Откъс от "Пусни народа ми да кара сърф"

Откъс от "Пусни народа ми да кара сърф"

© "Вакон"



"Пътуванията, които помним, са тези, които са продължили дълго време. Хората сега пътуват бързо, взимат си 1 седмица, отиват в Европа – тези пътувания не се помнят особено много. Но ако трябваше да прекосите континента или да пътувате с лодка, ще е съвсем различно."


Това е кратък цитат от разказа на Ивон Шуинар - основатeл и собственик на компанията "Патагония Инк". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на миналия век проектира, разработва и разпространява оборудване за алпинисти. През 1964 г. създава първия каталог за поръчки по пощата – една страничка, отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза. През 2011г . "Патагония" поставя началото на "1% за планетата" – организация от компании, които допринасят с поне един процент от чистите си годишни продажби на различни групи, събрани в списък и одобрени екологични организации. Днес, Шуинар прекарва голяма част от времето сред природата и продължава да управлява "Патагония".


Предлагаме откъс от книгата му, която издателство "Вакон" издава на български език.

Откъс от "Пусни народа ми да кара сърф"

© "Вакон"




ИСТОРИЯ


Никое хлапе не мечтае, като порасне, да стане бизнесмен. Иска да бъде пожарникар, професионален спортист или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои само за други бизнесмени с подобни ценности. А аз исках, когато порасна, да стана трапер.


Баща ми беше корав френски канадец от Квебек. Ходил е на училище само три години, преди да се наложи да се откаже и да започне да работи в семейната ферма на девет години. Тъй като е бил най-упоритият работник сред деветте си братя и сестри, когато станал на десет, баща му го избрал да отиде с него в Мейн и да започне работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за производство на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, особено за фините инструменти. Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба – и развалени, и здрави. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар взема прекалено скъпо за тази част от работата, която лесно можеше да свърши и сам.


Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да пълзя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за награда. Когато бях на около шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи тайно двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да повярвам, че аз съм я уловил. Оттогава съм пристрастен към риболова.
Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо училище до седмата си година.


Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и тъй като брат ми беше в армията, а баща ми – все на работа, израснах, заобиколен от жени. Така предпочитам да живея и сега. Майка ми Ивон бе приключенецът в семейството и именно нейна беше идеята през 1946 г. да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно влияние върху астмата на баща ми.


Продадохме на търг всичките си вещи, мебелите, които баща ни беше направил със собствените си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на семейния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, за да я даде на жена от племето хопи и гладните й деца. Тази случка вероятно бе първият ми урок по благотворителност.


Премиерата на книгата на български език ще е на 17 май, 2018г.
Може да поръчате книгата в сайта на издателството.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 1681 Весело

    Дневник тази книга излезе на български още през 90те ... премиера звучи малко странно ...

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Страхотен човек от един за съжаление изчезващ вид...

  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3495 Неутрално

    Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предсрочно пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония" в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична криза.
    _______________
    Възхищавам се ,че още има успели хора построили империй с двете си ръце в ерата на хеджита и банкови анархисти които дъвчат и преживят всяка компания която има не системен собственик, извън задругата на либералните шамани!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 1064 Весело

    "Един от най-ярките ми ранни детски спомени е как седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба – и развалени, и здрави. "

    Дали ще има време до премиерата за корекция на "дървената печка"?

  5. 5 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 484 Весело

    Винаги съм мечтала моят житейска история да е подобна за и в България!

    Яба-даба-ду
  6. 6 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 734 Неутрално

    Не че има голямо значение, но, за протокола, Koch brothers в Америка го произнасят като братята Коук, а не братята Кох, както е в статията.

  7. 7 Профил на Economix.bg
    Economix.bg
    Рейтинг: 426 Весело

    Наистина не е премиера, но браво за избора на книга за представяне. Само че дървена печка няма как да съществува





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK