Уреди за мъчение, диджириду и още причудливи неща в Музея на хъркането в Германия

<strong>Източник:</strong> Официалният сайт на Музея на хъркането в Алфелд (<a href="http://www.schnarchmuseum.de" target="_blank">www.schnarchmuseum.de</a>)

© http://www.schnarchmuseum.de

Източник: Официалният сайт на Музея на хъркането в Алфелд (www.schnarchmuseum.de)



Щипки за нос, шини и протектори за зъби, маски за лице, жилетки с вградени възглавници и още много други... Над 300 чудати пособия от историята и съвремието могат да се видят в Музея на хъркането в германския град Алфелд, разказва ДПА.


Колекцията и музеят са уникални за Европа. Създадени са от специалиста по разстройства на съня д-р Йозеф Александер Вирт и са вдъхновени както от професията и изследователската му дейност, така и от местната организация за взаимопомощ на хората със сънна апнея. Музеят отваря наново врати миналото лято, след като предишната изложба на Вирт в същата сграда била наводнена. Гостите му за годината са около 1000, а новата колекция се попълва постоянно.


На практика хъркането засяга абсолютно всички, казва специалистът по съня. При около 20% от хората това е ежедневен хроничен проблем, но останалите 80% също хъркат, ако например са болни, легнали са си пияни или пък в съня си са застанали по гръб или в някаква неестествена поза. До около 50-ата година хъркането е отчетливо по-често срещано при мъжете, но след менопаузата жените наваксват активно, казва д-р Вирт.




Може би по тази причина човечеството е изобретило безброй причудливи, а в някои случаи и доста зловещи пособия срещу хъркане, напомнящи уреди за мъчения. В малко други "човещинки" се влага такава креативност, смята създателят на Музея на хъркането. И действително няма универсално решение, при различните хора действат различни стратегии, или още по-често - нищо не действа, допълва той. Съветът му е да не се избързва с операциите на носната преграда или мъжеца, ако проблемът не е доказано медицински, а просто общочовешки.


Основателят на музея д-р Йозеф Александер Вирт с един от най-старите експонати

© http://www.schnarchmuseum.de

Основателят на музея д-р Йозеф Александер Вирт с един от най-старите експонати

В музея има четири тематични зали, посветени на различните типове пособия и историята им. Има и автентична лаборатория за изследване на съня от 1985 г. А най-новият експонат, който скоро ще се присъедини към музея, е копие от труд от 1745 г., открит миналата година из архивите на Магдебургската университетска библиотека, озаглавен "За хъркането на спящия човек". Счита се, че това е първата научна разработка по темата, или поне по-стара до този момент не е откривана. Самият Вирт в момента сътрудничи по превода й от латински на немски език.


Сред най-любопитните артикули в колекцията е едно диджириду (didgeridoo) от Австралия. Музикалният инструмент, който прилича на дълга тръба, фигурира сред уредите против хъркане и сънна апнея, защото според швейцарско проучване от близкото минало упражненито с инструмента засилва мускулите по пътя на въздуха и зазадравява местата, където притокът може да се прекъсне по време на сън.


Други изненадващи вещи са 100-годишна кожена маска, придържаща челюстта затворена, или пък свещ, която се пъха в ухото, така че да създава неудобтво, ако човек реши да се завърти и да попадне в поза, предизвикваща хъркане.


Музеят разказва как през Втората световна война на войниците, които хъркали, им се прикрепяло нещо твърдо на гърба на униформата, за да не им позволява да се обърнат по гръб и така да оставят друарите си да се наспят на тишина. Макар и не с каски или гюллета, този метод се използвал и по-късно, като била създадена цяла поредица от специални раници, пижами или елеци за сън с пришита възглавница на гърба, която да държи хъркащите винаги на една старана в безшумна за останалите хора позиция.


Сред пострадалите от наводнението експонати от предишния експозиция в музея пък била богата документация с разкази за някои от най-шумните хъркащи мъже в историята, Например Уинстън Чърчил, чиято съпруга имала специална звукоизолирана стая за сън в съседство на семейната спалня или Йоханес Брамс, за който се казвало че може да заглуши всеки оркестър и всяко свое произведение.


Уреди за мъчение, диджириду и още причудливи неща в Музея на хъркането в Германия

© http://www.schnarchmuseum.de


Уреди за мъчение, диджириду и още причудливи неща в Музея на хъркането в Германия

© http://www.schnarchmuseum.de

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9817 Неутрално

    Весела история :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2221 Неутрално

    Направо да измислят заглушители, като на ауспухите.

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  3. 3 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 475 Неутрално

    За пръв път виждам изписване на австралийския инструмент като "диджИриду", в българския като че ли се наложи "диджЕриду".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK