Елзас: Винена приказка

Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова




Статията е част от есенния брой на Бакхус, който вече е на пазара. Какво още ви очаква - ТУК


Можете да намерите "Бакхус" в Inmedio, Relay, CASAVINO, Кауфланд, Билла, Пикадили, Фантастико, OMV. За поръчки: abonament@economedia.bg или + 359 2 4615 349

Има пътища, които са по-красиви, по-омайни и по-вкусни от други: винените пътища. Във Франция те са много, но има един, който е особено елегантен и светъл: белият винен път на Елзас. Създаден през 1953 г., той е един от най-старите във Франция, със сигурност и един от най-красивите. Близо сто километра между Страсбург на север и Мюлуз на юг се вият между море от лозя и села, извадени сякаш от приказка.


Елзас има дълга и противоречива история, белязана от войни и периоди на просперитет, болести и благоденствие, добри владетели и владетелиразбойници. През вековете това стратегическо парче земя многократно се е оказвало ту в германска, ту във френска територия, а това го е превърнало в колоритен и самобитен район.




Германската култура, традиции, архитектура и храна във вековете са се обогатили с френска елегантност и финес, за да се превърнат в нещо друго - като уникалното местно старо немско наречие с френски заемки, като къщите - германски в структурата си, но по френски обсипани с цветя, като шукрута - много по-фина версия на германския зауеркраут.


Войните на ХХ век за щастие не са засегнали тежко наследството на района и днес отбивките по пътя на виното разкриват автентични, потънали в цветове и цветя села, някои от които са съхранили средновековния си вид до такава степен, че ако в един момент срещнете херцог със свитата си, няма да е толкова голяма изненада.
От ризлинг късен гроздобер се правят и изключителни десертни вина.


Гевюрцтраминерът в Елзас е също толкова важен и е визитка на региона, а в последните години елзаските изби създават и впечатляващи вина от пино гри.


Останалите ароматни сортове като мускат, пино блан и силванер са в основата на по-непретенциозните вина на региона, макар че отделни изби правят от тях шедьоври с неподозирана дълбочина и чар. Единственият червен сорт тук, който допълва това бяло съзвездие, е пино ноар.


Малки количества шардоне се отглеждат единствено за да участват в направата на cremant - качественото пенливо елзаско вино, което се създава по същата технология, както това в Шампан, а и често не му отстъпва и по качество. В Елзас производителите на cremant обаче поддържат цени в пъти по-ниски от тези на шампанското и не са ограничени относно сортовете за направата му - среща се както класическата комбинация от шардоне и пино ноар, така и чистосортови кремани от пино гри, ризлинг, пино блан и дори смели комбинации между тях.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


Белият винен път


Лозята на Елзас са се ширнали, докъдето погледът стига в долината на Рейн, а част от тях са разположени по склоновете на Вогезката планина, която защитава масивите от ветровете и дъжда. На южните и югоизточните склонове, огрявани най-дълго от слънцето, се намират и най-качествените лозя от ризлинг, гевюрцтраминер или пино гри - тези, от които се раждат респектиращите Grand Cru вина на Елзас.


Над тях се извисяват десетки замъци и абатства - някои устояли на времето, други завещали само крепостни стени и кули, които сякаш бдят над ценното грозде.


Спускайки се по пътя на виното на юг от Страсбург, едва ли има неправилна отбивка сред близо 70-те лозарски села. Септември и октомври е време на гроздобер и неспирни празници. Всеки уикенд в някое от елзаските села се случва фестивал на виното и храната: шира или вино, шукрут, пушен бекон, наденици, кишове, терини, млади орехи, хрупкави багети, миризливо сирене мюнстер, канелени сладкиши, а защо не и бира или плодова ракия - в Елзас ги има в изобилие.


Но ако наистина сте тук за виното, то интуицията бързо ще ви заведе при избите с Grand Cru вина. Първо, защото няма нужда да ги търсите с лупа - само 4% от лозята на Елзас са във високата категория, но 51-те апелации са разположени почти равномерно по дължината на района и на практика повечето села имат по няколко производителя с Grand Cru лозя.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


И второ, въпреки че базовите вина в избите на Елзас се предлагат с много добро съотношение между цена и качество, това важи в още по-голяма сила за Grand Cru вината - средната цена от 12 -13 евро за бутилка от актуална реколта е значително по-ниска в сравнение с други реномирани винени райони.


