Откъс от "Експедиция до крайната точка" на Райнхолд Меснер

Откъс от "Експедиция до крайната точка" на Райнхолд Меснер

© Издателство



Легендарният катерач Райнхолд Меснер винаги се е стремял да предизвика собствените си способности и да подложи под съмнение "невъзможното". На 8 май 1978 г. той за пореден път променя облика на алпинизма: заедно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без допълнителен кислород. Този успех, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разбива представите за възможно на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, според които "Еверест без допълнителен кислород е самоубийство".


"Експедиция до крайната точка" е разказ за това изкачване, за първите, често трагични, опити за изсачване на върха и за всички знайни и незнайни герои от миналото, осмелили се да устремят поглед към Покрива на света. Но книгата е и яростна критика на все по-комерсиалните съвременни експедиции и призив за завръщане към изконните ценности на алпинизма.


Книгата на Меснер излиза на пазара тази седмица. Предлагаме ви откъс от нея, предоставен от издателство "Вакон".

Откъс от "Експедиция до крайната точка" на Райнхолд Меснер

© Издателство


"Тогава снегът стигаше до бедрата" – казва Дауа Тенсинг и става, за да покаже как в онези далечни дни са прокарвали пъртина. Жестикулира, леко навежда напред тялото си и прави няколко стъпки, сякаш бута снежната маса пред краката си. Движенията му са като на забавен каданс. Той знае какво означава да се качиш до 8000 метра без маска, да прокарваш път и да мъкнеш багаж. Преживял го е и е оцелял през 1924 г., когато Нортън
се е опитал да изкачи Еверест без кислородни апарати; през 1933 г. при експедицията на Рътледж и отново през 1953 г. – с швейцарците.




Дауа Тенсинг през целия си живот е бил височинен носач. Роден някъде в края на XIX век, той остава силно свързан с традициите на шерпите. Лицето му е като от гранит. В горната му челюст стърчи един-единствен зъб.
В долната зее дупка, където зъбът влиза. Бялата му брада е рядка, а посивелите му коси са събрани на възел. Носи носията на шерпите, шарени, тъкани обувки и като остатък от кой знае коя експедиция, пухени панталони. Той, който не знае на колко е години, днес живее в Соло Кхумбу. Над покрива на къщата му се извисяват Еверест и Ама Даблам.


Високият до глезените пролетен сняг ме заслепява, когато излизам от двуетажната каменна колиба и градината с размери десет на десет метра. Тази къща и градината са всичко, което му е останало. Полята в Кумджунг, където е израснал, отдавна е отстъпил на децата си. Дауа Тенсинг живее тук, близо до манастира Тянгбоче, за да се моли, да гледа Еверест и да си спомня за отминалите дни. Вече не може да се наслаждава на живота.


Никога не е бил лек, животът му, но пък много вълнуващ. И както сега е застанал пред мен, жестикулиращ с ръце и крака, говорещ с очите си, скрити зад тънките процепи, образите от него оживяват. Придружавал е над 30 експедиции, многократно е бил на Еверест. Включително и през 1953 г. с Джон Хънт, когато за първи път е катерен турът по Южното седло. В къщата му на купчини стоят писма и снимки. Но всичките тези спомени не са важни за него. Освен това смесва експедициите, не може да се сети съответният човек в коя година е водил експедиция. Но си спомня за отделни катерачески пасажи и сега съвсем точно разказва как човек се движи над 8000 метра височина. Стои приведен и пристъпя през градината си. Да, той го знае и тези спомени завинаги ще си останат в него.


Казва, че с Петер трябва да сме бързи и освен това горе на високото да ядем. "И най-горе, когато разберете, че не можете повече, трябва да ядете и още по-важно – да пиете. Но не вода, и освен това не бива да ближете сняг."
Да ядем цампа (смлян ечемик) и да пием чай, много чай.


– Как беше навремето на Северната стена, откъм тибетската страна? – питам аз.
– Мелъри и Ървин не се върнаха.
– Защо?
– Те продължиха все нагоре, в дълбок сняг все по-нататък и по-нататък. Не слязоха повече.


Пауза.
– Вятърът трябва да ги е издухал, вятърът – казва той след известно време.
Питам дали са стигнали върха. Няма отговор. Или може би не са? Той свива рамене. Безучастно. Дауа Тенсинг не смята, че е важно дали са стигнали до самия връх, или не. Те са изчезнали.


– Вятърът трябва да ги е издухал – повтаря той.
Дали ще успеем да изкачим Еверест без кислород, питам го пак. Мълчание. Дали по принцип е възможно?


– Да, трябва да е възможно. Аз често съм се качвал до най-горния лагер, без да дишам от бутилката, и съм издържал седмици на Южното седло. На всички останали шерпи и сахиби след няколко дни горе им ставаше лошо, повръщаха, не издържаха повече, залитаха на слизане.


Книгата "Експедиция до крайната точка" от Райнхолд Меснер може да поръчате на сайта на издателството.

Райнхолд Меснер е роден в Южен Тирол през 1944 г. На 5-годишна възраст вече вкусва въздуха на Алпите и оттогава любовта му към планината е безусловна. В своите 3500 изкачвания той прокарва над сто нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Изключителната му кариера включва експедиции в Гренландия, Антарктида, Тибет, пустините Гоби и Такламакан. Автор е на над шейсет книги, които са преведени на повече от десет езика. За кратко Меснер е и евродепутат.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12254 Неутрално

    Спомените и съветите на шерпа са много интересни :)
    Книгата май ще се чете като криминален роман - на един дъх

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 358 Неутрално

    Меснер е жива легенда в алпинизма!Интересно ще е!

  3. 3 Профил на Антикомунист и антиГЕРП
    Антикомунист и антиГЕРП
    Рейтинг: 737 Неутрално

    Велик човек. Ще поръчам книгата!

    Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!
  4. 4 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    тва сигорно е поретната лошо издадена книга от вакон.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK