Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "На път" "Дневник" публикува откъс от "Времето гледа с десет очи" с автор Николай Н. Нинов, предоставен от Издателство "Сиела".


Луксозно цветно издание с пътеписи от мистични места в България е по книжарниците


50 000 км зад волана
700 часа отвъд пътеките
300 обекта
GPS индекс




Мегалитни гори.
Системи за свещенодействия.
Смайващи конструкции.
Лица на полухора-полубогове.
Мистични релефи.
Страховити съоръжения.
Геометрически постановки.
Скални надписи, рисунки, барелефи.
Стълби доникъде.
Ниши в нишите.
Живи светилища.
Полеви аномалии.
Иманярски безчинства.


Едно приключение, наситено с тайнства.
Едно пътешествие из непозната България.

Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

© Николай Нинов


Николай Н. Нинов е журналист, писател, пътешественик.
Колегите му го наричат търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. А приятелите – приключенец по дух, с око за скалните вълшебства. През 2012 той печели фотоконкурса на в. "Дневник" "Спомен от лятото". Три години по-късно споделя историите за пътешествията си в книгата "Повторени сънища" (2015).


"Времето гледа с десет очи" разказва за новите приключения на автора в места, липсващи на карти и пътеводители.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов


Стайков камък срещу Кмета на света


Устоял на пороите и тежките возила, чакълестият път навива щърбави дъги към хижа "Бунтовна". На деветия километър северно от село Кръстевич напускаме трошливата настилка, за да свием в изровена, песъчлива отсечка. Тя опасва от югозапад гористия склон на Стайков камък, в който набързо се пъхваме напук на парливото слънце.
Под дъбовите корони едреят сенки в свежозелено.
Тишината струи от клоните на дърветата.
Диви циклами светят в ланшната шума.
Прекрасен октомври в Централна Средна гора.

Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

© Николай Нинов


Тайнственият мегалит носи името на върха, зад който се е стаил, но заклети ловджии в района твърдят, че било тъкмо обратното. Чували от дедите си за един Стайко войвода, но за брата на славния Петко войвода ли иде реч, чието лобно място е на деветдесет километра оттук, нямат представа. Какви ги е вършил насам този или може би друг Стайко и какво общо с делата им има канарата на 999 метра надморска височина, също не знаят.


Не зная и аз, но съм сигурен, че зрелищната и неизследвана находка в местността Габровица тепърва ще събира възторзите на любители и специалисти. Ще се множат вероятно и хипотезите почитан ли е бил в древността този обект, как е постигнат балансът в простата на пръв поглед конструкция, плод на акустично строителство ли е аранжираният многотонен ансамбъл.


Известният на шепа хора Стайков камък представлява седемметрова гъба с леко отместена от пънчето гугла, която опира в съседна скала. Достъпът изисква усилия и доза хладнокръвие. Изкачите ли върха от югозапад, озовавате се пред гуглата, която ще поискате мигом да изкатерите. Откажете се, тръпката не е за всеки. Гуглата докосва панорамна площадка с възхитителна гледка към Кози грамади - останете там и се насладете на вълнистата шир от зелени овали, другото е излишно геройство. От северозапад обаче, с пет-шест задъхвания повече и малко изобретателност ще стъпите върху друга площадка в основата на гъбата. Видяното дълго ще ви държи. Мястото е особено, плашещо и мачкащо представите за градеж и обемни решения, а адреналинът задължително скача от слизането обратно.

Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

© Николай Нинов


Погледната от упор полукълбестата гугла напомня за "шапката" на трилита край Бузовград, който също допира странично близка скала, предлагайки приказен обзор. Тук обаче мегалитната композиция е опростена и далеч по-сложна за изпълнение. Огледът от северозапад дава пълна представа за изумителното творение, отвъд границите на общоприетото. Имаме монумент от четири самостойни елемента. Върху изкуствено заравнен постамент е изправен и поставен обработеният носещ монолит (пънчето), чийто заострен край подпира във височина "месестата" част на гуглата.


Допирът й в съседната скала (също дооформена, наместена и напасната с постамента) доосигурява крепежния ефект. За разлика от покривните плочи на долмените в Странджа и протодолмените в Средна гора, които са положени върху три или повече опорни точки, гуглата на Стайков камък разчита само на две. Уникалният баланс няма как да е резултат от природни приумици, а от сръчности, решими днес с инженерни познания и подемни машини.

Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

© Николай Нинов


Но как са го постигнали древните? Строителните им стандарти разпалват всевъзможни предположения (Розовец, Старосел, Панагюрски колонии) сред любителите на праисторията. Като изключим археофантастите, звуковата левитация изглежда приемлива теза най-вече заради оскъдните разкази на очевидци, прокраднали се в специализираната литература. През 1961 англичанката Пати Слейд присъства на церемония в Индия.


Единадесет жреци в бели одежди пеели, обикаляйки канара, която според Пати тежала към четиридесет тона. След като я обиколили единадесет пъти, те спрели, допрели пръстите си в нея, вдигнали я на височината на раменете си и след двайсетина секунди я поставили на земята. После подканили, който желае да се присъедини към тях. С още неколцина ентусиасти Пати повторила ритуала, напявайки каквото запомнила от жреческия текст. По даден сигнал всеки докоснал с върха на пръстите си скалата и тя увиснала във въздуха. Не чак до раменете им и не толкова дълго, след което я върнали на мястото й. Според Пати Слейд силата на насоченото към скалата пеене свършила цялата работа.