Дегустациите в избите на Елзас имат някои особености. Те са безплатни, но очакванията към посетителите са да закупят вино. Домакините в повечето случи са мили и гостоприемни и опитват да балансират вниманието си между тези, дошли специално да закупят по-голямо количество вино и обикновените туристи, които си тръгват с бутилка или две. Ако сте от втория тип, етикетът подсказва, че е редно да поискате сравнително къса дегустация - 3 до 5 вина в ценовия клас, от който смятате да закупите. Повечето изби са отворени целодневно в делнични дни - с или без обедна почивка, но за групови посещения с обиколка из именията или специални дегустации се изисква предварителна уговорка.


Макар елзаските производители да имат вековни истории и да са познати в цял свят, в масовия случай те си остават фамилни изби, в които е заето цялото семейство - вече осмо, девето и дори понякога дванадесето поколение.


В края на септември - в разгара на гроздобера, така в работно облекло и до контейнерите с ароматен гевюрцтраминер намираме семейство Пфистер - Андре и Мари Ан. Domain Pfister в Dahlenheim - само на десетина километра от Страсбург, е сред най-уважаваните изби в северната част на Елзас, а Андре Пфистер е един от пионерите на модернизацията на производството на региона през 80-те, заменили традиционните големи бъчви със стоманени съдове. Избата е известна с елегантните си сухи вина и кремани, които са еталон за района, а специалистите й предричат още по-бляскаво бъдеще - заради екологичния и честен към природата подход и заради осмото поколение в семейството: Мелани Пфистер - талантлива, пълна с енергия и желание за експерименти.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова

Ризлингите и гевюрцтраминерите на Domain Pfister от двете местни Grand Cru апелации - Engelberg и Silverberg, с изключителната си стегнатост, пълнота и свежест, лесно поставят летвата пред всички следващи. Но в Елзас конкуренцията е голяма.


Продължавайки на юг, няма как да подминете градчето Оберне (Obernai) с очарователния му средновековен център. Следите от благоденствие в миналото са запазени в големите стари цветни полудървени къщи, над които се извисяват двете кули на катедралата, ренесансовият кладенец, високата 60 метра камбанария, старият пазар за царевица и т.н. По уличките примамват ресторанти, сладкарници, пекарни и магазинчета за деликатеси.
Оберне е идеална отправна точка към винените села на региона и много туристи предпочитат да отседнат тук вместо в забързания и пълен с туристи Страсбург.


Десетина километра южно в Мителбергхайм (Mittelbergheim) пищните цветни фасади отстъпват на впечатляващи каменни къщи с натурална визия. Селото официално е класифицирано като едно от най-красивите във Франция и е почти слято със съседното - Бар (Barr). Традицията на винарството е от ХVII век и старите семейни гербове гордо висят над именията, а на практика всяка трета-четвърта къща е изба. Вината от локалната Grand Cru апелация Sotzenberg се отличават с изключителна минералност от варовиковите хълмове, на които са разположени.


Една от интересните изби тук е Domain Gilg. Разгръщайки каталога на винарната, проличава респектът към гроздето и природата. Правят такива вина, каквито лозята и тероарът са предопределили през годината, а не такива, каквито производителят иска да бъдат. Така например, Gilg не предлага вина от реколта 2014, тъй като не е била добра; Grand Cru ризлингът от знойната 2015 е в категорията Moelleux - на практика полусухо, с висока остатъчна захар, докато същото вино реколта 2016 е сухо и опънато като струна. И двете обаче изпъкват с богати нюанси, финес, минералност и потенциал да стареят с десетилетия.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


Колкото по на юг слизаме, толкова по-хълмисти и красиви стават пейзажите, концентрацията на изби расте, а вината са все по-изразителни и с все по-богат профил. В средната част на винения път, около красивия Колмар, наричан най-елзаският град, се намират елзаските перли - Риквир (Riquewihr) и Егишем (Eguisheim).


Усещането тук е сякаш времето е спряло в ХVI век. Пешеходният център на Риквир прелива от имения с безброй пастелни цветове и е разрязан на две от улица, чиито краища свързват крепостните порти на селото. То е дом на някои от топ избите на Елзас, но най-голямата звезда е Hugel, който е еталон за сух елзаски ризлинг. Над 90% от вината на Hugel се изнасят и избата по света се е превърнала в синоним на качествено елзаско вино. Избата е собственик на едни от най-ценните парцели в лозето Schoenenbourg, а зад яркожълтите етикети на бутилките седят вина с наистина забележителен характер.


Dopf&Irrion от своя страна привлича посетителите с качествено и богато портфолио и комфортна красива дегустационна, където може да се опита огромно разнообразие от вина - от топ гранд крю вина от стари реколти до интересни кремани - например такива от пино гри с опушени нотки.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


Егишем пък претендира да е родното място на винарството в Елзас и през 2013 г. с гласуване е определено от французите за "Любимото градче на Франция". Има защо: това е приказен свят, сякаш малко нереален, който пренася туристите в стари времена. Обикаляйки по концентричните му кръгови улици, няма да сбъркате, ако се отбиете в именията на Albert Hertz, Leon Bayer или Paul Ginglinger и да откриете очарованието на местното топ лозе Eichberg. Вината от този тероар се отличават с елегантност, минералност, но и богати плодови аромати.
В най-южната част на винения път пейзажите стават полувертикални - лозята са разположени все по-стръмно стъпаловидно по склоновете на хълмовете, короновани с големи бели надписи на гордите изби собственици - подобно на холивудския символ. Гроздоберът тук се случва изключително ръчно, често с помощта на коне и въжета. Но усилията си струват.


Сред съзвездие от изключителни изби ярко свети и Schlumberger в село Гебвилер (Guebwiller) под най-високата точка на Вогезите. Вината на "Шлумберже" са като вселена, която бавно разкрива, слой след слой, все повече, по-дълбоки и комплексни нюанси. Актуалните реколти на избата излизат на пазара поне три години по-късно. Дори базовата серия - Prince Abbes, е в състояние да впечатли и най-критичните винени почитатели, а ризлингът, пино грито и гевюрцтраминерът от четирите Grand Cru лозя на "Шлумберже" - Saering, Spiegel, Kessler и Kitterl, са чиста наслада за сетивата, с огромен потенциал да стареят. Десертните вина на избата - т.нар. Sеlection de Grains Nobles, се произвеждат само в най-добрите, най-специални години. При гевюрцтраминера това се е случвало например само 11 пъти от 1945 г. досега, при пино грито - едва шест пъти, а още по-специален е ризлинга с едва три реколти: 1945, 1971 и 1999.


Септември и октомври е време на гроздобер и неспирни празници. Всеки уикенд в някое от елзаските села се случва фестивал на виното и храната. Правят такива вина, каквито лозята и тероарът са предопределили през годината, а не такива, каквито производителят иска да бъдат.

Винената история на фамилията Шлумберже започва в началото на ХIХ век, а днес тя е сред номинираните за най-добра изба в Европа на тазгодишното издание на конкурса на WineEnthusiast.


Винената приказка Елзас може да бъде разказвана и откривана още много дълго. А веднъж попаднал в нея, човек разбира, че е изпил сякаш само чаша вино. И със сигурност знае, че ще се върне за остатъка от бутилката. И този път - с още по-голям куфар.


Ризлингът тук е най-ценният сорт. В традицията на Елзас той е сух, с деликатен и сдържан букет, стегнато тяло и изключителна свежест. С развитието си в бутилката - винаги и само в традиционната за региона разпознаваема издължена Flute бутилка, качественият ризлинг има потенциал да старее, който се измерва с десетилетия.


Храната на Елзас


Елзаската кухня в основата си е германската кухня от отсрещната страна на Рейн, претърпяла известни промени през годините и придобила доза френска изисканост.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


Ако трябва да посочим едно ястие - символ на региона, то това е шукрутът, или елзаското кисело зеле. Думата е местна вариация на немското sauerkraut (кисело зеле). Местната особеност е в това, че тук зелето се реже изключително фино (предлагат се специални курсове за това умение) и се подправя с хвойна, докато ферментира в големи дървени каци. Традиционно шукрутът се предлага богато гарниран с месо - наденици, няколко вида бекон и варени картофи. Въпреки че ястието е оригинално германско, регионът дотолкова се припознава с него, че в Елзас се намира и "Столицата на шукрута" - Кройтергерсхайм (Krautergersheim), където в края на септември се провежда ежегодният фестивал на шукрута с музика, шествие, много бира и щедри порции. Изумително е да види човек колко много усмивки може да предизвика киселото зеле.


Елзас е известен с ароматното сирене мюнстер, на което е посветен цял Път на сиренето - из долината на едноименното село, на двадесетина километра западно от Колмар. Производството му датира от векове, като оригиналната рецепта идва от манастирите в региона, които са били първите производители. Днес десетки производители и дори специална къща-музей са с отворени врати за посетители, за да им покажат как се прави прословутото местно сирене и разбира се, да опитат и закупят.


Елзас: Винена приказка

© Магдалина Генова


Ресторантите в региона предлагат предимно традиционна кухня - шукрут, тарт фламбе - местна "пица" на пещ с лук и бекон, шпецле - паста със сирене, baeckeoffe - мариновано телешко и свинско, печено в глинен съд с картофи, лук и др., но също и класически френски специалитети като лучена супа или киш. Най-добрите ресторанти с традиционна кухня са отличени в местния френски кулинарен гид - Gault&Millau.


Елзас е популярен още и с гъшия си дроб, който се произвежда в региона от ХVII век, с множеството си терини и пушени месни специалитети. Печивата са разнообразни, но най-популярни са бретзелите, кексовете със сливи, както и с канела.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3956 Неутрално

    Грузия и Балканите са люлката на винопроизводството, но хубавите вина са във Франция, Италия, Испания - в земите на Западната Римска империя.
    Хвалим домашното си вино - било направено от грозде (като че ли може да де направи вино от кукуруз).
    А най-добрите бели вина - странно защо - се произвеждат в Германия и Австрия, и региони под немско или австрийско влияние - Елзас, Унгария.
    Нещо подобно се е случило и при изисканата кухня - хубавите неща са в земите на Западната Римска империя, в страните които са се оформили след разпадането й. Балканите са люлката на човешката цивилизация, и странно, но геният ни е стигнал да произведем до киселото мляко и саламурено сирене, и велика мистерия е как сме стигнали до кашкавала. Във Франция са способни да направят изискано ястие от боба с наденички, лучената супа, или от свинското със зеле.
    Така че можем да се радваме повече на кулинарните ТВ предавания, със сигурност те по-успешно ще ни приобщят към ЕС, отколкото ТВ дискусиите с бг политици.

  2. 2 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2918 Неутрално

    Уважавам доброто вино, но не разбирам този стомашен тип туризъм, който се мъчат да наложат. Сякаш трябва човек за измине 2500 километра за една манджа.
    По телевизиите вечно бъркат разни тенджери, чието съдържание няма как да опиташ, а участниците в шоуто, разбира се, са длъжни да викат ммммммммммммм.

    Еретик
  3. 3 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 2814 Неутрално

    До коментар [#1] от "historama":

    "Така че можем да се радваме повече на кулинарните ТВ предавания, със сигурност те по-успешно ще ни приобщят към ЕС, отколкото ТВ дискусиите с бг политици.""

    Хаха, забавно...
    Сещам се за хора изначално европейци без да има необходимост от приобщаването им; за хора склонни към приобщаване и такива, напълно резистентни към каквото и да е европейско приобщаване...

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11222 Неутрално

    Елзас си е немска провинция с немски традиции, вино и кухня. Просто сега е във Франция. От другата страна на Рейн е същото. Единственото, което не бе споменато в статията беше ежегодния избор на Винената принцеса измежду младите момичета от семействата с винените изби...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3956 Неутрално

    "Стомашният" или туризмът на различните кухни е много по-интересен от културния (макар че кухнята също е култура).
    Когато човек посети 2-3 големи музея, и започва да му писва. Няма нищо по-скучно от археологическите музеи. Нике от Самотраки е една полуразрушена скулптура, подобно нещо е и великата Венера от Милос. Къде по-приятно е да си намериш хубаво място в кафене в Латинския квартал с ароматен парижки кроасан с кафе! А може и само с чаша Божоле от новата реколта, с дъх на червена череша. Дори и дъжд да вали. Или пък в Прага или в Мюнхен да си поръчаш една наденица с голяма халба тъмна бира?
    Музеи и манастири съм видял много в живота си. Има и други хубави неща в живота.

  6. 6 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1371 Весело

    Уважавам доброто вино, но не разбирам този стомашен тип туризъм, който се мъчат да наложат. Сякаш трябва човек за измине 2500 километра за една манджа.По телевизиите вечно бъркат разни тенджери, чието съдържание няма как да опиташ, а участниците в шоуто, разбира се, са длъжни да викат ммммммммммммм.
    —цитат от коментар 2 на Костадин Иванов


    За това си има и термин - food porn (хранително порно). Все пак епикурейците и прелюбодейците са белязани със сходна душевност и попадат на едно и също място съгласно вярванията...

  7. 7 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    А най-добрите бели вина - странно защо - се произвеждат в Германия и Австрия, и региони под немско или австрийско влияние - Елзас, Унгария...
    —цитат от коментар 1 на historama


    Като цяло, виното във Елзас е по-добро от виното правено от другата страна на Рейн в Германия. По-скоро в Германия се опитват да правят вината си като тези в Елзас. Ако имат път натам, любителите на немско вино могат да се отбият се в Рюдесхайм на Рейн. Австрийските вина са също с класа над немските. Много добри бели вина има в другите области на Франция, както и в Италия, а също и от Новият свят. Добри бели вина има у нас.

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3270 Неутрално

    Може за кой ли път да бъда банален, но специално у нас за всичко е виновен соца. Виното. Вярно, може другите да не са по-майстори от нас, но пият по-хубаво вино. Не може държавния монопол, обсебил плод, технологии и пр. да бие по качество свободната инициатива, където спортсменски има конкуренция. Дядо имаше 2дка лозе само памид, беше както на снимката, висока резидба, отдолу тревица, малко се пръскаше, а виното...ууух талеле. Беше преди 50 и кусур години. Оттогава не съм близвал такъв елексир, макар да бях хлапе. За рейнското вино се пише в книги, Дюма в "Тримата мускетари" и др. Сега, за киселото зеле, пардон, имам резерв, тъкмо го хапнах с ребърца, по рецептата на жена ми, айде да не е на световно, но на европейско състезание бих се явил да си премеря манджата с германци и други европейци.

  9. 9 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2918 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":
    "Стомашният" или туризмът на различните кухни е много по-интересен от културния (макар че кухнята също е култура).
    Когато човек посети 2-3 големи музея, и започва да му писва. Няма нищо по-скучно от археологическите музеи"
    =============================
    Отрязал съм и този тип туризъм. Когато имам възможност, занасям се до Алпите, стигам докъдето мога или ми позволи времето и блаженствам. Ходил съм и в гръцките, и в румънските планини. Човек се среща с хора, говори с тях, доколкото му позволява езиковата бариера, вижда различни култури, архитектури и едва тогава хапва и пийва. То и без това не може.

    Еретик
  10. 10 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 1147 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":

    е, културният не противоречи на кулинарния туризъм

  11. 11 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1668 Неутрално

    бг виното е наи качесвено а и ракиата и другиа алкохол съшто. но поечето нарот сте бесродници и зати немате ситива да го отцените. сщиа цирк сте кат когато жошуа бел свирише в метрото...аки ви дам вино за сто евра (както вика тиквата) и за четри кинта нема да се осетите кое кое е. ами инък сте отворкувци. ами айде да идиме на кръчма и да видиме кои кво можи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK