Откъс от "Валтер Бонати – братът, когото не познавах" от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини

Откъс от "Валтер Бонати – братът, когото не познавах" от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини

© Издателство Вакон



Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава от Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си "Великите дни", в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали.


"Валтер Бонати – братът, когото не познавах" разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности.


Роден в Южен Тирол през 1944 г., Райнхолд Меснер е определян като един от най-великите алпинисти на всички времена. В своите 3500 изкачвания той прокарва над сто нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Уповава се единствено на собствените си възможности и се съобразява с предизвикателствата на природата, без да използва техническите нововъведения в алпинизма. Автор е на над шейсет книги, сред които "Свободата да бъда там, където искам" и "Експедиция до крайната точка".




Сандро Филипини е роден в Милано през 1951 г. Завършва философия. Журналист по професия, повече от трийсет години работи за "Газета дело спорт". Участва в съставянето на "Голяма енциклопедия на олимпиадите", както и на раздел "Алпинизъм" за енциклопедия "Трекани". През 2012 г. е член на журито на "Златен пикел". Автор и режисьор на филми за знаменити алпинисти, сред които Рикардо Касин, Валтер Бонати, Райнхолд Меснер, Симоне Моро и Марио Курнис.


Откъсът от "Валтер Бонати – братът, когото не познавах", чието представяне е тази вечер в зала 42 на НДК, е предоставен от издателство "Вакон".


Над К2 се спуска нощта. Двамата мъже на края на силите си почти са престанали да се придвижват. Правят крачка и спират, облягат глави на пикелите и остават така дълги секунди, задъхани, смазани от тежестта, която прерязва раменете им, спира дишането им. Разреденият въздух на височина 8000 метра ги измъчва. Още крачка и отново отчаяно вдишване.


Мъчителното придвижване приключва, но не им носи мечтаната почивка. Намират се в несигурно равновесие, спрели върху заледения склон, от който ти се завива свят. Мястото е точно колкото да забият котките и с помощта на пикелите да се "закачат" за планината. Ненадеждна, почти несъществуваща сигурност. От минути, а може би от час, крещят, когато успеят да си поемат дъх между пристъпите на кашлица – последни спазми на отчаяние и гняв. Крещят в пустотата, главите им са обърнати нагоре, където си представят спасението, но където сега, в сгъстяващите се сенки, виждат смъртоносната опасност от безкрайния серак, надвиснал над тях. Впечатляваща маса, която ги смазва само с факта, че е там, заплашителна, скърцаща.


Издути от дебелите пухени дрехи, които са единствената им защита от студа и вятъра, двамата имат със себе си само кислородните бутилки. По двадесет килограма на човек, които са огромна тежест за тази височина. Те обаче не могат да използват бутилките. Три са – една върху друга, наредени хоризонтално. Синьо и червено. Нищо друго. Нямат раница с храна. Нито дори най-малкото газово котлонче, с което да се залъжат, че ще стопят шепа сняг, за да поуспокоят изгарящата жажда, мъчеща ги от часове. Още по-малко – някаква палатка, в която да се скрият от вятъра и да усетят поне лека топлина в крайниците си. В която за кратко да се отърват от тежките обувки. Да помасажират краката си и да усетят облекчение на болката. Нямат дори светлина – фенерът не работи, заради студа батериите са изтощени. Всяко вдишване е като инквизиция за гърлата им, разранени от разредения вледеняващ въздух. Въпреки всичко двамата продължават да крещят, макар че паузите стават все по-дълги. Така държат жива надеждата, че ще получат отговор. Те знаят, сигурни са, че трябва да получат такъв. Но им отговарят само воят на вятъра и заледеният сняг, който сякаш ги обстрелва от високото.
– Акиле, Лино! Къде сте? Чувате ли ни, по дяволите?!


Така би започнал филмът, който бих направил за Валтер Бонати. Защото през тази нощ на 30 срещу 31 юли 1954 г. е поставено началото на история, продължила петдесет години, която ще предопредели живота му – живот, изключително богат на завладяващи и неочаквани епизоди.


Книгата може да поръчате от сайта на издателство "Вакон" тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Комерсиални повествувания , твъде различни от действителноста.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9524 Неутрално

    За силата на човешкия дух!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1540 Неутрално

    До коментар [#1] от "hasmokar":
    Различни от коя действителност - тази в апартамента ти?!

  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2104 Весело

    До коментар [#1] от "hasmokar":
    "Комерсиални повествувания , твъде различни от действителноста"
    ===============
    Точно пък Меснер да наречеш любител на комерсиалното..... Дето стотици пъти си е рискувал живота.....
    Да, можеш да питаш дали е необходимо, но всеки си има свой отговор на това.
    Едни стшгат до осемхилядниците, други до Монблан, трети до Черни връх, а някои само до панорамния бар, при това с асансьора.

    Еретик
  5. 5 Профил на xbe45584374
    xbe45584374
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Истината, да се знае истината! Това е било желанието на Бонати, за историята случила се на К2 през 1954 г. Това е разказано и в книгата, написана от Меснер и Филипини.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK