над 800 души. Гледката, която се отваря откъм билото, на което е разположено селото, е наистина магическа. Няма как човек да посети Пашови и да не се влюби в това изобилие на красота и съвършенство. От всяка улица в село се отваря гледка към Велинградската котловина и към пиринските върхове Вихрен, Тодорка и Безбог. Недалеч от Пашови се намира една от основните природни забележителности в района – Пашовите скали, до които се стига по екопътека от село Юндола.


Село Аврамово


В село Аврамово днес живеят около 650 души, а средната му надморска височина е 1267 метра. Разположено е на самата граница между Рила и Родопите.


Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при раздяла хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп добри пожелания, сякаш имате рожден ден – нещо, което в големите градове днес би се възприело странно, ако няма специален повод, а вероятно дори и като признак на наивност и слабост.

© Теодор Спасов

Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при раздяла хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп добри пожелания, сякаш имате рожден ден – нещо, което в големите градове днес би се възприело странно, ако няма специален повод, а вероятно дори и като признак на наивност и слабост.


На около километър-два от село Аврамово, на 1300 метра надморска височина, се намира най-високата гара на Балканите, която свързва град Септември с Добринище. Това е прочутата родопска теснолинейка, пътуването с която може да бъде истинско удоволствие предвид пленителните планински красоти. През зимата, когато пътищата в района са трудно проходими, често тази линия е единственият транспорт за жителите на селото към по-големите градове, където по-големите деца посещават училище и където местните могат да посетят лекар или да направят покупки.


Село Юндола


Юндола е зимен курорт, разположен на обширна поляна в Родопите на 1400 метра надморска височина. Името му буквално означава "вълнено тържище". Това е естественият център на "агломерацията" от села в района. В него има десетки хотели, няколко ресторанта, бензиностанция и пазар. Има няколко ски писти, които са оборудвани с влекове. От цялата поляна, на която се разполага Юндола, се разкриват изключително красиви гледки – планински върхове, горски масиви и пасища, а въздухът е кристално свеж. От там водят началото си много туристически маршрути към Рила и Родопите.


Няма как да посетите Юндола през топлите месеци и да още по пътя да не ви посрещнат големите стада от овце, които пасат наоколо. Многовековната традиция за пазар в селото е запазена и до днес, като в центъра на курортното село и до днес има голямо тържище, на което може да закупите мед, боровинкови сладка, бонбони, домшашно овче сирене и кашкавал, както и вълнени изделия от любезните продавачки.

Селата Пашови, Юндола и Аврамово са един непокътнат от съвременното напрежение рай. Животът там не е значително по-различен от този, който са живели хората преди 100 години. А природата е меко казано величествена. От тамошните местни хора гражданите има много какво да научим и да си припомним – как човек може да живее в хармония със себе си и обществото дори и в недоимък; кое е истинско ценното в живота; какво е човекът за човека.


Посетете това вълшебно кътче дори и само за един ден. Със сигурност ще останете доволни. И, твърде вероятно, една идея променени към по-добро.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иво Прокопиев
    Иво Прокопиев
    Рейтинг: 248 Любопитно

    Тека е!
    Защото 99% от хората в тези села са фенове на мирната религия!
    Аллах Акбар!

    Когато заменяш Христос с Бог Дебело черво,подписваш собственото си самоунищожение!
  2. 2 Профил на niakoi_si
    niakoi_si
    Рейтинг: 712 Неутрално

    Между тия хрисими хорица и радикалните ислямисти има толкоз общо, колкото между кръстоносците от средните векове и бабите посещаващи църквата в неделя.

  3. 3 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2943 Весело

    Ох, как се бях затъжил за хеви метъла на соцреализма! Направо настръхвам като чета за "величествените извивки на Рила и Родопите", сгушените "три китни планински селца", боровите гори и снежните върхове на "пищните красавици Родопа, Рила и Пирин", "където човекът е малък и слаб, а природата е всемогъща и величествена". Амин.

  4. 4 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 830 Неутрално

    Планината ражда хора, а равнината - Тикви!

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3477 Весело

    Lemmy,това,което разбрах от поста ти е,че нямаш очи за романтичното както в природата,така и в изобразителното изкуство. С уговорката,че има романтика и романтика...

  6. 6 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 649 Весело

    при капитализЪма човек експлоатира човека, а при социализЪма става обратното!

    Birds of a feather flock together.
  7. 7 Профил на sweeper
    sweeper
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Това момче - журналистът, добре е изучило стила на ранния соц панагерик. Къде ги видя тия добрички и хрисими хорица? Без алчност, завист и омраза... Сега, особено на Юндола, така са се развихрили да правят бизнес със земи и имоти - щото е курорт, че са готови да те сгазят, без значение какво си направил за тях или какви права имаш. Другото - там джамиите, доколкото ги имаше, бяха обиновени къщи, най-много с дървена беседка, заменяща минарето. Елате ги вижте сега - всичките правоверни "мюслюмани", със всичките благинки на миролюбивата религия.
    А Юндола специално е наистина много красиво място. Но там никога не е имало помашко селище преди. Първите "заселници" са идващите да летуват тук охтичави граждани от София и други големи градове. Така мястото се утвърждава като курорт. Едва към 1950г, за нуждите на създаденот държавно горско стопанство са настанени да живеят помаци от Пашови, Света Петка и Аврамови колиби. Та сега техните деца и внуци се кълнат, че всичко наоколо им било наследство "от деда ми". И определено не гледад гостоприемно и миролюбиво, особено към старите виладжии, които са наследили имотите си от поне 100 години насам. Та така изглежда днес рило-родоският рай...

  8. 8 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 2250 Неутрално

    Пекрасно и тихо място..!Всяка година отсядам е Юндола,в една къща.И никога не съм срещал по кротки и доверчиви хора от местните.И по гората и в магазина....

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  9. 9 Профил на г-н Саранди Говедаров
    г-н Саранди Говедаров
    Рейтинг: 656 Неутрално

    Красиво място.
    Особено Юндола.
    Това за трудолюбивите хора е виц.
    Там са турци - 100%
    Работят жените - особено на нивите.
    Мъжете кибичат по кафенетата.

    Чрез глобализация и интеграция, към циганизация и всеобща кретенизация !!!
  10. 10 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5944 Неутрално

    Бил съм в Аврамово с теснолинейката. Великолепни хора
    В Юндола съм бил два пъти и много често минавам покрай на път за Велинград. Страхотно място. Чудесно сладко от горски ягоди, сироп от малини и домашно сирене :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  11. 11 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 343 Неутрално

    Бях там за три дни, и през ум не ми мина да си купя от "прекрасния мед", незнайно колко дни, месеци е стоял там на на слънце.

  12. 12 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 2250 Гневно

    До коментар [#9] от "г-н Саранди Говедаров":

    Късорогооооооов,тези хора НЕ ГОВОРЯТ ТУРСКИ!!!ПОМАЦИ са и говорят на един осбено стар диалект!!!!

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  13. 13 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3831 Неутрално

    До коментар [#11] от "matematika":

    Лятно време поне две-три пъти минаваме през Юндола. Отдавна вече не си купуваме нищо от пазара там: в т. нар. прекрасен мед има не малко глюкоза; сиренето, което си купихме, нагарчаше; исках да купя риган, пробутаха ми жълт кантарион. Беше увит в кафява натронова хартия и облепен с тиксо, уж за да не се увлажнява /в което има резон/, а аз доверчиво купих 3 опаковки...
    Приемам, че статията е отражение на идеалистичния поглед на автора върху местата там, но за мене тя не отразява реалността обективно. Разбира се, правя уговорката, че всеки има право на мнение.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8319 Неутрално

    За жалост сме загубили тази ценностна система, която ни е правила хора. Но в планината е така. Там живеят истински човеци.

  15. 15 Профил на Цайко
    Цайко
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    Теодор Спасов прави опит за е[email protected] с читателите, така ми се струва. Фрази, като:
    "Животът там не е значително по-различен от този, който са живели хората преди 100 години. "
    "Въпреки бедността и недоимъка, тези села са изпълнени с живот...", бяха на косъм да ме разплачат.

  16. 16 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 4805 Неутрално

    До коментар [#9] от "г-н Саранди Говедаров":
    Тези хора са по-чисти българи от тебе.

    Gunter glieben glauchen globen
  17. 17 Профил на г-н Саранди Говедаров
    г-н Саранди Говедаров
    Рейтинг: 656 Неутрално

    Късорогооооооов,тези хора НЕ ГОВОРЯТ ТУРСКИ!!!ПОМАЦИ са и говорят на един осбено стар диалект!!!!

    До коментар [#12] от "Messerschmitt":

    Все тая - ходят с шалвари и забрадки.
    Минавам по 2 пъти месечно баш оттам.
    И сега - като блесна с познания, ко?
    Иначе - благодаря за инфото - наистина не знаех.

    Чрез глобализация и интеграция, към циганизация и всеобща кретенизация !!!
  18. 18 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    Помаците са кротки хора, докато някой не е започнал да им мъти главата. Типично за ренегатите. Иначе, природата е наистина уникална.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  22. 22 Профил на elevation04
    elevation04
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#4] от "traveler1": Абсолютно си прав , София и големите градове се опростачиха и заприличаха на зверилници на масовото нахлуване на селяндури с комуноиден генезис, търсещи "реализация"....
    В планината над Велинград хората са сплотени и благи въпреки суровите условия на живот и материалната бедност.....

  23. 23 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 830 Неутрално

    До коментар [#4] от "traveler1": ....В планината над Велинград хората са сплотени и благи въпреки суровите условия на живот и материалната бедност.....
    —цитат от коментар 22 на elevation04

    Всъщност, колкото е по-лесен живота в града, толкова по хората се превръщат в интересчии, мързели, такиракати, интриганти, лъжци и пр.
    Това е типичен пример как трудностите в живота, правят хората там да бъдат Човеци, да си помагат, да се уважават. Точно обратното тече в градовете.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK