Срещни някой, приел по-щуро пътуване от твоето (откъс)

"Да обичаш дивото. Монголия" е дебютната книга на младата етноложка и пътешественичка Петя В. Димитрова. Тя разказва за 8000-километровото си пътешествие с още трима българи от Москва през Сибир до пустинята Гоби, част от което те изминават с транссибирската железница.

"Дневник" публикува откъс от главата "Срещни някой, предприел по-щуро пътешествие от твоето" с позволението на автора.

В Лондон плащахме наем от хиляда паунда месечно за апартамент, който не беше кой знае колко по-голям от тази юрта. Накрая, след като извоювахме възможността да се измъкнем от омагьосания кръг, се запитахме искаме ли наистина къщата и уседналостта, която идва с нея. И отговорът беше отрицателен – разказва накратко Кристъл.

Отвратени от машината, на която сами са позволили да станат жертва, двамата решават да изпаднат в другата крайност и да поемат на пътешествие.

От началото си поставят само крайна точка – Нова Зеландия, родината на Деймиън, и нищо друго: нито срокове, нито намерението да поемат каквито и да било работни ангажименти, докато обикалят света. Пакетират всичко, което притежават като обзавеждане, принадлежности и материални спомени, и го дават на склад, за да може да им бъде изпратено някога някъде – каква по-трезва мисъл за бъднините от тази!

Естествено, не всичко се побира в кашоните и така в деня на заминаването им се налага да натикат каквото е останало в 16-годишния си нисан, който вече е грижливо модифициран и разтегнат интериорно дотолкова, че да е годен поне за първата част от пътешествието. Накрая сядат в колата и се споглеждат: "Човече, как точно смятаме да спим тук!". След което, вече по пътя към първата си дестинация – Шотландия, започват да изхвърлят и раздават още и още от вещите си.

Кристъл ни съветва:

– Ако човек е харесал от сърце дивата монголска пустош, то със сигурност трябва да се озове и в Шотландия!

Драскам усилено с молива, стремя се да не изпусна нито една от държавите, през които са преминали.
Анг. – Шотл. – Герм. – Швейц. – Австрия – Словения – Хърв. – Босна – Сърбия, 1/2 ден – БГ, 2 дни –
Турция – Грузия...
...

От пет месеца Кристъл и Деймиън постоянно нощуват в колата си. Това тяхно признание ни вдъхновява веднага да ги поканим да останат да спят в юртата ни. Срещаме обаче сигурен отпор, базиран на опита, че: "Ако в някой момент все пак се поглезим с легло, на следващата вечер колата изобщо няма да ни изглежда като комфортната

спалня, каквато я чувстваме по принцип".

– Безумно евтино е да живееш в кола, защото никой не допуска, че би могъл да се храниш и да оставаш да спиш в нея. Просто трябва да си платиш за паркинг – учи ни Деймиън.

Може да звучи учудващо, но най-затормозяващата част не е нито спането натясно, нито дори газенето на реки или карането по неизринати от сняг пътища с градски автомобил. Най-трудно им е да се справят с намирането на храна за вегетарианци в страните, където основният поминък е отглеждането на животни и съответно основно на масата присъства месото.