Дълго беше моето пътуване към Мачу Пикчу в пряк и преносен смисъл. От години искам да го посетя, но все съдбата ме праща другаде – ту Азия, ту Северна Америка, някоя екзотична дестинация, а толкова книги изчетох и старателно се готвех. И винаги изненадващо "изскачаше" инка империята под формата на гостуваща изложба на най-неочаквани места Ура! Най-сетне успях да осъществя намерението си. А пътят натам е дълъг. От Куско пътуваш с автобус. После се прехвърляш на влак – е, не какъв да е – Американ експрес. Просторен, панорамен със стюарди и всичко, както си му е редът.<br /><br /><em>Поредицатата "През империята на инките" с автор Мария Радева продължава. За Писак четете<a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/28/3352649_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_psak/" target="_blank"> тук,</a> за Ракчи - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/21/3348312_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_rakchi/" target="_blank">тук</a>, за Олантайтамбо - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/14/3343018_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_olantaitambo/" target="_blank">тук</a>. </em> увеличи
Дълго беше моето пътуване към Мачу Пикчу в пряк и преносен смисъл. От години искам да го посетя, но все съдбата ме праща другаде – ту Азия, ту Северна Америка, някоя екзотична дестинация, а толкова книги изчетох и старателно се готвех. И винаги изненадващо "изскачаше" инка империята под формата на гостуваща изложба на най-неочаквани места Ура! Най-сетне успях да осъществя намерението си. А пътят натам е дълъг. От Куско пътуваш с автобус. После се прехвърляш на влак – е, не какъв да е – Американ експрес. Просторен, панорамен със стюарди и всичко, както си му е редът.<br /><br /><em>Поредицатата "През империята на инките" с автор Мария Радева продължава. За Писак четете<a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/28/3352649_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_psak/" target="_blank"> тук,</a> за Ракчи - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/21/3348312_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_rakchi/" target="_blank">тук</a>, за Олантайтамбо - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/14/3343018_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_olantaitambo/" target="_blank">тук</a>. </em>
виж повече
Но нека да следваме пътуването хронологично Влакът бавно се движи сред плодородната долина на река Урубамба, следвайки изключително красиви картини от застинала лава, пясъчни насипи и зелени насаждения, за да влезе накрая в една истинска тропическа джунгла - ярко зелена, непроходима.
виж повече
От двете страни величествено се издигат сякаш пазят долината Андите. Сега релефът им е по-мек и някак си по-милостив.
виж повече
Слизаме в Агуас Калиентес, където ни обгръща топлата вълна на тропика. Селището е построено специално като разпределителен пункт към забравения град. Понеже пространството е ограничено, всички сгради - хотели, заведения, покрити пазари, са разположени покрай гарата. Без план, хаотично, грозни и неугледни. Всичко е подчинено на преразпределението на огромния туристически поток и организирането му към целта – Мачу Пикчу.
виж повече
Прилича донякъде на нашите курортни селища по Черноморието от последните години. Пазарът е огромен, навсякъде под навес, където търговията почти никога не замира. Но си имат басейн с гореща термална вода и стадион. След като се настаниш в предварително резервирания хотел, набързо обикаляш градчето от две улици. Спането е 3-4 часа, на сутринта в три вече си на крак, следва задължителна закуска – тук хората работят денонощно, и както се оказва тя е необходима, защото после няма нищо какво и от къде да си купиш.
виж повече
В 4.30 трябва да си се инсталирал на една огромна опашка. Многолюдната тълпа от цял свят е доста кротка. Има ред, екип от униформени служители се грижат да не се прередиш и на няколко пъти проверяват билетите. В 5.30 идва първият рейс. От там нататък много бързо опашката се стопява. 6 км път нагоре е стръмен, потънал в мъгла, с резки завои и наистина шофьорите са добри. Целта е да стигнеш рано, за да имаш повече време. Горе е последната възможност за тоалетна и покупка на вода. После се строяваш на друга опашка за влизане. В Мачу Пикчу е забранено да се яде, да се хвърля каквото и да било – няма кошчета и тоалетни. И се върви по маркирани пътища. А за реда следят цивилни служители и, вярвайте ми, наистина си вършат работата. Следва втора опашка вече в самия забравен град.<br /><br />От забравен и тайнствен град в миналото днес той е масова туристическа дестинация. Под патронажа на ЮНЕСКО, а през 2007 г. е обявен за Ново чудо на света. За да запази историческите останки, перуанската държава се опитва да ограничи притока на туристи до 800 души на ден. Днес, за да стигнеш навреме, е добре да си купиш билета за вход една година по-рано, защото влизат 1200 души до обяд и още толкова след обяд. Има две други дестинации в самия град – върховете Мачу Пикчу и Уайна Пикчу, където ограничението е до 300 души на ден. Т.е. още около 3 часа изкачване и слизане. Всички билети са със солидна цена. Но това не спира туристическия поток.<div> </div>
виж повече
<strong>И така, най-сетне след близо 24 часово пътуване /трите часа сън изобщо не ги броя/, което ти се струва безкрайно, - вече си в заветния град. Ма́чу-Пи́кчу</strong> (на <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B7%D1%8B%D0%BA_%D0%BA%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B0">кечуа</a>: <em>Machu Piсchu</em>, или «стар връх») – се намира на 2450 м надморска височина с голяма денивелация между отделните си части. Например, портата на Слънцето, от където са влизали инките, е на 2972 метра. Пътят към тази порта са серпантини, добре съхранени, отлично павирани. Входът за туристи не е от там. Въпреки голямата надморска височина – едноименният връх е на 3250 м, а Уайна – 2720 м /в превод млад връх, това е носът на инката, който проектира образно лицето му върху околните планини/, в тропическите джунгли се усеща много сериозна влажност, въпреки че е ранна утрин, а въздухът е хладен. Денят предвещава да бъде натоварен физически и емоционално. <br /><br />Градът е построен е във формата на кондор и това в разказа ми ще се и онагледи. Истинското му име не е известно. Идва от името на върха?! Но най-известните снимки са направени към Уайна Пикчу. <div> </div>
виж повече
Наричат го още – "града в руини" /но може би най-запазените/, "града в облаци" – и мене така ме посрещна в началото, "изгубения град на инките". Всички тези синоними ще ги използвам. Харесват ми. Имат дълбок подтекст. "Тайният град" – през 2012 г. археолозите намират подземни стаи, към които води таен вход и се предполага, че именно там са съхранявали знаменитото злато на инките?! Както обикновено версиите са няколко и всеки си отстоява, която му харесва. Някои археолози предполагат, че е създаден от великия владетел Пачакутек с предназначение свещен град, приблизително през 1440 г. и че е просъществувал до 1532 г., когато испанците нахлуват на територията на империята. И тогава жителите му тайнствено изчезват. Като паралел се посочва много приличащия Чокекирао, също високопланински, който обаче е оцелял до 1570 г.
виж повече
Предполага се, че е построен като императорска резиденция, били са три такива резиденции-светилища. Скромен с размерите си: около 200 каменни постройки, които са приютявали около 500 жители. Разделени са на три според предназначението: храмове, резиденции, складове и помещения за обслужващ персонал. При това с много ясно разграничение. Много съм впечатлена от нашата водачка Флор Рамос – Flor Ramos, която беше с нас в империята, антрополог и историк – преподавател в университета в Куско. С удоволствие ще прочета и нейната книга. На мене много ми допадна теорията на нашия местен водач Виктор. Предположенията са, че това не е само светилище на бога Слънце – Инти, а ботаническа лаборатория. Своеобразно опитно поле на нови видове растения и култури. А също, че тук са живели медици и фармацевти - с функцията на жреци, които са търсели и разработвали билки и лекове. Много интересна е медицината на инките – тя е превантивна. За това има конкретни доказателства, а сортовете зърна, на други места не се срещат.
виж повече
Опитното им поле.
виж повече
виж повече
Четири дълги столетия този град е бил забравен. Открива го проф. Хирам Бингам от Йейлския университет на 24 юли 1911 г., след като летци са го регистрирали от висините. Той идва тук заедно с правителствена охрана и водач - малко момче. Намира селяни, които необезпокоявани от чиновници и данъчни ограничения, живеят и се препитават от селско стопанство. Но издрасканите с въглен стени на постройките показват, че са идвали и други любители на древни забележителности. Следва една дълга история от процеси, протестни ноти между Йейлския университет и перуанското правителство за връщане на артефакти, която продължава и в наши дни. Но според нашите лектори той е изнесъл вагони ценности. И сигурно е така, съдейки по чистите и просторни помещения.
виж повече
Казано по-съвременно Мачу-Пикчу е с ясно функционално разграничение в строителните обекти: дворцови помещения и храмове – с идеално полирани камъни, жилища за благородниците – ясно обособени и за персонала – те са двуетажни, с не до там полирани фундаменти. Всичко е със сламен покрив.
виж повече
В западната част е главният храм с постамент за жертвоприношения. И тук е време и място да отбележа защо толкова ме привлича тази империя: до момента, а това са 5 века, са намерени 5 човешки жертвоприношения /основно на 10-14 г. деца – едното е на станалата световно известна "замразената" Хуанита. Всичките са намерени по пътя към ледниците, върховете на Андите. Децата са оставени, може би с малко храна./ Това е "най-хуманната" империя от към жертвоприношения. Моля, не я бъркайте, любознателни читателю, с маите и пре-инкските народи. За тях друг път ще разкажа. Например, за народа Лима. Второ, Инка - равно на мъж, равно на жена! Пълно равноправие между половете. Дори от към управление.
виж повече
Ето това е тяхното мироздание – снимано в музея в Куско.
виж повече
И адаптирано за европейския посетител.
виж повече
Кръвопролитната и безпощадна гражданска война, в която ги заварват испанските конквести, е водена, защото върховният Инка неочаквано е починал и пропуснал да посочи наследник. Двама от общо деветимата наследници започват тази война. И трето – за това вече писах – но тук ще го срещнем за кой ли път: хармония между строеж и природа. А империята си е империя. Тя подчинява другите, само че и тук инките са се "отличили" – те са взимали и са адаптирали, асимилирайки, вграждали други култури и битове. Но това са мои впечатления, само ги маркирам. Никого не ангажирам и задължавам.
виж повече
Двама професори от Йейлския университет - Ричард Бюргер и Люси Салазар, позовавайки се на испански хроники от 16 век, предполагат, че това е била зимна резиденция на Пачакутека. През лятото – в сезона на дъждовете, тук са оставали не повече от 200 души. След падането на империята градът е изгубил значението си и жителите му са го напуснали. Смислово тук свършва първа част.. Следва най-интересното – продължение, втора част. <em>Очаквайте в рубриката "На път" идната сряда - 12 декември.</em>
виж повече
, 45817

Мария Радева

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Топ галерии

Фотогалерия: Бразилия започва борбата с изсичането на горите

Фотогалерия: Бразилия започва борбата с изсичането на горите

виж повече