Че звукът премества камъни твърди и шведският авиодизайнер Хенри Киелсон. Прилагайки скици от видяното със собствените си очи, той разказва как тибетски монаси повдигат каменни плочи с помощта на тринадесет метални барабани и шест триметрови рогове. Отворени от едната страна, барабаните имали различни размери. Те гледали към плочите с отворената си част, разположени в дъга. И барабаните, и тръбите били фиксирани в стойки на шестдесет и три метра от плочите. Удряйки отсечено и в усилващ се ритъм с кожени пръти по тях, монасите възпроизвеждали гръмък тътен, който премествал плоча след плоча на указаното недостъпно място
Официалната наука мълчи.


Атрактивното съоръжение на шестдесет километра от Пазарджик и на още толкова от Пловдив, крие още загадки. В тесния процеп, оставен между двата монолита под гуглата, са втъкнати една под друга две каменни "тапи", характерни за реквизита на определени светилища (Бачево, Осеново, Мечкул). Въпреки че процепът не е утробовиден, точно по обед слънчевият лъч прониква от югоизток, проектирайки върху скалната площадка прекъснат в средата равнобедрен триъгълник. Пънчето на гъбата има същата форма. Съвпадение или търсен ефект? Умело изработен постамент или ритуална площадка, върху която се сливат пред очите ни слънчевото и земното начало? Ами следите от отвесни вдълбавания, които личат около допира на гуглата със скалата?


Луко Лулчев, краеведът от Стрелча, с когото кръстосваме местността, допуска, че Стайков камък е слънчев портал. Древните, припомня той, посрещали изгревите в ранни зори на високи скалисти места. Това преклонение било втъкано в бита им, небесното покровителство и слънчевата енергия осмисляли дните им.
Според Луко скалната гъба, както и култовите камъни, са натоварени с памет за минали времена. Хлътнините по гуглата, които се забелязват от панорамната площадка на върха, са съхранили три човешки фигури, загърнати в роби.


Две от лицата са детски и към тях сочи отново равнобедрен триъгълник, възприеман като символ на живота. Макар някои от изображенията да пораждат съмнения за светлинна илюзия, Луко смята, че са дело на човешка ръка, понеже предците ни знаели как да оцветяват камъка и да кодират в него своите послания. Но това, което не му дава спокойствие, са няколкото загадъчни морени, заснети преди време от него. Не открил изсичания по тях, а след като уж на шега увеличил резолюцията на снимките, изпъкнали на места знаци и образи.
- Абе, камъкът зарежда, лекува и помни - казва Луко, докато свива поредната цигара. – И настоява да четем от скалните книги

Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов

© Николай Нинов


Ако човек разгледа внимателно релефа на гуглата от различни ъгли и разстояния, и ако падовете на светлината решат да са благосклонни, той наистина би съзрял видяното от Луко плюс четвърто и пето лице, точковидни вдълбавания, още триъгълници, силуети, кръгови врязвания. Доколко те са част от алегоричния език на траките, следва да преценят геолози и палеографи. А археоастрономите да установят място за обожествяване на небесните явления ли е тази мегалитна конструкция в Средна гора, или поредната проява на култа към камъка.


Съботният ден ни дарява с още изненади. Югозападно от Стайков камък, дъбовият масив между Кръстевич и Красново отново е застлан с дива циклама, която местните наричат ботурче или конско копито. Гората грее от бусове в светла лила. След около час тези начални есенни ласки ще изчезнат в насаждения от нискостеблен бук, заедно с мащабните скални струпвания, на които попадаме под Стайков камък.


Влезли в ролята да стареят с векове, находките нямат чет. Като реликви от изоставен храм са разпръснати кръгли ниши, отвесни улеи, обредни ями, скални яйца, провиралки. Сядаме в каменен престол (който ни подсеща за троновете в Стрелча, Кушла и Рояк), приклякваме, оглеждайки отвътре два протодолмена. Откриваме и изсечен кръст, а върху съседен валун и символа Ипсилон (Y). Луко пояснява, че предците ни го издълбавали върху камъните на крепостни стени, върху керамични съдове, амулети. Времена по-късно, древният старобългарски знак ще украсява и обредните хлябове.


Въпреки, че Габровица е със статут на защитена територия, и тук е иманярствано безогледно, само че безумията в тази несъмнено светилищна зона, включваща и Стайков камък в съседство, продължават с каменоделски срезове, с липса на цели каменни блокове. Кощунствата не са от вчера, но могат да се случат и днес предвид близостта на комплекса с камионния път за хижа "Бунтовна".


На същите злостни примери ще се натъкнем и следващото утро в местността Гораница над Стрелча, където освен споменатите дотук ритуални съоръжения, друга скална гъба ще ни впечатли с двуметровото си пънче, подпряло многотонна гугла в една единствена точка. И Гораница, разбира се, е защитена от закона, но неотдавнашният добив на камък потриса, да не говорим, че по-дребните скални късове с ниши и ямки стоят неестествено, очевидно килнати знайно от кого.


Луко с право ругае и посяга пак към цигарите, въпреки трите байпаса на сърцето му. Насякла брадясалото му лице, покрусата го връща в минали и скорошни битки с безхаберници, в чиито сметки праисторията нямала място. Рушели се и сега скални образувания, но кой да бие тревога за някакви камъняци, за нечии краеведски измислици


Два дни по-късно, преглеждайки снимките, показвам исполинската гъба на внука, а той отсича безцеремонно:
- Никаква гъба не е това. Това е Кметът на света!


Петгодишните не търпят възражения. Дори да се намеси научната общност, Стайков камък е новият световен управник.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK