© Dafema, Wikipedia
Елваш. Снимката е от Wikipedia и се разпространява под лиценза CC BY-SA 3.0
Португалският град Елваш беше обявен през 2012 г. от ЮНЕСКО за част от световното културно наследства, но не успява да привлече достатъчно туристи, които предпочитат по-познатите Лисабон, Порто и Алгарве. Как може да се промени това?
Втората по големина хотелска група в страната - Vila Gale инвестира около 5 млн. евро, за да превърне сградата на бивш манастир от 17 в. в луксозен хотел, разказва "Дойче веле". "Убедени сме, че при наличието на добър хотел туристите ще остават в Елваш", казва президентът на веригата Хорхе Ребело де Алмейда, чиято компания получи държавната сграда на 40-годишна концесия.
Туризмът се превърна в основен двигател на икономиката на Португалия от 2014 г., когато страната изпълни тригодишния международен спасителен план на стойност 78 млрд. евро с цената на строги икономии за гражданите си, припомня публикацията.
Сега, за да привлекат посетители на места, които са извън популярните туристически маршрути, и да осигурят туристическия поток целогодишно, властите обявиха програма за преустройство на изоставени манастири, крепости и други исторически обекти в хотели и други места за настаняване. Общо 33 исторически постройки са обявени за стопанисване от частния бизнес за срок до 50 г. по програмата "Revive". Сред тях са крепостта в рибарското селище Каминя в северозападната част на страната, нос Еспишел, в чиято църква според легендата есе е явила Богородица, замъкът на "белия град" Обидиуш на север от Лисабон.
Туризмът представлява 12.5% от икономиката на страната и нараства стабилно от 2011 г. насам, като британците, германците и французите са близо половината от всички туристи. През миналата година страната с територия 92 хил. кв. км посрещна рекордните 20 млн. души, с 8.9% повече отколкото през предходната. Повечето от тях обаче се насочват към пясъчните плажове на Алгарве в най-южната част, към богатата на исторически паметници столица Лисабон и северния регион Порто с китните терасовидни лозя по двата бряга на река Дуро. При това пристиганията са главно в края на пролетта, лятото и есента, а през зимата туризмът заглъхва.
