Сред руснаците (откъс)

Сред руснаците (откъс)

© Associated Press



Колин Таброн е британски романист и автор на класически пътеписи, носител е на литературни отличия, между наградата за пътепис "Томас Кук". Преди да стане писател, работи в издателския бранш и режисира независими документални филми в Турция, Япония и Мароко. Най-известните му пътеписи са "Сенки по Пътя на коприната", "Към една планина в Тибет", "В Сибир", "Огледалото на Дамаск" и "Йерусалим".


Книгата "Сред руснаците", която излиза на българския пазар благодарение на издателство "Вакон", описва пътуването му от Прибалтика до Кавказ в последните години от съществуването на Съветския съюз. Британският пътешественик поема през затворената за туристи страна сам, със стария си автомобил "Морис Марина", въоръжен единствено с основни познания по руски език. И макар че КГБ неотлъчно го следва, той все пак осъществява целта на пътуването си – среща се с обикновените хора.


Сред руснаците (откъс)

© Вакон

Пътят от Минск към Москва следва широка морена, където ледници са провлачвали дирите си през последния ледников период. Но леката падина в земята беше незабележима и тя съхрани безличното си изражение от поля и гори през целия следващ ден. Тук-там дългите плевни на държавните стопанства и колхозите се бяха опнали през ливадите, а покрай пътя бяха пръснати рехави села. От време на време теренът леко се надигаше, сякаш се пробуждаше от сън, а после отново се отпускаше. Издигане или падина от трийсетина метра придобиваше значимостта на цял рид и предлагаше гледка към необхватни земи от преплетени пасища и гори. Вчерашният ден ме беше изпълнил със смътни опасения. Сякаш догмите се бяха влели в цялата земя и дори в небето. Все едно нищо не съществуваше само за себе си. Всичко беше станало жертва на петилетката, на плана за десетилетието или двайсетилетието, който може да изтръгне човек или дърво от тяхната собствена истина и да ги подчини на обществената необходимост. Чувствах се като беглец. Същата сила, която беше насякла и набраздила земята на тези огромни поля, сякаш беше потъпкала самото време до категоричности за роботи. Усещах се като част от някаква упадъчна и отдавна отречена естественост.




Към обяд спрях колата накрая на една гора. Около пътя беше пълно с брезови горички като скупчена публика от сребристи стволове и редки листа, които гаснеха и блещукаха на процеждащото се слънце. Навлязох между тях и продължих все по-навътре и по-навътре. Нямаше ниска растителност – само гъстия стобор от брези, бледи и абстрактни. Слънчевата светлина пробуждаше между тях просеки и пътеки, препречени от огромни паяжини, а стволовете грееха с белотата на пергамент. Пръстта под краката ми беше мека. Тъмната земя беше покрита с мъхове, гъста трева и вътък от жълти и бледоморави диви цветя. Сред папратите избуяваха листата на горски ягоди, а в сенките се бяха събрали ранни гъби. Бях обзет от необикновеното чувство, че се завръщам у дома. Легнах на земята, влажна от къртичините и гниещата кора, и дълги минути се взирах в папратите, в тяхното красиво и безметежно постоянство под белите дървета. Когато стиснах в ръка шепа пръст, между пръстите ми по земята се разпиляха бръмбари и мравки в оранжеви жакети. Почувствах как несъзнателно съм копнял за тези неща, живеещи неомърсени в собствената си природа. И внезапно ми призля от всичко, причинено от човешките същества – моя собствен вид. Цял час лежах и се взирах в небето, заслушан в шепата обществено ненужни птици, чиито песни звучаха в гората със самотна, лична яснота. Докосваха въздуха със своята благословия. В просеките около мен цъфтяха пастелни ивици от цветя, изпълнени с жуженето и шумоленето на многоцветни пчели. Лютика, пореч, жълт кантарион, камбанки – растат на разпръснати реки и езерца от цветове, безкомпромисно свежи.


Беше късен следобед, когато се върнах на пътя. Първоначално си помислих, че единственият предмет, дело на човешка ръка, в целия пейзаж е моята собствена кола: самотен спомен от свободния свят. Изпитах глупава нежност към нея. Тогава забелязах ръждив москвич, паркиран на сянка, и седнал на банкета мъж, който ядеше хляб. Докато минавах покрай него, той вдигна поглед и попита:


– Намерихте ли?
– Какво?
– Гъби.


Сред тълпите в Минск не бях успял да различа някакъв определен национален тип. Сега обаче осъзнах, че пред себе си виждам типично руско лице. Обрамчено с лененоруса коса и с жълти мустаци, то светеше с примамлива простота. Скулите бяха високи и издадени, а сините очи спряха погледа си върху мен с чистосърдечно любопитство. Володя беше стажант лекар на път към Брест. Вероятно беше под двайсет и пет и беше облечен с руско безразличие към външния вид.


– Реших, че сигурно сте тръгнали за гъби – предложи ми парче от кафеникавия хляб, когато седнах до него. – През есента тук растат с хиляди.


В следващия миг – по начин, който скоро възприех за даденост при младите руснаци – вече говорехме за всичко под слънцето: музика, история, природа. Копнееше да пътува. Класическият свят го беше омагьосал още в детските му години. Притежавал няколко скъпоценни тома на Софокъл и мечтаел за потънали в морето колони: за Атина, Тир, Ефес. Когато обаче му описвах тези места, се почувствах мъчително привилегирован, а той придоби тъжен вид. Каза ми, че искал да обиколи света, но не бил ходил дори в Полша.


– Нали разбирате, за нас тук е трудно. Може и да получим разрешение за страните от Източния блок, но отвъд тях – поклати глава. После лицето му светна. – Йерусалим! Според мен трябва да е прекрасно място! Много бих искал да видя Йерусалим и всички онези странни градове. Не съм християнин, но си мисля, че в живота на Христос има нещо много красиво.


рез цялото време, докато говореше, аз усещах как от мен се отдръпва сянка и се разсейва в гората. С нея бях носил и мъгла от кошмари. Вече ми се струваха смехотворни. Изблиците на удоволствие и надежди от страна на този човек ми носеха сигурността, че руснаците са достъпни.


– А също и Исфахан – каза той. – Ходили ли сте в Исфахан и Шираз? И порутените кервански градове в Афганистан! Сигурно притежават странно очарование. [Спомних си Александър Интурист: "Нашите сили помагат на приятелския народ на Афганистан срещу чуждите интервенционисти, които експлоатираха изостаналото състояние на страната".] На снимките планините изглеждат просто неземни, по-красиви от всичко, което можеш да си представиш Никога не съм виждал планина, нито дори истински хълмове. Имах планове да отида в Урал тази година, но нямам пари. Затова отивам в Карпатите. Според мен те не са съвсем планини, но все пак – Постави на коляното си парче черен хляб, което щръкна като възвишение. – Нали разбирате, ние руснаците сме селяни по душа. През целия си живот съм живял в градове и само там има добра работа. Въпреки това – обърна гръб на пътя и впери очи в гората – понякога, особено през пролетта, болезнено искам да избягам. Знаете ли, че нашите гори имат особен аромат през пролетта? Според мен е отчасти от дъжда и отчасти от миризмата на бор. [Александър Интурист: "Боровете трябва да се използват срещу замърсяването. На три метра около всеки бор въздухът е стерилен".] А през есента, особено в просеките между брезите, изникват гъби, както и диви ягоди и френско грозде. През октомври можеш да видиш цели семейства да отиват с кошници в гората. При нас ходенето за гъби е почти болестно състояние


По-късно го видях. За руснаците дивите гъби притежават особена мистика и походите са нещо средно между разходка за здраве и ритуал. В тях се смесва любовта на природата при британците, които берат къпини, и деликатното здравомислие на японците, които съзерцават цветовете. И ако националното дърво на Русия е брезата, то националното й растение е вълшебната гъба, която напъпва в горските сенки. Избуяла е в руската литература, дори в руските песни. Спомням си, че в един от най-трогателните пасажи от "Анна Каренина" начетеният четиридесетгодишен Кознишев отива за гъби с нежното сираче Варенка с намерението да й предложи брак; и двамата изпитват обич един към друг, но вместо това крачат заедно в страх и стеснение, говорят си за гъби, вместо един за друг, и мигът завинаги отминава.


– Ходенето за гъби Ще ми се да мога да ви го обясня – лицето на Володя се озари от онова смътно национално вълнение. – Ето какво е. Отиваш в гората и инстинктивно усещаш дали условията са подходящи за тях. Можеш да го почувстваш. Обзема те странна тръпка. Може би тревата е израснала с подходящата гъстота – или пък слънчевата светлина е точно колкото трябва. Можеш дори да ги помиришеш. Просто знаеш, че тук ще има гъби – изговаряше думата "гъби" със свещенически шепот, – и затова тръгваш напред към сенките – или може би в някоя тясна просека – и ето ги и тях, под брезите! – Протегна ръка насред крехката абстракция и откъсна нещо невидимо от въздуха. – Помирисвали ли сте някога гъба? Отровните имат горчива миризма – но ядливите – никога няма да забравите този аромат!


Продължи да говори за различните видове гъби и техните качества – как растат и къде да ги намериш: изящни бели гъби с шапки като чадърчета, които виреят в боровите гори; червени брезовки със силен вкус, белезникави пънчета и трескави черни петънца, жълти лисички, които растат заедно на снопове; лепкавата тъмна масловка, нежна и сладка. А също и т.нар. опята, които се множат по храстите – "можеш да набереш цяла шепа наведнъж!". Накрая, в късната есен, се появявала красивата гъба със зелена шапка, която е светотатство да се пържи. Всички тези гъби – каза той – могат да бъдат сварени със сол и пипер, подправени с чесън и лук; червените се пържели в масло и се накълцвали на дребни късчета, които се свивали почти до трохи; после цяла зима можеш да ги похапваш с водка.


Поседяхме още малко на банкета и си приказвахме за това-онова. Той отиваше в Брест, а аз – в Смоленск, и нямаше смисъл да се преструваме, че отново ще се срещнем. Тази ефимерност тегнеше над всичките ми приятелства тук. Тяхната съкровеност беше мимолетен триумф над предразсъдъците и страха, които ни бяха изкривявали през целия ни живот – ала никога не можеше да се повтори.


– Само ако бях начело на Политбюро, а ти да беше президент на Америка – усмихна се тъжно той, – веднага щяхме да подпишем вечен мир и щяхме заедно да отидем за гъби!


Никога повече не поставих знак на равенство между руската система и руския народ.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1925 Неутрално

    Сигурно не може да се сложи знак за равенство между руската система (диктатура) и народа, ама столетията си вървят и....знае ли човек дали няма вече знак за равенство.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  2. 2 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1690 Любопитно

    Дано не се е алкохолизирал..

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  3. 3 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1934 Неутрално

    Трудно е да се каже, специално на мен де:), кой е (по-) виновен - народа, управниците или си е някаква карма и съдба.
    От такава огромна като територия и безумно богата с всякакви природни дадености земя, да постигнеш такова положение като стандарт, начин на живот...това си за книгата на Гинес.

  4. 4 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1000 Неутрално

    Безвъзвратно отвинали времена! Руснаците вече са други.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  5. 5 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 479 Неутрално

    ......"– Само ако бях начело на Политбюро, а ти да беше президент на Америка – усмихна се тъжно той, – веднага щяхме да подпишем вечен мир и щяхме заедно да отидем за гъби!

    Никога повече не поставих знак на равенство между руската система и руския народ.

    Датс райт мистър Таброн. Не е редно скъпи съфорумци да поставяме знак на равенство между руската система и руския народ, въпреки че агитпроп-а е успял да разболее много от съгражданите си. Нацията е болна... просто трябва да подхождаме като към болни хора който имат нужда от лечение

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1000 Неутрално

    Сега щеше да му обясни колко тежко се живее в Ес, как хората са принудени да обръщат резбата, как държавата отнема децата от хетеросексуалните и ги дават на обратни. Как капитализма е виновен за всичко. Как Русия никога не е започвала война а всички я мрадят щото е освободила света от фашизма ама той е неблагодарен.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  8. 8 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1000 Неутрално

    А Искандерите дето не се боят от санкции, гъби ядат ли?

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  9. 9 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4002 Неутрално

    Наивни есеисти и полезни идиоти - колко щеш.

    На мен през последните 25 години не ми се е случвало да срещна руснак, който да не смята, че останалият свят с нещо му е длъжен.

    Преди 4-5 години в Созопол се заговорих с руско семейство, почиващо в един от затворените руски комплекси наоколо, и те ми казаха: Един ден всичко тук ще бъде наше.

    Само преди месец руска ПРАВОЗАЩИТНИЧКА, дошла в България с туристическа виза, за да се срещне със съмишленици от бившите съветски републики (понеже там ги гонят и ще ги арестуват, ако ги видят заедно), снизходително ми рече: София не е лош градец (неплохой городок), след което веднага почна да ми обяснява в Москва всичко колко било огромно, величаво, пищно, богато и т.н.

    Моя позната рускиня, с която бяхме съседи, преди 10-тина години овдовя, когато мъжът й бил застрелян като куче на улицата в Москва. Самата тя не е стъпвала там от 90-те. Преди време я засякох с приятелка, също рускиня, в един ресторант, и почна да ми хвали Русия - колко била напреднала, как Москва била едва ли не като Лондон, Хонконг и Сингапур на квадрат, Путин колко бил направил за хората...

    Аз я слушах, слушах, пък я запштах: Ами като е толкова хубаво, защо не си идеш там?

    А тя вика: Ха, да не съм луда...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  10. 10 Профил на solange
    solange
    Рейтинг: 322 Весело

    До коментар [#9] от "Norman Granz":
    "Само преди месец руска ПРАВОЗАЩИТНИЧКА, дошла в България с туристическа виза, за да се срещне със съмишленици от бившите съветски републики (понеже там ги гонят и ще ги арестуват, ако ги видят заедно), снизходително ми рече: София не е лош градец (неплохой городок), след което веднага почна да ми обяснява в Москва всичко колко било огромно, величаво, пищно, богато и т.н."

    Ха-ха, по повод "правозащитничката" - една рускиня ми разправяше, че присъединяването на Русия към ЕКПЧ било грешка, защото така светът оставал с впечатлението, че в Русия има политически репресии, убийства, отвличания... Иди че й обяснявай, че не е само впечатление.

  11. 11 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1759 Неутрално

    До коментар [#9] от "Norman Granz":

    Като гледам само двама 1/2 руснаци в парламента (Иво Христов и Елена Йончева) какви проблеми създават и как отвратително се държат, ме хваща страх какво предстои след масовото руско преселване тук. Не страх, ужас изпитвам.
    Между другото един интересн матерал за съпругата на ИХ във Фактор:
    http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/saprugata-na-ivo-hristov-sadruzhnichka-s-bos-ot-mitichnata-firma-darzhava-multigrup

  12. 12 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1925 Неутрално

    До коментар [#11] от "Мондиана":

    Ами като създават проблеми ще ги разселим обратно в родината им.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10289 Неутрално

    Поетично и повърхностно :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4002 Неутрално

    До коментар [#11] от "Мондиана":

    На снимката се вижда организирана престъпна група начело с Таско, а Томата, като най-устат, е ЗКПЧ.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  15. 15 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    Много точно е схванал характера и настроението на тогавшния съветски гражданин. Попромениха се нещата в сегашно време. За хубаво или за лошо-ще разберем.

  16. 16 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 678 Неутрално

    Руснаци са хубави хора,но съберат ли се двама,мислят как да завладеят света.Варварска работа.

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  17. 17 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2971 Неутрално

    "И макар че КГБ неотлъчно го следва, той все пак осъществява целта на пътуването си – среща се с обикновените хора."

    Хич не му е минало през ума на писателя пътешественик, че руснакът с когото е разговарял съвсем не е случаен. Срещал се бил с "обикновените" хора. Боже , колко са наивни западняците.

  18. 18 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1602 Неутрално

    И аз имах (там) среща със "случаен" руснак, който ме убеждаване колко е уютно да си легне през зимата на печката!!????
    А сламата на покрива сменяш ли често, питам.
    Ами като протече, казва ми той.
    Нямало нищо по-хубаво от селската къща!
    "Актьор" беше руснакът.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK